РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6729 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази:
Г.Г. е
депозирал пред съда искова молба в лично качество и като пълномощник на още
деветима ищци: В. Д., В.Й., И.Ф., М.Й., Е.Й., Г.Й., К.Й., Е.Т. и Н.Г. /Б./.
Иска се
предявява срещу петима ответници: М.С.А., Н.С.А., Ю.С.Ч., М.С.М. и Д.С.М..
В исковата
молба се твърди, че страните по делото са наследници на М. А. С., починал
1941г. в гр. Русе, който оставил наследници: съпруга .Х. М. Х., починала на
07.10.1960г. и шест деца:
-
Х. М. .- починала на 21.01.2000г;
-
О. Б., починал 1960г. в Турция,
-
Х Б, починала 1982г. в Турция,
-
Ш Й., починал 1978г. в Турция,
-
А.Й., починал 1992г. и
-
С.Й., починал 1992г.
В исковата
молба се твърди също, че:
Ищецът Г.Г. е
внук на Ш Й.;
Ищцата В. Д. и
В.Й. са дъщери на Н.Д., която на свой ред е дъщеря на С.Й.;
Ищеца И.Ф. е
син на Ф.Ф. и внук на О. Б..
Ищците М.Й., Е.Й.
и Г.Й. са наследници на С.Й. заедно с Р.Д. и Н.Д. М..
Ищцата Е. Т.е
дъщеря на А.Й..
Ищцата Н.Г.
/Бусджу/ е внучка на О. Б..
В уточняваща
молба от 20.10.2017г. ищците сочат размера на претенцията на всеки един от тях:
-
Г.Г. – 1/36 ид. част,
-
В. Д. – 1/72 ид. част,
-
В.Й.- 1/72 ид. част,
-
И.Ф.- 1/48 ид. част,
-
М.Й.- 1/18 ид. част,
-
Е.Й. - 1/54 ид. част,
-
Г.Й. - 1/54 ид. част,
-
К.Й. - 1/54 ид.
част,
-
Е.Т. - 1/18 ид. част,
-
Н.Г. /Бусджу/- 1/24 ид. част.
М.Й. е починала в Турция по време на делото- на
04.11.2017г, поради което са конституирани като страни по делото наследниците
й: -
Н.Д.,
-
А.С.А.,
-
М.С.А. и
-
Д.К., всеки един с претенция за 1/72 идеална част от
процесните имоти.
В поредното
уточнение на исковете (л.358 и сл.) ищците заявяват претенцията в следните
размери:
-
Г.Г. – 1/3 от 7/36 ид. части ,
-
В. Д. – 7/432 ид. части,
-
В.Й.- 7/432 ид. части,
-
И.Ф.- 7/288 ид. части,
-
Е.Й. – 7/324 ид. части,
-
Г.Й. - 7/324 ид. части;
-
К.Й. - 7/324 ид.
части;
-
Е.Т. – 7/72 ид. части,
-
Н.Г. /Бусджу/- 7/288 ид. части.
-
Н.Д.- 7/432 ид. части,
-
А.С.А.- 7/432 ид. части,
-
М.С.А.- 7/432 ид.
части и
-
Д.К.- 7/432 ид. части.
Ищците обосновават
правата, които претендират със следните фактически твърдения: С решение на
Поземлена комисия гр. Русе от 1996г. на наследниците на М. А. С. било
възстановено правото на собственост върху множество ниви в землището на гр.
Русе с обща площ 141 декара.
През 1999
година Х.М. Ха., дъщеря на М. А. С. се снабдила с констативен нотариален акт на
своя име за всички ниви възстановени на наследниците на М. А. С..
Ищците живеят
в Турция, поради което се договорили със синът на Х.М. Х.- ответникът Д.С.М. да управлява и стопанисва наследствените
ниви, като ги уведомява за действията си и им изпраща получената рента. През
2008 година Д.С.М. лично и като пълномощник на ищците, с тяхно
знание и съгласие продал 64,893 декара от наследствените земи и им предал
съответните суми съобразно дяловете им. На 02.12.2007г. Д.С.М. подписал
декларация за поемане на ангажимент, с която се задължил да им предостави парите
от продажбата на всичките 141 декара ниви.
След
продажбата през 2008 година останали 77 декара наследствени земи както следва:
1. Нива с площ
46,099 декара в местността „Н. б.“, четвърта категория, имот № 046014;
2. Нива с площ
19,979 декара в местността „Б.“, четвърта категория, имот № 051002 и
3. Нива с площ
10,020 декара в местността „С.“, трета категория, имот 082005.
За тези имоти
имало съставен констативен нотариален акт за собственост № 111, том II, нот. дело №
536/1999г. на нотариус Цвятко Миланов, регистриран в службата по вписванията
под № 180, том XII, дело № 3832/1999г, който признава за собственик Х.М. Х., поради
което ищците предявяват искове срещу наследниците на Х.: М.С.А., Н.С.А., Ю.С.Ч.,
М.С.М. и Д.С.М., да бъдат признати че са собственици на идеални части от
посочените три ниви, както и да бъдат осъдени ответниците да им предадат
владението на спорните идеални части от нивите. Иска се и отмяна на нотариален
акт № 180, том XII, нот. дело № 3832/1999г. на нотариус Цвятко Миланов.
Ответниците
оспорват предявените искове. Твърдят, че процесните имоти са тяхна собственост
по наследство от тяхната майка Х.М. Х.. Още преди 1925 година М. Садулов
разпределя земите си между шестте си деца, като дава 150 декара на дъщеря си Х.М.
Х.. Останалите пет деца се изселват в Турция при условията на Ангорския договор
подписан между България и Турция през 1925 година. Всяко едно от децата продава
земята си преди изселването за да не я изгуби съгласно Ангорския договор. 205
декара от земята била отдадена под наем и не била продадена. По време на
обобществяването на земите Х.М. Х. влиза в ТКЗС със получената от баща си земя,
като документите за собственост върху земята били на името на баща й- М. А. С..
Х.Х. прави опит да възстанови собствената си земя, но също така и земята от 205
декара, която принадлежала на баща й. За
това Х.Х. се снабдила с нотариален акт за собственост № 180, том XII, нот. дело №
3832/1999г. на нотариус Цвятко Миланов за собствените си земи. Дори и да не е
била собственик на земите по нотариалният акт децата й владеят спорните земи
повече от 17 години, поради което са ги придобили по давност.
Предявеният
иск за признаване на правото на собственост и предаване на владението на
идеална част от собствена вещ е с правно основание чл. 108 от ЗС, а искането за
отмяна на констативния нотариален акт е с правно основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
С протокол от
09.08.1996г. (л.12) на Поземлена комисия, гр. Русе е признато правото на
наследниците на М. А. С. да възстановят собствеността върху 11 броя ниви с обща
площ 141,04 декара. С решение № 398/16.06.1997г. (л.139) на Поземлена комисия, гр. Русе е възстановено
правото на собственост на наследниците на М. А. С. на следните имоти в
землището на град Русе:
1. Нива с площ
46,099 декара в местността „Н. б.“, четвърта категория, имот № 046014;
2. Нива с площ
19,979 декара в местността „Б.“, четвърта категория, имот № 051002 и
3. Нива с площ
10,020 декара в местността „С.“, трета категория, имот 082005.
4. Нива с площ 64,983 декара в местността „Слатина“, трета категория,
имот № 086008.
От представено удостоверение за наследници (л.15-16) се установява,
че М. А. С. е оставил наследници: съпруга .Х. М. Х., починала на 07.10.1960г. и
шест деца:
-
Х.М. Х.- починала на 21.01.2000г;
-
О. Б., починал 1960г. в Турция,
-
Х Б, починала 1982г. в Турция,
-
Ш Й., починал 1978г. в Турция,
-
А.Й., починал 1992г. в Турция и
-
С.Й., починал 1992г. в Турция.
По отношение на правата на страните върху наследството на М. А. С. съдът
намира следното:
М. А. С. е починал на 10.08.1941 година и е оставил наследници съпруга Х.,
две дъщери- Х.Х. и Х Б и четирима сина: О. Б., Ш Й., А.Й. и С.Й.. Към момента
на смъртта на М. А. С. е действал отменения Закон за наслеството съгласно който
при наследяването на земеделски земи наследниците от мъжки пол наследяват два пъти
повече от наследниците от женски пол (чл. 21 ал.3 от ЗНасл. /отм/). По
отношение на наследяването на съпруга е действало следното правило (чл. 38 от
ЗНасл. /отм/)- когато съпруга наследява с три и повече деца от различен пол,
тогава той има дял равен на дела на дете от мъжки пол. Така наследството на М. А.
С., към момента на смъртта му се дели на шест части- по една шеста част за
всеки от синовете и за съпругата и общо една шеста част за двете дъщери- Т.е.
всяка от дъщерите Х.Х. и Х Б наследява по 1/12 ид. част от наследството на М. А.
С..
Съпругата на М. С.- Х.С. умира през 1960 година при действието на сега
действащия Закон за наследството и тя се наследява по равно с децата си или по право
на заместване с коляното на техните низходящи. Така едната шеста част от
наследството на М. С., която е била придобита от Х.С.се разпределя по равно
между нейните деца и правата на наследниците на М. А. С. (или на техните
низходящи които ги заместват) след смъртта на майка им са както следва: по 7/36
части за О. Б., Ш Й., А.Й. и С.Й. (или колената на техните наследници) и по
4/36 части за Х.Х. и Х Б.
Х.М. Х. е починала на 21.01.2000г. и е оставила наследници пет деца- М.С.А., Н.С.А.,
Ю.С.Ч., М.С.М. и Д.С.М.- ответниците по делото.
Ищците по делото са наследници на О. Б.,
Ш Й., А.Й., и С.Й., което се установява от приложени по делото официални
документи издадени от компетентните власти в Република Турция, надлежно
заверени с апостил и преведени на български език. Ищците съответно наследяват и
общия наследодател М. А. С. заедно с наследниците на Х.М. Х..
На 7 април 1999 година Х.М.
Х. се снабдява с констативен нотариален акт № 111, том II, рег. № 2482, дело № 536/1999г. за собственост на недвижими имоти по реда
на ЗСПЗЗ. С този нотариален акт Х.Х. е призната за собственик на процесните
имоти: 1. Нива с площ 46,099 декара в местността „Н. б.“, четвърта категория,
имот № 046014; 2. Нива с площ 19,979 декара в местността „Б.“, четвърта
категория, имот № 051002 и 3. Нива с площ 10,020 декара в местността „С.“,
трета категория, имот 082005.
Ищците считат, че притежават право на собственост върху земите, за които Х.М.
Х. се е снабдила с нотариален акт при права посочени в уточненията към исковата
молба, като считат, че издадения констативен нотариален акт № 111, том II, рег. № 2482, дело № 536/1999г. за собственост на
недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ не удостоверява вярно правото на собственост и
искат той да бъде отменен в частта, с която засяга правата им.
От правна страна съдът намира следното:
В Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012
г., ОСГК по отношение на констативния нотариален акт се приема:
„При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК.“
В мотивите на тълкувателното решение се сочи също така:
„Поради това, като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на
правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота.“
В оспорвания констативен нотариален акт № 111, том II, рег. № 2482, дело № 536/1999г. за собственост на
недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ е посочено, че при съставянето му са били
представени решение № 398/16.06.1997г. на
Поземлена комисия, гр. Русе, протокол за въвод във владение №
436/28.10.1997г, скици и удостоверение за наследници № 1651/17.03.1999г. Тези
документи обаче, не доказват, че Х.М. Х. е едноличен собственик на имотите по. Решение
№ 398/16.06.1997г. на Поземлена комисия,
гр. Русе е представено и по настоящото дело и с него процесните имоти са
възстановени на наследниците на М. А. С.. Останалите представени документи не
биха могли да установят продобиването на пълната собственост от Х.М. Х.. През
1999г. са изтекли само 3 години от възстановяването на земите и само две години
от въвода във владение през 1997 година, поради което никаква давност не е била
изтекла.
Съгласно чл.
27 ал.3 от ППЗСПЗЗ „Влязлото
в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.“ Т.е. налице са два документа за
собственост на спорните земи с еднаква удостоверителна сила- това са Решение №
398/16.06.1997г. (л.139) на Поземлена
комисия, гр. Русе според което земите са на наследниците на М. А. С. и Нотариалният акт за
собственост № 111, том II, нот. дело № 536/1999г. на нотариус Цвятко Миланов, според
който земите са собственост на Х.М. Х..
Решението на поземлената комисия има конститутивно действие и по изложените
по-горе съображения съдът приема, че издаденият констативен нотариален акт №
111, том II, рег. № 2482,
дело № 536/1999г. за собственост на недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ е оборен в
настоящото производство, не съответства на правното положение към ония момент и
Х.М. Х. през 1999 година не е била собственик на целите имоти посочени в
нотариалният акт, а е притежавала само наследствените си 4/36 идеални части от
тях.
Х. е упражнявала фактическа власт върху имотите, но я е придобила в
качеството си на наследник. Когато едно лице придобие фактическа власт върху
един сънаследствен имот, то се счита, че е владелец на наследствената си
идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници. В този
смисъл е Решение №192/16.02.2017 по дело №763/2016 на ВКС,
ГК, I г.о. в което се сочи:
„Според
приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в
отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69
ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа
власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава
на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е
извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе
си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на
намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на
останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават
сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху
вещта, отричайки правата им.
Снабдяването
на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само
по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред
останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно
охранително производство по искане на молителя, в което останалите
съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането
на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен.
Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на
гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са
сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот, поради
което също не могат да се третират като проява пред тях пред тях на намерението
на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.“
В цитираното решение на ВКС се съдържат няколко основни положения,
свързани с давностното владение, които са приложими и по настоящото дело:
1. Сънаследникът, който придобива фактическа власт върху наследствен имот
придобива владение върху наследствената си част и държане върху наследствените
части на останалите сънаследници.
2. За да обърне държането на частите на другите във владение сънаследникът
следва да им демонстрира по недвусмислен начин, че държи имота изцяло за себе
си и отхвърля тяхното владение. Това поведение трябва да е достигнало до
другите сънаследници и едва от този момент владеещия сънаследник се счита за
владелец на целия имот и може да го придобие по давност.
3. Снабдяването
на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само
по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите
съсобственици.
4. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на
гражданските плодове само от някой от съсобствениците също не могат да се
третират като проява пред другите съсобственици на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.
5. За да се придобие един имот по давност от сънаследник не е достатъчно
само той десет години да е упражнявал фактическа власт върху имота. Необходимо
от самото начало на десетгодишния период другите сънаследници да са известени,
че върху имота им се посяга, да бездействат в продължение на десет години и
едва след това те ще изгубят собствеността, а владелеца ще я придобие
Относно необходимостта намерението за своене да е доведено до знанието на
другите сънаследници проф. Петко Венедиков пише: „Плащането на данъци, записването на имота в данъчната партида на
наследника, други подобни действия не се смятат за достатъчни. Дори
недвусмислено изразената воля на съвладелеца да владее имота сам се смята за
недостатъчна, ако не е доведена до знанието на другите съвладелци. Съвладелец,
който има такава воля, но не я проявява пред тези, срещу които е насочена, не
посяга върху владението им. Изобщо практиката изисква действията чрез които се
изразява разширяването на фактическата власт на съвладелеца върху целият имот
да са дошли до знанието на съвладелците: р.17/70 Iг.о, р.
2426/70 Iг.о, р.212/71 Iг.о. и др. ”. – „Съсобственост. Правни въпроси”, 1994г,
стр.18-19.
Към същото разрешение се придържа и актуалното Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК: „Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.”
По делото има събрани гласни доказателства, че ответниците и техния
наследодател са упражнявали фактическа власт върху имотите. Те обаче имат право
да упражняват тази фактическа власт върху целите имота в качеството си на
съсобственици съгласно чл.31 от ЗС и за да е налице владение на идеалните части
на другите следва това да да е доведено до знанието на другите съсобственици по
недвусмислен начин, по съображения изложени по-горе. По делото е приложен
протокол от 09.04.2008г. (л.319) по гр. дело № 1845/2007г, по което дело
ответниците са идентични с ответниците по настоящото дело, а ищците съвпадат
частично с ищците по настоящото дело. Този протокол е най-ранната индикация за
достигането до част от ищците на намерението на ответниците да своят имотите по
нотариален акт № 111, том II, рег. № 2482, дело № 536/1999г. Това, обаче се е случило в съдебно
заседание на 09.04.2008г. и до датата на предявяване – 26.09.2017г. не е
изтекъл десетгодишният срок по чл. 79 от ЗС и съответно ищците не са придобили
собствеността върху спорните имоти. Липсват доказателства ответниците да са
обективирали намерението си за своене на процесните имоти преди 09.04.2008г. Нещо
повече- събраха се доказателства в подкрепа на твърденията на ищците, че
ответника Д.С.М. през 2008 година е превел,
част от парите от продажба на други наследствени имоти на ищците. Това сочи, че
Д.М. е признавал наследствените права на ищците, а това изключва същия да е
владял наследствените имоти изцяло за себе си. Тъй като не се установи
субективния елемент на владението- ответниците да демонстрират пред ищците, че
владеят наследствените имоти изцяло за себе си- то не е необходимо да се
обсъждат събраните доказателства за упражняваната фактическа власт от
ответниците въху спорните имоти- този факт не е достатъчен за придобиването на
собствеността. Между страните няма спор, че към настоящия момент фактическата
власт върху имотите се упражнява от ответниците.
Доводите на ответниците, че М. А. С. е починал през 1941 година и
няма как да му бъде възстановена земя, която не е отчуждена от него са
неправилни. Спорните земи са възстановени на наследниците на М. А. С. с решение
№ 398/16.06.1997г. (л.139) на Поземлена
комисия, гр. Русе и този въпрос не може да бъде ревизиран в настоящото
производство, независимо дали земите правилно са възстановени на Садулов или
не. Решение № 398/16.06.1997г. (л.139) на
Поземлена комисия, гр. Русе е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ
въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне. Съгласно Тълкувателно решение № 1
по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС „Решенията на общинските поземлени комисии
по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие“.
Съгласно чл.
27 ал.3 от ППЗСПЗЗ „Влязлото
в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.“
Предвид
цитираната правна норма и тълкувателното разрешение, решение № 398/16.06.1997г.
на Поземлена комисия, гр. Русе има
конститутивно действие (в резултат на него възниква
право на собственост за наследниците на М. А. С., независимо дали решението е
правилно или не) и удостоверява това право с удостоверителната сила на констативен
нотариален акт за собственост. Всички възражения срещу правилността на това
решение е следвало да се развият в производството по неговото издаване и
евентуално обжалване. По изложените съображения аргументите свързани с
разпределението на земите от А. Садулов между децата му преди 1940 година и аргументите
свързани с Ангорския договор са неотносими, тъй като собствеността в полза на
наследниците на М. А. С. възниква по силата на конститутивното решение №
398/16.06.1997г. на Поземлена комисия,
гр. Русе, по правилата на законодателството действащо към 1997 година и не се
влияе от обстоятелства осъществени много по-рано.
По делото се навеждат твърдения за водено дело № 1845/2007г. на РРС за
делба между същите страни за същите имоти като се прилага и протокол от
09.04.2008г. в който е отразен отказ от иска за делба от страна на ищците.
Макар този протокол да не доказва еднозначно и категорично идентичността на
страните (евентуално на праводатели на страните), за пълнота на изложението
следва да се посочи, че отказът от иска за делба не оказва влияние върху
правото на собственост. Съгласно Тълкувателно решение № 99 от
09.07.1980 год. на ОСГК на ВС: „Когато ищецът по
иска за делба се откаже от иска и производството се прекрати на основание чл.119, ал.2 ГПК, той може
да предяви наново същия иск, а ако е предявен от друг съсобственик-да участвува
в производството”. Т.е. отказът от иска за делба няма
преки последици върху правото на собственост.
В обобщение: Х.М. Х. не е била едноличен собственик
на спорните имоти към 1999 година, тъй като не се установи правно основание на
което да ги е придобила. Нотариален акт № 111, том II, рег. № 2482, дело № 536/1999г. следва да се счита за опроверган, тъй като
не се установи годно правно основание на което Х. да е придобила имотите към
онзи момент- няма изтекъл достатъчен период от възстановяването през 1996г. и
въвода във владение през 1997г, като наследник тя наследява само част от
имотите, а не целите имоти, а имотите са били възстановени по ЗСПЗЗ не на нея,
а на общия наследодател. Нотариалният акт противоречи на имащото същата
удостоверителна сила Решение № 398/16.06.1997г. (л.139) на Поземлена комисия, гр. Русе. Не се доказа Х. и наследниците й да са
демонстрирали пред ищците или техните праводатели намерението си да своят
целите имоти и това да е станало преди повече от десет години. По тази причина
ответниците не са придобили спорните имоти и по давност.
Предвид изложеното ищците по делото като наследници на М. А. С.
притежават съответните идеални части от възстановените на Садулов имоти, в
частност от процесните имоти.
По отношение на наследствените права на всеки един от ищците се
установява следното:
1. Ищецът Г.Г. е от
коляното на Ш Й.. Ш Й. се наследява от
три дъщери (л.23), - Неджмие, Фатма и Халиме, като Неджмие се наследява от
двама сина- Метин и Г.Г.. Следователно Г.Г. наследява 1/6 (½ от 1/3) от
наследството на Ш Й., а последния има право на 7/36 ид. части от наследството
на М. А. С. поради което Г.Г.
притежава 7/216 идеални части от наследството на М. А. С. и съответно от
процесните имоти.
2. В. Д. и В.Й. са
наследници на С.Й. (л.54-55) и имат право на по 7/72 идеална част от
наследството му (л.80) и на 7/36 от 7/72 от наследството М. А. С. и съответно
от процесните имоти, като идеалните им части в случая представени като
обикновена дроб са 49/2592. Доколкото претендираните от тях права от по 7/432
част са по-малко от реално притежаваните 49/2592 то претенцията за 7/432
идеални части следва да се уважи изцяло.
3. И.Ф. е наследник на О.
Б. (л.59-76) и има право на 1/8 от неговото наследство и 7/288 от наследството
на М. А. С. и съответно от процесните имоти.
4. М.А. /Й./, Е.Й., Г.Й., К.Й. са наследници на С.Й. и съответно на М. А. С..
Наследството на С.Й. се
разпределя между три деца- М.А., Ведат Й. и Н.Д., като всеки от тях получава по
7/108 части. Ведат Й. се наследява от Е.Й.,
Г.Й., К.Й.- съпруга и двама сина- при
равни права и така всеки един от тях наследява по 7/324 части от наследството
на
М.А. е починала по време на делото и се наследява
от Н.Д., А.С.А., М.С.А. и Д.К.- всеки с право на наследяване на ¼ от
наследството на М.А. или 7/432 ид. части от наследството на М. А. С.. По
отношение на идентичността на имената М.А. и М.Й. е представено писмено
доказателство на л.85
Е.Т. e дъщеря на А.Й. видно от приложеното удостоверение
от Дирекция „Гражданско състояние в околийско управление Аташехир, Турция
(л.149-151). Наследството на А.Й. (7/36
части от наследството на М. А. С.) се разпределя по равно между дъщерите му Е. и
Недиме, и така Е. Теряки получава в наследство 7/72 ид части от наследството на
М. А. С..
Н.Г. /Б./ наследява О.Б.. Последният е имал четири деца, едно от които е
синът му А. Б., който от своя страна е имал две дъщери – Н.Г. /Б./ и Л.Б.. Така Н.Г. /Б./ наследява 1/8 от
наследството на О. Б. или 7/288 идеални части от наследството на М. А. С..
Не се спори, че ответниците
владеят спорните имоти, поради което исковете следва да се уважат в посочените
по горе размери. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. На основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариалният акт за
собственост № 111, том II, нот. дело № 536/1999г. на нотариус Цвятко Миланов,
регистриран в службата по вписванията под № 180, том XII, дело № 3832/1999г. следва да
бъде отменен в частта с която е признато право на собственост на Х.М. Х. за частите от имота, които са
собственост на ищците. Сборът на правата на ищците след привеждане на всички
дроби под общ знаменател и опростяване на получената дроб е 49/144 (около
34,03%) и в този размер наследниците на Х. не притежават спорните земи. За това
посоченият нотариален акт следва да бъде отменен за частта над 95/144 идеални
части.
Предвид изхода на делото на ищците следва да се присъдят разноски в общ размер 3683,70 лева
съгласно приложеният на л.321 списък. Мотивиран така съдът:
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на:
М.С.А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***,
Н.С.А., ЕГН **********
*** и настоящ адрес в Турция,
Ю.С.Ч., ЕГН **********
*** и настоящ адрес в Турция,
М.С.М. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** и
Д.С.М. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес в Турция,
че
Г.Г., роден на
***г. в гр. Русе с адрес, ************,
В. Д. с адрес *******;
В.Й. с адрес
Бахчешехир **********;
И.Ф. с адрес *************;
Е.Й. с адрес *************;
Г.Й. с адрес ************;
К.Й. с адрес ****************;
Е.Т. с адрес ************;
Н.Г. /Бусджу/
с адрес *** 20/6************.
Н.Д., родена
на ***г. с личен номер за Р. Турция *********;
,
А.С.А., роден
на ***г. с личен номер за Р. Турция *********,
М.С.А., роден
на ***г. с личен номер за Р. Турция ******** и
Д.К., родена
на ***г. с личен номер за Р. Турция ***********,
са собственици
на идеални части от следните недвижими имоти в землището на гр. Русе:
1. Нива с площ 46,099 декара в местността „Н.
б.“, четвърта категория, имот № 046014, а по скица, поземлен имот с
идентификатор 63427.46.14;
2. Нива с площ 19,979 декара в местността „Б.“,
четвърта категория, имот № 051002, а по скица, поземлен имот с идентификатор
63427.51.2 и
3. Нива с площ 10,020 декара в местността „С.“,
трета категория, имот 082005, а по скица, поземлен имот с идентификатор
63427.82.5 при следните права:
-
Г.Г. – 7/216 ид. части,
-
В. Д. – 7/432 ид. части,
-
В.Й.- 7/432 ид. части,
-
И.Ф.- 7/288 ид. части,
-
Е.Й. – 7/324 ид. части,
-
Г.Й. - 7/324 ид. части;
-
К.Й. - 7/324 ид.
части;
-
Е.Т. – 7/72 ид. части,
-
Н.Г. /Б./- 7/288 ид. части.
-
Н.Д.- 7/432 ид. части,
-
А.С.А.- 7/432 ид. части,
-
М.С.А.- 7/432 ид.
части и
-
Д.К.- 7/432 ид. части.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***; Н.С.А., ЕГН ********** *** и настоящ адрес в Турция; Ю.С.Ч., ЕГН ********** *** и
настоящ адрес в Турция; М.С.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и Д.С.М. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес в Турция
да
предатат владението върху слените имоти: 1. Нива
с площ 46,099 декара в местността „Н. б.“, четвърта категория, имот № 046014, а
по скица, поземлен имот с идентификатор 63427.46.14; 2. Нива с площ 19,979 декара в местността „Б.“, четвърта
категория, имот № 051002, а по скица, поземлен имот с идентификатор 63427.51.2
и 3. Нива с площ 10,020 декара в
местността „С.“, трета категория имот 082005, а по скица, поземлен имот с
идентификатор 63427.82.5 на следните лица и при следните права:
на Г.Г., роден
на ***г. в гр. Русе с адрес, *******-7/216 идеални части;
на В. Д. с
адрес *********- 7/432 идеални части;
на В.Й. с
адрес ***********- 7/432 идеални части;
на И.Ф. с
адрес **********- 7/288 идеални части;
на Е.Й. с
адрес ***********- 7/324 идеални части;
на Г.Й. с
адрес ***********- 7/324 идеални части;
на К.Й. с ***************-
7/324 идеални части;
на Е.Т. с
адрес *************- 7/72 идеални части;
на Н.Г. /Б*у/
с адрес *** 20/6, *********- 7/288 идеални части.
на Н.Д.,
родена на ***г. с личен номер за Р. Турция *********- 7/432 идеални части; ,
на А.С.А.,
роден на ***г. с личен номер за Р. Турция *********- 7/432 идеални части,
на М.С.А.,
роден на ***г. с личен номер за Р. Турция *********- 7/432 идеални части и
на Д.К.,
родена на ***г. с личен номер за Р. Турция ********- 7/432 идеални части.
ОТМЕНЯ
нотариалният акт за собственост № 111, том II, нот. дело № 536/1999г. на
нотариус Цвятко Миланов, регистриран в службата по вписванията под № 180, том XII, дело №
3832/1999г. само в частта с която е признато правото на собственост на Х.М. Х. над размера 95/144 идеални
части от следните имоти: 1. Нива
с площ 46,099 декара в местността „Н. б.“, четвърта категория, имот № 046014, а
по скица, поземлен имот с идентификатор 63427.46.14; 2. Нива с площ 19,979
декара в местността „Б.“, четвърта категория, имот № 051002, а по скица,
поземлен имот с идентификатор 63427.51.2 и 3. Нива с площ 10,020 декара в местността
„С.“, трета категория имот 082005, а по скица, поземлен имот с идентификатор
63427.82.5.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***; Н.С.А., ЕГН ********** *** и настоящ адрес в Турция; Ю.С.Ч., ЕГН ********** *** и
настоящ адрес в Турция; М.С.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и Д.С.М. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес в Турция
да
заплатят на
Г.Г., роден на
***г. в гр. Русе с адрес, *******; В. Д. с адрес *******; В.Й. с адрес ******; И.Ф.
с адрес ********; Е.Й. с адрес ******; Г.Й. с адрес ********; К.Й. с адрес ******; Е.Т. с адрес *******, ******;
Н.Г. /Бусджу/ с адрес *** 20/6, *****; Н.Д., родена на ***г. с личен номер за
Р. Турция *******; А.С.А., роден на ***г. с личен номер за Р. Турция ******; М.С.А.,
роден на ***г. с личен номер за Р. Турция ****** и Д.К., родена на ***г. с
личен номер за Р. Турция *****, сумата 3683,70 лева разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: /п/