Решение по дело №297/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 974
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20191520100297
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 18.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 297 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Делта кредит” АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Д. К. против ответника С.Р.Г., ЕГН: **********, а адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че съгласно заявление от 08.02.2005 г. и Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 09.02.2005 г. на Р. Я. В. била издадена кредитна карта и отпусната парична сума със задължение за последната да върне усвоената част от сумата ведно с договорните лихви като това трябвало да стане на месечни вноски с установен минимален размер. Р. В. пропуснала две последователни месечни плащания, поради което и на основание приложимите към сключения договор Общи условия, цялото вземане станало незабавно изискуемо и дължимо.

Ищецът се легитимира като титуляр на вземането, което към 15.11.2007 г. възлизало на 567.94 лв., срещу Р. В. на основание сключен Договор за цесия № 001/15.11.2007г. с цедент „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ЕИК ********* и цесионер „Алфа Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* със сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ като на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД В. била уведомена за извършената цесия.

На 18.03.2013 г. било сключено споразумение между ищеца и С.Р.Г. последната да встъпи в дълга на В. като солидарен длъжник с редуциране на задължението в размер на 567.94 лв. с 50% и така полученият остатък от 283.97 лв. трябвало да бъде изплатен еднократно в срок до 01.04.2013г. С.Р.Г. не изпълнила условията по споразумението като извършила плащане на сумата от 80.00 лв. на 09.04.2013г., поради което уговорената редукция станала невалидна и Г. останала да дължи вземането в пълния му размер от  567.94 лв.

По частно гражданско дело № 704/2018 г. била издадена Заповед за изпълнение, срещу която С.Г. подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което и след указания на заповедния съд, в срока по закон, на основание чл.422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК била депозирана настоящата искова молба.

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в размер (след заявен частичен отказ от иск) на 487,94 лв., представляваща главница по сключено между нея и „Алфа Кредит“ АДСИЦ споразумение от 18.03.2013г. за встъпване в дълга на Р. Я. В. и погасяване на паричното задължение на последната в размер на 567.94 лв. по Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 06.04.2004г., сключен с Българска пощенска банка (“Юробанк България“ АД) и прехвърлено на „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ), съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него; 148,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2015 г.26.03.2018г. вкл., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и съдебните разноски по заповедното производство, както и по настоящото такова.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез адвокат О.П., действаща в качеството си на особен представител, назначен по надлежния ред. Навеждат се доводи за нередовност и недопустимост на исковата молба, както и за неоснователност на предяваните искове. Налице били противоречия между фактическите твърдения на ищеца и искането към съда, тъй като не били изяснени срокът за заплащане на дължимите суми от картодържателя, както и размерът, който бил уговорен като начин на погасяване на задължението. Неоснователно било твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на втората неплатена вноска, тъй като, независимо, че предсрочната изискуемост била уредена в Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, кредиторът не се е съобразил с т.18 от Т.Р. №4/2014г. на ОСГТК и не е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем чрез надлежно уведомяване на длъжника за това. Неоснователни били и претенциите за мораторна лихва в размер на 173.16 лв и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи и в тази връзка нарушаване на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, в т.ч. на Правото на ЕС и по-конкретно, на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23.04.2008г. Липсвала достатъчна информираност на кредитополучателя, която да обоснове намерението му да се обвърже облигационно с ищеца по делото, като така възникнала неравноправност между правата и задълженията на страните и била възложена непосилна имуществена тежест за ответника.

Изтъква се недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който се възползвал от икономически по-слабото положение на ответника във възникналото правоотношение. Неясно формулираните, според ответника, клаузи на Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” и на Споразумение 1864161.18.08.2013г. водели до невъзможност същите да бъдат разбрани от лице без специални познания в областта на финансирането.

Ето защо се поддържа искане за оставяне на исковата претенция без разглеждане като недопустима, а в случай, че бъде допусната, за отхвърлянето й поради неоснователност и недоказаност на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            По делото е представено заверено копие от Заявление за издаване на кредитна карта от 08.02.2005 г., с положен от Р. Я. В. подпис (доколкото това обстоятелство не бе оспорено).

Не се спори, че сумата по договора не е възстановена.

 

 

 

 

Видно от приложения и неоспорен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2007 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД от една страна и „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ) от друга, както и Приложение 1 към  него, вземането по договор за издаване и използване на кредитна карта ËUROLINE” от 09.02.2005 г., било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Съгласно § 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на картодържателя Р. Я. В..

Видно от приложеното на л. 13 от делото писмено доказателство било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършените продажби на вземането, от страна на цедента, но липсват каквито и да е доказателства за получаване на същото от картодържателя В.

От приложеното на л. 15 и неоспорено от страните Споразумение от 18.03.2013 г. е видно, че С.Г. - ответница в настоящото производство, е встъпила в дълга на Р. В., като по този начин се е задължила солидарно с последната за сумата от 283,97 лв. след редукция на дълга с 50 %, платима еднократно до 01.04.2013 г.

За изясняване на фактическата обстановка е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по което се установява, че поради неизпълнение на задълженията си по Споразумението от 18.03.2013 г. ответницата в настоящото производство е останала задължена за сумата от 567,94 лв, но поради извършено плащане на сумата от 80.00 лева от 09.04.2013 г., крайният размер на дължимата от нея сума е в размер на 487.94 лв. Размерът на мораторната лихва върху главница от 487.94 лева за периода 26.03.2015 г.26.03.2018 г. е в размер на 148.78 лева.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 704/2018 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 335/2018 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В двуседмичния срок от същия е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 704/2018 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. След залепване на уведомление по см. на чл. 47 от ГПК, в двуседмичния срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима, но само частично, по съображенията по-долу.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая е подадено възражение от длъжника, последното препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, като в двуседмичния преклузивен срок длъжникът е подал възражение.

Вземането се основава на споразумение от 18.03.2013 г. за встъпване в дълга на Радостина Яворова Войнова по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 06.04.2004 г. сключен с БПБ-АД /нова фирма Юробанк България-АД, по силата на което солидарният длъжник С.Р.Г. поела задължението да погаси паричното й задължение в размер на 567.94 лв., прехвърлено на настоящия ищец съгласно договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение № 1 към него.

 По своята правна същност споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който, като всеки друг договор, има силата на закон за страните, които са го сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Касае се за отделен, самостоятелен вид договор за разрешаване на един съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки, като той се характеризира с правноустановително (декларативно) действие, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата -преобразуващо (конститутивно) действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. Ето защо основателността на така предявения от ищеца главен иск, зависи от това дали ответницата е изпълнила уговорките по споразумението и от валидността на последното. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

В случая по делото не е оспорена автентичността на споразумението, заради което съдът приема, че между страните е постигнато валидно съгласие, което не противоречи на закона и с което ответникът е признал свои задължения. Уговорен е и падеж за заплащане на съществуващите задължения, което не е в противоречие със закона и не изисква за това споразумение наличие на лицензионен режим, доколкото кредитор по него е ищецът, а не банката и не се касае за дейност по предоставяне на кредит. Ето защо следва да се приеме, че сключената спогодба е породила уговорените между страните правни последици.

Няма данни ответницата да е платила сумата в размер на 283,97 лева в срок до 01.04.2014 г., в какъвто смисъл е постиганата договореност, поради което и съдът приема, че е отпаднала уговорката за редукция на дълга, като е била активирана т.7 от споразумението, а именно цялата сума по признатия дълг е станала изискуема. Посочената клауза се съдържа в споразумение, поради което няма как спрямо нея да бъде приложен ЗПК и уредените в него разпоредби, касаещи неравноправни клаузи, както в случая не е приложим и Законът за кредитните институции.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор  срещу ответника са цедирани от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на „Делта Кредит“ АДСИЦ. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и задължено лице, респ. ясно и недвусмислено е посочено какво вземане се прехвърля. В т.см. с процесното споразумение ответницата се е съгласила, че съществува именно прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца, което води до извод, че е уведомена за цесията към датата на подписването на споразумението.

Ищецът черпи права от настъпила изискуемост по споразумението, заради което са неприложими постановките на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното дължима е главница в размер на 487,94 лв., доколкото е налице погасяване на сумата от 80 лв., както сочи вещото лице. Но в т. 7 от споразумението е записано недвусмислено, че при неизпълнение на задължението за изплащане на сумата от 283,97 до 01.04.2013 г. по конкретна банкова сметка, ***редиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т. 3, а именно сумата от 567,94 лева, намалена с направените плащания (в случая 80 лв.) и да я претендира съдебно, заедно с дължимите лихви за забава. Именно на този текст от споразумението се позова ищецът, претендирайки същата сума (която след частичен отказ поради отчетеното плащане е редуцирана до 487,97 лв.), която е посочил, че претендира като главница. С клаузата по т.7 обаче, е уговорена санкция при неизпълнение на конкретните условия по т.5, което я обективира като типична неустоечна клауза. Уговорената в нея санкция при неизпълнение има характер на уговорена неустойка, макар да не е използвана тази дума в текста на т. 6. Такава неустойка обаче не е претендирана, нито в заповедното производство, нито в настоящото производство и води до недопустимост на иска по главното вземане за сумата над 283,97 лв. Служебната порверка в т.см. е предпоставена от задължението на съда в производствата по реда на чл. 422 от ГПК, да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право въз основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца по иска за съществуването на вземането.

Така ответникът следва да заплати само сумата от 283,97 лв., като над тази сума до пълния предявен размер от 487,94 лв. главница, искът е недопустим и производството по него ще бъде прекратено. Посочената сума от 283,97 лв. се дължи ведно с мораторната лехва за периода 26.03.2015 г.26.03.2018 г. вкл., в размер от 86,58 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху процесната главница, като за разликата до пълния предявен размер от 148,78 лв. претенцията е неоснователна.

Като законна последица от уважаване на иска се дължи и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането.

Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д. № 704/2018 г. на КРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 335/02.04.2018 г. в частта над 283,97 лв.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват деловодни разноски в общ размер на 575 лв. (в т.ч. 25 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за назначаване на особен представител и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт на основание  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 50 лв.).

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца също се следват такива в размер на 75 лв.

            В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. О.П. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на „Делта кредит” АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен директор против С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, над сумата от 283,97 лв., до пълния предявен размер от 487,94 лв. - главница, по сключено между С.Р.Г., ЕГН ********** и „Алфа Кредит“ АДСИЦ споразумение от 18.03.2013 г. за встъпване в дълга на Р. Я.В. и погасяване на паричното задължение на последната в размер на 567.94 лв. по Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 06.04.2004 г., сключен с Българска пощенска банка (“Юробанк България“ АД) и цедирано на „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ), съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него, КАТО НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част, И

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 335/02.04.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 704/2018 г. на КРС в полза на „Делта кредит” АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен директор, против С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в частта над 283,97 лв., до пълния размер от 567,94 лв., представляваща главница по сключено между С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и „Алфа Кредит“ АДСИЦ споразумение от 18.03.2013 г. за встъпване в дълга на Р. Я. В. и погасяване на паричното задължение на последната в размер на 567.94 лв. по Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 06.04.2004 г., сключен с Българска пощенска банка (“Юробанк България“ АД) и цедирано на „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ), съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него.

Решението в тази част е с характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към „Делта кредит” АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен директор, в размер на 283,97 лв. (двеста осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща главница по сключено между нея и „Алфа Кредит“ АДСИЦ споразумение от 18.03.2013 г. за встъпване в дълга на Р. Я.В. и погасяване на паричното задължение на последната в размер на 567.94 лв. по Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 06.04.2004 г., сключен с Българска пощенска банка (“Юробанк България“ АД) и цедирано на „Алфа Кредит“ АДСИЦ (сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ), съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него, както и сумата от 86,58 лв. (осемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2015 г.26.03.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2018 г. - момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 704/2018 г., като за разликата до пълния размер от 148,78 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2015 г.26.03.2018 г. вкл., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.Р.Г., ЕГН: **********, а адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Делта кредит” АДСИЦ, вписано в Търговския регистър към АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Г. А. Г. – изпълнителен директор, сумата в размер на 575,00 лв. (петстотин седемдесет и пет лева и нула стотинки) за сторените деловодни разноски в настоящото производство, както и 75,00 лв. (седемдесет и пет лева и нула стотинки), за сторени разноски в хода на производството по ч.гр. д. № 704/2018 г.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат О.П.,***, възнаграждение в размер на 300.00 лв. (триста лева) за осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 08.07.2019 г. от ищеца (спр. л.34), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: