Решение по дело №1013/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., против Заповед № ДК-02-Х-5/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково.

 

Жалбоподателят оспорва заповедта с искане да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна. Сочи, че неправилно в оспорената заповед било посочено, че извършител на строежа, подлежащ на премахване, е „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, съответно незаконосъобразно дружеството било адресат на заповедта. Навежда доводи, че цялото административно производство по издаването на оспорената заповед е проведено без участието на задължителните заинтересовани страни. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като в нея не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нареждало да бъде премахнат. Сочи, че целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ било премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и др., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Навеждат се и доводи, че оспорената заповед била издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Твърди се, че посоченият в заповедта строеж е с характер на търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и с оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 

Жалбата се поддържа от жалбоподателя и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, който развива допълнителни съображения в подкрепа на твърдението за нищожност и незаконосъобразност на заповедта в депозирани по делото писмени бележки.

 

Ответникът – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмена защита, моли обжалваната заповед да бъде потвърдена. Счита, че събраните по делото доказателства, включително и заключението на представената съдебно-техническа експертиза, кореспондират изцяло с установеното при проверката на органите на РДНСК – Хасково и изложеното в заповедта. Моли за присъждане на разноски.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № ***, дело № 81/2020 г., дружеството-жалбоподател „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в [населено място], местността „Казака“, с площ от 7 000 кв.м., с начин на трайно ползване: нива (с номер по предходен план № 106012).

Видно от Нотариален акт за замяна на недвижим [имот номер], том IV, рег. № ***, дело № 483/2020 г., дружеството-жалбоподател „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в [населено място], местността „Казака“, с площ от 5 000 кв.м., с начин на трайно ползване: нива (с номер по предходен план № 106015).

С писмо № СВ-827-01-572/09.07.2024 г. на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), адресирано до Началника на РДНСК – Хасково, последният е уведомен за постъпило в ДНСК и заведено с вх. № Х-1436-07-892/03.07.2024 г. писмо изх. № И-4091/01.07.2024 г. на арх. А. К. – Кмет на Община Свиленград, във връзка с установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, с молба за предприемане на действия по компетентност. Изпратено е копие от писмото и е разпоредено извършването на проверка по изнесените в него данни, с оглед изясняване на случая от фактическа и правна страна.

От Началника на РДНСК – Хасково е издадена Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024 г. В същата е посочено, че в РДНСК – Хасково е постъпило писмо с вх. № Х-1436-03-665/09.07.2024 г. от ДНСК, с което се иска извършване на проверка от страна на РДНСК -Хасково по повод констатирани нарушения от страна на Община Свиленград в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], Община Свиленград, като констатираните нарушения се изразяват в изграждане на язовир и прилежащите му съоръжения (бент, подпорно-насипни стени, водохващания) от „Еуро Плантс“ ЕООД. Предвид изложеното и на основание чл. 220, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 221, ал. 5 от ЗУТ, със заповедта се нарежда да се извърши проверка в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], община Свиленград, от комисия в определен със заповедта състав. Указано е комисията да започне своята работа на 19.07.2024 г.

Видно от Констативен акт № Х-6, съставен от служители при РДНСК – Хасково, на 16.08.2024 г. е извършена проверка на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], Община Свиленград. Контролните органи са установили, че два от имотите - [ПИ] и [ПИ] са собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД, а [ПИ] е собственост на Община Свиленград. Посочено е, че строежът е собственост на търговското дружество. Строежът е описан като изпълнена земнонасипна стена/дига с размери план: дължина 90 м., ширина 4 м. на билото на стената, и височина от по-ниския терен 10 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се е образувал водосбор. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Отбелязано е, че строителството е изпълнено през 2016 г. по данни от извършителя. Посочено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е също, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (по реда на чл. 225, ал.2 от ЗУТ).

Констативният акт е връчен на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството.

С вх. № СВ-827-01-904/21.08.2024 г. в РДНСК – Хасково е постъпило възражение от „Еуро Плантс“ ЕООД против съставения констативен акт. Във възражението е посочено, че в описаните в констативния акт имоти няма извършен от дружеството строеж, с посочените в акта параметри. Теренът на описаните имоти бил естествено удълбочен и водел до образуването на водосбор през различни периоди от годината.

Въз основа на съставения Констативен акт № Х-6/16.08.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Х-5/03.09.2024 г. от Началника на РДНСК – Хасково, с която, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо – хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], община Свиленград, извършен от „Еуро Плантс“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление [населено място], Община Свиленград, едноличен собственик на капитала и управител С. С. С.. В заповедта е посочено, че в РДНСК - Хасково е образувана преписка във връзка с писмо с изх.№ Х-1436-06-665/09.07.2024 г. на Главен директор на Главна дирекция „Строителен контрол“ в ДНСК, с което се изисква извършването на проверки по повод установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „Еуро Плантс“ ЕООД, във връзка с което е издадена Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024 г. на началника на РДНСК - Хасково за извършване на проверки на място и по документи. Посочено е, че при проверка, извършена по документи и на място на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], Община Свиленград от служители на РДНСК - Хасково е съставен Констативен акт № Х-6/16.08.2024 г., от който се установявало, че имотите са собственост на „Еуро Плантс“ ЕООД. Строежът бил собственост на същото дружество и бил извършен от него. За строежа не били представени договор за строителство и договор с лице за упражняване на строителен надзор. За строежа нямало издадени: одобрен проект, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Строежът представлявал: изпълнена земнонасипна стена/дига с размери дължина - 90 м., ширина – 4 м. на билото на стената, и височина от по ниския терен – 10 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се образувал водосбор. Строежът бил трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строителството било изпълнено през 2016 г., по данни от извършителя.

Отбелязано е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Посочено е, че констативният акт е съставен в присъствието на Ю. К. Р. - пълномощник на дружеството, че същата е получила срещу подпис екземпляр от акта, с което извършителят е уведомен за образуваното административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Срещу констативния акт постъпило възражение с вх.№ СВ-827-01-904/21.08.2024 г. Във възражението се сочело, че в посочените в констативния акт имоти няма извършен строеж от „Еуро Плантс“ ЕООД. С възражението не се предоставяли нови данни и доказателства за законосъобразното извършване на констатирания строеж. Ето защо възражението не е уважено, като е изтъкнато, че изпълнената земнонасипна стена/дига, установена с констативния акт, представлява хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието извършване се изискват одобрени проекти и влязло в сила разрешение за строеж. Налице бил безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на 11.10.2024 г. на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, срещу подпис.

Жалбата е подадена на 17.10.2024 г. директно пред Административен съд – Хасково.

По искане на жалбоподателя по делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят Н. Н. С. заяви в показанията си пред съда, че работел за собственика на „Еуро плантс“ ЕООД от 2010 г. в Англия, където същият имал три фирми за производство на разсад и плодове. През 2014 г. собственикът решил да развива бизнес в България и за целта започнали да търсят имоти, като в крайна сметка се спрели на имоти в землището на [населено място]. Свидетелят обяснява, че мястото било избрано заради изградена инфраструктура и съществуващи водоеми, които били важни за дейността на фирмата. По отношение на процесния водоем, свидетелят пояснява, че този обект започнал да се използва по-късно – вероятно около 2018–2020 г. Основно се пълнел с дъждовна вода и вода, която се стичала от тунелите, в които се отглеждали растенията. Категорично заявил, че дигата съществувала и не била изградена от фирмата през 2016 г., а единствено почистена. Когато дошли през 2014 г., обектът вече съществувал. Свидетелят сочи, че при възникнал спор започнали да проучват кой е изградил тези съоръжения и от по-възрастни хора разбрали, че били изградени през 50-те или 60-те години от ТКЗС. Провели и обследване на съоръженията. Потвърждава, че водоемът се използвал като резервоар – пълнел се от сондажи и от язовир „Младиново 1“, за което имали издадено разрешително. Свидетелят потвърждава, че два от имотите, върху които се намирал този водоем, били собственост на фирмата, а един – на общината. Посочил, че до 2024 г. общината посещавала обекта и не е имало проблеми. Свидетелят отново подчертава, че по отношение на този обект не били предприемани строителни или укрепителни ремонтни работи, а само почистване. Допълнил, че в момента започнала процедура за издаване на технически паспорт, а проведеното обследване показвало, че обектът отговарял на всички изисквания за такъв тип съоръжение. Почистването включвало изчистване на растителността и натрупаната кал.

Свидетелят И. А. Ш. заяви при разпита си в съдебно заседание, че работел във фирмата от 2014 г. до лятото на 2024 г. Дейността на „Еуро плантс“ ЕООД включвала отглеждане на ягоди, малини, къпини и разсад. Дейността се развивала в землището на [населено място], избрано заради наличието на малки язовири и вода. Собственикът купил земи, а свидетелят познавал водоемите, които фирмата използвала. Пояснява, че те били изградени от ТКЗС преди около 50-60 години. По отношение на процесния обект, свидетелят потвърждава, че обектът съществувал още през 2014 г. Обяснява, че те единствено почистили водоема от насипи, дървета и кал, а не го били изменяли или задълбочавали значително. Използвали багер за почистването.

Свидетелката Ю. К. Р. заяви при разпита си в съдебно заседание, че не била присъствала на проверката на РДНСК – Хасково от 16.08.2024 г., но подписала констативния акт като пълномощник на „Еуро плантс“ ЕООД. Сочи, че при подписването на акта ѝ били зададени обичайни въпроси за водоемите, но не била давала сведения за датата на изграждане на дигите. Работела във фирмата от 04.05.2020 г. като оператор на данни, но изпълнявала и други дейности като пълномощник. След започване на работа заварила водоемите и знаела къде се намират. Сочи, че при подписването на констативните актове ги прочели пред нея и тя се съгласила, тъй като имала такива правомощия. Заявява, че не била давала сведения, че дигите са построени от „Еуро плантс“ ЕООД през 2016 г. Сочи, че ѝ било казано от управителя на фирмата да подпише документите и тя изпълнила това указание.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението вещите лица посочват, че процесната земнонасипната стена (дига) била изградена в поземлени имоти с идентификатори 48698.106.12, 48698.108.79 и 48698.106.15. Дължината на съоръжението, измерена по оста на билото, била 105 метра. Средната ширина на съоръжението възлизала на 7.40 метра. Максималната денивелация (височина от билото до най-ниската точка на сухия откос от юг) достигала 13.40 метра. Действителните технически параметри били установени въз основа на извършени геодезически измервания, проучвания и огледи на място. Височината на стената била определена спрямо петата на сухия откос.

Обектът, предмет на оспорената заповед, представлявал водопреградна земнонасипна стена (дига) на четвъртия от четирите основни резервоара от изградената система за водоснабдяване на „Стопанство за отглеждане на ягодоплодни култури“ в землището на [населено място], община Свиленград. Представлявал земнонасипно съоръжение към водохранилище, в случая – Резервоар 4 от напоителната система на стопанството.

В резултат на проведени проучвателни дейности по част „Геология“ и част СК на ХТС било установено, че насипното тяло било изградено от местни материали, основно добити от удълбочаването на резервоара. Насипната призма била изградена от глинест пясък до прахово-песъчлива глина. През месец октомври 2024 г. били извършени допълнителни укрепителни мероприятия при връзката на насипното тяло с естествения терен откъм въздушния откос.

По данни на възложителя, в централната част на насипното тяло бил изграден противофилтрационен елемент – водоплътно ядро от глинест материал, което не било разкрито при сондажа. Ядрото имало размери 6 метра ширина в основата и дълбочина 4 метра (вкопаване в скална основа). Оградната дига била насипна, от глинест пясък до прахово-песъчлива глина, с водоплътен елемент (ядро) от песъчлива глина в червено-кафяв цвят.

Били оформени корона (било), сух и мокър откос, на места обрасли с трева. Билото на насипното тяло на Резервоар 4 служело за експлоатационен път. Ясно личали следи от извършени изкопни работи. В зависимост от материалите и по обобщени параметри съоръжението се определяло като малка земнонасипна стена по смисъла на чл. 7 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

В Констативния акт било вписано, че строителството се отнася за периода 2016–2017 г. по данни на извършителя. По свидетелски показания водоемът и дигата съществували към 2014 г. При направеното проучване в „Google Earth“ било установено, че заснетият терен най-рано визуализирал водоема – в случая Резервоар 4 – в изображението от месец юли 2021 г. В предходно изображение, към месец октомври 2019 г., мястото се изобразявало като естествен терен (дере). В изображение към месец септември 2020 г. било видно, че били започнати дейности за разчистване на терена, изкопни и насипни работи за оформяне на дигата и водоема във вида към месец юли 2021 г.

С оглед на установеното, мнението на експертизата за ориентировъчния период на изпълнение на процесния обект (земнонасипна стена/дига) било 2020–2021 г. По външни белези и състояние на земнонасипната дига се счело, че строителни намеси (изкопни и насипни дейности) били извършвани за оформяне на дигата (корона, ядро, откоси, наклони) и експлоатационен път. Било установено от проектантски екип, извършил заснемането на Резервоар 4, че през месец октомври 2024 г. били извършени допълнителни укрепителни мероприятия при връзката на насипното тяло с естествения терен откъм въздушния откос. Видимо не се установявали последващи преустройства, съответно и евентуални изменения, извършени в по-късен момент. Съоръжението имало устойчива форма и параметри.

По технически характеристики и предназначение съоръжението представлявало водопреградно съоръжение към Резервоар 1 – застрояване по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗУТ. „Застрояване“ по смисъла на закона било разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти, респективно представлявало строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. язовирните стени и съоръженията към тях, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, се категоризирали в съответствие с чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Процесният обект (малка земнонасипна стена) се квалифицирал като строеж от трета категория строежи по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 36 от ЗУТ. Разрешавал се по реда на чл. 148 от ЗУТ въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, оценен за съответствието с основните изисквания към строежите.

При направено запитване в Община Свиленград относно наличие на издадени строителни книжа за обекта бил получен отговор, че такива не били заявявани и не били издавани.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи. Видно от Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на ДНСК, на Началниците на РДНСК са делегирани правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от първа до трета категория включително (т. 10.23), следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта за премахване на незаконен строеж е съставена в писмена форма, поради което е спазена установената от закона форма на издаването й. Заповедта е мотивирана с посочване на фактически и правни основания за издаването й.

Настоящият състав приема, че оспорената заповед, освен издадена в законоустановената писмена форма, съдържа и всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, Началникът на РДНСК - Хасково е посочил наличието на констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ за незаконен строеж, извършен без необходимите книжа. Правилно и коректно административният орган е квалифицирал установените факти под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с нормата на чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е издал атакуваната заповед. Наред с това, разпоредителната част на процесната заповед отговаря и на специфичните изисквания на чл. 225, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ.

Административнопроизводствените правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, в конкретния случай, длъжностни лица към РДНСК - Хасково са съставили Констативен акт № Х-6/16.08.2024 г., за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени строителни книжа и документи, и данни за извършителя на строежа. Констативният акт е връчен на надлежно упълномощен представител на извършителя на строежа в деня на съставянето му срещу подпис, като на дружеството е предоставена възможност да изложи възражения срещу акта, каквито са депозирани, а впоследствие и обсъдени от административния орган.

 

Съдът приема оспорения административен акт за съответстващ и на материалния закон.

 

От представените по делото писмени доказателства (горецитираните нотариални актове) се установява, че дружеството-жалбоподател е собственик на два от поземлените имоти, върху които процесният обект е изграден - [ПИ] и [ПИ], находящи се в землището на [населено място], община Свиленград. Разпитаните по делото свидетели сочат, че след закупуване на имотите, дружеството е извършвало почистване и поддържане на съществуващата земнонасипна стена, а също така е предприемало действия, свързани с използването на обекта като водохранилище, като заявяват, че не били извършвани съществени строителни дейности, които да променят формата или параметрите на съоръжението. Тези им твърдения обаче се опровергават от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза и наличните геодезически данни, които ясно установяват, че ориентировъчният период на изпълнение на процесния обект (земнонасипна стена/дига) е 2020–2021 г. От външните белези и състоянието на земнонасипната дига вещите лица извеждат еднозначен извод, че са били извършвани строителни намеси (изкопни и насипни дейности) за оформяне на дигата (корона, ядро, откоси, наклони) и експлоатационен път. Нещо повече - през месец октомври 2024 г. били извършени допълнителни укрепителни мероприятия при връзката на насипното тяло с естествения терен откъм въздушния откос. Експертизата отчита наличието на ясно изразени инженерно-технически характеристики като уплътнено ядро, корона и откоси, които не могат да бъдат резултат само от почистване, а категорично сочат на създаване и оформяне на ново строителство. В допълнение, изображенията от „Google Earth“ показват, че през 2019 г. мястото е било естествено дере, а през 2020/2021 г. там е налично съоръжение с ясно видими параметри, което обективно потвърждава извършването на строителни дейности именно в този период.

Съгласно представените по делото нотариални актове, „Еуро Плантс“ ЕООД е собственик на два от имотите, в които е разположено процесното съоръжение. Установява се, че по съоръжението са осъществявани строителни дейности – изкопни и насипни работи за създаване на корона, откоси, ядро и експлоатационен път, обективно необходими за създаването и оформянето на водопреградното съоръжение, като нито се твърди, нито по делото са представени доказателства, че друго лице е извършвало строителните дейности, като липсват данни за други стопански субекти или трети лица, които да са имали интерес или възможност да изградят този обект. От показанията на свидетелите и от административната преписка е видно, че жалбоподателят използва обекта за напояване на своите агрокултури – ягоди, малини, къпини и др., тоест съоръжението служи пряко за стопанската дейност на дружеството и е част от напоителната система, използвана от същото. Това функционално обвързване между имот и съоръжение е характерен белег за упражняване на собственически правомощия върху обекта.

След като по делото е доказано, че настоящият жалбоподател е собственик на процесното съоръжение, по въпроса дали последното представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, съдът намира, че следва да се отговори положително. Това е така, защото съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като строеж следва да се разглеждат „надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“, а в случая процесният обект представлява именно такъв вид съоръжение – земнонасипна стена (дига), изпълняваща хидротехнически функции. Заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза безспорно установява, че обектът, предмет на спора, е изграден в поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, и притежава характеристиките на водопреградно хидротехническо съоръжение. Съоръжението е с изградена корона, сух и мокър откос и ядро от водоплътни материали – всичко това представлява съвкупност от инженерно-строителни дейности, които по своя характер надхвърлят обикновено земно насипване или оформяне на терена. Вещите лица ясно констатират, че оформеното съоръжение притежава всички белези на малка земнонасипна стена съгласно чл. 7 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Те подчертават, че обектът е с устойчива форма и трайно предназначение – служи като водопреграда и експлоатационен път. Освен това, от техническа гледна точка, вещите лица посочват, че е налице изграждане на ядро от песъчлива глина, оформяне на откоси и насипи с конкретен наклон и уплътняване на материалите, което изисква използването на специализирана строителна механизация и технологии, характерни за строителните дейности. Нещо повече – при сравнение с изображенията от „Google Earth“, вещите лица са установили, че през 2019 г. мястото е представлявало естествено дере, а едва през 2020/2021 г. там се е появило оформеното съоръжение с всички белези на хидротехническо строителство. Това още веднъж потвърждава тезата, че не се касае за естествено образувано или само поддържано съоръжение, а за осъществено строителство.

Ето защо съдът намира, че процесната земнонасипна стена/дига безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, подлежащ на специален ред за одобрение и разрешаване, регламентиран в чл. 148 от ЗУТ. Липсата на одобрени проекти и разрешение за строеж я квалифицират като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е напълно съответно на направените от административния орган правни изводи.

В случая е ненужно изследването на въпроса дали строежът е търпим и дали подлежи на узаконяване, тъй като, след като по безспорен начин бе установено на база приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, че изграждането на обекта е извършено след 2019 г., същият не попада в приложното поле на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Безспорно оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ.

Съдът не кредитира възраженията в депозираните писмени бележки от жалбоподателя, че конкретните параметри на процесния обект са напълно различни от посочените в обжалваната заповед (до степен, непозволяваща безспорна идентификация). В случая заповедта съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Действително налице е разминаване по отношение на размерите на обекта, в сравнение със стойностите в заповедта. Доколкото обаче е налице пълно съвпадение между останалите характеристики на обекта и местоположението му и доколкото последните позволяват неговото еднозначно индивидуализиране, констатираните несъответствия се явяват незначителни и в този смисъл - несъществени, тъй като по никакъв начин не се отразяват на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. Допуснатите неточности в посочването на размерите на строежа не се явяват съществени нарушения във формата на акта и са напълно обясними, предвид факта, че вещите лица са използвали геодезически измервания, които се характеризират с много по-голяма точност от традиционните измервания. В този смисъл съдът приема, че е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж с оглед на вида и местоположението му.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. По разноските:

 

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на такива от страна на ответника, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и разноските за заплатеното възнаграждение по приетата по делото съдебно-техническа експертиза в размер на 430 лева.

 

Водим от горното и на основание основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., против Заповед № ДК-02-Х-5/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково.

 

ОСЪЖДА „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – [населено място] разноски по делото в размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.