№ 43
гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000266 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 67/ 13.07.2022 г., постановено по т.д. № 20/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Л. Т. Б., ЕГН
**********, от гр. Плевен, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на
29.08.2019 г. от Б. М. Б. /починал на същата дата/, като водач на лек
автомобил „Пежо 406“, с ДКН ЕН 65****, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество съгласно полица №
BG/02/119002249907, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.01.2021 г. до окончателното й изплащане, а иска за разликата от 30 000
лева до претендираните 45 000 лева, като част от общо 60 000 лева, е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ответника да
1
заплати: в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенския
Окръжен съд сумата 1 200 лева, представляваща държавна такса, както и
сумата 562 лева, представляваща разноски за възнаграждение на ВЛ, които
суми са определени съобразно уважената част на исковата претенция; в полза
на адвокат М. Б. Н. – Т. от АК – гр. София, сумата 1 430 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата
по реда на чл. 38 от ЗА, съобразно уважената част на иска; ОСЪДИЛ е
ищцата да заплати на ответника сумата 952 лева, представляваща разноски за
възнаграждения за вещи лица и за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на иска.
Недоволна от постановеното Решение в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за обезщетение за горницата над 30 000 лева до 45 000 лева,
или за разликата от 15 000 лева, ищцата Л. Т. Б., ЕГН **********, от гр.
Плевен, чрез пълномощника адвокат М. Б. Н. – Т. от АК – гр. София, е подала
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваната част. Твърди се, че при правилно установена фактическа
обстановка съдът е направил погрешни правни изводи относно приложението
на чл. 52 от ЗЗД. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се
от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в
обжалваната част и осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на ищцата
допълнително сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, чрез пълномощника си адвокат М. Г. от АК – гр. София, е подал
отговор на въззивната жалба. в него е заявил, че оспорва жалбата, излагайки
доводи в подкрепа на това становище. Иска се от въззивния съд да потвърди
решението, в обжалваната част. Направил е евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна пред
въззивната инстанция.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, прецени
доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
2
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 371/
27.01.2021 г., от ищцата Л. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез
пълномощника адвокат М. Б. Н. – Т. от АК – гр. София, срещу ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с цена на иска –
45 000 лева, частичен иск от иск в общ размер на 60 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 29.08.2019 г., на
пътя гр. Бяла – гр. Ботевград, в посока на движение към гр. Плевен, е
настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 406“, с ДКН ЕН 65****, с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
управляван от водача Б. М. Б., на предната дясна седалка на който се е возела
ищцата и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с ДКН СВ 10****, управляван
от Д. В. Т., по вина на водача Б. М. Б., предприел неправилно изпреварване,
при което ПТП е починал водача Б. М. Б. и е пострадала ищцата Л. Т. Б.. По
случая е било образувано ДП ЗМ № 221/ 29.08.2019 г. по описа на ОД на
МВР – гр. Плевен. Ищцата е била транспортирана и настанена в УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ – гр. Плевен и приета в Клиника по хирургия, където при
извършените изследвания е било установено двустранен възпалителен процес
на белия дроб с плеврални адхезии след фрактура на ребрата двустранно
/фрактура от 4-то до 8-мо ребро вляво и от 2-ро до 3-то ребро вдясно/, както и
фрактура на лява клавикула/ ключица. Диагностицирана е с политравма,
гръдна травма. Проведено е било оперативно лечение и след възстановяване
на дихателните функции, на 02.09.2019 г. ищцата е била изписана. Твърди се,
че получените вследствие на ПТП увреждания са причинили болки и
страдания на ищцата, които са били със значителен интензитет през първите
три месеца. В исковата молба се твърди, че пострадалата ищца в един
значителен период от време е изпитвала битови неудобства и значителни
затруднения в ежедневието, тъй като не е могла да си служи с лявата ръка и
да посреща обикновени хигиенни и битови потребности. Освен физическите
болки, ищцата е преживяла и емоционална травма – стряскала се е при всеки
шум, не е могла да спи. ПТП коренно променило живота на ищцата – същата
се затворила в себе си, изоставила обичайните си занимания. Описаните
болки и страдания, включително и претърпяната емоционална травма,
представляват претърпени от ищцата неимуществени вреди. Ищцата подала
3
писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество,
с вх. рег. № ОК-628675/ 15.10.2020 г., но не е била обезщетена за
претърпените неимуществени вреди. Искането към съда е ответното
застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, които същата
оценява на 60 000 лева, но предявява частичен иск за сумата 45 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 20/ 2021 г. по описа
на съда. В о.с.з. на 18.10.2021 г. съдът е допуснал изменение на размера на
иска от 45 000 лева на 60 000 лева, въз основа на писмена молба, с вх. №
6829/ 15.10.2021 г., подадена от пълномощника на ищцата.
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
оспорило основателността на исковата претенция, навеждайки доводи за
употреба на алкохол от водача на лекия автомобил, причинил ПТП и за
съпричиняване от страна на пострадалата ищца поради непоставяне на
предпазен колан и затова, че се е качила в превозно средство, управлявано от
водач употребил алкохол.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба е представен заверен препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица относно посетено на 29.08.2019 г. ПТП, в
който като обстоятелства и причини за ПТП се посочва предприетото
изпреварване от лек автомобил „Пежо 406“, с ДКН ЕН 65****, с водач Б. М.
Б., без ясна видимост и свободен път да се прибере след изпреварването, при
наличие на непрекъсната осева линия, вследствие на което е навлязъл в
насрещната пътна лента и удари правилно движещият се в нея лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“, с ДКН СВ 10****, управляван от Д. В. Т..
Във връзка с образуваното досъдебно производство съдът е изискал
предоставяне на информация, като Плевенска Окръжна прокуратура е
уведомила съда, че досъдебното производство е било прекратено с
постановление, чийто заверен препис е представен, тъй като пострадалият Б.
М. Б., със своите действия е нарушил правилата за движение по пътищата и
допуснал настъпването на ПТП, вследствие на което е настъпила неговата
смърт.
4
С исковата молба е представен заверен препис от писмена
застрахователна претенция от 15.10.2020 г. на пострадалата ищца до
ответното застрахователно дружество, като по делото липсват данни за
изплатено застрахователно обезщетение.
Също с исковата молба е представен заверен препис от проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от съдържанието на която
се установява, че към дата 29.08.2019 г. МПС с ДКН ЕН 65**** има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество.
Във връзка с установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице Борислав Иванов Борски е отговорило на
поставените му задачи, като в о.с.з. на 20.09.2021 г. е заявило, че подържа
заключението и е отговорило на въпрос на съда за разрешената скорост на
участъка на пътя, където е станало ПТП – 90 км/ час. Заключението не е било
оспорено от страните и е било прието от съда.
С оглед установяване уврежданията на пострадалата ищца, съдът е
допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В
заключението си вещото лице д-р Николай Мирочник е отговорило на
поставените му задачи, като в о.с.з. на 20.09.2021 г. е заявило, че подържа
заключението и е отговорило на въпрос на съда, че при провеждане на
подходяща рехабилитация би настъпило подобрение, но е трудно да се
прогнозира пълно възстановяване. Заключението не е било оспорено от
страните и е прието от съда.
За установяване възражението на ответника, че водачът на лекия
автомобил, причинил ПТП, е употребил алкохол, съдът е допуснал
извършването на съдебна – токсикологична експертиза /СТЕ/. В заключението
си вещото лице д-р Надя Василева е посочило, че водачът не е употребил
алкохол при управлението на лекия автомобил. В о.с.з. на 07.03.2022 г.
вещото лице е заявило, че подържа заключението, същото не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
Във връзка с възражението в отговора на исковата молба за
съпричиняване от страна на пострадалата ищца, съдът е допуснал
изслушването на комплексна съдебно – техническа и медицинска експертиза
5
/КСТМЕ//. В заключението си вещите лица са посочили, че пострадалата
ищца е била с поставен предпазен колан, като в о.с.з. на 30.05.2022 г. са
заявили, че подържат заключението си. Същото не е било оспорено от
страните и е прието от съда.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели във връзка с
установяване претърпените от ищцата неимуществени вреди.
При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице
едновременно следните предпоставки: сложният фактически състав на
деликтната отговорност; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.
По делото не е спорно, че всички тези предпоставки са налице.
Механизмът на ПТП е установен от заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ, като от него се констатира вината на водача на лекия
автомобил „Пежо“, който при непрекъсната разделителна осева линия и
ограничение на скоростта от 90 км/ час е предприел изпреварване на товарния
автомобил, движещ се преди него, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, където е последвал челен сблъсък с движещият се правомерно в
тази лента лек автомобил „Фолксваген“, управляван от Д. В. Т., допускайки
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 43, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Лекият автомобил „Пежо“ е с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество,
което се установява от представената справка – на л. 22 от
първоинстанционното дело.
Пострадалата ищца е подала писмена застрахователна претенция до
ответното застрахователно дружество на 15.10.2020 г. – на л. л. 19-21 от
делото, като липсват доказателства за заплатено застрахователно
обезщетение.
Спорен по делото е въпросът за размера на обезщетението за
6
неимуществени вреди.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г.размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост и е свързан с преценката
от съда на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по
делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на
увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е
извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
В случая от заключението по извършената СМЕ се установява, че
пострадалата ищца е получила гръдна травма – счупване на пет леви ребра /4-
8/ и две десни ребра /2 и 3/; фрактура на лява ключица; увреждане на нерви
от мишичния нервен сплит в ляво – лека до умерена степен, като за
получаване на гръдната травма и фрактурата е способствало и заболяването
остеопороза у ищцата. Според вещото лице гръдната травма и фрактурата на
лявата ключица са предизвикани от поставения предпазен колан, който при
висока скорост на автомобила действа като твърдо тяло в зоната на
съприкосновение с тялото на пътника. Получената гръдна травма е довела до
трайно затрудняване движението на снагата на ищцата за срок около два-три
месеца, като това обстоятелство, болките и страданията, които са били
особено интензивни в началото, представляват причинени на ищцата
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
Следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението
и възрастта на ищцата – при получаване на уврежданията тя я била на 67
години – възраст, на която възстановяването от получените травми е по-
продължително, обстоятелството че към момента ищцата не е възстановила
напълно функционалността на лява раменна става, както и заявеното от
вещото лице, в открито съдебно заседание, че при подходяща рехабилитация
би настъпило подобрение, но е трудно да се прогнозира пълно
възстановяване.
Въззивният съд приема, че в резултат на ПТП се е променил начина на
живот на ищцата. Това се установява от показанията на свидетелката Я. Д. К.
– близка приятелка на ищцата, която заедно с другата свидетелка М. Г. Г., е
помагала в обгрижването на ищцата през първите месеци след катастрофата.
7
Свидетелката заявява, че ищцата станала по-затворена, преди излизали
заедно, ходела на Сандански, но тази година не отишла, защото се страхувала
да пътува, и към момента имала нужда някой да й пазарува. Другата
свидетелка заявява, че в началото ищцата била много стресирана и по-слабо
контактувала, не можела да спи, може би от стреса – видяла е главата на
починалия й мъж как е на волана, след което настъпило известно подобрение.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелките и приема, че на
ищцата е била причинена емоционална травма в резултат на ПТП, смъртта на
мъжа й в него и получените от нея увреждания, която травма представлява
причинена й неимуществена вреда, подлежаща на обезщетение.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид
и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП –
29.08.2019 г., която намира отражение в нивата на застрахователно
обезщетение, които съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ са за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Имайки предвид посочените по-горе обективни обстоятелства по
делото, въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпени от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на сумата
30 000 лева, като по делото не е установено съпричиняване от страна на
пострадалата ищца, за да бъзе намалена тази сума. Над сумата от 30 000 лева
до претендираните в жалбата 45 000 лева искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и Плевенският Окръжен съд,
поради което решението, в обжалваната част, е правилно и следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му.
Относно разноските:
При този изход на делото решението следва да се потвърди и в
обжалваната част за разноските.
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, осъществената
защита срещу нея, направеното искане и представения списък по чл. 80 от
ГПК, на въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лева, с ДДС.
8
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/ 13.07.2022 г., постановено по т.д. №
20/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Л. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Плевен, *********, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата 2 160 /две
хиляди сто и шестдесет/ лева, с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9