Определение по дело №1699/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2441
Дата: 18 август 2022 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050701699
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…………………………………2022 година,    гр.Варна

 

    ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на осемнадесети август 2022г., като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева, адм.д.№ 1699/22г. по описа на съда, за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 - 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.159 АПК

Образувано е по искова молба на М.Н.С. *** БУЛСТАТ:*********, представлявана от Кмета, с молба да й се изплатят различни обезщетения  за причинените й вреди, както следва :

1. Във връзка с отмяната за незаконосъобразен акт –Заповед №314 / 16.03.2016г. на Кмета на гр.Добрич, с решение № 331/ 26.07.2017г. по адм. д. № 165/2016г. на ДАС

-        имуществени щети в размер на 696лв., представляващи транспортни разходи за явяване в съдебни заседания и държавни такси по делото във връзка с обжалване на заповедта;

2. Във връзка с отмяната за незаконосъобразен акт- Заповед №576 / 25.05.2018г. на Кмета на гр.Добрич, с решение № 154/11.04.2019г. по адм.д. № 377/2018г. на ДАС

-        имуществени щети в размер на 453лв. представляващи транспортни разходи за явяване в съдебни заседания и държавни такси по делото във връзка с обжалване на заповедта;

Ищцата претендира и редица други имуществени и неимуществени вреди.

Административен съд Варна, като обсъди наведените в исковата молба твърдения и приложените доказателства, намира предявената искова претенция в тази част за недопустима по следните съображения:

В развилите се пред АС- Добрич две съдебни производства № 165/2016г. по отмяна на Заповед № 314/16.03.16г. на Кмета на Община Добрич и № 377/2018г. по отмяна на Заповед № 576/25.05.2018г. на Кмета на Община Добрич, жалбоподателката  е разполагала с процесуален ред по чл. 143 АПК за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда. В тези две производства Довереник и доверител са имали възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи, като адвокатът претендира адвокатски хонорар, включващ и транспортните разходи.

Следва да се посочи, че отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Съдебната практика приема, че фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, отделно от това - личното явяване на страната не е задължително - Сравн.: чл. 142, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 224 и чл. 269, ал. 1 НПК.

Независимо от изложеното, наличието на посочения специален  ред за защита- чл.143 АПК, респ. обжалването на евентуалния отказ за присъждане на разноски в искания размер, ведно със съдебното решение,  определя недопустимостта на предявения иск в общ размер на 1149лв./696лв.+453лв./по аргумент на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ.

По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА исковата молба на М.Н.С. *** БУЛСТАТ:*********, представлявана от Кмета, с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1149лв.  

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1699/2022г. по описа на АС-Варна, в посочената част.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му с частна жалба пред ВАС на РБ.

 

 СЪДИЯ: