МОТИВИ: Подсъдимият В.Д.В., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл. 249 ал. 1 пр. 1 от НК, затова че на
26.05.2017 г. в 21.20 часа в гр. Луковит, област Ловешка, ул. „Димитър Талев” №
2 на банкомат АТМ с идентификационен номер № 01054119, собственост на
УниКредитБулбанк”АД използвал платежен инструмент – дебитна карта с № 516924******7210,издадена от „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД, с титуляр И. П.И. ***, без съгласието на титуляра на картата,
като деянието не представлява по тежко престъпление.
Делото бе разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено по време на
досъдебното производство и с обвинителния акт. Сочи, че направените
самопризнания се подкрепят от гласните доказателства, съдържащи се в
свидетелските показания и от приложените към делото писмени доказателства.
Сочи, че начина на извършване на деянието е описан подробно в обвинителния акт.
Намира, че В. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението. Моли настоящата инстанция да го признае за виновен и
да постанови своя съдебен акт, при утежняващи вината обстоятелства, с оглед на
миналите осъждания на В., като му определи наказание от шест години лишаване от
свобода, което да намали с една трета или да му определи наказание от четири години
лишаване от свобода, като приложи и разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК.
Процесуалният представител на В.
съдебно заседание сочи, че ако подзащитният му не бе съдействал на органите на
разследването не би се установило, кой е автора на престъплението, тъй като
самият банкомат не е имал видеонаблюдение, а от камерите на банката се
установява, че е налице теглене от банкомата, но не може да се установи кой е
теглил и да се разпознае кое е лицето. Освен това счита, че следва да се вземе
под внимание и факта, че в банковата карта е имало по-голяма сума, но
подзащитният му е изтеглил само 150
лева. С оглед на гореизложеното моли настоящата инстанция да приложи
разпоредбата на чл. 58 ал. 4 от НК и да остави без уважение искането на
представителя на обвинението за налагане на наказание в размер на четири години
лишаване от свобода.
Подсъдимият В. в съдебно заседание моли
да му бъде наложено по- леко наказание.
Производството по делото без разгледано
при условията на чл. 371 т. 2 от НПК.
От събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и становището на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. ***. Родителите му са
починали. Има по-малка сестра.
Пострадалият И. И. ***. Притежавал
дебитна карта с № 516924******7210, издадена от „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД, по която му привеждали заплатата.
Подсъдимият В. и пострадалия И. се
познавали и били приятели. Подсъдимият постоянно посещавал дома на свидетеля И.,
като бил у тях и на 25.05.2017 г. и на 26.05.2017 г. И. бил продал на В. свой мобилен телефон за
сумата от 150 лева, като се уговорили последния впоследствие да му я заплати.
На 28.05.2017 г. пострадалия И. около
20.00 часа отишъл до банкомат на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД в гр.
Луковит, находящ се на площад „Възраждане” и изтеглил сумата от 20 лева, като
му направило впечатление, че дебитната му карта не била на мястото в портмонето
му, където си я слагал обикновено. Самото портмоне, когато си бил у дома
свидетелят И. си държал на секцията. Взимайки бележката от транзакцията
установил, че има със 150 лева по-малко пари. Затова на следващия ден отишъл до
банката и поискал извлечение от сметката си. Установил, че на 26.05.2017 г. от
21.20 часа от банкомат АТМ с идентификационен номер № 01054119, собственост на
УниКредитБулбанк”АД, намиращ се на гърба на хотел „Дипломат Плаза” в гр.
Луковит е изтеглена сума от 150 лева. Тогава И. се замислил и се сетил, че на
26.05.2017 г. вечерта, около 21.00 часа се намирали със В. и свидетеля И. в
центъра на града, като били излезли да пият кафе, като през това време
подсъдимият излизал от кафето, като им обяснил, че ще отиде до денонощния
магазин да си купи цигари. Като се върнал дал на И. две банкноти по 50 лева , като
му обещал, че останалите петдесет лева ще му върне по-късно.
След този ден подсъдимия В. започнал да
избягва И.. След подаване на жалба от страна на последния подсъдимият му се
обадил и му казал, че ще върне парите и да оттегли жалбата. Пострадалият му
отговорил, че ще го направи, след като получи парите, като в жалбата същия не
бил посочил име на лице, което смята, че е изтеглило сумата от дебитната му
карта/л. 10 от досъдебното производство/.
От назначената видео-техническа експертиза,
изготвена въз основа на предоставен от К.С.– системен оператор към „Балкански
център Дипломат” видиоматериал, заснет с DVD-R – диск „Son, 120 мин/47GВ със запис за времето от 20.00 часа до
23.00 часа на 26.05.2017 г. от камера, находяща се на задния вход на хотел
„Дипломат плаза”, разположена над АТМ устройството на УниКредитБулбанк”АД се
установява, че за времето от 21:18:46 часа до 21:18:57 часа се наблюдава
преминаването на лице от мъжки пол, което от задният си джоб изважда вещи, като
се наблюдават открити части на лицето. Поради ниската резолюция и лошото
качество на видеото няма възможност за категорична идентификация на лицето.
От изисканата информация от „Експресбанк”
е видно, че на 26.05.2017 г. в гр. Луковит, ул. Димтър Талев” № 2 от АТМ
устройство на „УниКредитБулбанк” в 21.20 часа е изтеглена сумата от 150
лева/стр. 40 от досъдебното производство. От писмо приложено на л. 23 от
последната банка е видно, че видеоматериал от камера на АТМ 54119, стопанисван от
същата банка с адрес гр. Луковит, ул.
„Димитър Талев” 2 за датата 26.05.2017 г. не е наличен, с оглед на изминалия
период от време, а самият банкомат не е оборудван с вградена камера, която
снима при извършване на транзакция.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че В. е осъществил състава на
престъплението за което е предаден на съд. От обективна страна същия е извършил
изпълнителното деяние, като на
26.05.2017 г., чрез използване на платежен инструмент – дебитна карта с №
516924******7210,издадена
от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, с титуляр И. П.И. ***, изтеглил сумата от
150 лева, без съгласието на титуляра на картата И., като деянието не
представлява по тежко престъпление.. Доказателства в тази насока са показанията
на свидетеля И. и свидетеля И., както и приложените към делото писмени
доказателства – информация за транзакции на номер на карта № 516924******7210, издадена на името на пострадалия И./приложена
на л. 40 от досъдебното производство/. Освен това безспорно дебитната карта, по
своята същност представлява веществено средство, което позволява самостоятелно
или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности и
като такава е „платежен инструмент” по смисъла на чл. 93 т. 24 от НК.
От субективна страна подсъдимия В. е
действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е обещественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда
се подкрепя от посочените по-горе доказателства, установяващи начина на
извършване на престъплението.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на В., съдът взе под внимание високата
обществена опасност на деянието, с оглед на растящия брой престъпления от този
вид, сравнително високата обществена опасност на самия деец, произтичаща от
миналите му осъждания, които сочат на трайно изградено противоправно поведение,
така също и ниската стойност на предмета на престъплението, тежкото семейно и
материално положение, характеристичните данни за В. - приложена характеристична
справка на л. 21 от досъдебното производство, от която е видно, че той „в
обществото е тих и скромен”, факта, че не е изтеглил цялата сума, която е имало
по сметката в дебитната карта. Преценявайки всички тези обстоятелства, съдът
прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия, поради което и на
основание чл. 249 ал. 1 пр. 1 във връзка
с чл. 58а ал. 4 , във връзка с чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК му наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода, което
на основание чл. 57 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ режим. В.
следва да изтърпи и наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му
със споразумение, постановено по НОХД № 64/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. Луковит, при първоначален общ режим на основание чл. 68 ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция приема, че така
определеното на В. наказание е справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При горните съображения съдът не
споделя искането на представителя на обвинението за налагане на В. на наказание
в по-голям размер. Освен това отчитайки тежкото семейно положение/родителите на
В. са починали и същият има по-малка сестра/, съдът не наложи наказанието
„глоба”, предвидено за престъплението по чл. 249 ал. 1 т. 1 от НК, на основание
чл. 55 ал. 3 от НК.
При този изход на процеса подсъдимият В.
със снетата по-горе самоличност следва да заплати на РУ „Полиция” сумата от
108,04 лева, представляващи разноски за експертизи и на Ловешкия окръжен съд
сумата от 96.04 лева, представляващи разноски по делото.
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: