№ 2935
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110100250 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ за
сумата от 5564,82 лева, за периода от 09.11.2022 год. до 02.01.2023 год., чл. 225, ал.2 от
КТ за сумата от 7317,14 лева, за периода от 03.01.2023 год. до 09.05.2023 год., чл. 220,
ал.1 от КТ за сумата от 334,60 лева, чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 732,21 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 год. за 5
работни дни и чл. 128 от КТ за сумата от 878,66 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 год. до 08.11.2022 год..
Ищцата-М. Ц. П. твърди, че по силата на трудов договор №08/27.10.2020 год.
сключен с ответника е заемала длъжността „Акушерка“. Твърди, че трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед №//// год. на основание чл. 328, ал.1,
т.3 от КТ, но ответникът не й е платил претендираните суми. Моли съда да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати на основание чл.
225, ал.1 от КТ за сумата от 5564,82 лева, за периода от 09.11.2022 год. до 02.01.2023
год., чл. 225, ал.2 от КТ за сумата от 7317,14 лева, за периода от 03.01.2023 год. до
09.05.2023 год., чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 334,60 лева, чл. 224, ал.1 от КТ за
сумата от 732,21 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2022 год. за 5 работни дни и чл. 128 от КТ за сумата от 878,66 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 год. до
08.11.2022 год.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-„МЦ-Д-Р С” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор
1
на исковата молба. В открито съдебно заседание процесуалния представител на
ответника излага, че е платил процесните суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 5564,82 лева, за
периода от 09.11.2022 год. до 02.01.2023 год., чл. 225, ал.2 от КТ за сумата от 7317,14
лева, за периода от 03.01.2023 год. до 09.05.2023 год.
Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за основателност на претенцията
за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението. В
случая страните не спорят относно незаконосъобразността на уволнението, а ищецът в
първото по делото съдебно заседание е направил отказ от претенцията и признава
извършеното от ответника плащане на претендираните суми. Предвид изложеното и на
основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира, че ответникът, към настоящия момент,
не дължи на ищцата процесната сума, поради което иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради извършеното плащане в хода на производството.
По иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 334,60 лева.
При прекратяване на трудовото правоотношение, при безсрочни договори,
работодателят следва да отправи предизвестие, като срокът му е 30 дни. Съгласно
разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя да неспазения срок на
предизвестието.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, което работодателят е прекратил
едностранно, за което обстоятелство не съществува спор в настоящото производство.
Доколкото от страна на ответника бяха ангажирани доказателства за извършено
плащане и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира, че ответникът, към
настоящия момент, не дължи на ищцата процесната сума, поради което иска следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършеното плащане в хода на
производството.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
2
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл.
177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест задължение на работодателя – ответник е било да установи при условията на
пълно доказване, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. По
делото са ангажирани доказателства от ответника, че процесната сума е платена,
поради което съдът приема, че иска следва да се отхвърли поради извършено в хода на
производството плащане.
По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор. По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу
престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на
работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.
2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Точното изпълнение на това
задължение предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Задължението
за заплащане на възнаграждение възниква, ако работникът или служителят е полагал
труд. В случая ответникът ангажира доказателства за извършено плащане, а ищецът го
потвърждава. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира,
че ответникът, към настоящия момент, не дължи на ищцата процесната сума, поради
което иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършеното плащане
в хода на производството.
В случая на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като ответикът ги
е платил на ищеца, а ответникът е станал повод за предявяване на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на СРС сумата от 715,28 лева, представляваща дължима държавна.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
//////, чрез АД „С. и Г.“ срещу „ МЦ-Д-Р С“ ООД, ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление: гр. ///////, искове с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от
3
5564,82 лева, за периода от 09.11.2022 год. до 02.01.2023 год., чл. 225, ал.2 от КТ за
сумата от 7317,14 лева, за периода от 03.01.2023 год. до 09.05.2023 год., чл. 220, ал.1 от
КТ за сумата от 334,60 лева, чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 732,21 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 год. за 5
работни дни и чл. 128 от КТ за сумата от 878,66 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 год. до 08.11.2022 год., като
неоснователни поради извършено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА „МЦ-Д-Р С“ ООД, ЕИК ///// да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 715,28 лева (седемстотин и
петнадесет лева и двадесет и осем стотинки).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок, пред
Софийски градски съд от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4