СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
05.02.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 10.01.19г. /с участието на секретаря К. Георгиева/ гражданско дело № 6467/16г. и констатира следното:
Съгласно отменителното
решение на САС от 22.03.16г. по г.д. № 2328/14г. и допълнителната /уточняваща/
молба на ищците от 21.04.17г. /подадена след възобновяване на
първоинстанционното производство/ предмет на делото са:
Искове на В. Б., С. Б.,
Б. Б., М. Б., М. Б., И. Б., И. П., Г. В., Р. В., Т. М., Е. В.,*** община с
правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на: типов едноетажен павилион, със
застроена площ от около 250 кв. м., ползващ се като магазин с търговска зала,
складово помещение и кафене, разположен върху поземлен с имот с идентификатор
68134.2815.3034, при съседи имоти с идентификатори: 68134.2815.2852 и
68134.2815.3037; по чл. 59 от ЗЗД за сума в размер на общо 9 379, 23 лева
/обезщетение за периода 01.05.09г. – 01.05.10г./; по чл. 109 от ЗС /заявен
евентуално на иска по чл. 108 от ЗС/ за осъждане на ответника да премахне описаната
вещ.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Искът по чл. 108 от ЗС е
неоснователен, а евентуалният иск по чл. 109 от ЗС е основателен:
Целият събран по делото
доказателствен материал /писмен, в това число - влезли в сила решения на СГС от
24.02.99г. по а.д. № 725 от 97г., съответно на АССГ от 30.06.10г. по а.д. №
2714 от 09г. и експертен – експертизите и скиците към тях, приети от СГС и от
САС при първоначалното разглеждане на делото, в това число – обясненията на
вещите лица от съдебните заседания/ – преценен в съвкупност /и в контекста на
твърденията и възраженията на страните/ налага следните изводи:
Ищците са собственици на
недвижим имот /описан в констативен нотариален акт № 36 от 21.10.11г. на
нотариус Р. Д./, а именно: поземлен имот с планоснимачен номер 1418, находящ се
в квартал 23а, по плана на град София, местност бул. С. Д., с площ от 527 кв.
м. /идентичен с имот с идентификатор 68134.2815.3034/. Върху този имот е
разположен /построен/ процесния павилион – стопанисван /използван като
търговски обект/ от ответника /последното обстоятелство не е спорно по делото –
именно заради това ответникът претендира да бъде признат за собственик на
търговския обект/. Посочените влезли в сила съдебни актове установяват изрично
/а такава констатация съдържат и приетите по делото експертизи/, че имота не е
бил обект на отчуждителни производства /т.е. същият никога не е напускал
патримониума на собствениците – ищците/. Същите доказателства констатират
/отново изрично/, че именно върху описаният имот е разположен процесния
павилион. Дори да се приеме /какъвто извод обаче би се явил в противоречие с
констатациите на влезлите в сила съдебни актове, посочени по-горе/, че
неотчуждената /собствената на ищците/ част от процесния имот е по-малка от
визираната в горния нотариален акт /предвид констатациите на тройната
експертиза и скицата към нея – приети от САС/, то и в такъв случая павилиона
отново се явява разположен върху терен на ищците /дори и последният да е с
по-малка площ/. С други думи – във всички хипотези спорната вещ /павилион/ се
явява построена върху собствен на ищците недвижим имот, така че същата
принципно подлежи на ревандикация в полза на последните /при условията на чл.
108 от ЗС във връзка с чл. 92 от ЗС/ доколкото липсват доказателства, които да
установят права на собственост на ответника спрямо вещта – по смисъла на чл. 92
от ЗС във връзка с чл. 63 от ЗС. В случая обаче:
Приетите по делото
експертизи /а в тази насока е и събраният по делото писмен доказателствен
материал/ установяват изрично, че – процесният павилион не е снабден с всички
законово изискуеми строителни книжа /конкретно и акт за въвеждането му в
експлоатация/. В такава хипотеза не може да се приеме, че постройката е законно
изградена /което предполага извода, че същата подлежи на премахване, а не на
ревандикация; особено доколкото - към момента фактически сградата е в
занемарен, запустял вид/. Независимо от това /дори да се направи обратен извод,
а именно, че павилионът е снабден с всички необходими разрешения за
експлоатация/:
Липсват доказателства обектът
да е придобил /в хипотезата на пар. 17
от ЗУТ във връзка с чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ отм./ т. нар. „траен устройствен
статут“. И в такава хипотеза /съгласно изричната редакция на цитираните
законови текстове/ – сградата подлежи на премахване /а не на ревандикация/.
Посочените обстоятелства
налагат – отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС /съответно – уважаване на
евентуалният такъв по чл. 109 от ЗС/. Същото обстоятелство /че процесната
постройка подлежи на премахване/ в случая съставлява пречка за уважаване и на
иска по чл. 59 от ЗЗД /който се обосновава от ищците с правото им да извличат
имуществени ползи от спорната вещ/. Тази претенция би се явила основателна в
хипотезата на уважен ревандикационен иск /при констатация, че обектът е годен
за експлоатация/.
Инцидентните искове на
ответника /отрицателен установителен и положителен установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 212 от ГПК/, съответно и насрещният иск /по чл. 72 от ЗС
във връзка с чл. 211 от ГПК/ не са предмет на делото. Действително – тези
искове са предявени още пред СГС /при първоначалното разглеждане на делото –
т.е. в рамките на законните срокове по чл. 212 от ГПК и чл. 211 от ГПК/. Претенциите
обаче /които се поддържат както в рамките на предходното производство - пред
СГС и САС, така и пред настоящият съд/ се явяват нередовно заявени /по смисъла
на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК и чл. 128, т. 2 от ГПК/, така че същите са
подлежали на връщане /в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК – доколкото нередовността
на исковете не е била отстранена нито пред СГС, нито пред САС при
първоначалното разглеждане на делото/. От
друга страна – с определение от 21.11.17г. /което е влязло в сила –
макар в същото председателят на състава да е приел погрешно, че исковете са
заявени извън законните срокове/ процесните претенции изрично не са били приети
за разглеждане по делото.
Независимо от това –
установителните и насрещният иск на ответника биха се явили и неоснователни:
Изложеното по-горе сочи,
че ищците се легитимират като собственици на целият недвижим имот /или поне на
тази част от същия/ върху който /която/ е разположена процесната постройка. С
оглед факта, че последната няма траен устройствен статут /и подлежи на
премахване/ – искането на ответника по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС,
чл. 85 от ЗС, чл. 77 от ЗС и чл. 55 от ЗС не може да бъде уважено. По същите
съображения не може да бъде уважен и насрещният иск по 72 от ЗС – на практика
цитираните разпоредби от ППЗТСУ отм. и ЗУТ /изричните редакции на тези законови
текстове/ не допускат да се претендират подобрения и разноски в изградените временни
обекти – какъвто се явява процесният павилион /освен това този иск на практика
е заявен само като евентуален на главният иск по чл. 108 от ЗС, който в случая
се явява неоснователен/.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
109 от ЗС по иска на В.И.Б. ЕГН **********, С.Н.Б. ЕГН **********, Б.Н.Б. ЕГН **********,
М.И.Б. ЕГН **********, М.Б.Б. ЕГН **********, И.Б.Б. ЕГН **********, И.Б.П. ЕГН
**********, Г.А.В. ЕГН **********, Р.В.В. ЕГН **********, Т.В.М. ЕГН **********,
Е.И.В. ЕГН **********, П.Д.П. ЕГН ********** *** да премахне /за своя сметка/:
типов едноетажен павилион, със застроена площ от около 250 кв. м., ползващ се
като магазин с търговска зала, складово помещение и кафене, разположен върху
поземлен с имот с идентификатор 68134.2815.3034 /поземлен имот с планоснимачен
номер 1418, находящ се в квартал 23а, по плана на град София, местност бул. С. Д.,
с площ от 527 кв. м., описан в нотариален акт № 36 от 21.10.11г. на нотариус Р.
Д./, при съседи имоти с идентификатори: 68134.2815.2852 и 68134.2815.3037.
ОСЪЖДА С.О.да плати на В.И.Б.,
С.Н.Б., Б.Н.Б., М.И.Б., М.Б.Б., И.Б.Б., И.Б.П., Г.А.В., Р.В.В., Т.В.М., Е.И.В.,
П.Д.П. общо 1 100 лева - съдебни разноски /за всички съдебни инстанции/
съразмерно на уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: