№ 408
гр. Търговище , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530100069 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Цар Борис III”, № 136, представлявано от СД-изп. директор,
действащи чрез юрисконсулт С.С., съдебен адресат, твърди в исковата си молба, че през
2008г. от обект на ищцовото дружество-Помпена станция(ПС)Поляница, бил захранен с
електричество и имот, находящ се в м.“Дта“ в землището на гр.Търговище, като от 2015г.,
собственик на този имот бил С. ХР. В. с ЕГН ********** от гр.Търговище.Посочва, че
ответникът се задължил да заплаща отчетената от електромер с № 7179362 електроенергия с
Протокол от 30.06.2015г., като от тогава и до м.октомври/ноември 2019г. отношенията на
страните били коректни, но след като ищцовото дружество отправило покана до ответника
да разреши проблема с електрозахранването на имота си, последният, макар да се ангажирал
да стори това в кратки срокове и да продължил да потребява електричество от ищцовото
дружество, преустановил заплащането му.Сочи се, че последното засичане на електромера
било извършено на 03.05.2020г., след което консумацията е окончателно преустановена, но
е останала дължима сума в размер на 1149,77лв., за което са издадени 8 бр. фактури в
периода от 01.09.2019г. -30.04.2020г., задълженията по които останали непогасени и до
момента, за което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
675/20.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1317/2020г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, поради
което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,
1
претендира се законната лихва от депозиране на исковата молба-15.01.2021г. до изплащане
на вземането, претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.В съдебно
заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца юрисконсулт
С., която пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез
процесуален представител и съдебен адресат адв.Р.Р. -ТАК, предявеният иск се оспорва
изцяло, като неоснователен.Признава се, че между страните е налице неформален договор за
доставка на електроенергия, но се оспорва размера на претенцията; сочи се, че от
м.октомври 2019г. ответникът започнал да се съмнява дали отразената във фактурите му
електроенергия е действително доставена в посочените количества и с оглед
обстоятелството, че показанията на СТИ се отчитат от служител на ищеца, а не на
енергоразпределителното дружество; усъмнил се и в изправността на СТИ, за което нямал
информация дали е преминавало през метрологичен контрол; неясно било и дали при
префактурирането, коректно са отразявани и спазвани промените в цените на
електроенергията.С оглед на изложеното, ответникът приема, че претенцията е
неоснователна и иска отхвърлянето й изцяло, претендира разноски.В съдебно заседание
възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника адв.Реси Р.-ТАК,
който пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че ответникът е потребител на електрическа енергия, на
електрифициран вилен имот, находящ се в м.“Дта“ в землището на гр.Търговище, видно и
от подписаният Протокол от 30.06.2015г., в който са отразени показанията на СТИ с №
7179362 (дневна и нощна тарифа), което е отчитало потребяваната електроенергия и с който
ответникът се е задължил да заплаща отчетената консумирана електроенергия всеки месец
на касата на ищцовото дружество. От представените доказателства по делото, а именно-
осемте фактури, справка за потреблението на ответника и извлечението за фактури и
плащания на ответника, както и от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставените задачи, се
установява, че за процесния период ответникът е потребявал електрическа енергия, като не е
заплатил дължимите суми в определения срок за това, които са в общ размер от 1149,77лв. и
същите са осчетоводени от ищеца по сметка 411-вземания от клиенти. От заключението по
назначената съдебно-електротехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
при извършената проверка, вещото лице е установил, че електромера с фабр. № 7179362 е
от одобрен тип, преминал е първоначална метрологична проверка през 2007г., липсват
данни за последваща такава проверка, която е следвало да се извърши след 6 години, при
което след изтичане на този срок през 2013г., в процесния период същият не е отговарял на
изискванията по ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
2
метрологичен контрол, при това още при монтажа му в ПС Поляница. Вещото лице е
посочил още, че при извършения оглед е установил, че показанията на електромера
съответстват на отразените в справката за м.април 2020г., по същия няма видими повреди
или манипулации, а при подаване на захранване, дисплеят му функционира нормално, като
сменя показанията си, но вещото лице не е извършвал проверка под товар.В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че за установяване годността на електромера за точно
измерване са необходими изпитвания в оторизирана лаборатория.Посочва, че цената, на
която е фактурирана електроенергията в процесния период отговаря на действащите цени,
определени от КЕВР.С оглед на така установените обстоятелства, съдът е уважил искането
на ищеца за извършване на метрологична проверка на електромера в лицензирана
лаборатория, като от Протокол № 56594/30.06.2021г., изготвен от ЕМСИСТ-6 ООД
гр.София се установява, че процесният електромер съответства на изискванията по
НСИМК/БДС и този резултат от проверката не е оспорен от страните по делото.От
представено копие на предварителен договор за покупко-продажба от 24.06.2015г. се
установява, че ответникът е установил свое владение върху имота по силата на
предварителния договор. От свидетелските показания на св. Богомил Генев Бонев-служител
в ищцовото дружество се установява, че същият е присъствал на монтажа на електромера от
служители на Е-ОН, а по-късно той лично е засякъл показанията му през м.април 2020г.,
като след това е бил извършен ремонт на електрическата мрежа в м.”Д” и лицата, които са
били свързани към захранването на ПС Поляница вече са имали възможност да се
прехвърлят към енергоразпределителното дружество(Е-ОН).В съдебно заседание, по реда на
чл. 176 от ГПК, ответникът заявява, че когато е установил своето владение върху имота през
2015г., имотът вече е бил електрифициран и свързан от предходен собственик към ПС
Поляница, като ответникът не е купувал или инсталирал електромера.В съдебно заседание е
признато за безспорно между страните по делото и обстоятелството, че в процесният период
ответникът е бил потребител на доставяна от ищцовото дружество електроенергия във
вилния му имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Безспорно установено по делото както от събраните писмени доказателства, така и
от приетите за безспорни обстоятелства в съдебно заседание и заключенията по СИЕ и
СЕТЕ, наличието на договор между страните по продажба на електрическа енергия, по
което ответникът има качеството на присъединен външен потребител, както и
обстоятелството, че за периода от 01.09.2019г. -30.04.2020г., същият има неизплатени
задължения за консумирана електроенергия, които са в размер на 1149,77лв.Основните
възражения на ответната страна са относно отчитането на електроенергията, относно
годността на СТИ, както и по отношение на съответствието на цените на електроенергията с
действалите през процесния период такива, като в тази връзка, съдът приема следното:
Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със
средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а съгласно ал.3 на
3
чл.120 ЗЕ операторът на електропреностата мрежа или на електроразпределителната мрежа
определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения. За да
възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена,
доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК
действително доставеното количество електроенергия за минал период.В случая имотът на
ответника е бил електрифициран чрез свързването му със системата на ищеца, при което
ответникът има качеството на присъединен външен потребител на електроенергия и на
осн. чл.30,ал.4, пр. второ вр. ал.3 от Наредба за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, СТИ е монтирано в електрическата уредба на ищеца, като съобр. ал.5 средствата за
търговско измерване се доставят от и за сметка на съответния мрежови оператор и са негова
собственост.Негово е и задължението да отчита средството за търговско измерване, а не на
електроразпределителното дружество, поради което възраженията на ответника в тази
връзка са неоснователни. На следващо място, макар възражението на ответника за изтекъл
срок на метрологична проверка на СТИ да е основателно, тъй като е установено от
заключението по назначената СЕГЕ, че процесният електромер не е преминал през
съответна проверка в законоустановения шестгодишен срок, доколкото от проверката в
оторизирана лаборатория е установено, че съответства на изискванията по НСИМК/БДС, то
следва да се приеме, че СТИ е било метрологично и технически изправно и е отчитало точно
консумираната от ответника електроенергия.В тази връзка е и даденото разрешение в
Решение № 100/29.06.2021 година по гр.дело № 2996/2020г. на ВКС, III г.о., в което се
посочва, че когато измерващото средство на потребяваната от абоната електрическа енергия
е било метрологично и технически изправно, за дължимостта стойността на реално
потребената ел. енергия, е без правно значение обстоятелството, че то е било с изтекъл срок
за метрологична проверка по ЗИ.При така установеното, съдът приема, че измерената от
СТИ електроенергия, потребена от ответника е вярно отчетена, а видно от заключението по
СЕТЕ цената е образувана съобразно действащите цени, определени от КЕВР в процесния
период и съобразно заключението по СИЕ е в размер на 1149,77лв., обстоятелство,
обуславящо неоснователност на възраженията на ответника. С оглед на изложеното, съдът
приема, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 1149,77лв. за доставената
електроенергия в имота на ответника за периода от 01.09.2019г. -30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 15.10.2020г. до изплащане на задължението, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 675/20.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1317/2020г. по описа на
РСТ, поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, на
осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът следва да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 75лв., както и
разноските в настоящото производство, които съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК са в размер на 25лв. внесена д. такса, 140лв. депозит за СЕТЕ, 150лв. депозит за СИЕ и
общо 38,28лв. разходи по проверката на СТИ, както и определено от съда юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 50лв., или общо 403,28лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Цар Борис III”, № 136, представлявано от СД-изп. директор, действащи чрез
юрисконсулт С.С., съдебен адресат, против С. ХР. В. с ЕГН ********** от ********, за
сумата от 1149,77лв. за доставената електроенергия в имота на ответника, находящ се в
м.“Д“ в землището на гр.Търговище, за периода от 01.09.2019г. -30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 15.10.2020г. до изплащане на задължението, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 675/20.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1317/2020г. по описа на
РСТ, на осн.чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.86,ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. ХР. В. с ЕГН ********** от ********, да заплати на „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар
Борис III”, № 136, представлявано от СД-изп. директор, разноските в заповедното
производство в размер на 75лв. и разноските в исковото производство в размер на 403,28лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5