№ 7302
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110106976 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЛИ против БИ
иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1227.56 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за причинени
имуществени вреди на лек автомобил ***********, с рег. № ***, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът ЛИ твърди, че по силата на валидно сключен договор за
имуществена застраховка „Каско" е застраховало лек автомобил ***********,
с рег. № ***. През срока на действие на застрахователния договор е настъпило
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което автомобилът е бил
увреден. Твърди, че ищецът е изплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 4482.30 лв.,
представляващо стойността на извършения ремонт. Ищецът е предявил
регресна претенция към ответника БИ в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач.
Ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 3254.74 лв., като е останал
неизплатен остатък в размер на 1227.56 лв., за който е предявен настоящият
иск.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
1
исковата молба, с която оспорва предявения иск по размер. Не спори да е
застраховател по ГО на водача на МПС ********** Възразява по отношение
на размера на извършените разходи. Твърди, че ремонтът е извършен при
завишени стойности на услугите за отремонтиране. Посочва се, че
действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на
процесното ПТП, е следвало да бъде определена по средни пазарни цени с
алтернативни заместващи части. Не се оспорва механизма за настъпване на
процесното ПТП. Не оспорва наличието на действащ към датата на
процесното ПТП, че МПС *******, с peг. № ********** е било застраховано
по договор за имуществена застраховка “Каско” със срок на валидност от
22.10.2022г. до 21.10.2023г. при ответното дружество. Твърди, че с
изплащането на ищцовото дружество на сумата от 3254.74 лева, са покрити
разходите за възстановяване на процесния увреден автомобил. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства,
включително, както и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно че на 16.07.2023г., около 15.00 ч., в гр.
********** е реализирано ПТП между л.а. марка *******, с peг. №
********** и л.а. ********** като вина за настъпилото ПТП има водачът на
л.а. ********. Не се спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на МПС **********е била застрахована при ответника, както и че
МПС *******, с peг. № ********** е било застраховано по договор за
имуществена застраховка “Каско” със срок на валидност от 22.10.2022г. до
21.10.2023г. при ищцовото дружество, като ПТП[1]то е настъпило в срока на
действие на застрахователния договор. Съдът е отделил, като безпорно и
ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че МПС *********, с peг. №
********** е отремонтирано и ищецът е заплатил на сума в размер на 4
482.30 лв., както и че ответникът БИ е изплатил на ищеца ЛИ сумата от 3
254.74 лева, обезщетение за възстановяване на вреди по лек автомобил марка
*******, с peг. № **********, причинени от ПТП, настъпило на 16.07.2023г.
за което била образувана щета № ******.
По делото се установява, че към датата на настъпване на
2
пътнотранспортното произшествие увреденият лек автомобил ***********,
не е бил в гаранция.
Съгласно изготвената по делото автотехническа експертиза, стойността
на причинените на автомобила вреди при използване на средни пазарни цени
за труд и резервни части в неоторизиран сервиз е в размер на 2702.04 лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 411, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ). Съгласно тази разпоредба, застрахователят по
имуществена застраховка, който е платил застрахователно обезщетение,
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение. В случая, ищецът, като застраховател по
застраховка „Каско", е изплатил застрахователно обезщетение на собственика
на увредения автомобил и на това основание претендира от ответника, като
застраховател по „Гражданска отговорност" на виновния водач,
възстановяване на платената сума.
Основният спорен въпрос по делото е размерът на дължимото
обезщетение за причинените вреди. В конкретния случай, ищецът е изплатил
обезщетение въз основа на стойността на ремонт, извършен в оторизиран
сервиз. Следва да се отбележи, че към датата на настъпване на ПТП
увреденият автомобил не е бил в гаранционен срок, доколкото липсват
доказателства за това. лек автомобил ******** е бил на 9 години, към датата
на възникване на процесното ПТП, съответно не са налице данни гаранцията
му да е била удължена. Съгласно трайната съдебна практика, когато
увреденият автомобил не е в гаранция, застрахователното обезщетение следва
да бъде определено съобразно средните пазарни цени за труд и резервни части
в обикновен, неоторизиран автосервиз, а не по цени на оторизиран сервиз.
Целта на обезщетението за имуществени вреди е да се възстанови увреденото
имущество в състоянието, в което се е намирало преди увреждането, като се
дължи обезщетение в размер на разходите, необходими за това възстановяване
при обичайни пазарни условия. Високите цени на ремонт в оторизирани
сервизи, включващи често по-високи цени на труда и оригинални части, са
оправдани докато автомобилът е в гаранция и поддръжката в такъв сервиз е
условие за запазване на гаранцията. След изтичане на гаранционния срок,
3
разходите за ремонт в оторизиран сервиз надвишават необходимото и
разумното за възстановяване на автомобила. В този смисъл са множество
решения на българските съдилища, които приемат, че при увредени
автомобили извън гаранция, размерът на обезщетението се определя по цени
на неоторизирани сервизи (в този смисъл например Решение № 115 от
9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от
2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС т.о. и др.).
В настоящия случай, от приетата по делото съдебно автотехническа
експертиза, установява, че стойността на ремонта, извършен по средни
пазарни цени в неоторизиран сервиз, възлиза на 2702.04 лв. Тази сума
представлява действителния размер на претърпяната от собственика на
автомобила вреда, която подлежи на обезщетяване от застрахователя по
„Гражданска отговорност".
Ответникът БИ е заплатил на ищеца ЛИ сумата от 3254.74 лв. като
обезщетение за вредите. Тази сума е по-висока от действителния размер на
вредата, определен по цени за ремонт в неоторизиран сервиз (3254.74 лв. >
2702.04 лв.). Следователно, ответникът е изпълнил задължението си за
обезщетяване на вредата в пълен размер, съобразен с приложимата съдебна
практика за автомобили извън гаранция, и дори е заплатил сума, надхвърляща
дължимото обезщетение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на остатъка от претендираната сума в размер на 1227.56 лв. е неоснователен и
недоказан, тъй като ответникът е заплатил дължимото обезщетение в размер,
съответстващ на действителната вреда, определена съгласно съдебната
практика за автомобили извън гаранция.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед отхвърлянето на предявения иск, право
на разноски има ответникът. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 400 лв.,
представляващи юрк. възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЛИ, ЕИК ***, против БИ, ЕИК *******, иск
с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1227.56 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение, за което била образувана щета № ******, за причинени
имуществени вреди на лек автомобил ***********, с рег. № ***, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 05.05.2025г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЛИ, ЕИК ***, да заплати на
БИ, ЕИК *******, сумата в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5