Р Е Ш Е Н И Е №
от 08.07.2016 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – град Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на девети юни, две хиляди и шестнадесета година, в публично съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря Ив. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3459/2015г., по описа на Районен
съд - град Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от А.Ц.И., чрез пълномощника му адв.
К. А. – ВТАК, срещу "Техномаркет България" АД – град София обективно съединени искове с правно
основание чл. 357, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
В исковата молба процесуалният представител на ищеца по делото развива
съображения, че по силата на трудово правоотношение ищецът е заемал длъжността
"продавач-консултант" при ответното дружество, с място на работа
магазин "Техномаркет" в град Велико Търново, ул. "Магистрална"
№ 17. Твърди, че със Заявление от 16.09.2015 година до
законните представители на работодателя ищецът е заявил, че на основание чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от датата на получаване на волеизявлението,
прекратява сключеното трудово правоотношение, като изрично е посочил кои свои
задължения не е изпълнил работодателят. Посочва, че заявлението е получено на
17.09.2015 година. С писмо, изх. № 15-2775/18.09.2015 година, работодателят е
изразил становище, че не са налице сочените е заявлението нарушения на
задълженията му. Твърди, че от 17.09.2015 година И. е считал правоотношението
за прекратено и за него не е съществувало задължение за явяване на работа в
дните, следващи датата на прекратяването. Независимо от това по отношение на
него е проведено дисциплинарно производство, като със Заповед № 372/02.10.2015
година и на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 187, т. 1 и чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ за неявяване на работа на 18.09.2015 година и в периода от
20.09.2015 година до 23.09.2015 година му е наложено дисциплинарно наказание
"Уволнение", като със същата заповед и на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Съдейки от вписването в
трудовата книжка на И., работодателят е приел, че дисциплинарното наказание е
наложено и трудовото правоотношение е прекратено на 03.10.2015 година. Посочва,
че доколкото трудовото правоотношение е прекратено считано от 17.09.2015 година
- момента на получаване на писмено изявление, се налага и изводът, че след
17.09.2015 година за него не е съществувало задължение за явяване на работа,
поради което последното не може да бъде третирано като нарушение на трудовата
дисциплина и не е предпоставка за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
В тази връзка издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение се явява
незаконосъобразна. Развити са съображения и за незаконосъобразност на заповедта
за дисциплинарно наказание - работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 193 КТ; заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не е
мотивирана; последната не е надлежно връчена; не са посочени лицата, подписали
заповедта. Направено е искане да бъде постановено решение, с което: на
основание чл. 357, ал. 1, предложение 4 КТ да бъде прието за установено, че
трудовото правоотношение на А.Ц.И. с работодателя е прекратено на 17.09.2015
година по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ; да бъде признато уволнението,
извършено със Заповед № 372/02.10.2015 година, за незаконно и същото да бъде
отменено, както и да бъде извършена поправка на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, вписано в трудовата му книжка. Претендира да му бъдат
присъдени направените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото
искове, като развива съображения, че заявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение е невалидно, доколкото последното не е подписано, както и че в
него не е посочено на основание на кое нарушение е поискано прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди, че работодателят не е извършил нито едно от
твърдяните в заявлението нарушения. Посочва, че с оглед липсата на валидно волеизявление
от страна на ищеца, неявяването му на работа два последователни дни без
основателна причина представлява неизпълнение на трудовите му задължения и е
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. На
следващо място твърди, че дружеството е уведомило ищеца, че не счита трудовото
правоотношение за прекратено на посоченото от него основание, като му е
предложено трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие.
Освен това твърди, че И. е преустановил явяването си на работа два дни преди
връчването на посоченото от него заявление до работодателя, което е
удостоверено с констативни протоколи. С тези си действия той е нарушил
трудовата дисциплина, за което са му изискани обяснения, но той е отказал да
получи от куриерската фирма съответните за това документи. Заповедта, с която
му е наложено дисциплинарното наказание му е връчена. Моли предявените по
делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
С
отговора на исковата молба ответното дружество е предявило срещу първоначалния
ищец евентуален насрещен иск за претърпените от дружеството вреди от
незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на А.Ц.И..
Развити са съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение от страна
на последния е извършено без основание, поради което дължи на дружеството
обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за срок от 90 дни - 1 930.41
лева, изчислено съобразно срока на неспазеното предизвестие.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск. Процесуалният
представител на ответника по него развива подробни съображения в подкрепа на
твърдението си за неоснователност на предявения иск. Посочва, че към датата на
отправяне на заявлението до работодателя са били налице всички посочени в него
основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли предявения по
делото насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства
се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "продавач - консултант" в
магазин "Техномаркет " в град Велико Търново. По делото са
представени /л. 6-10/ Трудов договор № 2077 от 13.10.2006 година, сключен между
"ТОП ВИДЕО" ООД - град София и А.Ц.И., както и длъжностна
характеристика към него.
На 16.09.2015 година А.Ц.И. е изпратил до Изпълнителните
директори на "Техномаркет България" АД - град София заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ /подписан
оригинал, на което се съдържа в приложеното по делото лично трудово досие на
ищеца. Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 14/, подаденото
заявление е получено от ответното дружество на 17.09.2015 година. С писмо, изх.
№ 15-2775 от 18.09.2015 година на "Техномаркет България" АД - град
София, А.И. е уведомен, че трудовото му правоотношение не е прекратено.
Видно от Заповед № 372 от 02.10.2015 година /л. 16-17/,
на ищеца по делото е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано и в
трудовата книжка на А.И. /л. 18/.
По делото са приложени и извлечение от ведомост за
заплати за 2015 година на А.Ц.И. /л. 35 - 37/; графици за работните дни
помесечно /л. 73 - 81/ както и лично трудово досие на ищеца по делото.
В
съдебно заседание на 09.06.2016 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Е.П.И. заявява, че познава А.И. от около 6-7 години, тъй като са били колеги много години в
магазин "Техномаркет", където и двамата са работили като продавач –
консултанти. Посочва, че всеки продавач – консултант е работел на сектора на
техниката, за която отговаря и че всички консултанти задължително по неписано
правило трябвало да отидат в магазина около 9.40 часа сутринта, а официалното
работно време на магазина е от 10.00 часа сутринта до 20.00 часа. Твърди, че регистрирането
на работника за явяване на работа е ставало в офиса със записване на времето, в
което той идва на листи, намиращи се в папка, в които са написани имената и
всеки се записвал кога идва на работа, което не трябвало да е по-късно от 9.40
часа. Напускането на работното място след края на работното време и за почивка
по време на работния ден, също се отразявало в тези листи. Реално работното
време приключвало различно – понякога в 20.05 часа, а в други дни е стигало до
21.30 часа, като краят на работния ден се обявявал от управителя или някой,
който го замества и всички си тръгвали от работа след тяхното разрешение. Заявява,
че е виждала А. да се явява на работа най-късно в 9.40 часа. Посочва, че с него
са били често заедно на работа – поне три пъти в седмицата. Твърди, че той е ползвал
много къси почивки в порядъка на 10 минути. Посочва, че го е виждала да почива
по два пъти на ден най-много по 15 минути, тъй като, за да излезе е минавал
покрай нея. Заявява, че управителят е този, който разрешава ползването на
платен годишен отпуск, като най-дългата отпуска била не повече от 5 дни с един
уикенд. Посочва, че не е виждала писмена заповед на работодателя за идване на
работа в 9.40 часа и оставане след 20.00 часа.
Свидетелката
Ю.С.С. посочва, че познава
А., тъй като са били колеги в "Техномаркет" в град Велико Търново и
двамата били продавач – консултанти. Заявява, че работното време на магазина е
от 10.00 ч. до 20.00 ч., но за тях работно време започвало в 9.30 ч. – 9.40 ч.
най-късно и приключвало в 20.00 ч. ако няма клиенти, а ако има - докато ги
обслужат. Посочва, че когато е имало промяна и се налагало смяна на цени или по
празници, тогава оставали до по-късно, като се е случвало да си тръгнат и в 23.00
ч. Твърди, че А. е оставал, както са оставали всички, които са на работа за
дадения ден, но не помни конкретни дати, на които са оставали до късно. Заявява,
че всеки декември А. е работил без почивен ден от средата на месеца до края,
тъй като всички са работели така. Твърди, че явяването и напускането на
работното място се отразявало в списъци, като лично всеки се записвал кога е
дошъл на работа и кога си е тръгнал. Тези списъци се намирали в офиса на
магазина, който се намира зад касите.
Свидетелят
К.Х.С. посочва, че работи в "СОТ" ЕООД като охранител и работното му място е в обект "Техномаркет"
град Велико Търново. Посочва, че познава А. като консултант в магазина от
ноември 2008 година, откогато е започнал работа като охранител. Посочва, че като
служител на охранителната фирма отивал по-рано в магазина и доколкото знае
служителите трябвало да са на работа от 9.30 часа. В повечето случаи си тръгвали
от около 20.15 ч. до 20.30 ч. в зависимост от това дали има хора в магазина. Заявява,
че имало случаи, когато А. си е тръгвал по-късно от обявения час, но не може да
посочи точни дати. Твърди, че има книга или присъствени листи, в които
служителите се записват кога идват на работа и кога си тръгват вечер. Посочва,
че тези листи стояли в офиса и ги е виждал.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват
и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността "продавач-консултант"
в обект на ответното дружество - магазин "Техномаркет" в град Велико
Търново. Спорни по делото са обстоятелствата, на
какво основание е прекратен трудовия договор предвид твърденията на страните за
осъществени конкуриращи се основания за настъпване на този факт.
По иска с правно основание чл.
357, ал. 1, пр. 4 КТ. С оглед задължителните за настоящия съдебен състав указания, дадени с
определение № 210 от 18.04.2016 година по В.ч.гр.д. № 256 от 2016 година на
ВТОС, съдът дължи изрично произнасяне по предявения установителен иск. В тази
насока следа да се има предвид, че работникът или служителят разполага със
субективно преобразуващо трудово право да прекрати трудовото си правоотношение
с работодателя. Това право е израз на свободата на труда и зависи от неговата
свободна преценка, като отчита удовлетворението си от работата, условията на
труда, размера на възнаграждението и други. Прекратяването на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие се упражнява при
наличието на точно определени и изчерпателно изброени основания. Това право на
работника се упражнява чрез едностранно писмено волеизявление до работодателя,
което трябва да бъде ясно, недвусмислено, безусловно и да изразява волята на
работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение. С
получаването му, то поражда правно действие и трудовото правоотношение е
прекратено. В случая, видно от съдържащото се в приложеното по делото лично
трудово досие заявление от А.Ц.И. до Изпълнителните директори на
"Техномаркет България" АД - град София, ищецът изрично, ясно и
недвусмислено е заявил, че прекратява едностранно без предизвестие трудовото
правоотношение с ответното дружество на основание чл. 327, т. 3 КТ, поради
неизпълнение от страна на работодателя на следните задължение: 1. Неспазване на
уговореното с трудовия договор работно време от осем часа за всеки работен ден
и четиридесет часа за работна седмица; 2. Неспазване на регламентираната в чл.
153, ал. 1 КТ седмична почивка; 3. Незаплащане, нито компенсиране чрез
увеличаване на почивните дни, на положения извънреден труд; 4. В нарушение на
чл. 172 КТ неразрешаване ползването на повече от пет дни платен годишен отпуск
наведнъж. Подаденото от А.И. заявление е получено от работодателя на 17.09.2015
година /обратна разписка - 14 от делото/. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав приема, че работникът надлежно е упражнил потестативното си право да
прекрати трудово правоотношение едностранно и с достигане на волеизявлението му
до работодателя последното е прекратено, независимо дали той е упражнил това
свое право законно, т.е. дали са били налице сочените от него основания. Следва
да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 335, ал.1, т. 3 КТ, съгласно която
трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита
прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на
договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудовия
договор без предизвестие от работодателя и прекратяването му без предизвестие
от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение
се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление в тази
насока /на работодателя или на работника/. Освен това, тази разпоредба не
поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали
фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за
прекратяване на този трудов договор. В този смисъл са и постановените по реда
на чл. 290 ГПК: Решение № 87/11.05.2012 година по гр. д. № 219/2011 година на ІV г.о. на ВКС; Решение № 203 от 30.05.11 година по гр. д.
№ 832/2010 година на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 144 от 23.02.2010 година по гр.
д. № 3101/2008 година на І г.о. на ВКС. В Решение № 289/18.11.2014 година по
гр. д. № 1289/2014 година на ІV г.о. ВКС изрично
приема, че както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от работодателя автоматично води до прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в
нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327,
ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или
служителя основание.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Както в теорията, така и в константната практика на ВКС е прието, че
работодателят не може да прекратява трудовия договор на друго основание, след
като работникът или служителят е направил волеизявление по чл. 327 КТ и то е
получено от работодателя. Това е така, тъй като от този момент субективното
право на работника или служителя по чл. 327 КТ е вече упражнено, то е произвело
своето действие и правоотношението е прекратено. А прекратеното трудово
правоотношение не може отново да се прекратява. Съдебната практика константно
приема, че при наличие на конкуренция за прекратяване на трудовото
правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е
настъпил по-рано. В случая по делото прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца е настъпило на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ, тъй като фактическият състав е осъществен
на 17.09.2015 година с връчване на изявлението за прекратяване на това
основание на ответното дружество - работодател. Предприетото от последния уволнение на друго основание – чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ не е осъществено, а издадената на това основание заповед на
работодателя е незаконосъобразна, поради което искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен. В този смисъл са Решение №
203/30.05.2011година по гр. д. № 832/2010 година на III г.о. на ВКС и решение №
289/18.11.2014 година по гр. д. № 1289/2014 година на IV г.о. на ВКС.
Действително в последното цитирано решение ВКС приема, че трудовото
правоотношение не се прекратява с достигане на изявлението за това, ако
работникът или служителят злоупотреби с правото си за едностранно прекратяване
на правоотношението. Настоящият случай обаче не е такъв - видно от материалите
по делото, включително заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание
"Уволнение", ищецът е преустановил явяването си на работа едва след
получаване на заявлението му от работодателя и не би могло да се приеме, че е
упражнил потестативното си право по чл. 327 КТ с цел да избегне налагане на дисциплинарно наказание за
нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ. Предвид всичко изложено по-горе и доколкото настоящият съдебен състав
приема, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на
17.09.2015 година на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, а не на 03.10.2015
година на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 Т, то следва да бъде извършена и
поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид основателността на
предявения по делото иск с правно основание чл. чл.
357, ал. 1 КТ, съдът следва да се произнесе и по предявения при условията на
евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 221,
ал. 1 КТ за сумата в размер на 1
930.41 лева, представляващи обезщетение за претърпените от дружеството вреди от
незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ. При незаконно - без основание прекратяване на трудово
правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага единствено с
възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите,
които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор - Решение №
289/18.11.2014 година по гр. д. № 1289/2014 година на ІV
г.о. на ВКС. В случая по делото ищецът е мотивирал изявлението си за
прекратяване на трудовото правоотношение с неизпълнение от страна на
работодателя на следните негови задължения: 1. Неспазване на уговореното с
трудовия договор работно време от осем часа за всеки работен ден и четиридесет
часа за работна седмица; 2. Неспазване на регламентираната в чл. 153, ал. 1 КТ
седмична почивка; 3. Незаплащане, нито компенсиране чрез увеличаване на
почивните дни, на положения извънреден труд; 4. В нарушение на чл. 172 КТ
неразрешаване ползването на повече от пет дни платен годишен отпуск наведнъж. Видно
от приложения по делото трудов договор между страните по делото /лично трудово
досие на ищеца/ седмичното работно време се определя като пълно работно време.
Продължителността на работната седмица е 40 /четиридесет/ работни часа. С
допълнително споразумение № 1481/01.10.2007 година /лично трудово досие на
ищеца/ страните по трудовото правоотношение са уговорили промени, като на
основание чл. 142, ал. 2 и ал. 4 КТ се установява сумарно изчисляване на
работното време с период на отчетност един месец при спазване на условията на
чл. 142, ал. 4, чл. 152 и чл. 153, ал. 2 КТ за продължителност на работната
смяна, работната седмица, междудневната и междуседмичната почивка. В
последващите допълнителни споразумения от 01.08.2008 година, от 01.09.2008
година и от 01.02.2009 година /лично трудово досие на ищеца/ между страните е
уговорено пълно работно време от 08.00 часа. От събраните по делото
доказателства се установява, че независимо от сумарното изчисляване на
работното време действителното такова на ищеца е било по повече от 8 часа. В
тази насока са показанията на всички разпитани в хода на производството
свидетели. Същите изрично посочват, че работният ден на служителите на тази
длъжност започва преди 10.00 часа и приключва след 20.00 часа, като в
различните дни продължителността е била различна. Освен това всички разпитани
свидетели заявяват, че явяването и напускането на работното място се е
отразявало в т. нар. "работни листи". С определение от 04.05.2016
година на съда по делото ответното дружество е задължено да ги представи, като
е предупредено и за последиците от непредставянето им. Въпреки това по делото
такива не бяха представени, като процесуалния представител на страната заявява,
че дружеството не разполага с такива. Разпитаните свидетели обаче, твърдят че
такива "работни листи" са попълвани от всеки един служител. В тази
насока са показанията и на свидетеля К.С., който е служител на друго дружество
и заема длъжността "охранител" в този обект и като такъв е виждал как
служителите се записват кога идват на работа и кога си тръгват вечер. Предвид
изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 2, във връзка с чл. 161 ГПК,
съдът приема за доказан факта за продължителност на работното време повече от
8.00 часа дневно. От извлечение от ведомост за заплати на ищеца по делото /л.
37/ е видно, че извънреден труд на ищеца по делото не е заплащан, с изключение
за месеците април и май - за "празничен труд по график". Освен това с
оглед разпределената по делото доказателствена тежест, именно работодателят
следваше да докаже, че е изпълнявал задълженията си по договора. Доказателства
в тази насока не са ангажирани от ответното дружество. Единствено по отношение
на посоченото в точка 4 на заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ основание са
представени молбите на ищеца по делото и заповедите за разрешаване на платен
годишен отпуск на същия. Видно от всичките 14 подадени молби за отпуск, само по две от тях А.И. е поискал
ползването на повече от пет дни - от 06.07.2007 година и от 02.02.2002 година,
като само за една от молбите в трудовото досие на ищеца се съдържа заповед за
разрешаването й, и то за девет дни. Предвид всичко изложено по-горе настоящият
съдебен състав приема, че ответното дружество не доказа изпълнение на
собствените си задължения, произтичащи от сключения с ответника трудов договор,
посочени от него в подаденото на 16.09.2015 година заявление.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе съдът намира, че предявените по делото искове с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ се явяват основателен, поради което
и като такива следва да бъдат уважени. Неоснователен обаче се явява предявеният
по делото в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 220,
ал. 1 КТ, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се
явява основателна. Предвид основателността на предявените от ищеца искове и с
оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното дружество следа да
заплати на процесуалния представител на ищеца по делото сумата в размер на 420.00
лева. Освен това с оглед неоснователността на предявения по делото насрещен иск
и във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба ответното дружество следва да му
заплати сумата в размер на 365.13 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление
град София, район "Искър", бул. "Цариградско шосе" № 361, с
ЕИК *********, че трудовото правоотношение с А.Ц.И. ***, с ЕГН **********
е прекратено на 17.09.2015 година по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на А.Ц.И. ***, с ЕГН **********, извършено със заповед №
372/02.10.2015 година на "ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление град София, район
"Искър", бул. "Цариградско шосе" № 361, с ЕИК *********.
ДОПУСКА поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка на А.Ц.И. ***, с ЕГН **********
на 03.10.2015 г., което да се счита по чл. 327, ал.
1, т. 3 КТ, а НЕ ПО чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление
град София, район "Искър", бул. "Цариградско шосе" № 361, с
ЕИК ********* срещу А.Ц.И. ***,
с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ за сумата в размер на 1
930.41 лева /хиляда деветстотин и тридесет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляващи обезщетение за претърпените от дружеството вреди от
незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ.
ОСЪЖДА "ТЕХНОМАРКЕТ
БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление град София, район
"Искър", бул. "Цариградско шосе" № 361, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2
ЗА на адв. К.А. - ВТАК сумата в размер общо на
785.13 лева /седемстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
възнаграждение за
осъществяваното безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: