№ 21922
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110109189 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Подадена е искова молба от „Евро Алианс“ ООД срещу Министерство на
правосъдието, с която са предявени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за сумата от 5817.97 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени преводачески услуги за 58 броя превода по отчет №
21/02.06.2023г. по възлагане от м. 05.2023 г. по договор за преводачески услуги № 93-
00-276/18.08.2021г. с ответника Министерство на правосъдието, за която сума е
издадена фактура № **********/02.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 19.02.2024 г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 290.90 лева, представляваща неустойка
за забава по чл. 29, ал. 2 от договора за периода от 02.07.2023г. до 19.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 19.02.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 208.55 лева, представляваща лихва за
забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2023г. до датата на исковата
молба - 19.02.2024 г.
Предявени са евентуални осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за сумата от 5817.97 лева с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени преводачески услуги за 58 броя превода по
индивидуални заявки от Министерство на финансите, за която сума е издадена
фактура № **********/02.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 19.02.2024 г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 548.40 лева, представляваща лихва за
забава върху претендираната главница за периода от 02.06.2023г. до датата на исковата
молба - 19.02.2024 г.;
Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамково споразумение № СПОР-
1
18/17.08.2020г. с Министерство на финансите в качеството му на Централен орган за
покупки за възлагане на централизирана обществена поръчка с предмет „Осигуряване на
устни и писмени преводи за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните
администрации“ за позиция 2- „Осигуряване на писмени преводи за нуждите на органите на
изпълнителната власт и техните администрации“.
Въз основа на решение № D7538302 от 13.07.2021г. на Министерство на правосъдието,
ищецът сключил договор № 93-00-276/18.08.2021г. за преводачески услуги с ответника
Министерство на правосъдието, по който ищецът имал качество на изпълнител, изменен с
допълнително споразумение № 1 относно срока на договора за преводачески услуги.
Твърди, че по силата на чл. 1 от договора за преводачески услуги ответникът се задължил
срещу възнаграждение да извършва писмен превод от български на чужд език и от чужд
език на български език, както и че преводите били разделени на обикновен, бърз и
експресен в зависимост от времето за изпълнение. Изпълнените услуги било предвидено да
се отчитат от ищеца на ежемесечна база, като преводите са били приемани от Министерство
на правосъдието с подписване на приемо-предавателни протоколи, съдържащи
информацията, посочена в чл. 27 от договора за преводачески услуги. Съобразно условията
по договора за преводачески услуги, ответникът следвало да изпраща индивидуални заявки
с информация за всеки конкретен превод, а след извършването на преводите ищецът
следвало да изпраща документите на ответника на посочен в чл. 3 от договора адрес, като за
приемането следвало да се съставят приемо - предавателни протоколи, както и в края на
всеки месец ищецът съставял месечен отчет за извършените преводи и издавал фактури за
извършените услуги. Съгласно чл. 11 от договора за преводачески услуги за обезпечаване
изпълнението на услугите ищецът е предоставил и гаранция за изпълнение в размер на 5 000
лева, като условие за освобождаване на гаранцията за изпълнение било предвидено
приключване на изпълнението по договора за преводачески услуги и подписване на
окончателен приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 5 от договора за преводачески
услуги, съобразно изменението с допълнително споразумение № 1, срокът на договора за
преводачески услуги бил от 01.09.2021 г. или от датата на неговото сключване, ако е след
тази дата, и е със срок за изпълнение до достигане на максималната му стойност (т. нар.
максимален разходен лимит), или до сключване на нов договор въз основа на ново рамково
споразумение за осигуряване на писмени преводи, но не по-късно от 31.12.2022 г.
Максималният разходен лимит по договора за преводачески услуги бил посочен в чл. 7 в
размер на 100 000 лева без ДДС, или 120 000 лева с ДДС. Твърди се, че в чл. 38, т. 2, б. „а“
от Договора била предвидена допълнителна възможност за възлагане на допълнителни
услуги, необходими за възложителя в случай на прекратяване, включително поради
достигане на максималния разходен лимит, с цел избягване на хипотеза, в която
Министерство на правосъдието може да бъде затруднено или блокирано поради липса на
преводи, а според б. „б“ с прекратяването на договора за изпълнителят се задължавал да
преустанови предоставянето на услугите с изключение на такива дейности, каквито може да
бъдат необходими и поискани от възложителя.
2
Ищецът релевира, че е извършил в предвидените в договора за преводачески услуги
срокове преводачески услуги за 58 броя превода по отчет № 21/02.06.2023г. по конкретно
възлагане от м. 05.2023 г. от страна на ответника. След извършването им представители на
страните подписали приемо-предавателни протоколи, а ищецът издал фактура №
**********/02.06.2023г. за стойността на услугите от 6 346.82 лева без ДДС, съответно 7
616.18 лева с ДДС. Твърди, че на 02.06.2023 г. посочената фактура била получена от
ответника, като на 30.06.2023 г. ответникът изпатил уведомление до ищеца, че не приема
отчета, тъй като е на стойност 6 346.82 лева без ДДС, съответно 7 616.18 лева с ДДС, и
надвишавала остатъка от максималния разходен лимит по чл. 7, ал. 1 от договора за
преводачески услуги, който към онзи момент бил в размер на 1 798.21 лева с ДДС, с която
стойност има надвишаване на лимита по договора със сумата от 5 817.97 лева с ДДС.
На 14.08.2023г. ищецът установил, че е получил частично плащане по посочената
фактура в размер на сумата от 1798.21 лева, съответстваща на остатъка от максималния
разходен лимит по договора за преводачески услуги. В рамките на водената между страните
кореспонденция не било извършено плащане на останалата част от възнаграждението в
размер на 5 817.97 лева с ДДС. На 15.08.2023 г. ищецът получил електронно съобщение от
Министерство на правосъдието с проект на окончателен приемо-предавателен протокол,
който бил условие за освобождаване на внесената от ищеца гаранция за изпълнение в размер
на 5 000 лева, в който протокол изрично било посочено, че Министерство на правосъдието е
констатирало липса на недостатъци в изпълнението на услугите, респ. приема
окончателното изпълнение на всички възложени преводи без забележки и като изпълнени
качествено и в срок. С писмо от 05.09.2023 г. ответникът отказал да заплати оставащата
сума с аргумент, че била заплатена сума в размер на 1 798,21 лева, тъй като това била
оставащата сума от максималния разходен лимит по договора за преводачески услуги и
всякакво плащане, надвишаващо тази сума, щяло да бъде незаконосъобразно, така и отказал
да извърши плащане с писмо от 05.10.2023 г.
На 02.06.2023 г. на ответника били представен оригинал на фактура и копие на
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, като в предвидения 30-дневен срок,
изтекъл на 02.07.2023 г. не било извършено плащане.
С оглед на неизпълнение на посоченото, на основание чл. 29, ал. 2 от договора за
преводачески услуги, ответникът дължал неустойка в размер на 0.05% върху стойността на
заявката за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от неиздължената сума (или за не
повече от 100 дни), като максималният размер на неустойката от 5% бил достигнат на
10.10.2023 г., с оглед на което ответникът дължал неустойка върху посочената главница в
размер на 290.90 лева. Поради допуснатата забава, ответникът дължал обезщетение за забава
от 01.07.2023 г. до датата на исковата молба в размер на 208.55 лева. С оглед на това ищецът
претендира процесните сума, законна лихва върху нея от датата на исковата молба, лихва за
забава и неустойка.
При евентуалност, в случай, че бъде установено, че договор № 93-00- 276/18.08.2021 г.
е бил прекратен автоматично при достигане на максималния разходен лимит, достигнат с
3
някой от преводите, извършени през месец май 2023 г., прави искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5 817.97 лева с ДДС, представляваща незаплатено
възнаграждение за извършени преводи, възлагани от ответника на ищеца с индивидуални
заявки, които не са били свързани с посочения договор за преводачески услуги, и законна
лихва в размер на 548.40 лева за периода от 02.06.2023 г. до датата на подаване на исковата
молба, както и лихва за забава от предявяване на иска до окончателното плащане.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че между него и ищеца е бил
налице валиден договор за преводачески услуги. Изяснява, че с допълнително споразумение
№ 1, срокът на договора по чл. 5 бил изменен във връзка с удължаване на срока на
рамковото споразумение № СПОР-18/17.08.2020 г., като същият е определен от 01.09.2021 г.
или от датата на неговото сключване, ако е след тази дата, и е до достигане на максималната
стойност по договора или до сключване на нов договор въз основа на ново рамково
споразумение, сключено от Централния орган за обществени поръчки (МФ) за осигуряване
на писмени преводи, но не по-късно от 31.12.2022 г. С последващо допълнително
споразумение № 2 с peг. № 93-00-276/21/21.12.2022 г. срокът по чл. 5 от договора бил
удължен до сключване на нов договор по ново рамково споразумение № СПОР №
35/30.09.2022 г., или до достигане на максималната му стойност, посочена в чл. 7, ал. 1 от
договора, но не по-късно от 31.05.2023 г. В чл. 34, ал. 1, т. 1 от договора било предвидено,
че същият се прекратява с изтичане на по чл. 5 от договора - 31.05.2023 г., или с достигане
на максимално допустимата стойност на договора по чл. 7, ал. 1, като за срока на действието
му от страна на Министерството на правосъдието бил определен отговорник по заповед,
който ще подписва всички уведомления между страните, свързани с изпълнението на
договора.
Поддържа, че не дължи заплащане на претендираното възнаграждение по съображения
за достигане на максимално допустимата стойност на договора по чл. 7, ал. 1 за сумата над
1798.21 лева, като задължение на двете страни по него било да следят за достигане на
лимита по договора. Твърди, че в докладна записка № 93-00-276/18.07.2023 г. на
упълномощените служители, които осъществяват контрол и следят за изпълнението на
договора, е посочено, че във втората половина на месец юни от изпълнителя е предоставен
месечен отчет № 21/02.06.2023 г. за извършени писмени преводи през месец май 2023 г. по
договор № 93-00-276/18.08.2021 г., ведно с двустранно подписани приемо-предавателни
протоколи за преводи и фактура № 12386/02.06.2023 г. При извършения от служителите
преглед е констатирано, че отчетът и фактурата са на стойност 7616.18 лева с ДДС, с която
сума се надвишава остатъкът от максималния разходен лимит по чл.7, ал.1 от договора в
размера над 1798.21 лева с ДДС. Твърди, че при наличие на предвидено прекратително
основание по реда на чл. 34, ал. 1, т.1, договорът бил прекратен на 09.05.2023 г. Предвид
изложеното, представените с исковата молба приемо-предавателни протоколи за извършени
преводи от № 1107/02.05.2023 г. до № 1119/09.05.2024 г. (за сумата от 1798,21 лева) са
4
подписани от надлежно упълномощени лица за възложителя, но приемо-предавателните
протоколи за извършени преводи от № 1120/09.05.2023 г. до № 1163/29.05.2023 г. за сумата
над 1798.21 лева се явявали подписани от лица без представителна власт поради
автоматичното прекратяване на договора при достигане на договорения лимит. Поддържа,
че максимално допустимата стойност на договора по чл.7, ал. 1 е съществено условие за
приемането на работата на изпълнителя и заплащането на възнаграждение, а достигането на
максимално допустимата стойност съставлява абсолютно прекратително основание, както и
че задължението да следят за изпълнението на условията по договора е както на
възложителя, така и на изпълнителя. Навежда довод, че подписаните приемателни
протоколи, които удостоверяват приемането на извършени дейности, на стойности, които са
над приетия лимит, предвид настъпилото прекратително основание, се явяват приети от
лица без представителна власт и в този смисъл не се явяват обвързващи за ответника.
Излага и аргумент, че договорите, сключени по реда на ЗОП, следва да бъдат изпълнявани
при стриктно спазване на предварително обявените условия, като тяхното изменение се
допуска по изключение в случаите, посочени в чл. 116 от ЗОП. Релевира, че не намира
приложение и текстът на чл. 38, т. 2, б. „а“ от договора, тъй като разпоредбата следва да се
тълкува в съответствие с т. 1 на чл. 38 и е необходимо подписването на констативен
протокол за извършената към момента на прекратяването работа и размера на евентуално
дължимите плащания, какъвто нямало, поради което се твърди, че ищецът необосновано се е
позовал на този текст за извършените от него допълнителни услуги, които не попадали в
хипотезата на чл. 38, т. 2, б. „а“ от договора.
Поддържа да е неоснователна и претенцията на ищеца за заплащане на неустойка с
довод, че предвидената в чл. 9, ал. 2 от договора клауза за неустойка касае забавено плащане
по стойност на заявка. Твърди, че всички заявки, извършени в рамките на действието на
договора, са платени, а тези, които са след неговото прекратяване (по протоколи от №
1120/09.05.2023 г. до № 1163/29.05.2023 г.) за сумата над 1798. 21 лева били приети от лица
без представителна власт и не обвързвали ответника. Заявява, че клаузата за претендираната
от ищеца неустойка е регламентирана в чл. 29, ал. 2 от договора и санкционира забава на
дължимо плащане по съответна заявка от възложителя, като размерът е посочен като 0,05 %
от стойността на заявката за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от неиздължената
сума. Поддържа, че сред санкционните разпоредби на договора не фигурира такава,
предвиждаща неустойка при прекратяване на договора поради изтичане на срока по чл. 5 от
същия, поради което искането за присъждане на неустойка било неоснователно, както и
намира вземането за недоказано по основание и размер. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен
валиден договор за преводачески услуги, по силата на който ответникът е възложил на
5
ищеца да извърши преводачески услуги по вид и начин на превода; изпълнението на ищеца
на задълженията му по договора за преводачески услуги точно, а именно: че е извършил
своевременно и в съответствие с възложеното конкретни преводачески услуги, и
приемането им от ответника; размерът на дължимото възнаграждение и изискуемост на
вземането.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, следва да докаже
плащане, респ. наведените от него правоизключващи възражения, включително, че
договорът е прекратен поради достигане на неговия лимит.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца по тях
е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуване между страните
през сочения от него период на облигационно отношение по договор за преводачески услуги
със соченото съдържание, включващо задължение на изпълнителя да подаде заявка със
стойност на извършените преводачески услуги и задължение на възложителя да заплати
цената на услугите в уговорения в договора срок и условия по договора за преводачески
услуги, както и дължимост на неустойка в претендирания размер в случай на забава на
дължимото плащане; установяване на факта на приемане на заявката за плащане съобразно
клаузите на договора за преводачески услуги, както и размера на неустойката.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания изцяло или частично.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
законната мораторна лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга в срок.
По евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по сключен с
ответника валиден договор по индивидуално възлагане по заявка със стойност на извършени
преводачески услуги, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши
конкретни /58 на брой/ преводачески услуги; изпълнението на задълженията му по договора
точно, а именно: че е извършил своевременно и в съответствие с възложеното конкретни
преводачески услуги и стойността на услугите, приемането им от ответника; размерът на
дължимото възнаграждение и изискуемост на вземането - с уговорен между страните падеж
за плащане или отправяне на покана за плащане.
По евентуалния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
размера на законната мораторна лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания изцяло или частично.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за
6
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства:
- че ищецът и ответникът са били страни по рамково споразумение № СПОР-
18/17.08.2020г. с Министерство на финансите в качеството му на Централен орган за
покупки за възлагане на централизирана обществена поръчка с предмет „Осигуряване на
устни и писмени преводи за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните
администрации“ за позиция 2- „Осигуряване на писмени преводи за нуждите на органите на
изпълнителната власт и техните администрации“;
- че между страните е бил сключен договор № 93-00-276/18.08.2021г. за преводачески
услуги, по който ищецът имал качество на изпълнител, изменен с допълнително
споразумение № 1 относно срока на договора за преводачески услуги, със соченото от
страните съдържание;
- че ищецът е извършил и предал на ответника извършените преводачески услуги за 58
броя превода по обобщаващ месечен отчет № 21/02.06.2023г.
- че стойността на извършените преводачески услуги за 58 броя превода по обобщаващ
месечен отчет № 21/02.06.2023г. са на обща стойност от 6 346.82 лева без ДДС, съответно 7
616.18 лева с ДДС, за която сума е издадена фактура № **********/02.06.2023г., по която
фактура преди предявяване на исковата молба ответникът е извършил частично плащане в
размер на 1798.21 лева.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК следните обстоятелствата: че ищецът и ответникът са били страни по рамково
споразумение № СПОР-18/17.08.2020г. с Министерство на финансите в качеството му на
Централен орган за покупки за възлагане на централизирана обществена поръчка с предмет
„Осигуряване на устни и писмени преводи за нуждите на органите на изпълнителната власт
и техните администрации“ за позиция 2- „Осигуряване на писмени преводи за нуждите на
органите на изпълнителната власт и техните администрации“; че между страните е бил
сключен договор № 93-00-276/18.08.2021г. за преводачески услуги, по който ищецът имал
качество на изпълнител, изменен с допълнително споразумение № 1 относно срока на
договора за преводачески услуги, със соченото от страните съдържание; - че ищецът е
извършил и предал на ответника извършените преводачески услуги за 58 броя превода по
обобщаващ месечен отчет № 21/02.06.2023г.; че стойността на извършените преводачески
7
услуги за 58 броя превода по обобщаващ месечен отчет № 21/02.06.2023г. са на обща
стойност от 6 346.82 лева без ДДС, съответно 7 616.18 лева с ДДС, за която сума е издадена
фактура № **********/02.06.2023г., по която фактура преди предявяване на исковата молба
ответникът е извършил частично плащане в размер на 1798.21 лева.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2024г. от
15:00ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8