Решение по дело №280/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260693

 

гр. Пловдив 21.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                         Председател: Пламен Чакалов

                                                                                      Членове: Румяна Андреева

                                                                                                     Бранимир Василев

                   

при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 280 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №261206/09.11.20г. на Пловдивския районен съд, Х^-ти гр. с., поставено по гр. д. № 8528/19г. в частта, с която се признава за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр., чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Н.П.П. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 600 лв./шестстотин лева/ главница по договор за заем „CrediNet“ №8002-00006726 от 21.12.2017г., сключен между ответницата и „Микро Кредит“ АД; 27лв. /двадесет и седем лева/ – договорна лихва от 21.01.2018г. до 21.06.2018г.; 27,30 лв./двадесет и седем лева и 30ст./ лихва за забава по договора за кредит от 22.01.2018г. до 06.12.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 10859 от 10.12.2018г. по ч.гр.д.№19553/2018г. на Пловдивския районен съд

Жалбоподателят Н.П.П., ЕГН: **********, чрез особения си представител адв. П. моли съда отмени решението на районния съд в обжалваната част по съображения изложени в жалбата, и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19553/18г. по описа на ПдРС, ІІІ^-ти гр. с. е разпоредено длъжникът Н.П.П. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* суми, подробно описани в диспозитива на заповедта, част от които са предмет на настоящето въззивно производство.

Въззивницата Н. П. П., възразява, че не е уведомена за извършената между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* цесия; не е кандидатствала за получаване сумата по кредита и не е подписвала договора за заем нито ръкописно, нито с квалифициран или обикновен електронен подпис. Прави възражение за недействителност на договора за заем по смисъла на нормата на чл. 22 от ЗПК, поради нарушения на по чл. 11 и чл. 12 от ЗПК.

С оглед правната значимост на направените възражения тяхното обсъждане следва да започне с въпроса за изразяването и удостоверяването на волята на жалбоподателката да сключи процесния договор.

От заключението на техническата експертиза с вещо лице Д. Т. се установява, че на 21.12.2017г. Н. П. П. е отправила искане за отпускане на заем, за което е приложена разпечатка от системата на кредитора, а също така е попълнила форма за кандидатстване, но към момента на изготвяне на експертизата разпечатка не може да се представи, понеже съответният сайт е изцяло обновен, а от заключението на счетоводната експертиза с вещо лице Д. С. се установява, че Н.П. е усвоила сума в размер на 600лв. по договор за паричен заем от 21.12.2017г. като е удържана еднократна такса.

Следователно налице е валидно изявление за сключването на договор за заем и понеже това е реален договор с получаване на сумата чрез „Изи пей“ АД е завършен фактическия състав по сключването на договора за заем.

По делото няма данни заемополучателят да е извършвал плащания към заемодателя.

Възражението, че прехвърлянето на вземането процесния договор от „Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания” АД не е съобщено на длъжника е неоснователно. Макар да няма представено уведомление до Н. П. доколкото част от приложенията към исковата молба е и рамковия договор за продажба и прехвърляния на вземания, в който е посочен и процесния договор за заем, както и изпратеното, но неполучено лично от длъжника уведомление, които са връчени на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор.

          Жалбоподателката не твърди и не установява да е извършила каквото и да е плащане на договора за заем, поради което искът за дължимостта на главницата от 600лв. е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.12.2018г.

          В т. 1.(4) изр. последно е уговорена лихва в уговорения процент, който е 15.27%, която също е дължима, претендирана в размер на 27лв. за периода 21.01.2018г. до 21.06.2018г., тъй като тя е включена в месечните вноски по погасителния план приложен към процесния договор и в същност представлява договорна лихва. Дължима е и лихвата за забава в размер на 27.30лв. за периода от 22.01.2018г. до 06.12.2018г.

          Изложеното дотук налага извода, че исковете за установяване дължимостта на главницата в размер на 600лв., договорната лихва в размер на 27лв. за периода 21.01.2018г. до 21.06.2018г. и сумата 27.30лв. законна лихва за периода 21.01.2018г. – 06.12.2018г. са основателни и следва да се уважат.

          Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемото дружество сумата 400лв. разноски – 300лв. възнаграждение за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

          Воден от горното съдът

 

 Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРДЖАВА решение №261206/09.11.20г. на Пловдивския районен съд, Х^-ти гр. с., поставено по гр. д. № 8528/19г. в частта, с която се признава за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр., чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против Н.П.П. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 600 лв./шестстотин лева/ главница по договор за заем „CrediNet“ №8002-00006726 от 21.12.2017г., сключен между ответницата и „Микро Кредит“ АД; 27лв. /двадесет и седем лева/ – договорна лихва от 21.01.2018г. до 21.06.2018г. .; 27,30 лв./двадесет и седем лева и 30ст./ лихва за забава по договора за кредит от 22.01.2018г. до 06.12.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 10859 от 10.12.2018г. по ч.гр.д.№19553/2018г. на Пловдивския районен съд

ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Кредит Инс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III Обединител” № 19, вх.В, ет.1, ап.6 сумата 400 (четиристотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

          Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                      Членове:1.                        

 

 

                                                                                   2.