№ 222
гр. Варна, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900294 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от С.В.С., срещу 1/
„Тодорофф 85“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
Северен, бул. „Марица“ No 69, ет.1, ап. 1 и 2/ П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****, с която са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове, както следва:
-с правно основание чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 25 001 /двадесет и пет хиляди и един лева/ -
ЧАСТИЧЕН ИСК от общо 50 000 лв., представляващи вземане за неустойка при
разваляне, уговорена в чл. 7.4. от Договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от
21.05.2020г., изменен с Анекс No 1 от 01.03.2021г., за магазин, находящ се в гр. Асеновград,
пл. „Николай Хайтов“ 10, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане на задължението, и
- с правно основание чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците
солидарно да заплатят на ищеца общо сумата от 22 558,76 лв. / двадесет и две хиляди
пестстотин петдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва
за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
задължението, представляваща сбор от непогасени главници по фактури, както следва:
1/ 127,96лв. / сто двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за наем и консумативи,
дължима по фактура №********** от 14.04.2022г. с падеж на задължението по нея
1
14.04.2022г.;
2/ 2235,65 лв. / две хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените консумативи, дължими по фактура
№********** от 14.04.2022г. с падеж на задължението по нея 14.04.2022г.;
3/ 278,77лв. / двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените Рекламни материали, дължими по фактура
№********** от 30.04.2022г. с падеж на задължението по нея 30.04.2022г.;
4/ 63,48лв. / шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената франчайз такса нови стоки, дължима по фактура №**********
от 30.04.2022г. с падеж на задължението по нея 30.04.2022г.;
5/ 292,68лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси, дължими по фактура
№********** от 30.04.2022г. с падеж на задължението по нея 30.04.2022г.;
6/ 5421,55лв. / пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща стойността на незаплатените наем и консумативи за м. 05.2022г.,
дължими по фактура №********** от 10.05.2022г. с падеж на задължението по нея
10.05.2022r.;
7/ 327,42лв. / триста двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за консумативи, дължима
по фактура №********** от 13.05.2022г. с падеж на задължението по нея 13.05.2022г.;
8/ 52,96лв. / петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената такса франчайз нови стоки за м. 05.2022г., дължими по фактура
№********** от 31.05.2022г. с падеж на задължението по нея 31.05.2022г.;
9/ 292,68лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси, дължими, дължими по
фактура №********** от 31.05.2022г. с падеж на задължението по нея 31.05.2022г.;
10/ 120,37лв. / сто и двадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура №********** от
31.05.2022г. с падеж на задължението по нея 29.06.2022г.;
11/ / 292,68лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси, дължими по фактура
№********** от 29.06.2022г. с падеж на задължението по нея 29.06.2022г.;
12/ 120,65лв. / сто и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура №********** от
30.06.2022г. с падеж на задължението по нея 30.06.2022г.;
13/ 107,82лв. /сто и седем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената такса франчайз нови стоки за м.06.2022г., дължими по фактура
№********** от 30.06.2022г. с падеж на задължението по нея 30.06.2022г.;
2
14/ 2068,95лв. / две хиляди шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за наем и консумативи за
м.07.2022г., дължима по фактура №********** от 11.07.2022г. с падеж на задължението по
нея 11.07.2022г.;
15/ 319,45лв. / триста и деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура
№********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
16/ 95,70лв. / деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената такса франчайз нови стоки за м.07.2022г., дължими по фактура
№********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
17/ 292,68лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси за м.07.2022г., дължими
по фактура №********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
18/ 876,31лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените разходи за лятна конференция, дължими по
фактура №********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
19/ 5421,55лв. / пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща стойността на незаплатените разходи за наем и СОТ, дължими
по фактура №********** от 02.08.2022г. с падеж на задължението по нея 02.08.2022г.;
20/ 88,54лв. / осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура №********** от
31.08.2022г. с падеж на задължението по нея 31.08.2022г.;
21/ 1655,01лв. / хиляда шестстотин петдесет и пет лева и една стотинка/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за консумативи за магазин
Сточна гара, дължими по фактура №********** от 31.08.2022г. с падеж на задължението по
нея 31.08.2022г.;
22/ 69,84лв. / шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената франчайз такса нови стоки за м.08.2022г., дължими по фактура
№********** от 31.08.2022г. с падеж на задължението по нея 31.08.2022г.;
23/ 292,63лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси за м.08.2022г., дължими
по фактура №********** от 31.08.2022г. с падеж на задължението по нея 31.08.2022г.;
24/ 1643,38лв./ хиляда шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата консумативи за
магазин Сточна гара, дължими по фактура №********** от 09.09.2022г. с падеж на
задължението по нея 09.09.2022г.;
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответниците, както
следва:
3
1/ с правно основание чл. 87 ал.4 от ЗЗД, а именно, че неизпълнението не е
съществено;
2/ за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави с
правно основание чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, в условията на евентуалност 3/ за
намаляване на размера на неустойката поради прекомерност – чл. 92 ал.2 от ЗЗД; 4/ забава
на кредитора за доставката на заявените количества във връзка със задълженията за
поръчване на определени количества по чл. 3.6.5 от Договора с правно основание чл. 95 и
чл. 96 от ЗЗД; 5/ с правно основание чл. 306 от ТЗ – за наличие на непреодолима сила, а
именно пандемията Ковид 19; 6/ с правно основание чл. 147 от ЗЗД за отпадане на
солидарната отговорност на П. Т., поради неупражняване на правата на кредитора в
шестмесечен срок;
ИЩЕЦЪТ твърди, че като франчайзодател сключил Договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г. с ответното дружество „Тодорофф 85“ ЕООД,
като франчайзополучател и П. Т. Т., като съдлъжник. Страните подписали и анекс №1 от
01.03.2021г. към договора. Съгласно чл.2.1- 2.13.5 от процесния договор ищецът „Мания
тийм" ЕАД отстъпил на ответника „Тодорофф 85" ЕООД право на последния да открие
магазин, под марката "Mania" и/или „магазини Mania -твоята мания", като прилага
регламентираните от ищеца методи за извършване на търговска дейност, за администриране
на работния процес и стандартите за качеството на работа, които включват търговската
марка, лого и символи, отличителен външен и вътрешен дизайн, декор, цветна гама и
мебелиране, каталози за продажба, постоянни стандарти, технология, ноу-хау, организация
и търговски опит за продажба на стоки втора употреба и нови стоки, специален софтуерен
продукт за регистриране и отчитане на продажби, на складова наличност и счетоводно
управление на материалните и паричните активи, диференцирано ценообразуване,
организационна структура на Магазина/магазините, фирмена политика, етични норми на
поведение на служителите към клиентите, отношение на управителя към персонала и други,
проект и дизайн за обзавеждане на магазина, помощ различна от финансова при откриването
му, контрол и инструкции на място, по и-мейл и по телефона относно технологичните
аспекти на дейността, контрола и отношенията с клиенти, присъствие в магазина на
инструктори през първите 5 дни при отваряне на магазина, периодични посещения на
инструктори след това, обмяна на опит и положителни търговски практики с останалите
франчайзополучатели, инструкции относно поръчването, съхранението, излагането,
продажбата и отчитането на предлаганите в магазина стоки, внедряване на нови продукти,
услуги и технологични средства, анализ на търговските резултати, ползване на
разработените от франчайзодателя и ищец търговски инициативи /намаления, промоции/,
ползване на „Програма за лоялни клиенти", представяне на магазина на интернет-сайта на
Mania и включването му в рекламни кампании на Мания, търговско обзавеждане,
електронната техника в магазина, софтуерния продукт и лицензите за ползването му,
рекламни материали и допълнителни информационни материали в магазина, доставка на
консумативи, включващи закачалки на стоките, торбички с логото на марката и униформи за
4
служителите.
Съгласно чл.3.6.9 от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки: „Всички
стоки, предназначени за продажба, нови и втора употреба в обекта на франчайзополучателя,
задължително се купуват от „Текс Тийм" ЕАД с регистрация по ДДС BG203553677 или от
друг посочен от Франчайзодателя доставчик по действащи ценови листи на съответния
доставчик. Срокът за заплащането на цената на доставените стоки е 3 /три/ дни от датата на
издаването на фактурата".
Съгласно чл.3.6.5. от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки,
ответникът „Тодорофф 85" ЕООД се задължил да закупува месечно дрехи втора употреба
най-малко по 105 кг на всеки 10 кв.м. от търговската площ на Магазина, която е 276,70 кв.м.
Съобразно изменения с анекс №1 от 01.03.2021г. териториален обхват
Франчайзополучателят „Тодорофф 85" ЕООД се задължил да закупува посоченото по
магазини минимално количество стоки втора употреба: По 105 кг на всеки 10 кв.м. от
търговската площ на магазина в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев" 92, с търговска площ
276,70 кв.м. и По 100 кг. на всеки 10 кв.м. от търговската площ на магазина в гр.
Асеновград, площад „Николай Хайтов" 10, с търговска площ 300 кв.м.
В чл.7.4. от цитирания договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки между
страните е уговорено правото на ищеца да развали договора за франчайзинг и покупко-
продажба на стоки, „в случай на неизпълнение на кое да е задължение на
Франчайзополучателя" и е уговорена неустойка при разваляне в размер на 50000лв., която с
анекс №1 към договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки е уговорена за всеки
отделен магазин.
Ищецът твърди, че ответникът „Тодорофф 85" ЕООД не бил изпълнил задължението
си за заплащане навреме на закупена стока по приложените фактури на стоки с доставчик
„Текс Тийм" ЕАД. Това се явявало неизпълнение на чл.3.6.9. от Договора за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г. на посочения в тях падеж. Ответникът не бил
изпълнил и задължението си за заплащането на фактури към ищеца „Мания тийм" ЕАД за
реклами, облекло, франчайз-такси, лицензионни такси ценоразписи, информационни табели,
плакати, кашони за рекламни материали, които ищецът предоставил и които съгласно
чл.2.13 от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2010г. следвало да
бъдат заплатени предварително от ответника „Тодорофф 85" ЕООД на ищеца.
Сочи, че ответникът имал следните незаплатени задължнения към ищеца „Мания
тийм“ ЕАД, както следва:
Дата наНомер наВид на доставкатаПадежна датаДата наОбщаПокрита сДата наДължим Остатък в
фактурафактура/стока/услуга/;доставкатасума вплащане иличастичнолева
основаниелеваприхващанеплащане
14.04.20221007004434Наем14.04.202214.04.20225421,555293,5908.08.2022127,96
14.04.20221007004435Консумативи14.04.202214.04.20222235,65 2235,65
5
30.04.20221008004124Рекламни30.04.202230.04.2022278,77 278,77
материали
30.04.20221008004083Франчайз такса30.04.202230.04.202263,48 63,48
нови стоки
30.04.20221008004142Лицензионни30.04.202230.04.2022292,68 292,68
такси
10.05.20221007004486Наем10.05.202210.05.20225421,55 5421,55
13.05.2022**********Консумативи13.05.202213.05.2022713,74386,3231.07.2022 -327,42
прихващане
31.05.20221008004156Франчайз такса31.05.202231.05.202252,96 52,96
нови стоки
31.05.20221008004185Лицензионни31.05.202231.05.2022292,68 292,68
такси
31.05.20221008004205Рекламни31.05.202231.05.2022120,37 120,37
материали
29.06.20221007004590Лицензионни29.06.202229.06.2022292,68 292,68
такси
30.06.20221008004229Рекламни30.06.202230.06.2022120,65 120,65
материали
30.06.2022**********Франчайз такса30.06.202230.06.2022107,82 107,82
нови стоки
11.07.20221007004610Наем11.07.202211.07.20227455,055 386,1013.07.2022;2068,95
03.08.2022;
31.07.20221008004352Рекламни31.07.202231.07.2022319,45 319,45
материали
31.07.20221008004258Франчайз такса31.07.202231.07.202295,70 95,70
нови стоки
31.07.20221008004290Лицензионни31.07.202231.07.2022292,68 292,68
такси
31.07.20221008004330Лятна31.07.202231.07.2022876,31 876,31
конференция
02.08.2022**********Наем02.08.202202.08.20225421,55 5421,55
31.08.20221008004398Рекламни31.08.202231.08.202288,54 88,54
материали
31.08.20221008004356Консумативи31.08.202231.08.20222505849,9931.08.2022 -1655,01
прихващане
31.08.20221008004371Франчайз такса31.08.202231.08.202269,84 69,84
6
нови стоки
31.08.20221008004388Лицензионни31.08.202231.08.2022292,68 292,68
такси
09.09.20221007004671Консумативи09.09.202209.09.20222529,10885,7209.09.2022 -1643,38
прихващане
35360,4812801,72 22558,76
Задълженията на ответника към „Текс Тийм“ ЕАД били следните:
Дата наНомер наВид на доставкатаПадежна датаДата наОбщаПокрита сДата наДължим Остатък в
фактурафактура/стока/услуга/;доставкатасума вплащанечастичнолева
основаниелеваплащане
17.11.2021**********Дрехи втора употреба,17.11.202101.12.20216543,901529,9311.08.2022;5013,97
зимни обувки17.08.2022;
28.04.2022**********Нови дрехи(аутлет)28.04.202205.05.*********,4011334,9618.07.2022;6751,44
01.08.2022
28.04.20220010008306дрехи втора употреба28.04.202228.05.2022562,16345,0431.07.2022217,12
и нови, еко хартиени
торбички
05.05.20220010008327Дрехи втора употреба05.05.202208.05.20225256,60 5256,60
и нови, обувки
12.05.2022**********дрехи втора употреба12.05.202215.05.20225304,60 5304,60
и нови, обувки, еко
хартиени торбички
18.05.20220010008371Обувки нови (аутлет)18.05.202221.05.20225040,60 5040,60
18.05.20220010008372дрехи втора употреба18.05.202225.05.202214 496,31 14496,31
и нови обувки,
аксесоари за дома, еко
хартиени торбички
26.05.20220010008397дрехи втора употреба26.05.2022 5107,03 5107,03
и нови, еко хартиени
29.05.2022
торбички
02.06.20220010008437Дрехи втора употреба02.06.202205.06.20224240,50 4240,50
02.06.20220010008435Обувки нови (аутлет)02.06.202217.07.2022788,52 788,52
02.06.2022**********Нови обувки (аутлет)02.06.202217.07.2022788,53 788,53
08.06.20220010008455дрехи втора употреба08.06.202211.06.20224720,20 4720, 20
и нови, обувки
16.06.20220010008475дрехи втора употреба16.06.202219.06.20224953,46 4953,46
и нови, обувки, еко
7
хартиени торбички
16.06.20220010008476дрехи втора16.06.202219.06.202213 120,15 13 120,15
употреба,аксесоари за
дома, еко хартиени
торбички
22.06.20220010008498Дрехи втора употреба,22.06.202225.06.20224719,90 4719,90
обувки
29.06.20220010008530Дрехи втора употреба29.06.202202.07.20223914,70 3914,70
29.06.20220010008529Нови дрехи (аутлет)29.06.202213.08.2022202,25 202,25
29.06.20220010008528Нови дрехи (аутлет)29.06.202213.08.2022202,13 202,13
05.07.20220010008555дрехи втора употреба,05.07.202208.07.20224147,66 4147,66
еко хартиени торбички
12.07.20220010008589Дрехи втора употреба12.07.202215.07.20223915 3915
19.07.20220010008589дрехи втора употреба19.07.202225.07.202210 171,36 10 171,36
и нови,аксесоари за
дома, еко хартиени
торбички
20.07.20220010008602Дрехи втора употреба20.07.202223.07.20224148,26 4148,26
и нови
27.07.20220010008614Дрехи втора употреба27.07.202230.07.20223622,81 3622,81
03.08.20220010008635Дрехи втора употреба03.08.202206.08.20223622,50 3622,50
15.08.20220010008662Дрехи втора употреба15.08.202218.08.20223622,50 622,50
и нови
15.08.20220010008663дрехи втора употреба15.08.202222.08.202213 383,23 113 383,23
и нови,обувки, еко
хартиени торбички
144 681,0613 209,93 131 471,13
Най-ранният падеж на неизпълнение по фактура №********** от 17.11.2021г.,
издадена от доставчика „Текс Тийм" ЕАД бил 01.12.2021г., а по фактура №**********
издадена от ищеца „Мания тийм" ЕАД бил 14.04.2022г. Забавата за плащане по всяка от
фактурите се явявало неизпълнение на договора за франчайзинг и покупко-продажба на
стоки, което водело до санкцията на чл.7.4, а именно до заплащане на неустойка. Ищецът
уточнява, че претендира неустойката за разваляне уговорена за магазина в гр. Асеновград,
пл. „Николай Хайтов" 10.
Задълженията по фактури с доставчик „Текс тийм" ЕАД с №№ ********** от
17.11.2021г„ ********** от 28.04.2022г., ********** от 05.05.2022г., ********** от
8
12.05.2022г., 0010008371от 18.05.2022г., ********** от 26.05.2022г., ********** от
02.06.2022г„ ********** от 02.06.2О22г., ********** от 16.06.2022г., ********** от
22.06.2022г., ********** от 29.06.2022г., ********** от 29.06.2022г., ********** от
05.07.2022г., ********** от 12.07.2022г., ********** от 20.07.2022г., ********** от
27.07.2022г., ********** от 03.08.2022г., ********** от 15.08.2022г. се отнасяли за обекта в
гр. Асеновград, а тези с №№********** от 28.04.2022г., ********** от 18.05.2022г.,
********** от 02.06.2022г., ********** от 16.06.2022г., ********** от 29.06.2022г.,
********** от 19.07.2022г. и ********** от 15.08.2022г. - за обекта в гр. Пловдив.
Задълженията по фактури с доставчик „Мания тийм" ЕАД и №№********** от
14.04.2022г., ********** от 14.04.2022г., ********** от 10.05.2022г., ********** от 13.05
2022г., ********** от 31.07.2022г„ ********** от 02.08.2022г., ********** от 31.08.2022г. и
********** от 09.09.2022г. се отнасяли за обекта в гр. Пловдив, а останалите фактури, които
били за рекламни материали, лицензионии и франчайз такси се отнасяли и за двата обекта,
като не било възможно същите да бъдат разделени.
Ищецът твърди и че била уговорена солидарна отговорност на ответника П. Т. Т. за
заплащане на дължимите към ищеца „Мания тийм" ЕАД суми в чл. 8 от договора за
франчайзинг и покупко - продажба на стоки от 21.05.2020г.
С исковата молба упражнява правото си да развали договора за франчайзинг и покупко
- продажба на стоки от 21.05.2020г., поради просрочие с повече от 3дни за заплащане на
дължими суми по фактури спрямо доставчика и спрямо самия франчайзодател.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА П. Т. Т. е постъпил отговор
на исковата молба, в който твърди, че исковете са допустими, но са неоснователни. Сочи, че
за да възникне правото на неустойка, следвали да са налице условията за едностранно
разваляне на договора. Оспорва, че само по себе си неплащането на дължими суми по
фактури не било условие за разваляне на договора, а възниквало облигационно право на
вземане. По отношение на фактурите, издадени от третото за спора дружество- „Текс тийм“
ЕАД твърди, че сумите по тях не били дължими, както и че правото на неустойка и
разваляне нямало как да възникне за ищеца, като същият не бил страна по облигационното
отношение с „Текс тийм“ ЕАД. Отделно, дори и да се възприемела тезата, че ищецът би
имал право да развали договора, позовавайки се на клаузата на чл. 3.6.9 от договора, то
неизпълнението не било съществено, тъй като свързани с договора били само фактурите за
рекламни материали, които били на обща стойност 927,78 лв.
По повод втората група основания- неплащане на фактури към ищеца "Мания Тийм"
ЕАД, които разделя основно на три вида основание – 1/ За консумативи, рекламни
материали; 2/ За такса франчайз и лиценз за ползване на софтуерен продукт; и 3/ За наем,
COT, електроенергия, сочи следното:
1/ По отношение на Фактурите за консумативи, рекламни материали- по тях доставките
не били реално извършени, което обосновавало неплащането по тях. Позовава се на чл. 2.13.
9
от Договора, съобразно който франчайзодателят следвало да предплаща консумативите и
рекламните материали, преди те да бъдат доставени. Издаването на фактура било само
счетоводно събитие, би могло да играе роля на покана за предплащане на разходите, но при
липсваща доставка, задължението па франчайзополучателя за плащане отпадало. Твърди, че
липсвала насрещна престация, за която да бъде заплатена цена на стока или услуга.
2/ По отношение на Фактурите за такса франчайз - твърди, че сумите били недължими,
като посочените размери не се подкрепяли с доказателства. В чл. 5.1.3. от Договора било
уговорено месечно франчайз възнаграждение в размер на 5 % от месечния оборот без ДДС,
реализиран от продаваните в магазина стоки, различни от стоки втора употреба, което
съгласно т. 5.1.4 се калкулирало въз основа на отчетите за съответния месец, които се
подавали до 10-то число на следващия месец и били дължими по сметката на
франчайзодателя до 15-то число на следващия месец. Ищецът освен представената фактура,
неподписана от ответника "Тодорофф 85" ЕООД, не ангажирал никакви други
доказателства относно осъществен месечен оборот- т.е. не ставало ясно как ищецът бил
изчислил таксата, на каква база. Оспорва също и дължимостта на сумите по Фактурите за
лицензионна такса, като възразява, че плащане по тях не се дължало, защото
франчайзополучателят не бил използвал съответния софтуер по причина, която не можела
да се вмени в негова вина. Ищецът не бил изпълнил задължението си по Договора да
инсталира софтуерен продукт и да предостави лицензите за ползването му. От друга страна,
никъде в договора не била определена, фиксирана цена за лицензионната такса. Още повече,
от самите фактури било видимо, че лицензионна такса била начислявана за три обекта при
положение, че франчайзополучателя оперирал с два магазина- в гр. Пловдив и в
гр.Асеновград.
3/ По отношение на Фактурите за наем, COT и електроенергия твърди, че същите
нямали никаква връзка с Договора. Никъде, в нито една негова клауза, нямало съгласие за
плащане на такъв вид услуги. Не можело да се изведе и друго основание, на което да се бил
позовал ищецът в исковата си молба, както и в двете си уточнителни молби. Задълженията
по тези фактури не произтичали от Договора за франчайз, а произтичали от съвсем различни
облигационни отношения, които не били въведени в делото.
Отделно твърди, че в исковата молба е посочено различно основание от това, което
действително било записано на част от фактурите.
Въз основа на гореизложеното твърди, че липсва основание за разваляне на договора и
съответно и не се дължи неустойка.
В случай, че съдът приеме, че са налице основание за разваляне, то оспорва клаузата за
неустойка като прекомерна и противоречаща на добрите нрави – нищожна на основание чл.
26 ал.1 предл. трето от ЗЗД.
В случая клаузата излизала извън обезпечителната и обезщетителната й функции. П. Т.
била поела солидарна отговорност по търговска сделка, но не в качеството й на търговец.
От една страна в клаузата, липсвал уговорен краен срок, а от друга уговореният размер от
10
50 000 лв. за всеки от магазините, надхвърлял почти пет пъти размера на законната лихва за
забава.
В условията на евентуалност, отправя искане размерът на неустойката да бъде намален
поради прекомерност. Твърди, че реално настъпили вреди за франчайзодателя не били
налице, тъй като по никакъв начин не били засегнати имиджа и добрата му репутация.
Търговската марка „Маnia" и „магазини Mania твоята мания" не били засегнати от
търговския неуспех на франчайзополучателя, който бил резултат от обективни
икономически фактори, свързани с последствия от „COVID-19" пандемията и последвалата
икономическа криза. Сочи като обективен размер – 5000 лв., отчитащ всички фактори,
евентуално довели до разваляне на договора.
По втория обективно и субективно съединен иск – за заплащане на дължими суми по
фактури, излага, че същият е неоснователен. Фактурите не носели подпис на управителя на
ответното дружество, съответно не можело да се заключи, че имало реално извършени
доставки, каквито твърдения излагал ищецът. Ответникът „Тодорофф 85“ ЕООД не бил
получил и фактурите и съответно и не се дължали плащания. Прави и възражение, че
претенцията е заведена след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, поради което и
П. Т. не носела солидарна отговорност. Излага,че последната фактура, по която се търсело
плащане била с дата 09.09.2022г., т.е. от тази дата течял 6 месечният срок и изтекъл на
09.03.2023г., т.е. преди подаване на исковата молба в съда.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА „Тодорофф 85“ ЕООД е
постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че исковете са допустими, но са
неоснователни. Отговорът от ответника „Тодорофф 85“ ЕООД е с абсолютно идентично
съдържание като депозирания от ответника П. Т. отговор, като единственото възражение,
което не се поддържа е това по чл. 147 от ЗЗД за упражняване на правата срещу солидарния
длъжник.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която
предявените искове се поддържат по основание и размер. Стоките, за чиято доставка са
издадени фактури от „Текс тийм" ЕАД били поръчани, приети съгласно представените
протоколи и осчетоводени от ответника „Тодорофф 85" ЕООД. Задължението за закупуване
и заплащане навреме на стоката било поето и към ищеца „Мания Тийм"ЕАД съгласно
изричната клауза на чл. 3.6.9. от договора за франчайзинг и покупкопродажба на стоки
между страните по делото, а връзката слежду договора за франчайзинг и покупко-
продажбата на стоки, освен че била очевидна била посочена и в самото заглавие на
договора. Сочи, че „Текс Тийм“ ЕАД е лице от една и съща икономическа група с ищеца и
се представлява от представляващия и „Мания тийм" ЕАД С.С., а самият характер на
дистрибуционния/пласментния франчайзинг обуславял връзката между доставката на
стоките, така както била уговорена в чл.3.6.9 от договора, изпълнението на задълженията по
тях, последващата им реализация в обещаните обороти, в обекти одобрени от
франчайзодателя. Твърди, че неизпълнението на задължението за заплащане на сумите и
към „Текс Тийм“ ЕАД и към ищеца е съществено, а всички задължения са свързани с
11
процесния договор.
Твърди, че освен посоченото в исковата молба, имало и други действия, които
представлявали неизпълнение по договора. Откриването на магазин, конкуриращ дейността
на франчайзгрупата на адрес гр. Пловдив, Пешеходен мост „Съединение", формално
опериран от „Ели фешън 2" ЕООД ЕИК *********, в която дейност П. Т. Т. участвала от
края на лятото на 2022г. следвало да се приравни на пълно неизпълнение, а видно от самия
текст на договор, ищецът имал право да развали договора при неизпълнение на кое да е
задължение от страна на франчайзополучателя. Франчайзополучателят не е закупувал
посочените в чл.3.6.5 от договора, изменен с анекса количества стоки втора употреба, а
именно най-малко 105кг. на всеки 10 кв.м. от търговската площ за магазина в Пловдив
/276,70 кв.м./ и по 100 кг.на всеки 10 кв.м. от търговската площ на магазина в
Аесновград/300 кв.м./. Не било достигнато и количество закупени стоки за 12 месеца,
считано от август 2021 до юли 2022г. включително, а и в нито един момент преди, нито след
това посочени в чл.6.2.4 от анекса, а именно: за магазина в Пловдив - 210 000лв. без ДДС, а
за магазина в Асеновград - 220 000лв. без ДДС.
Твърди, че всички стоки и услуги били получени от франчайзополучателя и същият ги
бил осчетоводил надлежно, като не се бил противопоставил на издадените фактури, нито на
получените услуги и доставки, докато бил в трайни отношения с франчайзодателя и „Текс
Тийм" ЕАД.
Фактурите, с основание наем, COT и ел.енергия били свързани със самото
предоставяне от франчайзодателя на франчайзополучателя на ползването на обекта в
Пловдив, в който се извършвала дейността по договора за франчайзинг и покупко-продажба
на стоки и също били в пряка връзка с него. Действително уговорката за заплащането на
наем и COT се съдържала в отделен договор между ищеца и франчайзополучателя със
съответна наемна цена левовата равностойност от 2300 евро без ДДС за обекта в Пловдив,
бул. „Христо Ботев" №92, за което били издадени ф-ри № ********** от 14.04.2022г.,
№********** от 14.04.2022г., ********** от 10.05.2022г., ********** от 13.05.2022rv
********** от 11.07.2022Г., ********** от 02.08.2022г., ********** от 31.08.2022г, и
********** от 09.09.2022г. Франчайзополучателят не бил оспорвал размера на наема и
дължимостта на COT и електричество за магазините в Асеновград и Пловдив, посочени в
анекс №1 към договаора за франчайзинг и покупкопродажба на стоки.
Излага, че клаузата за заплащане на неустойката не е нищожна. Крайният срок на
неустойка при разваляне било нон-сенс, а сравняването й с мораторна лихва за забава било
напълно несъстоятелно. Подобни неустойки вече били присъждани и от състави на ВОС и
ВАпС по дела на ищеца и по същите не било допускано касационно обжалване, а именно:
по т.д. 1055/2020г. на ВОС, в.т.д.91/2022 на ВАпС, т.д.1482 от 2015 по описа на ВОС и
в.т.д.222/2017 по описа на ВАпС. Неустойката не била и прекомерна и възраженията на П.
Т. в тази насока били неоснователни, свързани с пандемията и икономическата конюнктура
били несъстоятелни и недоказани.
Самият договор, а и анексът към него били сключени по време, а не преди Covid 19 и и не
12
били налице новонастъпили обстоятелства, нито такива, които не са били съобразени от
страните при поемането на задълженията в договора за франчайзинг и покупкопродажба на
стоки.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба
от двамата ответници, с който ответниците поддържат позицията си за неоснователност на
исковете и релевираните в тази насока възражения. Поясняват, че независимо, че
дружествата / ищецът и „Текс Тийм“ ЕАД/ били от една и съща икономическа група, те
били отделни правни субекти, с отделни индивидуализиращи белези и били страни по две
отделни групи облигационни отношения. Правоотношението за покупко- продажба на
стоките възниквало между „Тодорофф 85“ ЕООД и „Текс Тийм" ЕАД. Следователно,
неплащането на цената представлявало неизпълнение, но по отношение на кредитора „Текс
Тийм" ЕАД, а не към ищеца. Последният не бил страна по правоотношението, респективно
не можел да черпи права от него. Оспорват да е било налице неизпълнение на задълженията
по чл. 3.6.5. от Договора и по чл. 6.2.4. от Анекса. Франчайзополучателят бил изправна
страна, като бил поръчвал своевременно договорените количества стоки- дрехи втора
употреба, но ищецът бил забавял доставката на заявените количества, което, от своя страна,
довело до закупуване на по-малки количества. Отделно бил налице и форсмажор, а именно
затваряне на магазините поради Ковид през 2021 г. Не можело да се търси вина при
наличието на световна "ковид криза". Това, че магазините били затворени, а след отварянето
оборотите намалели рязко поради настъпилата финансова криза, не следвало да се вменява
като "виновно" поведение.
В насроченото открито съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител,
който поддържа предявените искове и моли за уважаването им, както и за присъждане на
разноски по представен списък. За ответното дружество, както и за физическото лице –
ответник се явяват процесуални представители, които оспорват исковете, поддържат
депозирания отговор и молят за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на
разноски. И ищеца и ответниците са отправили възражения за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че франчайзополучателят
не e закупувал посочените в чл. 3.6.5 от договора за франчайзинг и покупко-продажба на
стоки от 21.05.2020 г., изменен с анекс №1 от 01.03.2021г., количества стоки втора употреба
и не е достигнал договореното количество закупени стоки за периода август 2021г. до юли
2022г.
Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото като
доказателства договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020 г. ведно с
анекс № 1 от 01.03.2021 г., се установява, че „Мания Тиймс“ АД има качество на
франчайзодател, а Тодорофф 85“ ЕООД – на франчайзополиучател. По силата на така
сключения между страните договор ищецът „Мания Тиймс“ АД предоставя на ответното
13
дружество срещу уговореното в договора възнаграждение /първоначална франчайз такса/
франчайз пакет. Срокът на договора е 7 години, считано от датата на подписване му.
Съгласно чл. 2 от договора, франчайз пакетът включва изброените неизчерпателно
права/дейности, разписани от чл. 2.1 до чл. 2.13, а именно: право на франчайзополучателя да
открие за своя сметка магазин/магазини под марката „Mania” и/или „магазини Mania твоята
мания“ – търговската марка на франчайзодателя, като прилага регламентираните от
франчайзодателя методи за извършване на търговска дейност, за администриране на
работния процес и стандартите за качеството на работа, които включват търговската марка,
лого и символи, отличителен външен и вътрешен дизайн, декор, цветна гама и мебелиране,
каталози за продажба, постоянни стандарти, технология, ноу-хау, организация и търговски
опит за продажба на стоки втора употреба и нови стоки; специален софтуерен продукт за
регистриране и отчитане на продажби, на складова наличност и счетоводно управление на
материалните и парични активи, диференцирано ценообразуване, организационна структура
на магазина/магазините и франчайз дружеството, процедури за управление на
магазина/магазините, фирмена политика, етични норми на поведение на служителите към
клиентите, отношение на управителя към персонала и други определени от франчайзодателя
съгласно Приложение № 1 – „Оперативен наръчник за добрите практики, организацията и
управлението на магазин „Mania”. В чл. 2.13 е уговорено, че франчайзодателя поръчва и
доставя срещу предварително заплащане от франчайзополучателя търговското обзавеждане,
определя и организира електронната техника магазина, инсталира софтуерния продукт,
рекламните материали и др.
За преотстъпените права, страните са уговорили дължима първоначална франчайз
такса, както и месечно франчайзинг възнаграждение в размер на 5 % от месечния оборот без
ДДС, реализиран от продавани в магазина стоки, различни от стоки втора употреба (чл.
5.1.3). Съгласно чл. 5.1.4, месечните франчайзинг възнаграждения са дължими до 15-то
число на следващия месец.
Така предоставените от франчайзодателя права за ползване на търговската марка единствено
и само на франчайзополучателя са за определен териториален обхват, който съгласно т. 3.1
от договора включва територията на гр. Пловдив с адрес на магазина бул. „Христо Ботев“ №
92. С анекс №1 от 01.03.2021 г. уговореният териториален обхват е разширен, като е
добавена територията на гр. Асеновград, с адрес на магазина площад Николай Хайтов 7,
който заедно с магазина в гр. Пловдив са останали до края на действие на договора.
Правата и задълженията на страните в договора са подробно разписани, като е
предвидено и задължение за франчайзополучателя да спазва стриктно франчайз наръчника,
да използва само определения от франчайзодателя софтуер, да поддържа наличност и да
използва печатните и рекламни материали на франчайзодателя, да отделя минимум 2 % от
оборота за реклама и др.
Съгласно чл. 3.6.5 от договора франчайзополучателя се е задължил да закупва
месечно стоки втора употреба най-малко по 105 кг на всеки 10 кв.м. от търговската площ на
14
Магазина, която е 276,70 кв.м. Това количество не е променено с последващия анекс. За
магазина в гр. Асеновград, който е добавен със същия анекс, е посочено минимално
количество от по 100 кг на всеки 10 кв.м. от търговската му площ, която е 300 кв.м.
Съгласно чл. 3.6.7 франчайзодателят има право да определя доставчиците, както и
вида, качеството и количеството на стоките и услогите, от които се нуждае дейността на
Магазините, на което право съответства и задължението на франчайзополучателя да
преустанови незабавно предлагането и продажбата на продукти и услуги, които
франчайзодателя не одобрява.
Така в чл. 3.6.9 е посочено, че всички стоки, предназначени за продажба, нови и
втора употреба в обекта на франчайзополучателя, задължително се закупуват от „Текс
Тийм“ ЕАД или от друг посочен от франчайзодателя доставчик по действащи към момента
на покупката ценови листи на съответния доставчик. Срокът за заплащане на цената по
доставените стоки е 3 дни от датата на издаването на фактурата. Съгласно чл. 3.6.10,
франчайзополучателят има право сам да определя ценовата листа по която да продава
стоките в магазина/магазините си, като с това той се съгласява, че поема изцяло
отговорността за евентуален неуспех.
В чл 4.1 от договора се предвижда задължение за въздържане от конкурентна дейност,
като франчайзополучателят обещал, че той лично, нито свързани с него и/или съдлъжниците
лица, нито лица във фактическо съжителство с някой от съдлъжниците няма по време на
цялото времетраене на договора и за срок от 1 година след прекратяването му да извършват
конкурентна дейност в териториалния обхват на договора: от свое име или от чуждо или със
свой служители, чрез подизпълнители; с други дружества в които имат участие под каквато
и да е била форма; чрез конкурентни действия като дистрибутор, комисионер, франчайз
партньор, търговски агент, служител или консултант на трети лица, които извършват
дейности, конкурентни на тези на франчайзодателя; да представляват или да работят за
други търговски марки или фирми, извършващи каквато и да е конкурентна дейност на тази
на фразнчайзодателя. Изрично е посочено, че задълженията по тази клауза са в сила и по
отношение на търговското дружество на франчайзополучателя и свързаните лица с него,
както и физическото лице П. Т. Т. и свързаните лица и лицата, с които е във фактическо
съжителство, като е поето задължение и за тези лица да не влизат в трудови
правоотношения с лица, които извършват дейност, конкурентна на дейността на
франчайзодателя.
Разписани в чл. 6.2 са и хипотезите, при които франчайзодателят има право
едностранно да прекрати договора без да дължи предизвестие. В чл. 6.2.4 от договора е
предвидено задължение за франчайзополучателя да реализира оборот в магазина в гр.
Пловдив не по-малко от 210 000 лева за 12 последователни месеца, като при неизпълнение
франчайзодателят има право да предостави на трети лица правата за откриване на магазин
под марката „Mania“ и/или “магазини Мania твоята мания“ в рамките на територията, да
поеме управлението на магазините и/или да прекрати договора, като се счита, че развалянето
е по вина на франчайзополучателя. Тази сума не е променяна в последващия анекс, като е
15
посочена без ДДС. За магазина в гр. Асеновград, който е добавен със същия анекс, е посочен
оборот в размер на 220 000 лева без ДДС.
Регламентирани са и последиците при неизпълнение на договора от страна на
франчайзополучателя, като в чл. 7.1 е уговорена лихва за забава при плащане на някое от
задълженията към франчайзодателя – 1 % от задължението за всеки просрочен ден до
изпълнението, но не повече от 50 % от дължимото плащане. Страните са уговорили и
неустойки, предвидени в наръчника за конкретни нарушения, а чл. 7.4 предвижда в случай
на неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя право на франчайзодателя
да развали договора без предизвестие и без да дава подходящ срок за изпълнение като има
право на неустойка в размер на 50 000 лева, която с анекса към договора за франчайз и
покупко-продажба на стоки е уговорена за всеки отделен магазин.
Съгласно т. 8 от договора, физическото лице П. Т. Т. се е задължила солидарно за
всички задължения на „Тодорофф 85" ЕООД, включително и за предвидените в договора
неустойки и др., произтичащи от неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя.
Ангажирани са от страна на ищеца множество счетоводни документи, а именно
издадените от ищеца и от „Текс тийм“ ЕАД фактури и протоколи за изписване на стоки,
като всички са във връзка с процесния договор. Издадените от ищеца фактури са за наеми,
консумативи, рекламни материали и други, като същите не са с положен подпис за
ответника „Тодорофф 85“ЕООД. Фактурите и протоколите за изписване, издадени от „Текс
тийм“ ЕАД са получени от ответното дружество и установяват доставките на посочените в
тях стоки. Представена е и ел.кореспонденция между страните, с която ищецът е изпращал
фактури до ответното дружество, както и пароли за достъп до информационните системи на
ищеца.
Ангажиран от ищеца е и Договор за преотдаване под наем на недвижим имот от
01.05.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, с който ищецът преотдава под
наем на ответника магазина в гр. Пловдив.
По делото са допуснати основна и допълнителна ССЕ, изслушани и приети от съда в
осз, проведени на 07.02 и 25.03.2024г., които не са оспорени от страните. Вещото лице сочи,
че в счетоводството на ответника „Тодорофф 85“ ЕООД, съгласно представен хронологичен
регистър от счетоводните регистри за аналитична партида на доставчика „Мания Тийм“
ЕАД за период от 01.04.2022г. до 30.09.2022г. са осчетоводени следните процесни фактури:-
ф-ра **********/14.04.2022г. за сумата от 5 421,55лв.- наем; - ф-ра **********/14.04.2022г.
за сумата от 2 235,65 лв.- консумативи;- ф-ра **********/14.04.2022г. за сумата от 278,77лв.-
рекламни материали;- ф-ра **********/30.04.2022г. за сумата от 292,68лв.- лицензионни
такси;- ф-ра **********/10.05.2022г. за сумата от 5 421,55лв.- наем; - ф-ра
**********/13.05.2022г. за сумата от 713,74лв.- консумативи; - ф-ра **********/31.05.2022г.
за сумата от 52,96лв.- франчайз такса нови стоки; - ф-ра **********/31.05.2022г. за сумата
от 292,68лв.- лицензионни такси - ф-ра **********/31.05.2022г. за сумата от 120,37лв.-
рекламни материали; - ф-ра **********/29.06.2022г. за сумата от 292,68лв.- лицензионни
такси; - ф-ра **********/30.06.2022г. за сумата от 120,65лв.- рекламни материали; - ф-ра
16
**********/30.06.2022г. за сумата от 107,82лв.- франчайз такса нови стоки; - ф-ра
**********/11.07.2022г. за сумата от 7 455,05,82лв.- наем; - ф-ра **********/31.07.2022г. за
сумата от 319,45лв.- рекламни материали; - ф-ра **********/31.07.2022г. за сумата от
95,70лв.- франчайз такса нови стоки; - ф-ра **********/31.07.2022г. за сумата от 292,68лв.-
лицензионни такси; - ф-ра **********/31.07.2022г. за сумата от 876,31лв.- лятна
конференция; - ф-ра **********/02.08.2022г. за сумата от 5 421,55лв.- наем; - ф-ра
**********/31.08.2022г. за сумата от 2 505,00лв.- консумативи; Всички на обща стойност 32
316,84лв.
Посочено е че в хронологията не са отразени следните фактури: - ф-ра
**********/30.04.2022г. за сумата от 63,48лв.- франчайз такса нови стоки; - ф-ра
**********/31.08.2022г. за сумата от 88,54лв. – рекламни материали; - ф-ра
**********/31.08.2022г. за сумата от 69,84лв. - франчайз такса нови стоки; - ф-ра
**********/31.08.2022г. за сумата от 292,68лв. – лицензионни такси; - ф-ра
**********/09.09.2022г. за сумата от 2 529,10лв. – консумативи; Всички на обща стойност 3
043,64лв.
Вещото лице е установило, че всички процесни фактури с доставчик „Текс тийм“
ЕАД са осчетоводени в счетоводството на ответника и са заведени в складовото стопанство
на „Тодорофф 85“ ЕООД, съгласно представен хронологичен регистър и справка доставки за
период 01.11.2021г. до 31.08.2022г. Сочи, че от справката за регистрирани фискални
устройства, предоставена от ТД на НАП Пловдив за данъчно задължено лице „Тодорофф
85“ ЕООД с ЕИК *********, се установява, че същото има регистрирани 2 бр. фискални
устройства в търговски обект с адрес гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 94, които са
въведени в експлоатация и регистрирани в сървъра на НАП на дата 03.06.2020г., с
индивидуални № на ***** и ******. Които към настоящия момент не са дерегистрирани и
са с изтекли договори за абонаментно обслужване от дата 02.06.2023г. От предоставени
справки за регистрираните трудови договори от ТД на НАП – Пловдив и офис Хасково за
данъчно задължени лица „Тодорофф 85“ ЕООД и „Ели фешън 2“ ЕООД, вещото лице е
установило, че по взаимно съгласие са прекратени договорите на трима от служителите
назначени в „Тодорофф 85“ ЕООД и същите са преназначени в „Ели фешън 2 ЕООД, а
именно: В.Р., С. К. и Т.И..
В допълнителното заключение, допуснато във връзка с установяване на дължимото
франчайзинг задължение по основание и размер, посочено във фактура №********** от
30.04.2022 г. и фактура №********** от 31.08.2022г. вещото лице П. сочи, че в
счетоводството на ответника „Тодорофф 85“ ЕООД, съгласно представенo Уведомление от
управителя П. Т. няма създадена организация за аналитично отчитане продажбата на стоки.
В счетоводството на „Мания тийм“ ЕАД, продажбите се отчитат аналитично по обекти и по
видове стоки, посредством специализиран софтуер за регистриране и отчитане на продажби,
на складова наличност и счетоводно управление на материалните активи, който е
предоставен на франчайзополучателя, съгласно чл. 2.1 от Договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки. Съгласно представена справка от аналитичния регистър,
17
вещото лице е установило, че през м. април 2022г. продажбите на стоки различни от стоки
втора употреба в обект „Тодорофф м-н Асеновград“ са на стойност 526,18 лева, а тези в
обект „Тодорофф м-н Пловдив“ на стойност 531, 95 лева. От справката за периода м. август
е установило, че в обект „Тодорофф м-н Асеновград“ са на стойност 633,61 лева, а в обект
„Тодорофф м-н Пловдив“ на стойност 530,36 лева. Продадените стоки през двата периода са
представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на ССЕ. На тази база и
съгласно чл.5.1.3. от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020 г.,
вещото лице е изчислило общо дължимото франчайзинг задължение в размер на 5% за
съответните периоди: месец април в размер на 52,90 лева без ДДС, като е посочило и че на
тази база е издаден фактура №********** от 30.04.2022 г и за периода м. август в размер
58,20 лева без ДДС, съответно на тази база е издадена и фактурата №********** от
31.08.2022 г. В съдебно заседание, проведено на 25.03.2024 г., вещото лице сочи, че
специализираният софтуер е ERP система, която работи в реално време. Всичко, което се
заприходи се вижда. Правата за достъп са регламентирани в зависимост от потребителя,
който ползва системата и какво трябва да въвежда или вижда. Системата изцяло обслужва
дейността на организациите. Излага, че ответниците са ползвали складов модул, който е
предоставен от „Мания Тийм“ за детайлните отчитания на движението на стоки, който е цял
продукт и „Мания Тийм“ го предоставят за ползване, а не го продават. Сочи, че след като са
прекратили взаимоотношенията си, те са спрели достъпа на „Тодорофф“ ЕООД до тази
система.С оглед твърденията на ответниците, че не са разпечатвали на хартиен носител
своевременно информацията от системата, до която са имали достъп преди прекратяване на
договора с „Мания Тийм“ ЕАД, то и вещото лице нямало как да засече информацията при
ответниците. Констатрало е че конкретните 2 фактури не са осчетоводени.
От служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ при АВ се установява, че едноличен
собственик на капитала и управител на „Ели фешън 2“ ЕООД, ЕИК ********* е Д.К.С..
Предмет на дейност на дружеството е търговия с дрехи втора употреба и нови, търговия с
текстил и трикотаж, търговия с хранителни стоки, извършване на внос и износ на
хранителни стоки, търговия със строителни материали и промишлени стоки, покупка на
имоти или вещи с цел продажба в първоначален, обработен или преработен вид, продажба
на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество,
комисионни, спедиционни и превозни сделки, търговия със селскостопански стоки,
складови сделки, стоков контрол, туристически, рекламни и други търговски сделки
разрешени от търговския закон.
По делото от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Разпитани са
водените от ищеца свидетели Г.М.Н., С. М. И. и призованата С. Н. К. /осз. проведено на
25.03.2024 г./, както и В.Я.Т. - Д. /осз. проведено на 15.04.2024 г./.
Във връзка с установяване обстоятелствата относно доставката на стоките и услугите
по процесните фактури, изпращането на стоките, превоза им и приемането им, използването
на софтуера, за който са начислени лицензионните такси, кореспонденцията с ответното
дружество за всички процесни фактури, както и относно твърдяното от ищеца прикрито
18
развиване на конкурентна дейност, съдът е допуснал до разпит свидетели Г.Н., С.И. и В.Т. -
Д..
Свидетелят Н. е работил, като „Директор информационно осигуряване“ в
холдинговата фирма „Ем Холдинг“ АД, която е собственик на „Мания Тийм“ АД, „Текс
Тийм" ЕАД и на „Фешън Брандс“ ЕООД, в продължение на 18 години. Отговарял за
абсолютно всички информационни системи, хардуери, компютри и всичко електронно,
което имало във фирмата. Негово задължение и ангажимент било да осигури достъп на
франчайз партньора до системите, с които работи франчайзодателят. Едно от първите неща,
които правили при сключване на договор с техен франчайз партньор било да им създаде e-
mail и акаунти за системите, с които работели. Достъпът го правили по стандарт. Създавал
акаунт, който да бъде на юридическото лице „Тодорофф 85“ ЕООД и който има пълен
достъп върху всички дейности, които се случват във фирмата – счетоводни, складови,
търговски резултати, както и до всички магазини, които може да има фирмата. Отделно
създавал втори достъп, който да е за самия магазин, с който да се извършват оперативните
действия в магазина, покупките на стоките, преобразуването на стоките, да си осчетоводяват
продажбите и да си издават фактури. Давал и достъп до ERP системата, в която се записвали
всички фактури за покупки и продажби, водел се склад на стоката. В нея се осчетоводявали
всички търговски продажби, които се правели към крайните клиенти. В общи линии, всички
търговски дейности, които извършва един магазин в тяхната компания. След като се
осчетоводи документът, въведените данни по доставка се виждали в счетоводството на
„Мания Тийм“. Сочи, че след като се отнеме достъпът до тази система, ако
франчайзополучателите не са направили архив на счетоводните записвания към него
момент, този архив се съхранява при франчайзодателя, като твърди, че не се изтриват, не се
модифицират и не се коригират данни. Настоява да уточни, че франчайз партньорите не
водят счетоводство в софтуер на франчайзодателя. Те си имали външна счетоводна фирма.
На П. Т. и на „Тодорофф 85“ ЕООД е бил осигурен такъв достъп до ERP системата, като
този достъп бил предоставен, при сключване на договора, но не помни точна дата.
Предоставил е и на ищеца e-mail кореспонденция, която изпратил до личния e-mail на П. Т.
и след сключване на договора, които бил част от доказателствения материал по делото.
Създал е два акаунта на „Тодорофф 85“, от които първичният за юридическото лице, а
вторият за магазина. Впоследствие франчайзодателя им е продал и втори магазин. За всеки
акаунт към система франчайзодателя таксувал 84.90 лв. месечната такса за употребата на
софтуера, която освен лицензионните такси, които заплащал франчайзодателя, били
включени сървъри, ток, интернет и съдействие от фирмата. Свидетелят твърди, че
технически оплаквания за достъп до системата не е имало, а само техническа нужда от
съдействие. Имали са нужда от указания, как да работят със софтуера, като винаги им е
оказвана помощ.
Свидетелят И. работел в склад на „Текс Тийм“ ЕАД в град София, за Западна
България, от дванадесет – тринадесет години. Познавал и комуникирал с П. Т. и с други
служители от „Тодорофф 85“, като твърди, че им е предавал стоката лично. Винаги
19
комуникирал с тях с e-mail – и. Твърди, че по силата на сключения договор за франчайз и
покупко-продажба на стоки, от склада се изписвало стока, която свидетелят предоставял.
Франчайзополучателите си наемали транспорт, а заявката за стока изпращали на e-mail.
Заявява, че всички заявки били изпълнявани в срок. Относно фактурите, които са издадени
от „Текс Тийм“ ЕАД /лист 60 до лист 111 по делото/, свидетелят изрично заявява, че ги e
подписал лично, ведно с протокол за изписване, който се принтирал заедно с фактурата. В
момента, в който натоварвали стоката, свидетелят я проверявал, изписвал и давал на
получателя, който е упълномощен от фирмата. Познавал Д.Г., който също е получавал
стоката на франзчйзодателя. Освен Д.Г., стоката е получавана и от шофьор на фирма
„Корект Чобанови“. Твърди, че различни хора получавали стоката. Заявява, че всички лица,
които били посочени във фактурите и протоколите за изписване, са лицата, които са
получили стоките. Твърди, че никога не е отказвана стока. Нямало и отказана поръчка.
Свидетелката Т. - Д. в била назначена, като „финансов мениджър“ в холдинговото
дружество „Ем Холдинг“ АД и работела в „Мания Тийм“ ЕАД. Сочи, че съгласно франчайз
договора „Тодорофф 85“ ЕООД и съответно управителят на фирмата – П. Т. трябвало да
закупуват определени количества стока от ищцовото дружество. За единия обект в град
Пловдив не изпълнявали договора от месец ноември 2021 г., а за другия обект, който се
намира в град Асеновград, неизпълнението датирало от месец август 2021г. Натрупали
финансови задължения за стока, наеми и консумативи за обектите, които са им преотдавали
под наем. По отношение на e-mail – а от 12.09.2022 г. /л. 263 от делото/, който касае
фактурирането на рекламни материали и фактура № **********/31.08.2022 г. /л. 264 от
делото/ свидетелката изрично заявява, че е изпратила този е-mail, както и че е издала
фактурата. Пояснява, че фактура издавала, след като вече били изпратени рекламните
материали за месеца към съответните обектите. Твърди, че никога не е получавала обратна
връзка, с която ответниците да оспорят по някакъв начин получаването на e-mail – а или
фактурата. По отношение на e-mail – а от 09.09.2022 г. /л. 268 по делото/, както и фактурата
за наем с № **********/09.09.2022 г. /л. 269 по делото/ свидетелката сочи, че фактурата е за
ел. енергия на магазин на Сточна гара в град Пловдив. Заявява, че тя е съставила фактурата,
както и че е изпратила e-mail – а. Твърди, че ищцовото дружество е пренаемодател и като
такъв е префактурирал издадена от наемодателя фактура на същата стойност на името на
„Тодорофф 85“ ЕООД. В обекта имало контролен електромер, с който се измерват кW/h.
Твърди отново, че оспорване по кореспонденцията и фактурата от страна на
франчайзополучателя, не са получавали. Твърди, че началото на месец септември 2022 г.,
ответниците преустановили поръчките за закупуване на стока. На свидетелката, не и е било
известно да е имало каквото и да е възражение за закъснение на доставка или за липса на
доставка, на която и да е стока по фактурите.
Относно твърденията на ищеца за извършване на конкурентна дейност от страна на
ответниците, съдът е допуснал до разпит свиделката К.. Свидетелката работела, като
„Продавач – консултант“ за „Тодорофф 85“ ЕООД от 15.09.2020 г, от където и познавала,
управителя на дружеството П. Т.. Твърди, че в течение на времето, управителката решила да
20
открие втора фирма на името да друг човек. Твърди, че било обществена тайна, че тази
новооткрита фирма - „Ели Фешън“ ЕООД всъщност е на П. Т.. Самата тя е разказвала, че
това е дъщерна фирма. Свидетелката предполага, че го е правила тайно, тъй като смята, че
фирмата е имала финансови задължения към „Мания Тиймс“ ЕАД. За откриването на
магазина на новата фирма „Ели Фешън“ ЕООД, била изпратена само свидетелката от целия
екип на „Тодорофф 85“. Датата на отварянето на самия обект била 07.04.2022 г. Твърди, че
лично с ответницата приключили договора й при „Тодорофф 85“ ЕООД, като са я
прехвърлили в другата фирма. След като фирмата приключила отношенията си с „Мания
Тийм“ ЕАД, около месец септември, в новооткритата фирма били назначени и други двама
служители от „Тодорофф 85“ ЕООД. Сочи, че останалите не са били преназначени, поради
влошени отношения с П. Т.. Твърди, че Д.С. е собственик на документи, а синът на П. – Т.Т.
е бил управител.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД. Основателността
им е обусловена от доказване на ищеца, главно и пълно, на факта, че страните се намират
във валидни облигационни правоотношения по договор с конкретно посочените в исковата
молба параметри, изправността му по договора, неизпълнение на задължение на насрещната
страна, надлежно упражнено потестативно право за разваляне на договора, наличие на
валидно догорена неустойка и размера на претенциите.
От своя страна, ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите
спорното право факти, на които основава своите възражения.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между първия ответник по делото и ищцовото дружество са налице валидни облигационни
отношения по силата на договор за франчайзинг и покупко - продажба на стоки от
21.05.2020 г., изменен анекс от 01.03.2021 г., по който "Мания Тийм" ЕАД има качеството
на франчайзодател, а "Тодорофф 85" ЕООД - на франчайзополучател.
Относно исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищецът претендира
заплащане на цената за доставка на рекламни материали, заплащане на такса франчайз,
лицензионни такси, наем, ел.енергия и СОТ по фактурите с издател „Мания Тийм“ ЕАД,
всички издадени в изпълнение на процесния договор за франчайз.
На първо място следва да се отбележи, че следните фактури: фактура №********** от
14.04.2022 г.; фактура № ********* от 13.05.2022г.; фактура № ********** от 14.05.2022 г.;
фактура № ********* от 10.05.2022 г.; фактура № ********* от 11.07.2022 г.; фактура №
********* от 02.08.2022 г.; фактура № ********* от 31.08.2022 г.; фактура № ********* от
09.09.2022 г.; с основание наем, ел.енергия и СОТ, на обща стойност 18 901,47 лева с
издател „Мания Тийм“ ЕАД, както и фактура №********** от 31.07.2022г. за сумата от
876,31 лв., представляваща стойността на незаплатените разходи за лятна конференция,
21
издадена от „Мания Тийм“ ЕАД, не са предмет на процесния договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г. Макар и свързани с процесния договор, страните
не спорят, че основанието е съвсем отделно възникнало правоотношение по повод на
преотдаването под наем на магазина в Пловдив, за което се представя и съвсем отделен
писмен договор, сключен между страните. Предвид че ищецът е заявил като основание на
претенцията именно и процесния договор за франчайз и покупко-продажба на стоки, а
задълженията по фактурите, изредени по-горе, не са издадени във връзка с предметния
обхват на този договор, то в тази част претенцията е неоснователна.
На ищеца изрично е указано, че носи тежестта да докаже изправността си по
извършените доставките. В отговора на исковата молба, ответниците са направили
бланкетно възражение за недължимост на сумите по фактурите.
За доказване на изпълнението на доставките на рекламни материали по фактурите с
издател „Мания Тийм“ ЕАД, ищецът е ангажирал е-mail кореспонденция със „Спиди“ АД,
свидетелски показания и специални знания на вещо лице. От показанията на свидетелката Т.
- Д. се установява, че след изпращане на рекламните материали за съответния месец от
„Мания Тийм“ ЕАД към съответния обект, се издава фактура и изпраща е-mail. Относно
фактура №********** от 31.08.2022 г. и e-mail-а от 12.09.2022 г. се установява, че тя лично е
изпратила този e-mail, както и че е издала фактурата. От заключението на вещо лице се
установява, че представените фактури за доставка на рекламни материали са намерели
отражение в счетоводството на ответното дружество, с изключение на фактура
№********** от 31.08.2022 г. Липсата на подписи върху фактурите не е порок, тъй като
Законът за счетоводството не изисква такъв реквизит, но при липса на подпис за получател,
представените фактури не доказват факта на получаване на стоките. В случая обаче, от
представената електронната кореспонденция със „Спиди“ АД от 23.01.2024 г. се установява,
че рекламните материали по представените фактури са получени от ответното дружество,
което е видно и от заключението на вещото лице, доколкото същите са намерили отражение
в счетоводството на ответното дружество. Ето защо, съдът намира за доказано, че ищецът е
изпълнил доставките за рекламни материали по представените фактури с издател „Мания
Тийм“ ЕАД и исковете за заплащане на цената по тях следва да бъдат уважени.
Относно исковете за заплащане на сумите по фактури № ********** от 30.04.2022г.,
********** от 31.05.2022г., ********** от 29.06.2022г., ********** от 31.07.2022г. и
фактура № ********** от 31.08.2022г. с основание лицензионни такси, ищецът е ангажирал
свидетелски показания, писмени доказателства и специални знания на вещо лице. От
показанията на свидетеля се установява, че „Мания Тийм“ ЕАД е осигурила достъп на
ответниците до софтуерната система, още при сключване на договора, което се доказва и от
представената по делото e-mail кореспонденция от 04.06.2020 г. /л. 378 - л. 380/. Установява
се още, и че системата е използвана от ответниците, като същите не са отправяли технически
оплаквания за достъп до нея. Видно и от представена по делото e-mail кореспонденция ( л.
381 – л. 388) софтуерната система е използвана от „Тодорофф 85“ ЕООД. В подкрепа на
този извод е и установеното от вещо лице, че конкретните фактури за лицензионни такси са
22
осчетоводени в счетоводството на ответника и са заведени в складовото стопанство на
„Тодороф 85“ ЕООД. Предвид изложеното възраженията на ответниците, че ищцовото
дружество не е представило достъп до софтуерната система, както и че същата не е
използвана, са неоснователни и следва исковете за заплащане на сумите по фактурите да
бъдат уважени.
Исковете за заплащане на суми по фактури № ********** от 31.05.2022г.,
********** от 30.06.2022г. и ********** от 31.07.2022г. с основание франчайз такса също
са доказани. Претенцията за заплащане се основава на месечно франчайз възнаграждение в
размер на 5 % от месечния оборот с ДДС, реализиран от продаваните в магазина нови стоки
(чл. 5.1.2), което съгласно чл. 5.1.3 от договора се калкулира въз основа на отчетените за
съответния месец, които се подават до 10-то число на следващия месец и са дължими по
сметката на франчайзодателя до 15-то число на следващия месец. Освен представените
фактури, ищецът е ангажирал и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
процесните фактури /без фактура № ********** от 30.04.2022 г. за сумата от 63.48 лева и
фактура № ********** от 31.08.2022 г. за сумата от 69,84 лева/, са намерили отражение в
счетоводството на ответно дружество, което обуславя извода за основателност на
начислените такси по тях. Във връзка с установяването на задълженията по фактура №
********** от 30.04.2022 г. за сумата от 63.48 лева и фактура № ********** от 31.08.2022 г.
за сумата от 69,84 лева, ищецът е поискал и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице е установило, че от счетоводството на „Мания Тийм“ ЕАД, посредством
специализиран софтуер за регистриране и отчитане на продажби, на складова наличност и
счетоводно управление, предоставен на франчайзополучателя, реализираният месечен
оборот за двата обекта е както следва: през месец април на стойност 1058, 13 лева, а за месец
август 1 163, 97 лева. Съответно вещото лице е изчислило, че дължимата франчайз такса,
изчислена на основание чл. 5.1.2 от договора за месец април е в размер на 52,90 лева без
ДДС, а за месец август 58,20 лева без ДДС, на която база са издадени и процесните фактури.
От друга страна, ответниците не са предоставили информацията, нужна на вещото лице,
като не сочат и не представят и доказателства, с които да се опровергае заключението.По
изложените съображения, ангажираните от ищеца доказателства установяват основанието и
размера за начисляване на претендираните такси, поради което и тези искове за заплащане
на сумите по фактурите следва да бъдат уважени.
За доказване на изпълнението на доставките по фактурите с издател „Текс Тийм“
ЕАД ищецът е ангажирал свидетелски показания и специални умения на вещо лице. От
свидетелските показания на свидетеля И. става ясно, че заявките за стоката се поръчвали по
e – mail, като всички заявки били изпълнявани в срок. Свидетелят лично предал стоката по
представените фактури. След като я натоварели, я проверявал, изписвал и едновременно с
фактурата принтирал и протокол за изписване. От заключението на вещото лице се
установява, че представените фактури с издател „Текс Тийм“ ЕАД са осчетоводени и са
заведени в складовото стопанство на ответното дружество „Тодорофф 85“ ЕООД, което от
своя страна доказва, че стоките са получени от ответното дружество. Съдът намира, че
23
ангажираните от ищеца доказателствени средства са достатъчни за установяване, че „Текс
Тийм“ ЕАД е изпълнил заявките по представените фактури, като в същото време липсват
доказателства и ответниците да са заплатили възникналото за тях на основание чл. 8 от
договора солидарно задължение.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД ищецът претендира сумата от 25 001 лева –
частичен иск от общо 50 000лева, представляващи вземане за неустойка при разваляне на
договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020 г., за магазин находящ
се в гр. Асеновград, пл. „Николай Хайтов“ 10.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че франчайзополучателят не
e закупувал посочените в чл. 3.6.5 от договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки
от 21.05.2020 г., изменен с анекс № 1 от 01.03.2021 г., количества стоки втора употреба и не
е достигнал договореното количество закупени стоки за периода август 2021 г. до юли
2022г.
Спорно между страните е наличието или липсата на виновно поведение на
франчайзополучателя, което да е основание за разваляне на договорната връзка и
респективно търсене на неустойка.
В българското законодателство отсъства легална дефиниция на договора за
франчайзинг. Уредба на договора се съдържа в пар. 1, т. 10 от ЗКПО, в Европейския кодекс
по етика относно франчайзинга, приет от Европейската асоциация по франчайзинг от 1972
г., в действалия Регламент № 4087/1988 г. от 30.11.1988 г. на ЕС, относно прилагането на чл.
85, ал. 3 от Договора на ЕО по отношение на категории франчайзинг, в сила до
1999г., Регламент № 330/2010 г. от 20.04.2010 г. на Комисията на ЕС за прилагането на чл.
101, пар. 3 от ДФЕС относно категориите на вертикалните ограничения към регламента,
които не са обхванати от груповото освобождаване от забраната.
Съобразно характера на франчайзинга, като система от търговски отношения, същият
може да бъде определен като дългосрочен, двустранен договор със смесен характер,
сключван между франчайзодателя и франчайзополучателя и обединяващ взаимно свързани
и взаимозависими елементи от различни видове договори – лицензионен договор, договор за
предаване на ноу-хау, договор за услуга, за продажба или за наем. Следва да се отбележи, че
съществено значение има предаването на права на интелектуалната собственост /търговски
марки, стокови знаци и символи, понякога лицензии и патенти/, както и ноу-хау.
Франчайзът е съвкупност от права на индустриалната или интелектуалната собственост,
отнасяща се до търговски марки, търговско писмо, фирмени знаци, изработен модел, дизайн,
авторско право, ноу-хау или патент, за да се използва за препродажба на стоки или за
предоставяне на услуги за крайния потребител.
За определяне естеството на правоотношенията между страните обаче следва да се
изходи и от съществуващите видове франчайзинг, които според използвания метод биват
дистрибуционен франчайз и бизнес формат франчайзинг. При бизнес формат франчайзинга
/Business format franchaising/, франчайзополучателят не само дистрибутира продукта,
24
произвеждан от франчайзодателя, нито само възпроизвежда на практика дейността на
франчайзодателя /както е при франчайзинга на целия бизнес - entire Business Franchising/, но
и прилага цялата му бизнес концепция, означавана в търговската практика като бизнес
формат. Наличието на съглашение за бизнес формат франчайзинг означава задълбочена
икономическата обвързаност между страните и води до създаване на франчайз система.
Съществените елементи на франчайза като бизнес формат са подписване на договор
за използване на търговското име и търговската марка на определена територия,
предоставяне на цялата концепция за бизнеса и опита на франчайзодателя и обезпечаване от
страна на франчайзодателя на комплекс от услуги, за да съдейства за успеха на
франчайзополучателя като цяло /реклама, финансиране и организиране на предприятието на
франчайзополучателя, маркетингови проучвания, дизайн на помещението/. Практически,
при наличие на подобно франчайз съглашение регионалният франчайзополучател /region
developer/ мултиплицира в рамките на региона бизнеса на франчайзодателя като изгражда
собствени единици за развиване на дейността.
В рамките на горните постановки, извеждани както от теорията, така и от търговската
практика, както и изхождайки от съдържанието на сключеното между страните по делото
съглашение от 21.05.2020 г., настоящият състав намира, че същото има характеристиките на
такова за бизнес формат франчайзинг и съставлява както договор, така и търговска
операция.
Анализът на договорното правоотношение между страните показва, че предметът на
договора включва споразумение за използване на търговска марка, техническият и
управленски опит на франчайзодателя при търговията със стоки от франчайзополучателя,
при съобразяване с дадените от франчайзодателя указания, срещу възнаграждение за
предоставения му франчайз пакет (чл. 2 и чл. 5 от договора) Същият включва и редица
задължения на страните, съответни на конфиденциалния характер на отношенията като:
обучение, подбор на персонал, повишаване на квалификацията на персонала, контрол, общ
изглед на помещенията, потребителско проучване, финансиране, закупуване на продукти,
ползване на фирмен софтуер, забрана за конкурентна дейност и др.( чл.3.5, чл. 3.6, чл. 3.7,
чл. 3.9, чл. 3.10, чл. 3.12, чл. 4.1, чл. 4.5, чл. 4.6 и др.) Последните, доколкото се отнасят за
дългосрочен по своя характер договор, не се изчерпват с еднократното предоставяне на
права и фактическо съдействие. Напротив, франчайзодателят дължи съдействие на
франчайзополучателя за целия срок на договора, а едно от основните задължения на
франчайзополучателя е да организира предприятието си точно по указания от
франчайзодателя начин и да поддържа това състояние докато трае договорното
правоотношение прилагайки стриктно разписаните в договора и наръчника правила и
процедури.
Неизпълнението на това задължение от страна на фразчайзополучателя е съществено,
тъй като процесното договорно правоотношение включва съвкупност от организационни,
управленски, производни, пласментни и други търговски действия на страните, по повод
привеждане в изпълнение на разписаните права и задължения по договора и в този аспект
25
съставлява преди всичко фактическа дейност.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че франчайзополучателят не
е закупвал посочените в чл. 3.6.5 от договора, изменен с анекса, количества стоки втора
употреба и не е достигнал договореното количество закупване на стоки за периода август
2021г. до юли 2022г., което представлява нарушение на договора. Възражението на
ответниците, че неизпълнението се дължи по вина на ищцовото дружество, съдът намира за
неоснователно. На първо място доказателства за твърденията на ответниците не бяха
ангажирани, отделно от това в договорното задължение на ответното дружество не е
обвързано със срочността на доставките.
Както се установи по-горе, ответното дружество „Тодорофф 85“ ЕООД не е
изпълнявало задълженията си за заплащане на закупена стока по приложените по делото
фактури с доставчик „Текс Тийм“ ЕАД, на посочения в тях падеж, което се явява нарушение
на чл. 3.6.9 от договора за франчайз и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г. Установи
се и че ответното дружество не е изпълнило задълженията си за заплащане на суми по
фактури за доставка на рекламни материали от „Мания Тиймс“ ЕАД., които съгласно чл.
2.13 от договора е следвало да бъдат заплатени предварително от ответното дружество,
поради което е налице отново нарушение на процесния договор.
Установи се безспорно, че солидарно задълженият с франчайзополучателя ответник
П. Т. Т. е предприела действия по откриването на магазин, конкуриращ дейността на
франчайз групата на адрес гр. Пловдив, Пешеходен мост „Съединение“, под фирмата „Ели
фешън 2“ ЕООД, ЕИК *********. За това действие ответното дружество отговаря като за
свое по силата на изрично поетото задължение на основание чл. 23 от ЗЗД. Нарушението е
съществено, защото създадената сложна система от правни и фактически отношения между
страните по договора изисква висока степен на лично доверие между франчайзодателя и
лицето, което пряко контролира франчайзополучателя, в случая едноличния собственик на
„Тодорофф 85“ ЕООД.
Последните действия са свързани с преназначаването на голяма част от персонала на
„Тодорофф 85“ ЕООД в другото конкурентно дружество „Ели фешън 2“ ЕООД, ЕИК
*********, което се установява по несъмнен начин от приетото заключение на вещото лице.
От свидетелските показания на разпитаната свидетелка К., също се установява, че
франчайзополучателя е преустановил изпълнението на процесния договор, като П. Т. е
осъществявала конкурентна дейност от трето лице под друго име.
Гореизложеното недвусмислено сочи на доказаност на твърденията на ищеца в
исковата молба за допуснати съществени нарушения на задълженията на
франчайзополучателя до степен на пълно неизпълнение на задълженията по договора.
С исковата молба ищецът е направил изявление за разваляне на процесния договор
поради неизпълнение от страна на ответното дружество, което е достигнало до последното с
връчване на препис от същата на 01.08.2023 г., към който момент договорът между страните
е бил в сила (чл. 2 от анекс № 1 от 01.03.2021 г.). Изявлението е направено от процесуалния
26
представител на ищеца, който видно от приложеното по делото пълномощно е упълномощен
да извършва всякакви материалноправни и процесуалноправни действия във връзка с
предоставените му права, поради което същото е годно да породи целените правни
последици.
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно
преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по
причина, за която последният отговаря. Предвид диспозитивният характер на разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, страните по договора биха могли да уговорят и други условия за
развалянето му. В конкретния случай е предвидено, че франчайзодателят има право
едностранно да прекрати договора без задължение за предизвестие във всеки случай на
неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя по договора. Няма спор в
доктрината и в съдебната практика, че при наличие на предпоставките по чл. 87 от ЗЗД е
възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника
/решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о., ТК; решение № 203 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК; решение № 269 от 22.10.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1980/2017 г., II т. о., ТК и др. / Договорът се счита за развален с исковата
молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок /решение № 4 от 23.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 50183/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 920/2009 г., IV г. о., ГК /. С оглед гореизложеното съдът приема, че процесният договор е
развален с връчването на препис на исковата молба.
Ответниците са оспорили настъпилото разваляне на договора с възраженията, че не са
налице предвидените в закона предпоставки за едностранно прекратяване на договорното
правоотношение, а именно неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя, което
да е съществено и да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.
Възраженията са неоснователни. Без съмнение, незаплащането на фактурите към
ищеца „Мания Тиймс“ ЕАД за рекламни материали, франчайз такси, лицензионни такси и
фактури за закупена стока с доставчик „Текс Тийм“ ЕАД, незакупването на посоченото в
договора, количество стоки втора употреба, съответно недостигането договореното
количество закупени стоки за периода август 2021 г. до юли 2022 г., както и извършването
на конкурентна дейност сочат както на съществено неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ответниците, така и на липса на обективни причини за това
неизпълнение. Възражението, че неизпълнението се дължало на т.нар. от ответниците
„ковид криза“ е явно несъстоятелно, тъй като липсва доказаност на причинно-следствена
обусловеност от соченото заболяване (макар приело и пандемични размери) на твърдяната
като изменена икономическа среда, нито обективните признаци на последната в светлината
на специфичния предмет на франчайзинга – „продажба на дрехи втора употреба“. Нито една
от предприетите правителствени икономически мерки в отговор на Ковид – пандемията не
сертифицира проявлението на „форсмажорни обстоятелства“ от категорията на
установените в чл. 306 ТЗ. На следващо място, прилагането от съда на основанието
27
„непреодолима сила“ предпоставя процесуална активност на заинтересованата страна по
процесния договор, изискваща предявяване по установения за това процесуален ред на
искане за изменение или прекратяване на договора. Такова в случая отсъства, поради което
тезата на двамата ответници, основата на изменената икономическа среда в условията на
Ковид криза на основание чл. 306 от ТЗ, е ирелевантна за изхода на спора по делото.
С оглед настъпилото разваляне на договора, ищецът има право съгл. чл. 88, ал. 1, изр.
2-ро от ЗЗД да претендира вредите от развалянето, включително и предвидената по т. 7.4.от
договора неустойка при разваляне, изменена с анекс № 1 от 01.03.2021 г. на 50 000 лева за
всеки от магазините. С оглед изявлението на ищеца, че разваля договора изцяло, претендира
неустойка само по отношение на магазина находящ се в гр. Асеновград, пл. „Николай
Хайтов“ 10 – в частичен размер.
В депозирания отговор ответниците релевират възражения за нищожност договорната
клауза по т.7.4 като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без
да е нужно те да се доказват. Нейната основна цел е да стимулира страните по
правоотношението към точно изпълнение на поетите с договора задължения като същата
изпълнява няколко основни функции - обезпечителна, обезщетителна, а по волята на
страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска колегия на
ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши разграничението между
"прекомерната", от една страна, и "нищожната" или "екзорбитантна" неустойка, от друга.
Посочено е, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и
ако към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то същата
ще бъде нищожна. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а се преценява към момента на неизпълнение на договора,
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Ето защо, клаузата за
неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато това следва от
самия текст на клаузата (например уговорена неустойка за милиони за незначителна по
стойност главница), а не от обстоятелства, които настъпват впоследствие. Освен това,
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като например -
естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид - компенсаторна или
мораторна, съотношението между нейния размер и очакваните от неизпълнението на
задължението вреди.
Изхождайки от горепосочените принципни положения и съобразявайки характера на
претендираната неустойка като компенсаторна такава, съдът преценява като неоснователно
възражението на ответника за нищожността й поради противоречието й с добрите нрави.
28
Фактът на договарянето й в определен размер, съотнесен към договорните клаузи за
едностранно определяне от страна на франчайзодателя на цените на продаваните стоки и
към влошаване на икономическото състояние на дружеството чрез намаляване на
балансовата му печалба, сам по себе си не е достатъчен да обоснове тезата за излизане извън
границите на нравствената допустимост, без да бъде доказано твърдението, че
надвишаващият реално претърпените от франчайзодателя вреди от неизпълнението на
договора неин размер предпоставя неоснователно обогатяване на лицето, в чиято полза е
уговорена. Но дори и да бъде доказан по-ниския размер на действително претърпените от
вреди в сравнение с уговорената в негова полза обезвреда, следва да се отчете и
санкционната функция на неустойката, основана на задължението за добросъвестно
изпълнение на поетите по договора задължения. От друга страна, както се посочи по-горе
при изясняване същността на сключения между страните договор, контролът, който
франчайзодателят осъществява спрямо франчайзополучателя е съответен на положението,
че същият притежава търговска марка и и има висока репутация на пазара на съответния вид
стока. Действително, правата на франчайзополучателя за прекратяване на договора са
ограничени, но това обстоятелство също не води до нищожност на клаузата за неустойка.
Обратното, тази договорна клауза отговаря на дългосрочния характер на сключеното
съглашение и в частност, на избрания от страните вид франчайз, при който рисков момент,
като зависещ от пазарните условия, е възвращаемостта на сторената инвестиция. Налага се
извода, че така договорената клауза не излиза извън пределите на нравствената допустимост
и придадените й по закон функции.
По възражението на ответника П. Т. с правно основание чл.147 от ЗЗД съдът намира
следното:
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Срокът е преклузивен, поради което се прилага от съда служебно.
Видно от уговореното в т. 8 от договора ответникът П. Т. се е задължила да отговаря
солидарно с франчайзополучателя „Тодорофф 85" ЕООД за изпълнение на всички негови
задължения по договора, в т.ч. и задължения за неустойки, произтичащи от неизпълнение.
Съдът намира, че така поетото задължение следва да се квалифицира като възникване на
солидарност на основание чл. 121 във вр. с чл. 101 от ЗЗД, т.е. встъпване в дълг.
Едноличният собственик на капитала на дружеството франчайзополучател участва лично в
управлението на същото (чл. 147 във вр. с чл. 124 от ТЗ) и получава пряка икономическа
изгода от извършваната от дружеството стопанска дейност. Затова и поемайки солидарно
задължение с дружеството едноличният собственик на капитала действа в рамките на
осъществявана от него търговска дейност, а не като поръчител за чуждо задължение. По тази
причина и правилата на договора за поръчителство са неприложими в конкретния случай.
На следващо място, преклузивният срок по чл. 147 от ЗЗД тече от падежа на задължението.
Падежът на задължението за неустойка по т. 7.4 е обусловен от разваляне на договора,
което, както беше посочено по-горе, е извършено с предявяване на иска. Поради което, дори
29
да беше приложим, шестмесечният срок по чл. 147 от ЗЗД, то същият не е изтекъл.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че частичният иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане
на сумата от 25 001 лева от общо 50 000 лева следва да се уважи и двамата ответниците да
бъдат осъдени солидарно да заплатят дължимата сума.
Основателни са и заявените акцесорни претенции за лихва за забава върху
присъдените суми.
По разноските:
Страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат право на разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска.
Претендираният размер от ищеца е 11 105,75 лева, от които 1 902,36 лв. – заплатена
държавна такса, 600лв. – възнаграждения за вещo лицe, 107 лв. – депозит за свидетели и
8 496,35 лв.- адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответниците е
отправил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно,
предвид фактическата и правна сложност на делото, положения труд и осъщественият обем
на защитата. Като съобрази размерите и броя на исковете, както и уважената част от същите,
съдът приема, че дължимите на ответника разноски възлизат на 6 487,41 лева. Посоченият
размер е адекватен с оглед извършената по делото работа – изготвяне на становища в
рамките на двойна размяна на книжа, брой и фактическа и правна сложност на предявените
искове, брой на явяване в съдебни заседания и реално участие в извършени процесуални
действия.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците също се дължат разноски съразмерно
с отхвърлената част от претенциите. Претендираният размер от представляващия
насрещните страни е 11 000 лева, от които по 5 500 лева представляващи заплатени в брой
адвокатско възнаграждение за всяка една от страните, съгласно приложения списък по чл. 80
от ГПК и договори за правна защита и съдействие от 02.08.2023г., имащи характер на
разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Процесуалният представител на
ищеца е отправил възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. С
оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че
уговореният хонорар за всяка една от страните в размер на 5 500 лева, надвишаващ леко
минималния нормативноустановен размер, не е прекомерен, което обуславя
неоснователността на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно отхвърлената
част от исковете и на всеки от ответниците се дължи сумата от 2 287,18лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА 1/ „Тодорофф 85“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Северен, бул. „Марица“ No 69, ет.1, ап. 1 и 2/ П. Т. Т., ЕГН
30
**********, с постоянен адрес: *****, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Мания тийм“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ******, както следва:
-сумата от 25 001 /двадесет и пет хиляди и един лева/ - ЧАСТИЧЕН ИСК от общо
50 000 лв., представляващи вземане за неустойка при разваляне, уговорена в чл. 7.4. от
Договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с Анекс No 1
от 01.03.2021г., за магазин, находящ се в гр. Асеновград, пл. „Николай Хайтов“ 10, ведно
със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба /26.05.2023г./ до
окончателното плащане на задължението, на основание чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, както и
- сумата от общо 2 780,93 лв. / две хиляди седемстотин и осемдесет лева и
деведесет и три стотинки/, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба /26.05.2023г./ до окончателното плащане на задължението, представляващо
сбор от непогасени главници по фактури, издадени във връзка с изпълнение на задължения
по Договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с Анекс
No 1 от 01.03.2021г., сключен между страните, както следва:
1/ 278,77лв. / двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените Рекламни материали, дължими по фактура
№********** от 30.04.2022г. с падеж на задължението по нея 30.04.2022г.;
2/ 63,48 лв. / шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената франчайз такса нови стоки, дължима по фактура №**********
от 30.04.2022г. с падеж на задължението по нея 30.04.2022г.;
3/ 292,68лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси, дължими по фактура
№********** от 30.04.2022г. с падеж на задължението по нея 30.04.2022г.;
4/ 52,96 лв. / петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената такса франчайз нови стоки за м. 05.2022г., дължими по фактура
№********** от 31.05.2022г. с падеж на задължението по нея 31.05.2022г.;
5/ 292,68лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси, дължими, дължими по
фактура №********** от 31.05.2022г. с падеж на задължението по нея 31.05.2022г.;
6/ 120,37лв. / сто и двадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура №********** от
31.05.2022г. с падеж на задължението по нея 29.06.2022г.;
7/ 292,68 лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси, дължими по фактура
№********** от 29.06.2022г. с падеж на задължението по нея 29.06.2022г.;
8/ 120,65 лв. / сто и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура №********** от
30.06.2022г. с падеж на задължението по нея 30.06.2022г.;
31
9/ 107,82лв. /сто и седем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената такса франчайз нови стоки за м.06.2022г., дължими по фактура
№********** от 30.06.2022г. с падеж на задължението по нея 30.06.2022г.;
10/ 319,45 лв. / триста и деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура
№********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
11/ 95,70 лв. / деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
стойността на незаплатената такса франчайз нови стоки за м.07.2022г., дължими по фактура
№********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
12/ 292,68 лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси за м.07.2022г., дължими по
фактура №********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.;
13/ 88,54 лв. / осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
стойността на незаплатените рекламни материали, дължими по фактура №********** от
31.08.2022г. с падеж на задължението по нея 31.08.2022г.;
14/ 69,84 лв. / шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на незаплатената франчайз такса нови стоки за м.08.2022г.,
дължими по фактура №********** от 31.08.2022г. с падеж на задължението по нея
31.08.2022г.;
15/ 292,63 лв. / двеста деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените лицензионни такси за м.08.2022г., дължими по
фактура №********** от 31.08.2022г. с падеж на задължението по нея 31.08.2022г., на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: ******, срещу 1/ „Тодорофф 85“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, р-н Северен, бул. „Марица“ No 69, ет.1, ап. 1 и 2/ П. Т. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *****, искове да бъдат осъдени при условията на
солидарност ответниците да заплатят на ищеца общо сумата от 19 777.78 лв. / деветнадесет
хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба /26.05.2023г./ до
окончателното плащане на задължението, представляващо сбор от непогасени главници по
фактури, издадени във връзка с изпълнение на задължения по Договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с Анекс No 1 от 01.03.2021г., сключен
между страните, както следва:
1/ 127,96 лв. / сто двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за наем и консумативи,
дължима по фактура №********** от 14.04.2022г. с падеж на задължението по нея
14.04.2022г., издадена от „Мания Тийм“ ЕАД;
32
2/ 2 235,65 лв. / две хиляди двеста тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените консумативи, дължими по фактура
№********** от 14.04.2022г. с падеж на задължението по нея 14.04.2022г., издадена от
„Мания Тийм“ ЕАД;
3/ 5 421,55лв. / пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща стойността на незаплатените наем и консумативи за м. 05.2022г.,
дължими по фактура №********** от 10.05.2022г. с падеж на задължението по нея
10.05.2022г., издадена от „Мания Тийм“ ЕАД;
4/ 327,42 лв. / триста двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за консумативи, дължима
по фактура №********** от 13.05.2022г. с падеж на задължението по нея 13.05.2022г.,
издадена от „Мания Тийм“ ЕАД;
5/ 2068,95 лв. / две хиляди шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за наем и консумативи за
м.07.2022г., дължима по фактура №********** от 11.07.2022г. с падеж на задължението по
нея 11.07.2022г., издадена от „Мания Тийм“ ЕАД;
6/ 876,31 лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на незаплатените разходи за лятна конференция, дължими по
фактура №********** от 31.07.2022г. с падеж на задължението по нея 31.07.2022г.,
издадена от „Мания Тийм“ ЕАД;
7/ 5 421,55 лв. / пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща стойността на незаплатените разходи за наем и СОТ, дължими
по фактура №********** от 02.08.2022г. с падеж на задължението по нея 02.08.2022г.,
издадена от „Мания Тийм“ ЕАД;
8/ 1 655,01 лв. / хиляда шестстотин петдесет и пет лева и една стотинка/,
представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата за консумативи за магазин
Сточна гара, дължими по фактура №********** от 31.08.2022г. с падеж на задължението по
нея 31.08.2022г.; издадена от „Мания Тийм“ ЕАД
9/ 1 643,38 лв./ хиляда шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и
осемстотинки/, представляваща стойността на незаплатен остатък от главницата
консумативи за магазин Сточна гара, дължими по фактура №********** от 09.09.2022г. с
падеж на задължението по нея 09.09.2022г., издадена от „Мания Тийм“ ЕАД, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Тодорофф 85“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, р-н Северен, бул. „Марица“ No 69, ет.1, ап. 1 и П. Т. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: ******, общо сумата от 6 487,41 лв. /шест хиляди четиристотин
33
осемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща сторените от
ищеца разноски в производството пред първа инстанция, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
******, ДА ЗАПЛАТИ на „Тодорофф 85“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Северен, бул. „Марица“ No 69, ет.1, ап. 1, сумата от
2 287,18лв. / две хиляди двеста осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща сторените от ответното дружество разноски в производството пред първа
инстанция, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
******, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, сумата от
2 287,18лв. / две хиляди двеста осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща сторените от ответницата разноски в производството пред първа инстанция,
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
34