Определение по дело №73/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Ловеч, 18.02.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА      

                                                                                        КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия

 

 като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ВЧНД № 73 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. чл. 66, ал. 1 от НПК.

            Образувано е по въззивна жалба от И.Д.С., с ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 23 по описа за 2019 г. на Районен съд- гр. Тротив, чрез адв. В.И.-К. ***, против Определение от 04.02.2019 г., постановено по делото, с което първоинстанционният съд оставил без уважение молбата му за изменение на взетата спрямо него на досъдебна фаза ****„****“ в по-лека „****“ или „****“.

            Според  жалбоподателя от наличните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че подсъдимият би се укрил или би попречил на провеждането на наказателното производство. В тази насока се сочи, че подс. С. е неосъждан, има постоянен адрес на територията на РБългария, на млада възраст и е бил трудово ангажиран преди настоящото производство. Акцентира се, че подсъдимият до настоящия момент е съдействал за разкриване на обективната истина и е признал вината си. Счита, че фактът, че спрямо подсъдимия е налице и друго наказателно производство с внесен обвинителен акт, сам по себе си не следва да се разглежда като индиция за наличие на опасност С. да извърши престъпление.

            Жалбата е изпратена на Районна прокуратура-гр. Троян, като не е постъпил отговор.   

Жалбата е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от лице, имащо право на  жалба, като не са налице условия за прекратяване или спиране на производството.

            Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба от подсъдимия И.С. и събраната по делото доказателствена съвкупност,  приема за установено следното:

Районна прокуратура-гр. Троян е повдигнала обвинение на И.Д.С., с ЕГН **********, като с Разпореждане от 15.01.2019 г., постановено по НОХД № 23/2019г. по описа на РС-Троян, последният е бил предаден на съд за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание „****“ от една до шест години.

От приложеното ДП № 151/18 г. по описа на РУ Троян се установява, че с Определение № 91 от 23.05.2018 г., постановено по ЧНД № 209 по описа за 2018 г. на РС-Троян, съдът по реда на чл. 64 и сл. от НПК е наложил на обв. С. най-тежката ****– „****“, като в мотивите си посочил, че е налице обосновано предположение относно евентуалната съпричастност на обвиняемия в извършването на престъплението, за което е привлечен в качеството му на обвиняем, както и че е налице реална опасност да се укрие и да извърши престъпление. По реда на въззивния контрол Окръжен съд – Ловеч е потвърдил горепосочения съдебен акт с Определение № 349 от 01.06.2018 г., постановен по ВЧНД № 282 по описа за 2018 г. на Окръжен съд -Ловеч.

По реда на чл. 65 от НПК обвиняемият С. е направил искане така наложената му мярка да бъде изменена в по-лека, като с Определение № 141 от 09.08.2018 г., постановено по ЧНД № 308 по описа за 2018 г. на Районен съд – Троян, съдът го е оставил без уважение, приемайки че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки в чл. 63, ал. 1 от НПК. В последствие обв. С. е направил повторно искане по реда на чл. 65 от НПК за промяна на наложената му мярка в „****“, като с Определение № 198 от 01.11.2018 г., постановено по ЧНД № 428 по описа на Районен съд гр. Троян за 2018 г., съдът го уважил и определил мярката „****“ да се изпълнява на постоянния адрес на обвиняемия в гр. С.. С Определение № 655 от 08.11.2018г., постановено по ВЧНД № 563 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, съдът по реда на въззивния контрол отменил първоинстанционния акт и оставил без уважение искането на обв. С. за изменение на взетата спрямо него ****„****“.

            С Определение от 04.02.2019 г., постановено по НОХД № 23 по описа за 2019 г. на Районен съд – Троян, съдът е оставил без уважение направеното от подсъдимия С. искане по реда на чл. 270 от НПК наложената му ****„****“ да бъде изменена в по-лека. В мотивите си проверяваната инстанция е приела, че молбата му се явява неоснователна, доколкото по делото не са налице нови обстоятелства, разколебаващи обоснованото предположение за евентуалната му съпричастно към процесното деяние, предмет на повдигнатото му обвинение. На следващо място съдът е счел, че не е отпаднала реалната опасност от укриване и извършване на престъпление, доколкото при едно евентуално изменение на мярката за неотклоение в по-лека подсъдимият би могъл да въздейства на малолетните свидетели, както и с оглед на факта, че към настоящия момент е налице и друго наказателно производство спрямо подсъдимия на съдебна фаза.  

            При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

            По отношение на обоснованото предположение:

            Въззивната инстанция се солидаризира с извода на проверяваната инстанция относно липсата на нови доказателства – новоузнати или нововъзникнали, които да разколебават възприетото от съдебните състави на досъдебното производство обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. За прецизност следва да се посочи, че наличието му не се оспорва и от защитата.

По отношение на наличието на реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление:

            От наличната доказателствена съвкупност на досъдебното производство на пръв поглед /prima facie/ може да се приеме, че спрямо С. е налице реална опасност при налагане на по-лека ****подсъдимият да предприеме действия, с които да се опита да въздейства върху пострадалата Д.П.и свидетеля Д.И.. Въззивната инстанция отчита, че и двете лица са малолетни, както и наличните данни по делото, от които е видно, че подсъдимият ги е предупредил да не казват за случилото се. Това заедно с факта, че подсъдимият е запознат с обичайните места, които посещават горепосочените лица, и със социалния им кръг, следва да се разглежда като индиция, че последният би предприел подобни действия. В същия момент значителната част от фактологията в обвинителния акт почива на показанията им, поради което при един отказ от тяхна страна от участие в производството, безспорно би се затруднило разкриването на обективната истина. Въззивната инстанция счита, че мярката „****“ при правилното й прилагане би ограничила единствено възможността на подсъдимия да осъществи физически или визуален контакт с пострадалата и свидетеля. Ноторно известен факт е, че в XXI в. въздействие може да се окаже много лесно по електронен или мобилен път, като единствената мярка, която може да ограничи подобна възможност в значителна степен, е „****“.      

На следващо място настоящият съдебен състав счита за неправилен извода на проверяваната инстанция, че наличието на друго наказателно производство спрямо същото лице следва да се разглежда като индиция, че спрямо него е налице реална опасност да извърши престъпление. Предвидената от законодателя презумпция за невиновност изключва подобен извод, като наличието на неприключило наказателно производство единствено може да се разглежда само като отрицателна характеристична данна, но само по себе си, както е в настоящата хипотеза, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, не може да обоснове налагането на най-тежката мярка за неотклонение. Предвид изложеното въззивната инстанция се съгласява с посоченото от защитата, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, но това само по себе си не изключва автоматично възможността да извърши престъпление, доколкото същата се извежда от наличните по делото данни. Така по делото са налични обстоятелства, а именно поддържаната от подсъдимия комуникация и контакти с лица в значително по-млада възраст от неговата, които с оглед предмета на повдигнатото му обвинение обосновават реалната опасност при изменение на наложената ****подсъдимият С. да извърши престъпление.

По отношение на опасността от укриване на подсъдимия С. съдът се съгласява с извода на първата инстанция, че по делото не са налични доказателства, които до опровергават приетото от предходните състави за водения от него мобилен начин на живот. Така действително се установява, че С. разполага с постоянен адрес на територията на РБългария – гр. С., но в същия момент е пребивавал продължително и в с.В..

Без да влиза в полемика с доводите на защитата, съдът счита, че изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни. В производството по проверка за законосъобразността на мерките за процесуална принуда съдът не е компетентен да се произнася по отношение на въпроси от компетентността на съда по същество на спора, каквито са направените предположения от страна на защитата за евентуалното наказание, както по процесното деяние, така и по отношение на деянието по чл. 201 от НК. Съдът счита, че посоченото от защита млада възраст на подсъдимия също не обосновава необходимост от изменение на мярката за неотклонение и се явява неотносимо към настоящото производство, доколкото същата би била от значение при индивидуализацията на наказанието при една евентуална осъдителна присъда. 

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че наложената ****„****“ е съобразена с предвидените в чл. 57 от НПК цели, поради което обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, а молбата за изменение на наложената ****„****“ в по-лека неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.02.2019 г., постановено по НОХД № 23 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Троян.  

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :…………………….

 

        ЧЛЕНОВЕ :  1…………………….

 

                                2…………………….