№ 12089
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110165087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 198о, ал. 1 от Закон за водите, във вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите, за признаване за установено
по отношение на И. И. М., че за „С.в.“ АД съществува правото на парично
вземане за сумата 1168,91 лева - главница, представляваща стойност на доставка
на ВиК услуги за имот в ***********, за периода от 28.01.2021 г. до 24.08.2023
г., ведно със законна лихва от 17.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата
82,90 лева - мораторна лихва за периода от 27.03.2021 г. до 27.09.2023 г.,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №29424/2024 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ищецът притежава качеството оператор по смисъла на
Закона за водите, предоставящ ВиК услуги, а ответникът е потребител. Твърди
се, че ищецът доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния
период на стойността, която претендира по договор при общи условия.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер с доводи за липса на
облигационно правоотношение с ищеца; липса, евентуално неправилно
начисляване на стойност на услугата, и изтекъл тригодишен давностен срок.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени претенциите на ищеца в негова доказателствена
тежест е да установи твърдените факти и обстоятелства касаещи основанието и
размерите на исковите претенции-между страните съществува договорно
отношение за предоставяне на ВиК услуги, доставил водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период и на стойност, която претендира.
1
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи са уредени с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/, издадена във връзка с приложението на
ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ.
Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата,
„потребител“ е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или
ползвател на имоти с учредено вещното право на ползване или право на строеж,
за които се предоставят ВиК услуги. Съдът при съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че ищецът установи пълно и главно наличието на първата
материална предпоставка за възникване на претендираното право, а именно-
валидно облигационно отношение с ответника. Този извод се подкрепя от
веригата косвени доказателства – контролен лист №0257877/24.02.2020 г. за
извършена проверка в имот в ***********, подписан от ответницата в
качеството й на собственик на имота, който документ неоспорен удостоверява
извънсъдебно писмено признание на ответника на неизгодния правнорелевантен
факт, че е придобил правото на собственост върху имота, което съдът прецени по
реда на чл. 175 от ГПК съвкупно с приетите писмо от Столична община,
дирекция „Общински приходи“ и справка за адресна регистрация на
ответницата, която не е променяна предвид посочения от нея адрес към наши дни
(вж. пълномощни от нея по делото) при което следва да се приеме, че тя има
качеството потребител пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата.
С Контролен лист № 0257877 от 24.02.2020 г. е дадено предписание в 90
дневен срок да се подменят старите измервателни уреди (водомери), които са с
последна метрологична проверка през 1999 г., тоест към 2020 г. са с изтекъл
метрологичен срок. Предписано е и те да се пломбират. Собственикът е
декларирал, че имота се ползва от двама души. Показанията на старите водомери
в деня на съставяне на контролния лист са били съответно: за водомер №
99/0015609 – 1034 куб.м и за водомер № 99/011132 – 0965 куб.м. Не се твърди и
не се доказва потребителят да е предприел действия за подмяна на
индивидуалните измервателни устройства и да е уведомил оператора.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата, услугите за ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Този метод на изчисление осигурява констатиране на
действително потребеното количество вода. Този метод е приложим при
осигурен от потребителя измервателен уред, за който има гаранция, че отговаря
на техническите и метрологични изисквания за средствата за измерване, респ.
отчита вярно.
Съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата, потребителите без монтирани
и/или пломбирани индивидуални водомери заплащат стойност за изразходвано
количество вода, определена по реда, предвиден в закона. В конкретния случай
обемът ползвана вода се изчислява „на база“ и по правилата на чл. 39 от
Наредбата, а именно, съобразно ал. 5, т.1 за нетоплофицирано жилище е по 5
куб.м за всеки обитател; и според ал. 6 – с още по 1,0 куб.м за всеки обитател на
тримесечие, което допълнително количество ще се начислява до поставяне на
индивидуален годен измервателен уред.
Методът на определяне на потребени ВиК услуги „на база“ отразява
възможно най-точно обичайното максимално потребление от един ползвател на
жилище. То е максимална граница, до която следва да отговаря потребителя, с
оглед установените социално-икономически условия. Принципът, че клиентът на
услугата дължи заплащане само за това, което реално е потребил е приложим
само в хипотезата на чл. 32, ал. 1 от Наредбата, когато е взел мерки да ограничи
2
своята отговорност и осигури индивидуална справка, като обезпечи измерването
с водомер с характеристики, отговарящи на техническите изисквания на
съответния водомерен възел. Ако това е така, съгласно чл. 42, ал.1, т. 10 от
Наредбата, операторът е длъжен да регистрира водомерите на потребителите, по
които да извършва отчитането и разпределението на изразходваното реално
количество вода.
За изясняване на делото е допусната комплексна съдебна техническа и
счетоводна експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК, вещите лица по
която установява, че обектът е водоснабден и обемът ползвана вода се изчислява
„на база“ 5 куб.м за нетоплофицирано жилище за двама потребители, съобразно
декларираното от собственика при проверката, тъй като предписанието в
тримесечния срок не е изпълнено. За процесния период стойността на
начислените ВиК услуги са математически верни и в съответствие с утвърдените
цени за ВиК услуги. Исковият период е на консумация; доставката на ВиК
услуги възлиза на сумата 905,14 лв., за която се дължи мораторна лихва – сбор от
лихви, начислени от падежа на плащане по всяка фактура, издадена през
отчетния период, за сумата общо 135,92 лв. Не се твърди и не се доказва
плащане от ответника.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 17.05.2024 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на ищцовото
дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013 г. на ВКС, както и
вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност.
Претендират се парични вземания за главници за периода от 28.01.2021 г. до
24.08.2023 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди
три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД) – преди 17.05.2021 г. Давностният срок тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, на осн чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 33 от общите условия
на ищеца потребителите са длъжни да плащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30-дневен след датата на фактурирането. Oтветникът изпада в
забава след изтичането на този срок, като получаването на издадената от
ищеца фактура е без правно значение. Tова дава основание на съда да приеме, че
покрита с давностен срок е главницата за 43,22 лв. по Фактура
№*********/24.02.2021 г. и 50,38 лв. по Фактура №*********/25.03.2021 г., а
непокритото по давност вземане възлиза на сумата 811,54 лв. и за периода
26.03.2021-24.08.2023 г., като за останалата част по размер и период искът за
главница следва да се отхвърли.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
17.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът има право на обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху непогасената главница, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдът, предвид
гореизложеното и изчисленията на вещото лице по ССчЕ, приема, че
акцесорната претенция, след приспадане на начислените лихви – недължими
поради погасени по давност главници, е основателна за периода от 27.05.2021 г.
до 27.09.2023 г., и възлиза на 111,18 лв. Предвид това предявеният иск по чл. 86,
ал. 1 от ГПК се явява основателен в предявения размер за по-малката сума 82,90
лв., но подлежи на отхвърляне за периода погасен по давност 27.03.2021-
27.09.2023 г.
3
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна
има право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът трябва да заплати на ищеца
сумата 678,79 лв. за съдебни разноски за настоящото и заповедно производство
за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт. На
осн. чл. 25 и чл. 26 НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение на
ищеца в минимален размер.
На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т.2 от
ЗА, ищецът трябва да заплати на адв. Николай Илчев възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника за заповедното производство, което съдът
определя в размер на сумата 200,00 лв., а съразмерно на отхвърлената част от
исковете - 70,34 лв. Ищецът трябва да заплати на адв. М. Л. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника за исковото производство, което
съдът определя в размер на сумата 400,00 лв., а съразмерно на отхвърлената част
от исковете - 140,68 лв. Възнаграждението по чл. 38, ал. 1 от ЗА съдът определи
като отчете защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност
на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени от адвоката, в т.ч. ангажирал ли се е с явяване в откритото съдебно
заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И. М., с ЕГН:**********, дължи
на „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, на основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 811,54 лева –главница, представляваща
стойност на доставка на ВиК услуги за имот в ***********, за отчетен период от
26.03.2021г. до 24.08.2023 г., ведно със законна лихва от 17.05.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 82,90 лева – мораторна лихва, представляваща
сбор от лихви, начислени от падежа на плащане по всяка фактура, издадена през
отчетния период, за общ период от 27.05.2021 г. до 27.09.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело №29424/2024 г. по описа на СРС; като иска за главница над уважения
размер от 811,54 лева до пълния предявен размер от 1168,91 лева и за периода от
28.01.2021 г. до 25.03.2021 г., и иска за мораторна лихва, начислена върху
главниците за периода от 28.01.2021 г. до 25.03.2021 г., за общ период от
27.03.2021 г. до 27.09.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. И. М., с ЕГН:**********, да заплати на „С.в.“ АД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 678,79 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №29424/2024 г. и гр. дело №65087/2024 г., и
двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати на адвокат Н.И.И. –
САК, с личен №**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 70,34 лева – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по ч. гр. дело №29424/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати на адвокат М. Л. Л. –
САК, с личен №**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 140,68 лева – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по гр. дело №65087/2024 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5