Р Е Ш Е Н И Е
№ /17 .10.2019
гр.Плевен 17 .10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
:
мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Анелия Докузова и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №545 /2019г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен
съд ,ХІ-ти гр.с.№1020 от 03.06. 2019г.,постановено по гр.д.№15/2019г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422 ал.1,във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК по отношение на Х.Д.Н.,ЕГН ********** ***,
че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България“, ЕИК *******,
представлявано от Д.Д., зам.управител, чрез юрк.Н.М. сумата от 1178,29 лв.- главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.10.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4259/02.10.2018г. по ч.гр.дело 6939/2018г. по описа на РС Плевен, като за
разликата до 1219,41 лева за дължима главница и за 22,47 лева договорна лихва
предявените искове са отхвърлени като неоснователни.Със същото решение на ПРС на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Д.Н.,гр.а.е
осъдена да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.клон България“, ЕИК
*******, представлявано от Д.Д., зам.управител, чрез юрк.Н.М. сумата
от 686,13 лв.,съставляващи направени по делото разноски.С решението на
ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.Д.Н.,
ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България“,ЕИК *******, представлявано
от Д.Д., зам.управител, чрез юрк.Н.М. сумата
от 75,36 лв.,съставляващи
направени разноски по ч. гр.д.№ 6939/2018г. на ПлРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Х.Д.Н. ,чрез нейния
особен представител адвокат Е.Й. от ПАК ,с която същото се обжалва като неправилно
и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че вземането по договора за банков
кредит не е станало предсрочно изискуемо ,доколкото по делото няма данни да е
изпратено уведомление от банката до длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита и то преди образуване на заповедното производство. В
жалбата се твърди,че ПРС не е анализирал направените с отговора възражения за
нищожност на отделни клаузи по договора,като се позовава на разпоредбите на
чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК.Твърди се,че клаузите в процесния договор ,с които е
посочен лихвен процент 16,37 и ГПР 20,45“,а в Приложението към него съответно
лихвен процент 35 % и ГПР 44 % са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.Подробни
доводи и съображение в тази насока са изложени във въззивната жалба.Адвокат Е.Й.
от ПАК не се е явила в съд.заседание на 18.09.2019г.пред ПОС,като от същата е
депозирана молба,в която се поддържа подадената въззивна жалба и с която моли
Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна -„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А Париж Франция чрез -„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България гр.София,чрез своя процесуален представител-юрисконсулт П.П. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.На осн.чл.78 ал.8 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Допълнително е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№6939/2018г.по
описа на ПРС безспорно се
установява, че същото е образувано на основание подадено от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж ,рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Х.Д.Н. от гр.Плевен. Заявлението е уважено,като ПРС е
издал заповед за изпълнение на парично задължение №4259 от 02.10.2018г.по
чл.410 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът
Х.Д.Н. от гр.Плевен да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж
,рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България следните
суми: 1219,41лв. - главница,възнаградителна лихва в
размер на 158,88лв.за периода 01.10.2017г. до 08.03.2018г.;лихва за забава в
размер на 63,59лв.за периода 08.03.2018г.до 11.09.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението -01.10.2018 г.до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски общо в размер на 78,84лв.,от които 28,84лв.държавна
такса и 50лв.юрисконсулстко възнаграждение.
В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е
отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:задължение
по договор за револвиращ потребителски кредит.Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК ,като на осн.чл.415 ал.1т.2 ГПК ПРС е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си . На това основание
кредиторът- БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж , рег.№********* чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България е предявил иск за установяване
съществуване на вземането си –главница и лихви в горепосочените размери .Така
предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Независимо,че с жалбата
решението на ПРС се обжалва изцяло,предмет на въззивна проверка е същото в
неговата осъдителна част ,в която искът по чл.422 ГПК е уважен за сумата 1178,29лв. главница, ведно със законна лихва
, считано от 01.10.2018г.В останалата отхвърлителна част, в която искът за
главницата за разликата над 1178,29.до
1219,41лв. и за 22,47лв.договорна лихва е отхвърлен като неоснователен
,решението като необжалвано и поради
липса на правен интерес за въззивницата е влязло в сила.
От представените към ИМ писмени доказателства
се установява,че на 16.07.2015г. е сключен договор за потребителски паричен
кредит EMLN-***** между“ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД гр.София като кредитор и въззивницата Х.Д.Н. като кредитополучетел,по силата на
който на последната е предоставен кредит за потребителски цели в размер на
2000лв. и 223,92лв.за покупка на застраховка „Защита на плащанията“,с общ
размер на кредита 2 223,92лв.Постигната
е договореност така предоставения кредит да се изплати от кредитополучателя на 36 равни месечни вноски,всяка
в размер на 79,28лв.,съответно първа падежна дата на 05.09.2015г.и последна
падежна дата на 05.08.2018г.Към този договор е сключен и договор за револвиращ
потребителски кредит чрез издаване и
ползване на кредитна карта Мастъркард,чиито параметри са регламентирани в
Приложение.По този револвиращ кредит на Х.Н. е отпуснат кредит в размер на
1500лв.,при лихвен процент-35 % и ГПР- 44,90 %. Съгласно приложението към договора , кредитната карта
може да се ползва при покупка на ПОС
терминал в страната и чужбина-без такса и за теглене на пари в брой от банкомат /АТМ/
в страната и в чужбина,с такса 2лв.+2 % от изтеглената сума,договорено е,че
ежемесечно се заплаща месечна такса за обслужване в размер на 4лв.Дневният
лимит за теглене на пари в брой е 1000лв.,а дневния лимит за покупки на ПОС е
до размера на кредитния лимит,респ.до 1 500лв.Договорено е,че при усвоен кредитен лимит 0.00лв.до
1000лв.,минималната погасителна вноска е в размер на 60лв.,а при усвоен лимит
от 1000лв.до 2 000лв.,мин.погасителна вноска е в размер на 120лв.,като
съгласно чл.13 от приложението месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,следващ
издаването на извлечението,най-малко в минимален размер.
Видно от представените
към ИМ писмени доказателства от кредитора до Х.Н. е изготвена покана на
14.03.2018г./л.23/,с която последната е уведомена,че на 01.10.2017г.е преустановила плащането на
вноските по револвиращия кредит чрез
използване на кредитна карта,като общо задължението й е в размер на
1380,33лв.,от които главница: 1219,41лв., договорна лихва-158,88лв.и
обезщетение за забава-2,04лв. По делото не са ангажирани доказателства тази
покана да е връчена на адресата Х.Н..Правилни и обосновани са изводите на
ПРС,че след като няма данни кога и как поканата е връчена на ответницата , претенцията за лихва за забава в размер на 63,59 лева за периода от
08.03.2018г. до 11.09.2018г.е неоснователна , доколкото последната не е уведомена за изпадането си в забава и не
дължи обезщетение за забава за гореописания период.
Предмет на иска по
чл.422 ГПК са именно дължимите суми по усвоения револвиращ кредит чрез
издадената кредитна карта ,съответно главница 1219,41лв.,възнаградителна лихва
в размер на 158,88лв. и законна лихва за забава -63,59лв.
За установяване на спорните по делото въпроси
е назначена съдебно-икономическа експертиза.От заключението на ВЛ
Теодора Илиева,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло , се установява,че кредитната карта е активирана на
26.04.2016г.,когато е извършена първата транзакция-плащане с картата от ПОС
терминал,а последната транзакция е извършена на 05.05.2017г.,като в периода 26.04.2016г. до 05.05.2017г.
ответницата е ползвала кредитната карта за плащане чрез POS терминал и теглене
на суми от банкомат.Видно от експертизата за периода от 31.05.2016г.до
24.11.2017г.въззивницата е внасяла различни суми по револвиращия кредит,индивидуализирани по дати и размер,като последното плащане по
кредитната карта е извършено на 24.11.2017г.и е внесена сумата 120лв. След
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,на 26.09.2018г. последната
е заплатила сумата от 200 лв.,с която ищецът е погасил лихвата за забава в
размер на 63,59 лева и част от възнаградителната лихва, а именно сумата от
136,41 лв.Съгласно заключението на ВЛ след отчитане на последното плащане на
26.09.2018г.от 200лв.,по счетоводните
книги на ищеца остават непогасени
следните суми:1188,50 лв.главница,сумата 30,91 лв.- просрочена застраховка, 22,47 лв.непогасена
договорна лихва за периода от 01.10.2017г./падеж на първа пропусната вноска/ до
08.03.2018г./датата на изпращане на поканата/. Като задължение на ответницата,
ищецът е начислил и лихва за забава в размер на 63,59 лева за периода от
08.03.2018г. до 11.09. 2018г.,която сума е включена в заявлението по чл.410 ГПК
и с оглед експертизата е погасена с внесените след подаване на заявлението 200
лева. Окръжният съд изцяло споделя становището на ПРС,че така начислената лихва за забава в размер на 63,59 лв.не се дължи, тъй като не се
установи ответницата да е надлежно уведомена
за това задължение и няма данни да е
получила гореописаната покана.Отделен е
въпроса,че в самата покана е
посочена дата 14.03.2018г.,а е начислена лихва ,считано от 08.03.2018г.,т.е.6
дни преди изготвяне на поканата.В този смисъл с извършеното последно плащане на
26.09.2018г.в размер на 200лв., след подаване на заявлението ,по правилата на
чл.76 ЗЗД следва да се погаси изцяло
възнаградителната лихва от 158,88 лв., а с остатъка от 41,12 лв. следва да се
погаси част от главницата,като остава дължима сума само за главницата в размер на 1178,29 лв.Върху
сумата се дължи и законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението
01.10.2018г.до окончателното й изплащане.В този смисъл са изводите на ПРС,които
изцяло се възприемат от въззивната инстанция като правилни и законосъобразни.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение на
ПРС,поради това,че съдът не е обсъдил възражението на особения представител,че
не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Това
възражение е неоснователно.Както вече бе посочено предмет на исковата претенция
е установяване съществуването на вземане на кредитора ищец ,произтичащо от
непогасена част от
револвиращ кредит чрез усвоени суми по кредитна карта с лимит 1 500лв.Не е
предмет на спора основния договор за потребителски паричен кредит в общ
размер 2 223,92лв., от които отпуснат кредит в размер на 2 000лв. и
застраховка „Защита на плащанията“в размер на 223,92лв.,по който е постигната
договореност сумата да се върне от кредитополучателя на 36 равни месечни
вноски. Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит по този договор,поради което направеното възражение от особения
представител на ответника,както в писмения отговор ,така и във въззивната жалба
е неотносимо към предмета на спора и не следва да се обсъжда. Претендира се
главница и възнаградителна лихва ,които са усвоени чрез кредитната карта,но не
са заплатени.Съгласно чл.15 от сключения
между страните договор, договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен,а срокът на валидност на кредитната
карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит.В случая следва да се има предвид и спецификата при отпуснат
кредит,при който средствата се усвояват чрез използване на кредитна карта.При
използване на кредитна карта,на страните по договора за кредит не е предварително известно какви суми ще бъдат усвоени от кредитополучателя в рамките
на кредитния лимит ,в случая 1 500лв., нито кога тези суми ще бъдат
изтеглени,няма яснота дали последният ще
избере да погаси изцяло усвоените суми или ще предпочете да погасява частично
задължението си до пълното му изплащане.По тези причини и в конкретната
хипотеза ,страните по договора не са фиксирали размер на месечна погасителна
вноска ,нито краен падеж за плащане и в
случая въобще не може да се говори за предсрочна изискуемост на кредита.
Неоснователни са
изложените в жалбата възражения за нищожност на отделни клаузи от договора в
частта относно размера на лихвата.Видно от приложението относно кредитната
карта е договорен годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите
44,90%. Съгласно чл.19 ал.4 ЗПК /в сила от
23.07.2014г./,годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута,определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Законната лихва е 10 %, като
посоченият в договора ГПР от 44,90% не я надвишава пет пъти и тази клауза не е нищожна ,в който смисъл са и изводите на ПРС.
По изложените съображения съдът
намира,че искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен и доказан за сумата
1178,29 лв.-главница върху която се дължи и законна лихва,считано от датата на
подаване на заявлението 01.10.2018г.до окончателното й изплащане.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е
постановил едно правилно решение ,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да
бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.В отхвърлителната част решението
е влязло в сила.
При този изход
на процеса и на осн.чл.78 ал.3 и ал.8
въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 422лв./100лв.юрисконсултско възнаграждение и
322лв. изплатено възнаграждение за особен представител/.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението
на Плевенски Районен съд,ХІ-ти гр.с.№1020
от 03.06.2019г.,постановено по гр.д. №15/2019г. по описа на същия съд В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК Х.Д.Н., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.София 1766,ж.к. Младост 4,Бизнес парк
София,сгр.14,представлявано от Д.Д., зам.управител деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 422лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: