№ 130
гр. Ботевград, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т.А.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т.А. Гражданско дело №
20211810102243 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“А.Б.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№***, с
ЕИК:*********, чрез пълномощник адв. В. П. А., моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника М. И. Й. от гр.П., ж.к.С., бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:**********
за съществуване на вземането на “А.Б.Б.”ЕООД, за което е издадена Заповед № 387 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.07.2021г. по ч.гр.д.№
1337/2021г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение по цедиран Договор за потребителски
кредит № 437157 от 16.03.2015г., както и за законната лихва за забава върху горната сума-
главница, считано от 13.07.2021г. до окончателното заплащане, както и за сумата от
475.04лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2015г. до
10.07.2016г., както и за сумата от 1036.02лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.04.2015г. до 23.02.2021г., както да се присъдят и направените разноски в настоящето и
заповедното производство, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. В. П. А. е депозирал Становище с вх.№
2880 от 31.05.2022г., с което моли да се уважат изцяло предявените искове като
основателни и доказани.
Ответникът-М. И. Й. от гр.П., чрез пълномощник адв.К. Г. И. от ПАК, е
направил възражение по исковете и е представил писмен отговор в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник адв.И. оспорва исковете.
Твърди, че са недопустими, тъй както ищецът не е активно легитимиран да предяви
исковете, затова че няма надлежно уведомление за прехвърляне на вземането от страна на
„К.“ АД, както и че не е установил размера на вземането си, неправилно е формирана
претенцията, тъй като са налице нищожни договорни клаузи в сключения Договор за
кредит, начисляване на лихва - договорна и законна, начислявана е лихва върху лихва, с
1
оглед оспорването на претенцията по основание и размер. Клаузите в договора за
потребителски кредит от 16.03.2015г. и Общите условия за сключването му са
неравноправни по смисъла на чл.146, вр. чл.143 и чл.144 от Закона за защита на
потребителите и ДиректИ. 93/13/ЕИО. Посочените клаузи са уговорени във вреда на
ответника и не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на доставчика и респективно потребителите.
Ответникът прави възражение, че претенцията на ищеца изцяло или отчасти е погасена по
давност, тъй като следва да се приеме, че е 3-годишна, доколкото се касае за периодично
плащане, а също и по отношение на претендираните лихви върху вземането-главница.
Ответникът оспорва обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по надлежния
начин, както и че е информиран по надлежния ред за прехвърляне на вземането на ищеца от
страна на „К.“ АД.
В с.з. ответникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1337/2021г. по описа
на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 14.07.2021г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 387 от 14.07.2021г. по ч.гр.д.
№1337/2021г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както
следва: за сумата-главница от 1500лв., представляваща неизпълнено парично задължение по
цедиран Договор за потребителски кредит № 437157 от 16.03.2015г., както и за законната
лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 13.07.2021г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 475.04лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2016г., както и за сумата от 1036.02лв., представляваща
лихва за забава за периода от 10.04.2015г. до 23.02.2021г.
Ответникът, чрез пълномощник адв.С.Ц. от САК, е депозирал възражение в
предвидения в ГПК срок, а именно на 27.10.2021г. след като е получил съобщение и препис
от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1337/2021г. по описа на БРС на 28.09.2021г. Във
възражението е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение и претендира присъждане на разноски.
Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск
по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №544 от 28.10.2021г., връчено му на 08.11.2022г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2243/2021г. по описа на
БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 03.12.2021г. в РС-Ботевград,
изпратена по куриер с дата от 01.12.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Ответникът е страна по сключен Договор за потребителски кредит № 437157 от
16.03.2015г. с „К.“АД с ЕИК: *********, съгласно който от „К.“АД е получил сумата от
1500лв., срещу което се е съгласил да върне 16 броя вноски от по 123.44лв. в срок до
10.07.2016г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към
договора, съдържащ погасителен план, неразделна част от договора. Между страните бил
уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24% както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%. В раздел Х, чл.2 от Общите условия/ОУ/ за
предоставяне на кредити, които са неразделна част от договора за кредит, страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
2
погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на
вземането, направени от „К.“АД.
Горното се установява от приложените писмени доказателства по ч.гр.д.№1337/2021г.
по описа на РС-Ботевград, а именно договор за потребителски кредит№ 437157 от
16.03.2015г. с Приложение №1, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и Общи условия за предоставяне на кредити.
Автентичността на описания по-горе договор за кредит не се оспорва от ответника.
Съгласно приложения по делото договор за кредит, се установява, че на 10.07.2016г.
настъпва падежа на цялото задължение по заема.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано заповедното производство или ч.гр.д.№ 1337/2021г. по описа на РС-Ботевград, е
депозирано от ищеца по пощата с п.кл. от 12.07.2021г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.03.2021г. е сключен Договор за продажба
на вземания /цесия/ между „К.“АД /цедент/ и ищецът/цесионер/, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на ищеца.
Ответникът е оспорил горното прехвърляне, като твърди, че за същото не е надлежно
уведомен.
В приложеното ч.гр.д.№ 1337/2021г. по описа на РС-Ботевград е представен препис
от Договор за продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. между „К.“АД и ищеца заедно с
приложение, в което е индивидуализирано процесното вземане. Ищецът е представил
пълномощно, с което „К.“АД упълномощава ищеца да уведоми длъжниците за сключения
договор за цесия от 02.03.2021г. Видно от приложеното уведомление от ищеца до ответника,
последният е бил уведомен за сключения договор за цесия, което уведомление е получил по
пощата съгласно приложената затова обратна разписка.
Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил
плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Възражението на ответника, че ищецът не е активно легитимиран да предяви
исковете, тъй като не му е съобщено прехвърлянето на вземането е въпрос по
основателността на исковете, а не по тяхната допустимост.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от
1500лв., представляваща неизпълнено парично задължение по цедиран Договор за
потребителски кредит № 437157 от 16.03.2015г., както и за законната лихва за забава върху
горната сума-главница, считано от 13.07.2021г. до окончателното заплащане, както и за
сумата от 475.04лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
10.04.2015г. до 10.07.2016г., както и за сумата от 1036.02лв., представляваща лихва за забава
за периода от 10.04.2015г. до 23.02.2021г., са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на
ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, се установява, че ответникът е имал облигационни отношения с „К.“АД по
повод Договор за потребителски кредит № 437157 от 16.03.2015г., по който ответникът като
3
кредитополучател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимите вноски до
10.07.2016г. От тази дата вземането по договора става изискуемо. Възражението на
ответника, че вземането е погасено по давност, обективирано в писмения отговор, е изцяло
основателно.
Вземането за сумата-главница от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/ е погасено по
давност, тъй като същото е изискуемо от 10.07.2016г. съгласно сключения договор за
потребителски кредит № 437157 от 16.03.2015г. Поради гореизложеното от 10.07.2016г. е
започнала да тече и погасителната пет годишна давност, съгласно правилото на чл.114 от
ЗЗД/давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/. Страните не
спорят, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1337/2021г. по описа на РС-Ботевград е подадено по пощата с пощенско клеймо от
12.07.2021г. в Районен съд-Ботевград и на 13.07.2021г. е пристигнало и входирано в съда и
образувано гр.д.№ 1337/2021г. по описа на РС-Ботевград, като подаването на заявлението на
12.07.2021г. принципно прекъсва давността от тази дата-12.07.2021г. по смисъла на чл.116,
б.”б” от ЗЗД, тъй като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно пет годишния давностен срок за заплащане на сумата-главница
от 1500 лева е изтекъл от датата на падежа-10.07.2016г. до датата на подаване на
заявлението на 12.07.2021г.
С оглед на обстоятелството, че вземането по главният иск за сумата-главница от
1500лв. е погасено по давност следва да се отхвърлят и акцесорните искове за сумата от
475.04лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2015г. до
10.07.2016г., както и за сумата от 1036.02лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.04.2015г. до 23.02.2021г., тъй като тяхната основателност е обусловена от тази на главния
иск, който се отхвърля изцяло.
Поради гореизложеното съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят.
Останалите направени от ответникът възражения в писмения отговор, че клаузите в
договора за потребителски кредит от 16.03.2015г. и Общите условия за сключването му са
неравноправни по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 и чл. 144 от Закона за защита на
потребителите и ДиректИ. 93/13/ЕИО, тъй като са уговорени във вреда на ответника и не
отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и респективно потребителите, не се споделят за
основателни от настоящия съдебен състав. В този смисъл е неоснователно и възражението,
че ответникът не е уведомен преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1337/2021г. по
описа на РС-Ботевград за прехвърленото вземане по процесиня договор за кредит от „К.“АД
на ищеца, тъй като писмени доказателства в тази насока са представени. С оглед на това
ищецът е активно легитимиран да предяви настоящите искове.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника, съдът намира, че
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 400лв. за
направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 1337/2021г. по описа
на БРС/ за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
“А.Б.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№***, с ЕИК:*********
4
срещу М. И. Й. от гр.П., ж.к.С., бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** за признаване на
установено за съществуване на вземането на “А.Б.Б.”ЕООД, за което е издадена Заповед №
387 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.07.2021г. по ч.гр.д.№
1337/2021г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1500лв./хиляда и
петстотин лева/, представляваща неизпълнено парично задължение по цедиран Договор за
потребителски кредит № 437157 от 16.03.2015г., както и за законната лихва за забава върху
горната сума-главница, считано от 13.07.2021г. до окончателното заплащане, както и за
сумата от 475.04лв./четиристотин седемдесет и пет лева и 4 стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2016г., както и за
сумата от 1036.02лв./хиляда тридесет и шест лева и 2 стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 10.04.2015г. до 23.02.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “А.Б.Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”Б.”№***, с ЕИК:********* да заплати на М. И. Й. от гр.П., ж.к.С., бл.***, вх.*, ет.*,
ап.*, с ЕГН:********** сумата от 400лв./четиристотин лева/ за направени разноски в хода
на заповедното производство или по ч.гр.д.№ 1337/2021г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5