Р Е Ш Е Н И Е №
от 31.10.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на седемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2101/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.Х.Й.,
чрез адв. Е. Б. - ВТАК, срещу "Пътни строежи - Велико Търново" - град
Велико Търново искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка
с чл. 225 и чл. 224 КТ. В исковата молба процесуалният представител на ищеца по
делото развива съображения, че последният е работил по
трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността
"кофражист" с основно месечно трудово възнаграждение 840.00 лева. С
допълнително споразумение от 28.05.2019 година, считано от 30.05.2019 година е
преназначен на длъжност "пътен работник - 2ст.".
Посочва, че в т. 7 от споразумението, работодателят е посочил - "Срок на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор - един месец". Твърди,
че със Заповед № 61/20.06.2019г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, ответното
дружество е прекратило едностранно трудовото правоотношение с ищеца, считано от
24.06.2019 година, като за неизползван платен годишен отпуск от 12 дни за 2019
година в заповедта е посочено да се изплати обезщетение, съгласно чл. 224, ал.
1 КТ. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че извършеното
уволнение на ищеца е незаконосъобразно. Посочва, че е налице формално
несъответствие между правното основание за изменение на съществуващо трудово
правоотношение и цифрово изписване на основанието за прекратяване на
трудовия договор, като такъв със срок на изпитване, като не е спазен срокът за
предизвестие, посочен в споразумението. Твърди, че след прекратяване на
трудовия договор, ищецът е останал без работа, поради което на основание чл.
225, ал. 1 КТ му се дължи обезщетение. Направено е искане да бъде признато уволнението му за
незаконно и същото да бъде отменено; да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност "пътен работник - 2ст." в ответното дружество,
както и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в общ
размер на 5 251.68 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството
разноски. В проведеното на 25.09.2019 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца по делото е оттеглил предявения иск с правно основание
чл. 224 КТ, с което е десезирал съда за произнасяне по него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който процесуалният представител на ответното дружество оспорва
предявените по делото искове, като неоснователни. Развити са съображения, че
уволнението е обосновано и законосъобразно извършено. Направено е искане
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не
се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между
страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "кофражист" при
ответника. Не е спорно и обстоятелството, че между страните е подписано
Допълнително споразумение № 71 от 28.05.2019 година /л. 5 от делото/, с което ищецът
е преназначен от длъжността, която е изпълнявал до този момент "кофражист"
на длъжност "пътен работник - 2 ст.".
Видно от Заповед № 61 от 20.06.2019 година на изпълнителните
директори на ответното дружеството /л. 6/, със същата е прекратено трудовото
правоотношение на Н.Х.Й. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 24.06.2019
година. Заповедта е връчена на работника срещу подпис на 25.06.2019 година.
Видно от приложените по делото заверени копия на
Трудова книжка серия З, № 656428 и Регистрационна карта № 10039571 от
30.07.2019 година на Дирекция "Бюро по труда" Велико Търново /л. 7-9
и 31-32/ Н.Х.Й. е регистриран в "Бюро по труда" Велико Търново и е
безработен.
По делото е представено лично трудово досие на Н.Х.Й..
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л. 39-41/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като
пълно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението по чл.
225 КТ, определен по реда на чл. 228 КТ, във връзка с чл. 17 НСОРЗ за един
месец е в размер на 1 178.00 лева или за 6 месеца - в размер на 7 068.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването и
съществуването на трудовото правоотношение между страните по делото не е спорно
между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал
длъжността "пътен работник - 2 ст." в ответното дружество, доколкото
с Допълнително споразумение № 71 от 28.05.2019 година същият е преназначен от
длъжността, която е изпълнявал до този момент "кофражист" на длъжност
"пътен работник - 2 ст.". Освен това не е спорно, че трудовото
правоотношение на работника е прекратено без предизвестие на основание чл. 71,
ал. 1 КТ.
В тежест на работодателя, при условията на пълно и
главно доказване, е да установи че законосъобразно е упражнил правото си да
бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. В случая по делото видно от
приложеното допълнително споразумение, в същото е отразено, че се сключва на
основание чл. 118 и чл. 119 КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ, като
съображението на процесуалния представител на ответното дружество за
неоснователност на предявените по делото искове е именно обстоятелството, че с
допълнителното споразумение е определен срок за изпитване на работника за
новата длъжност, на която е преназначен. Действително уговорката за срок за
изпитване може да се съдържа както в договор за неопределено време, така и в
срочен трудов договор, като единственото изискване е това обстоятелство да е
конкретно посочено, като в настоящия случай няма спор по делото, че сключения
между страните трудов договор е за неопределено време.
Следва да се има предвид, че основната особеност на
уговорката за изпитване е, че по правната си природа тя представлява модалитет
на трудовия договор - част от неговото допълнително и факултативно съдържание. По
тази причина както в теорията, така и в константната съдебна практика се
приема, че за да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия
договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва
по ясен и недвусмислен начин да е посочено, че трудовото правоотношение е със
срок за изпитване – т.е. в същинското съдържание на договора, в което страните
по него са постигнали съгласие за съществените параметри на трудовото
правоотношение да се отрази като допълнителна клауза от договора цифрово, че
договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се
възпроизведе текстово основното съдържание на нормата. Това е така тъй като за
работника следва да съществува яснота за всички условия относно възникването,
съществуването и възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение.
В случая по делото, в сключеното на 28.05.2019 година
допълнително споразумение единствено в титулната му част е посочено, че то се
сключва на основание чл. 118 и чл. 119, във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. В същинското
му съдържание обаче не е уговорен срок
за изпитване, доколкото в клаузите на споразумението няма постигнато изрично
съгласие в тази насока. /Решение № 53 от 19.03.2014 година по гр.д. № 2907/2013 година на IV г.о. на ВКС/.
Основанието, което е довело до необходимостта от допълнително споразумение е наличието
на промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, което е регламентирано в
разпоредбата на чл. 66 КТ и за работника е необходимо да бъде наясно какви
точно промени в трудовото правоотношение се уговарят с него. Именно по тази
причина е от значение в самото му съдържание да бъдат посочени конкретните
промени, които го засягат, включително и въвеждането на допълнителна уговорка
за "срок на изпитване". В случая по делото с допълнителното
споразумение страните са постигнали съгласие за промяна на заеманата от
работника длъжност, както и относно трудовото му възнаграждение. Липсва обаче
изрична договорка между тях за наличието на изпитателен срок по отношение на
новозаеманата длъжност, както например е въведена такава в т. 4 от сключения
между страните Трудов договор № 143 от 21.07.2016 година /л. 12 от личното
трудово досие на ищеца/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен
състав приема, че сключеното между страните по делото Допълнително споразумение
№ 71 от 28.05.2019 година не съдържа допълнителна клауза "срок за
изпитване" в договорът, сключен между страните, който е за неопределено
време. Ето защо и доколкото трудово правоотношение между страните е безсрочно,
същото може да бъде прекратено единствено на основанията, предвидени за
безсрочни трудови правоотношения, но не и на специфичното основание, предвидено
в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, която норма е приложима само ако страните
са уговорили такава клауза. Извършеното на основание посочената разпоредба
уволнение на ищеца е незаконно и същото следва да бъде отменено.
Уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ води до извода, че за ищеца е възникнало правото да иска да бъде
възстановен на предишната си работа и искът му в тази насока се явява
основателен, поради което и като такъв следва да бъде уважен, като с оглед
безсрочния характер на трудовото правоотношение, Н.Х.Й. следва да бъде
възстановен на длъжността "пътен работник - 2 ст." в
"Пътни строежи - Велико Търново" АД - град Велико Търново,
която е заемал преди уволнението си.
Предвид изложеното по-горе, основателен се явява и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. От заключението
пи изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово
възнаграждение, получено от Н.Х.Й. за последния пълен отработен месец преди
уволнението - месец март 2019 година е било в размер на 1 178.00 лева. Не е
спорно по делото, а и от приложените Трудова книжка и Регистрационна карта,
след уволнението ищецът е останал без работа и е регистриран като безработно
лице в ТП на "Агенция по заетостта", с което е претърпял вреди,
поради лишаването му от право да получава трудово възнаграждение за периода от 24.06.2019
година до 17.10.2019 година - датата на приключване на устните състезания в
настоящата инстанция. Поради това предявеният иск с оглед установения размер на
брутното трудово възнаграждение се явява основателен и доказан за сумата в
размер на 4 510.50 лв. /за 5 от общо 20 работни дни от месец юни, за месеците юли,
август и септември, както и за 11 от общо 19 работни дни от месец септември/,
поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до
пълния претендиран размер от 5 251.68 лв., искът с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва
да бъде отхвърлен в тази част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се явява основателна.
Предвид основателността на предявените от ищеца искове и с оглед нормата на чл.
7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответното дружество следа да заплати на
процесуалния представител на ищеца по делото сумата в размер на 1 105.74 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на предявения иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 73.73 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 280.42
лева - по 50.00 лева върху всеки един от обективно съединените неоценяеми
искове и 180.42 лева върху иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 КТ, както и сумата в размер на 130.00 лева за изплатено възнаграждение на
вещото лице по изготвената ССЕ.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, уволнението на Н.Х.Й. ***, с ЕГН **********, извършено със заповед № 61/20.06.2019
година на Изпълнителните директори на "Пътни
строежи - Велико Търново" АД, със седалище и адрес на управление град Велико
Търново, бул. "България" № 27, с ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Н.Х.Й. ***, с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност "Пътен работник -2 ст." в "Пътни строежи - Велико Търново" АД,
със седалище и адрес на управление град Велико Търново, бул.
"България" № 27, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА "Пътни строежи - Велико Търново" АД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, бул. "България" № 27, с ЕИК *********
да заплати на Н.Х.Й. ***, с ЕГН ********** сумата
в размер на 4 510.50 лв. /четири хиляди петстотин и десет лева и петдесет
стотинки/ - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 24.06.2019
година до 17.10.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 4
510.50 лева до пълния предявен размер от 5 251.68 лева, която разлика е в
размер на 741.18 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Пътни
строежи - Велико Търново" АД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, бул. "България" № 27, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2
ЗА на адв. Е.Б. - ВТАК сумата в размер
общо на 1 105.74 лева /хиляда сто и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
възнаграждение за
осъществяваното безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Н.Х.Й. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на"Пътни строежи - Велико Търново" АД, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, бул. "България" №
27, с ЕИК ********* сумата в размер на 73.73
лв. /седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск по чл. 344, ал. 1,
т. 2, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА "Пътни
строежи - Велико Търново" АД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, бул. "България" № 27, с ЕИК ********* да
заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 280.42 лв. /двеста и осемдесет лева и четиридесет
и две стотинки/, представляваща държавна
такса за производството по делото, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА "Пътни
строежи - Велико Търново" АД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, бул. "България" № 27, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд -
Велико Търново сумата в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/,
представляваща разноски за изплатено
възнаграждение на ВЛ, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото на Н.Х.Й. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Препис от решението
да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок, считано от 31.10.2019
година, предвид разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението да се изпрати нарочно съобщение до Н.Х.Й. ***, с ЕГН **********, че е
възстановен на предишната работа и може да заеме длъжността, от която е била
уволнен, ако се яви на работа в двуседмичен срок от получаването на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: