№ 160
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М* В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от М* В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110162581 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. М. Я. срещу „****, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8304,10 лева, с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот
от 14.08.2018 г. по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **** ищецът
придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в гр. ****, заедно с намиращия се в имота
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.*** и 16,23 % идеални части от
общите части на сградата. В изпълнителното производство, взискател по което било
„****, посоченият самостоятелен обект в сграда бил индивидуализиран като намиращ
се на партерния етаж обект за търговска дейност с площ от 110,88 кв. м. През 2020 г.
между ищеца и собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда
възникнал спор за законността на строеж, представляващ затваряне на входна врата на
южната фасада на сградата, по повод на който било образувано адм. д. № 456/2020 г.
на Административен съд - ***. В хода на съдебното производство се установило, че
без изменение на архитектурния план на сградата към собствения на ищеца обект била
включена част от входното антре към неосъществена (затворена) входна врата, с площ
на частта от 23,30 кв. м., която представлявала обща част на сградата. Срещу ищеца
било образувано гр. д. № 2546/2022 г. по описа на Районен съд - ***, в хода на което се
потвърдило, че тази част с площ от 23,30 кв. м. била обща част на сградата и не
следвало да бъде присъединена към собствения на ищеца обект. Установеното в хода
на съдебните производства наложило ищецът да трансформира собствения си имот по
начин, предоставящ частта от 23,30 кв. м. за ползване по предназначение от всички
1
етажни собственици. В резултат на трансформацията притежаваният от ищеца
самостоятелен обект в сградата останал с площ от 87,50 кв. м., вместо със закупените
от ищеца 110,88 кв. м. Поддържа се, че поради намаляването площта на имота
заплатената от ищеца сума в полза на банката, взискател по изпълнителното
производство, надхвърляла стойността на закупеното, като по този начин ответното
дружество се обогатило за сметка на ищеца с равностойността на трансформираните
23,30 кв. м. от процесния самостоятелен обект, възлизаща на сумата от 8304,00 лева.
Предвид изложеното, ищецът отправяне искане ответната страна да бъде осъдена да
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени за отговор на ответника
„****, като с постъпилия такъв в срока по чл. 131 ГПК предявеният иск се оспорва в
цялост като неоснователен и недоказан. Ответникът твърди, че заплатената от ищеца
сума по публичната продан на процесния имот в хода на изпълнителното дело не
представлявала обогатяване за сметка на банката, а за длъжниците по изпълнението.
Поддържа, че дори да било налице имуществено разместване между патримониумите
на ищеца и на ответника, същото било извършено на годно и неотпаднало правно
основание, тъй като въпросът относно законосъобразността на изградената в имота
преградна стена не можел да бъде противопоставен на актовете за собственост
относно имота и на посочената в тях негова площ. Сочи още, че към датата на описа
на недвижимия имот в хода на изпълнителното дело, съответно - към момента на
придобиването му от ищеца, процесната преградна стена на входната врата не
съществувала, тъй като имотът имал два отделни входа - от запад и от юг. Отправено е
искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „**** да заплати на А. М. Я. сумата от 8304,10 лева, с която ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищеца, поради намаляване площта на закупен
от ищеца на публична продан недвижими имот с идентификатор ****.***, находящ се
в гр. ****, ипотекиран в полза на ответника, от 110,88 кв. м. на 87,50 кв. м., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
От фактическа страна:
По делото е приложен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
25, том. VI, дело № 2692 от 1995 г. при нотариус К. ***, видно от който В** Г** * и Й*
П* Й*ов са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ***, кв. „**“,
представляващ масивна жилищна сграда, застроена върху имот с площ от 138,50 кв. м.,
който съгласно приложеното Удостоверение за идентичност с изх. № ***/02.10.2008 г.,
издадено от Община ***, е идентичен с поземлен имот с идентификатор ****.
Видно от представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
65, том V, peг. № **, дело № ** от 2008 г. при нотариус ***, вписан в Служба по
вписвания с вх. № 35/04.11.2008 г. с акт № 137, том. VI, дело № 66547/2008 г., „***“
*** предоставило на В** Г** * и Й* П* Й*ов сума в размер на 300000,00 лева като
ипотечен кредит. За обезпечение на вземането В** Г** * и Й* П* Й*ов учредили в
2
полза на банката ипотека върху свой собствен имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в гр. ****, с площ от 173 кв. м.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.08.2018 г. по
изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ****, А. М. Я. придобил правото на
собственост върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ
се в гр. ****, заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.*** и 16,23 % идеални части от общите части на сградата.
С Решение № 57 от 10.03.2021 г., постановено по адм. д. № 456/2020 г. по описа
на Административен съд - ***, е отхвърлена жалбата на А. М. Я. за отмяна на Заповед
№ РД 15-3068 от 30.10.2020 г., издадена от Кмета на Община ***, с която на основание
чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено същият да премахне незаконен строеж: „Преградна
стена на входна врата с размери 1,35м./2,00м.“, находящ се на южната фасада на
самостоятелен обект с идентификатор ****.***, разположен в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр.
***, община ***, с административен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 1-А. Решението е
влязло в сила на 02.04.2021 г.
С Решение № 87 от 03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2546/2022 г. по описа
на Районен съд - ***, ищецът е осъден да премахне зазиданата част от преградна стена
с размери 90/200 м., представляваща връзка между предверието и стълбищната клетка
на ниво партер в сграда с идентификатор ****. 1. Решението е влязло в сила на
23.02.2023 г.
От приложения по делото протокол за опис на процесния имот с
идентификатор ****.***, изготвен от ЧСИ ****, се установява, че към датата на описа
(08.09.2009 г.) имотът се е състоял от две функционално свързани зали, с отделни
входове от запад и от юг, кухненско помещение с бар-плот с бюфет и санитарен възел,
като в западната зала се извършвала ремонтна дейност. Същото е подкрепено и от
представеното становище, изготвено от вещо лице М* ** по по изпълнително дело №
**** (вж. л. 23 - 25 от делото).
По делото е приета съдебно-технически експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обоснована и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се
установява, че 24,09 кв. м. от закупения от ищеца А. М. Я. търговски обект, описан в
постановлението за възлагане с квадратура от 110,88 кв. м., са включени в имота в
отклонение от одобрения архитектурен план, като същите представляват входно антре
- коридор, свързано със стълбище, и заедно с него се явяват общи части на сградата по
смисъла на ЗУТ.
По делото е приета и съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира
като логична и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на частта от имота, изключена от него като неотговаряща на
одобрения архитектурен план и с посочена в исковата молба площ от 23,30 кв. м., по
пазарна стойност възлиза на сумата от 8411,30 лева към 14.08.2018 г. Експертът сочи
още, че стойността на частта от имота, изключена от него като неотговаряща на
одобрения архитектурен план и с посочена в СТЕ площ от 24,09 кв. м., по пазарна
стойност възлиза на сумата от 8696,49 лева към 14.08.2018 г.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън случаите, изрично
предвидени в чл. 55 - чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
3
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Касае се за общ фактически състав на неоснователното обогатяване, съдържащ
няколко основни елемента - обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на
друго лице, което да е свързано с обогатяването, и липсата на правно основание за
последното.
При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния
спор има установяване наличието на връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е причинно-следствена, тъй като
законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е следствие на обедняването
на друго или обратното. Двете са последица от друг факт/факти, поради което в
производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
или от обща група факти (в този смисъл е Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС „По някои въпроси на неоснователното обогатяване“). Определящо
при преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на
основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ГПК отговорността на
обогатилия се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.
Следователно, при съобразяване с тези особености на общия фактически състав
на неоснователното обогатяване като форма на извъндоговорен източник на
облигационно отношение, възникването в полза на ищеца на процесното вземане,
предмет на предявения иск, е обусловено от установяване при условията на пълно и
главно доказване на следните факти: обогатяването на ответната страна, обедняването
на ищеца, което да е пряко свързано с обогатяването на ответника,и липсата на
основание за обогатяването.
В процесния случай от представения по делото Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 65, том V, peг. № **, дело № ** от 2008 г. при нотариус ***,
вписан в Служба по вписвания с вх. № 35/04.11.2008 г. с акт № 137, том VI, дело №
66547/2008 г., се установява, че в полза на „***“ *** В** Г** * и Й* П* Й*ов са
учредили договорна ипотека над целия процесен имот. Безспорно е по делото и се
установява от събраните доказателства, че въз основа на постановление за възлагане
на недвижим имот от 14.08.2018 г. ищецът А. М. Я. е придобил собствеността върху
този имот с идентификатор ****.***, намиращ се на партерния етаж на сградата с
предназначение за търговска дейност и с площ от 110,88 кв. м., като е заплатил по
публичната продан на имота сумата от 40033,00 лева. Последното налага извод, че
извършената продажба чрез постановление за възлагане на недвижим имот от
14.08.2018 г. не би могла да бъде противопоставена на ипотекарния кредитор - „****.
В случая длъжниците В** Г** * и Й* П* Й*ов на ипотекарния кредитор са и
собственици на недвижимия имот, върху който е учредена ипотека в полза на банката,
поради което продажната цена на имота е послужила за погасяване на техните
вземания с кредитор ответното дружество. Тъй като длъжниците са притежавали
правото на собственост върху ипотекирания имот към датата на публичната продан,
продажната цена всъщност представлява имуществено благо, което е постъпило в
техния патримониум в качеството им на собственици на имота. Предвид учредената
върху него ипотека обаче, имаща за цел да обезпечи задълженията на собствениците
към банката, те не разполагат с възможността да задържат за себе си полученото,
което преминава в патримониума на ипотекарния кредитор, за да погаси
4
съществуващите в тежест на двамата длъжници вземания, на основание чл. 173 ЗЗД.
Следователно по предявения от ищеца иск за неоснователно обогатяване
материалноправно легитимирани да отговарят са длъжниците по изпълнението
(предходните собственици на имота), чието задължение е обезпечено с учредената
върху процесния имот ипотека. Ипотекарният кредитор се ползва от действията по
поддържане и запазване на имота, но не се обогатява от по-високата цена поради
намалената площ на имота, защото получава само полагащата му се сума, посочена в
изпълнителното основание, с която се погасяват задълженията на длъжниците.
Обогатяване в процесния случай би настъпило единствено за длъжниците, като в този
случай е налице намаляване на техния пасив като хипотеза на неоснователното
обогатяване, но без да е налице реално увеличаване на актива на кредитора. Поради
това, ищецът е следвало да насочи претенцията си именно към длъжниците, чието
вземане е обезпечено с учредената ипотека върху процесния недвижим имот. Горното
обуславя неоснователността на предявения срещу ответното дружество иск за
неоснователно обогатяване.
С цел пълнота на изложението следва да се посочи още, че имот с
идентификатор ****.*** е закупен от А. Я. без процесното входно антре (доколкото
съгласно СТЕ процесните квадратни метри от имота представляват входно антре -
коридор, свързано със стълбище, заедно явяващи се общи части на сградата). Видно от
протокола за опис и оценителната експертиза по изпълнителното дело, към датата на
описа (08.09.2009 г.) имотът се е състоял от две функционално свързани зали с отделни
входове от запад и от юг, кухненско помещение с бар-плот с бюфет и санитарен възел.
Същото е подкрепено и от решението по гр. д. № 2546/2022 г. по описа на Районен съд
- ***, влязло в сила на 23.02.2023 г., с което ищецът А. Я. е осъден да премахне
зазиданата част от преградна стена с размери 90/200 см., представляваща връзка
между предверието и стълбищната клетка на ниво партер в сграда с идентификатор
****.1.
Горното налага извода, че не се доказа в хода на производството имуществено
разместване, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца с
процесната сума, поради което предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. На същия следва да се присъдят такива в определен от съда размер от
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, изр. 1 ГПК.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. М. Я., ЕГН: **********, с
адрес гр. ***, ул. „***“ **, срещу „****, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8304,10 лева, с която ответникът се е
5
обогатил без основание за сметка на ищеца, поради намаляване площта от 110,88 кв. м.
на 87,50 кв. м. на ипотекиран в полза на ответника и закупен от ищеца на публична
продан недвижим имот с идентификатор ****.***, находящ се в гр. ****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. М. Я., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ **, да заплати
на „****, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 100,00
лева, представляваща сторени от ответника разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6