Р Е Ш
Е Н И Е
№....59, 12.02.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На десети ноември през 2017 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
794 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№
4152/01.11.2016г. от Д.Ю.А., ЕГН-********** и Н.И.А., ЕГН-**********,***-С,
БУЛСТАТ:, със седалище и адрес на управление: с.С, обл.Р, ул.”Х Д” № ,
представлявана от Кмета д-р Б.С.М., като молят съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответната Община-С че са
собственици на 88 кв.м. от Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Ж,
ул.”Л” № , целият имот с площ от 943 кв.м., без общинско място от 27 кв.м. от
улична регулация, с начин на трайно ползване – дворно място, за който имот е
отреден парцел ІV-292 от кв.№ 16 по плана на селото, при граници и съседи:
улица, УПИ №№ ІІІ-293, VІІ-298 и V-291 от кв.16 по плана на селото, като
претендираните 88 кв.м. са разположени в западната част на описания имот,
граничеща с УПИ №№ ІІІ-293, ІІ-294, улица и № ІV-292. В съдебно заседание на
10.11.2017г. е допуснато поискано от ищцовата страна изменение в петитума на иска
относно площта на претендираната част от процесния имот, като се счита предявен за
установяване на собствеността на ищците върху 80 кв.метра от описания имот.
Ищците претендират за разноските по делото. Твърдят, че са собственици на целия
описан имот, ведно със застроените в него жилищна сграда и второстепенни
постройки, като го закупили с Договор за покупко-продажба от 16.05.1978г.,
оформен с НА № 120, том ІІ, дело № 485/1978г. по описа на РС-гр.И. От
придобиването на имота до момента го владяли в едни и същи пространствени
граници, без промяна, като имотът бил ограден от всички страни, вкл. и откъм
границата с имот № ІІІ-293. През 2015г. със Заповед № 205/06.04.2015г. на Кмета
на Община-С бил изменен устройствения план на с.Ж в частта, касаеща вътрешната
регулационна линия между процесния имот и съседния имот № ІІІ-293, при което
площта на техния имот била намалена на
813 кв.м., а площта на съседния имот № ІІІ-293 увеличена до 959 кв.м. Поради
обжалване, същата Заповед била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила
на 28.10.2015г. Решение № 48/29.09.2015г. по адм.д.№ 92/2015г. на
Административен съд-гр.Р и ищците предприели постъпки да се снабдят с
констативен НА за собственост на 201/943 ид.части от процесния имот, но им било
отказано поради издаване от ответната Община-С на Удостоверение изх.№
139/18.02.2015г., според което спорните 80 кв.м. от процесния имот, намиращи се
в западната му част, граничеща с УПИ ІІІ-293 в кв.16 по плана на селото, били
общинска собственост. Ищците претендират, че са собственици на тази реална част
от имота, на основание непосредственото отчуждително действие на регулационния
план на с.Ж, одобрен със Заповед № 230/1993г., който е приложен. Алтернативно
претендират собствеността върху спорните 80 кв.м. на основание давностно
владение, непрекъснато и несмущавано за периода от 01.09.1993г. до 31.05.2006г.
С горните обстоятелства обосновават правен интерес от водене на иска.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК, ответната Община-Сл, БУЛСТАТ:, със седалище и адрес
на управление: с.С , обл.Р, ул.”Х Д №, представлявана от Кмета д-р Б.С.М.,
действащ чрез упълномощен адв.Н.Х.,***, представя такъв, като оспорва
предявения иск изцяло и претендира за отхвърлянето му. Счита, че ищците са
собственици само на 715 кв.м. от процесния имот, с каквато площ са го придобили
с предствания от тях НА № 120/1978г. (при действието на стария план на с.Ж от
1924г.). По сега действащия план на селото от 1993г. имотът бил с идентификатор
ІV-292 в кв.16, с площ от 970 кв.м., от които 115/970 ид.части били общинска
собственост, съгласно АЧОС № 2558/11.11.2016г. на Община-С и 27 кв.м. са
предаваемо място от уличната регулация. Процесните 88 кв.м. били част от
държавен парцел ХІІІ-148 в кв.37 по стария план на с.Ж, съгласно АДС №
70/15.07.1985г. и се ползвали от П.А.С., на когото със Заповед № 221/15.07.1985г.
на Председателя на ОбНС-с.С и Договор за ОПС от 17.07.1985г. е отстъпено
възмездно право на строеж върху парцела. Понастоящем въпросния парцел ХІІІ-148
в кв.37 по стария план на с.Ж се идентифицирал с част от УПИ ІІІ-293 и част от
УПИ ІV-292 (в западната му част) по сега действащия план на селото. Ответната
страна твърди, че при приемането на новия план от 1993г. били допуснати грешки,
като процесните 88 кв.м. от стария парцел ХІІІ-148 в кв.37 (по плана от 1924г.)
попадали в сегашния УПИ ІІІ-293 в кв.16 по сега действащия план от 1993г.,
поради което не са придобити от ищците по силата на плана. Оспорва и придобиването им на
основание давностно владение поради изричната забрана на закона, с оглед
разпоредбата на чл.86 от ЗС, действала за периода до 1996г., а след това с
оглед разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗОбС, като
претендира, че процесният имот е станал общинска собственост и
продължава да действа забраната на чл.86 от ЗС, а с приемането на § 1 на Закона
за допълнение на Закона за собствеността (Изм. от ДВ бр.105 от 2006г., бр.113
от 2007г., в сила от 31.12.2007г., бр.109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008г.),
давността за придобиване на държавни и общински имоти спирала да тече до
31.12.2011г. Претендира за присъждане на деловодните разноски.
Встъпилото
по делото, по реда на чл.218 от ГПК,
трето лице П.А.С., ЕГН-********** *** – помагач на ответната Община-С,
поддържа становището на страната, която подпомага. Твърди, че той владее
спорната част от имота, считано от 1985г., когато му е отстъпено право на
строеж до миналата година, когато насилствено бил отстранен от владение, тъй
като ищците противно на волята му и не по установения ред преместили оградата и
завзели частта от имота му.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Договор за покупко-продажба
от 16.05.1978г., оформен с НА № 120, том ІІ, дело № 485/1978г. по описа на
РС-гр.И ищцата Н.И.А.,
ЕГН-********** закупила следния недвижим имот: „Дворно място в с.Ж, Р, от 715
кв.м., съставляващо урегулиран парцел № ІІ-148 в кв.37 по плана на селото, със
застроена в него жилищна сграда, при съседи: улица, С Х Б М С и Ж Ж И.“.
Според заключението вх.№
1912/25.05.2017г. на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, за
територията на с.Ж има разработени два регулационни плана – от 1924г. и от
1993г., като по Разписната книга имотът с пл.№ 148 по плана от 1924г., е
записан на името на К Х и от този имот са образувани УПИ ХІІІ-148 от кв.37, с
площ на имота 915 кв.м. и УПИ ІІ-148 от
кв.37, с площ на имота 715 кв.м. Със Заповед № 11 от 05.01.1971г. на Председателя
на Окръжен народен съвет-гр.Р (Приложение № 3 към експертното заключение), са
утвърдени границите на двата обсъждани УПИ ХІІІ-148 и УПИ ІІ-148, на основание
§ 76 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените
места (ЗПИНМ) и доброволното съгласие на заинтересованите страни по нотариално
заверено заявление № 3053/11.12.1970г.
Първият УПИ ХІІІ-148 в кв.37 по КРП на с.Ж от 1924г. е актуван като
държавна собственост с АДС № 70/15.07.1985г., където е описан с площ от 664
кв.м., като експертизата не установява основанието за това актуване.
Идентифицира същия имот в голямата му част с УПИ ІІІ-293 от кв.16 по сега действащия КРП на с.Ж от 1993г., който
имот понастоящем се идивидуализира с площ от 890 кв.м., при граници: улица, ПИ
ІV-292, ПИ ІХ-298 и ПИ ІІ-294. Върху същия имот, със Заповед № 221/15.07.1985г.
на Председателя на ОбНС-С и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя от 17.07.1985г. е отстъпено право на строеж в полза на П. А А за
построяване на жилищна сграда и други помощни постройки. Със Заповед №
ДС-135/15.08.2014г. на Областния управител на Област-Р същия имот е отписан от
актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост и предаден на правоимащата
Община-С, на основание чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС),
чл.108 и чл.109 от Правилника за прилагане на ЗДС и чл.58, ал.5 от Закона за
общинската собственост (ЗОбС). Респ., същият имот е актуван като частна
общинска собственост с АЧОбС № 2185/08.07.2014г., на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОбС, за което експертизата също не установяване фактическото основание.
Другият УПИ ІІ-148 в кв.37 по КРП на с.Жот 1924г., който е закупила ищцата Н.И.А.
с обсъдения горе НА № 120/1978г., експертизата идентифицира в голямата му част
с УПИ ІV-292 от кв.16 по сега
действащия КРП на с.Ж от 1993г., който имот понастоящем се идивидуализира с
площ от 943 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ №№ ІІІ-293, VІІ-298 и V-291
от кв.16 по плана на селото. С АЧОбС № 2558/11.11.2016г., на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОбС, са актувани като частна общинска собственост 115/970
ид.части от обсъждания УПИ ІV-292 от
кв.16 по действащия план на селото, целият имот с площ от 970 кв.м., с
обяснението в графа „Забележки“, че 27 кв.м. са предаваемо място от уличната
регулация към ПИ ІV-292 и 88 кв.м. са от стария УПИ ХІІІ-148 в кв.37 по плана на с.Ж от 1924г. по АДС №
70/15.07.1985г., върху който е отстъпено право на строеж и подписан Договор за
ОПС от 17.07.1985г., идентичен с част от УПИ
ІІІ-293 и част от УПИ ІV-292 от
кв.16 по сега действащия план на с.Ж, като се намира в западната част на ПИ
ІV-292.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, процесните 88 кв.м. не са част от УПИ ІІ-148
в кв.37 по КРП на с.Ж от 1924г., описан в НА № 120/1978г. и са част от УПИ ХІІІ-148
в кв.37 по КРП на с.Ж от 1924г., описан съответно в АДС № 70/15.07.1985г., Заповед № 221/15.07.1985г. на Председателя на
ОбНС-С и Договор за ОПС върху държавна земя от 17.07.1985г. По отношение на
АЧОбС
№ 2558/11.11.2016г., същите 88 кв.м. са предаваеми идеални части на УПИ ІV-292 от кв.16 по действащия план
на селото от УПИ ХІІІ-148 в кв.37 по
плана на с.Ж от 1924г., идентичен с УПИ
ІІІ-293 от кв.16 по
действащия план на селото. Установява, че тези 88 кв.м. се появяват след
приемане на регулационния план на с.Ж, през 1993г. в резултат на явна
фактическа грешка при изчертаването на вътрешната регулационна линия между
УПИ ІV-292 от кв.16 и УПИ ІІІ-293 от кв.16, която по предходния план е вече кадастрална
граница, поради което вещото лице дава заключение, че регулационния план от
1993г. не е приложен.
По искане на ползвателя на УПИ
ІІІ-293 П.А.С., със Заповед № 205/06.04.2015г. на Кмета на
Община-С е одобрено изменение на ПУП с план за регулация, засягащо част от
кв.16 по плана на с.Ж, изразяващо се в промяна на вътрешната регулационна
граница между обсъжданите парцели ІІІ-293 и ІV-292, като е върната
регулационната линия по тази от предходния план – площта на УПИ ІІІ-293 става
959 кв.м. за сметка на площта на УПИ ІV-292, която става 813 кв.м. С влязло в сила на 28.10.2015г. Решение № 48/29.09.2015г. по адм.д.№ 92/2015г.
на Адм.съд-гр.Р, образувано по жалба на ищците в настоящото съдебно
производство, цитираната Заповед № 205/06.04.2015г. е отменена като
незаконосъобразна. В мотивите на решението е обсъдено, че Заповедта е издадена,
както при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и при
нарушение на материалния закон – без да са изпълнени предпоставките на чл.134,
ал.1, т.2 и т.4 от ЗУТ, на което основание е издадена заповедта. Установява, че
допуснатото изменение на ПУП поставя нова граница, която е различна от
одобрената регулационна линия по плана на с.Ж от 1993г. и от материализираната
на място имотна граница, поради което няма нито изменение на кадастралната
карта или кадастралния план, нито изменението съвпада със съществуващата имотна
и кадастрална граница, като същевременно липсват и фактически основания за
допускане на изменението поради наличие на явна фактическа грешка в плана,
имаща значение за неговите предвиждания, каквато би била налице при несъответствие
между формираната воля на административния орган относно параметрите на плана и
волята, изразена в текстовата и графична част на плана.
С
допълнително заключение вх.№ 4185/02.11.2017г. на назначената по настоящото
дело съдебно-техническа експертиза е изследвана имотната граница между УПИ
ІV-292 и УПИ ІІІ-293 от кв.16 на с.Ж, като вещото лице констатира, че съгласно
регулационния и кадастрален план от 1993г., тази граница не е материализирана,
като не са открити находки в обекта от стари зидове, отсечени дървета, синори,
циментови колчета или др.подобни. Вещото лице я установява въз основа на
първоначалното й трасиране по данните от плана и геодезическо заснемане на
съществуващата ограда, която е изпълнена от бетонови колчета и оградна мрежа.
Според експертното заключение, в момента на огледа реално съществуващата
граница между двата имота (изобразена в Приложение № 1 със зелен цвят), от север на юг е: източна стена на гараж
(1-2), метално платно до ъгъл на паянтова сграда (2-3), западна стена на
паянтова сграда (3-4) и продължава по телена ограда (4-5-6-7). Вещото лице
изчислява и разликата между площите, затворени между вътрешните регулационните
линии на двата имота по плановете от 1924г. и 1993г. и имотната граница към
настоящия момент (Приложение № 2 към допълнителното заключение), като определя
площ на междинното пространство от общо 70 кв.м. (45 + 25).
Според
същото допълнително заключение (т.3), построеният в УПИ ІІІ-293 гараж е
проектиран на основание виза за проектиране № 242/12.11.1996г., издадена от
Гл.архитект на Община-С в полза на П.А.С., като е указано застрояване на
вътрешната регулационна линия с УПИ ІV-292. Изготвен е проект за гараж – части
„Архитектурна“ и „Конструктивна“, одобрени от Община-Самуил на 24.06.1997г. и
издадено разрешение за строеж № 16/27.06.1997г. Вещото лице констатира
несъответствия с нормативната уредба при издаване на визата за проектиране, а
именно, че в застроителния план на с.Желязковец няма предвидено застрояване на
гаражи на регулационната линия между УПИ ІV-292 и УПИ ІІІ-293 и не са налице основания за издаване на
разрешение за строителство на гараж на дворищно-регулационната линия, съгласно
действащата по това време Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (чл.97, т.т.3, 4, 5 и 6).
Според заключението, в Архива на Община-С не е открит Протокол за строителна
линия и ниво.
Съдът
е допуснал и разпитал по делото свидетели на ищцовата страна – С Х М и Ш Х Х,
двамата от с.Ж обл.Р, но същите не дават ясни и конкретни показания относно обстоятелствата, за
изясняването на които са допуснати, а именно: какво е фактическото ползване на
спорните 80 кв.м. – кой, кога и при какви обстоятелства ги ползва и владее през
периода от 1978г. до настоящия момент; оградено ли е мястото и извършвани ли са
промени в местоположението на оградата между двата имота: УПИ ІV-292 и съседния
УПИ ІІІ-293 в кв.16 по действащия план на с.Ж, за същия период; какво е било отношението
на ползвателите към имота, предявявани ли са претенции към имота и от
кого. Твърдят, че
когато Д. и Н. закупили имота, в него имало стара къща с керпичена стена зад
нея, а съседното място на П. било празно. По-късно П. съборил керпичената
стена, за да прави гараж, което станало без знанието на Д. и Н.. По-надолу от къщата имало сайвант и
курник. Преди три години П. съборил курника и разширил своето място, като
изместил оградата зад сайванта. Тогава възникнали спорове между него и ищците
по делото и започнали да водят дела. Идвали техници, които направили замервания
и била направена ограда по измерванията на техниците. Новата ограда била
преместена към имота на П., с което мястото на Д. и Н. се увеличило и към
момента оградата съществувала в този вид.
В
производството по делото ищците са направила съдебни и деловодни разноски в общ
размер на размер на 955.00 (деветстотин петдесет и пет) лева, от които: 50.00
лева – заплатена ДТ за образуване на делото; 10.00 лева – заплатена ДТ за
вписване на исковата молба; 415.00 лева – заплатени възнаграждения на вещото
лице по основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза и 480.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.04.2017г. Ответната Община-С представя
Списък по чл.80 от ГПК, като претендира заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 (триста)
лева, доказано с представения по делото Договор за правна защита и съдействие
от 14.02.2017г. Третото лице-помагач на ответната стпрана също претендира
разноски по приложен Списък по чл.80 от ГПК, които доказва в претендирания
радзмер – общо от 350.00 (триста и петдесет) лева, от които 150.00 лева –
припадаща се част от заплатеното възнаграждение на вещото лице по
допълнителната съдебно-техническа експертиза и 200.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
02.06.2017г.
Въз основа на така изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск
има своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост - положителен установителен иск, с който ищците търсят
съдебна защита във възникнал спор за материално право, а именно установяване
със сила на присъдено нещо, че претендираните по делото 80 кв.м. са тяхна
собственост, като част от собствения им Поземлен
недвижим имот, находящ се в чертите на с.Ж, ул.”Л” №, целият имот с площ от 943
кв.м., без общинско място от 27 кв.м. от улична регулация, с начин на трайно
ползване – дворно място, за който имот е отреден парцел ІV-292 от кв.№ 16 по
плана на селото, като са ги придобили на посочените в исковата молба придобивни
основания – непосредственото
отчуждително действие на регулационния план на с.Ж, одобрен със Заповед №
230/1993г., който е приложен и алтернативно – на основание давностно владение,
непрекъснато и несмущавано за периода от 01.09.1993г. до 31.05.2006г.,
което право се оспорва от ответната Община-Сзаявила права върху спорната част
от имота чрез издадения,
издаден на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОбС.
Разгледан по същество – искът е неоснователен. Съгласно чл.77 от Закона за собствеността (ЗС)
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени от закона. От доказателствата по делото не се установи по
категоричен начин, че ищите са придобили права на собственост върху
претендираните по делото 80 кв.м., на посочените от тях придобивни основания.
От заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза категорично се установи, че спорните 80 кв.м. не са част от закупения от ищците имот по НА № 120/1978г. Имотът,
индивидуализиран тогава с площ от 715 кв.м., представляващ УПИ
ІІ-148 в кв.37
по КРП на с.Ж от 1924г., е закупен от тях като урегулиран парцел с утвърдени
граници между него и съседния УПИ ХІІІ-148, съгласно Заповед № 11 от
05.01.1971г. на Председателя на Окръжен народен съвет-гр.Р, издадена на основание § 76 от Правилника за приложение на
Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) и доброволното
съгласие на заинтересованите страни по нотариално заверено заявление №
3053/11.12.1970г.
Последвалото изменение в границите
на процесния имот, пораждащо и претенциите за спорните 80 кв.м. е в резултат на
грешното изчертаването на вътрешната регулационна линия между
УПИ ІV-292 от кв.16 и УПИ ІІІ-293 от кв.16 при приемането на регулационния план на с.Ж през
1993г., която регулационна линия по предходния план е вече кадастрална граница.
По този начин вещото лице по експертизата дава категорично заключение, че
регулационния план от 1993г. не е
приложен и следователно няма значението на безусловно придобивно основание.
Същевременно показанията на разпитаните
по делото свидетели на ищцовата страна не бяха достатъчно конкретни, ясни и
категорични относно точното отграничаване на процесните 80 кв.метра на
територията между съседните имоти и фактическото им ползване от страните по
делото в конкретен времеви период. По този начин не може да се направи и извод
за упражнявана непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху
спорната част от имота и придобиването й от претендиращите ищци на основание
чл.79 от ЗС в резултат на упражнено давностно владение.
При
това положение, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан.
Предвид откритото в хода на делото производство
по чл.193, ал.1 и ал.2 от ГПК за оспорване истинността на ползващия ответната
Община-Самуил официален свидетелстващ документ - АЧОбС № 2558/11.11.2016г. относно верността на
съдържанието му, то съдът дължи произнасяне на основание чл.194, ал.3 от ГПК
със съдебното решение, като следва да признае, че оспорването не е доказано.
При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да бъде осъдена за заплати на насрещните страни по
делото направените от тях съдебни и деловодни разноки, съразмерно на
отхвърлената част от иска, т.е. изцяло.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 от ГПК, оспорването на истинността на
ползващия ответната Община-С официален свидетелстващ документ - АЧОбС № 2558/11.11.2016г.
относно верността на съдържанието му.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за
общинската собственост, от Д.Ю.А.,
ЕГН-********** и Н.И.А., ЕГН-**********,***-С, БУЛСТАТ: със седалище и адрес на управление: с.С, обл.Р,
ул.”ХД” № , представлявана от Кмета д-р Б.С.М., за приемане за установено по
отношение на ответната Община-Самуил, че ищците са собственици на 80 кв.м. от
Поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Ж, ул.”Л” № , целият имот с
площ от 943 кв.м., без общинско място от 27 кв.м. от улична регулация, с начин
на трайно ползване – дворно място, за който имот е отреден парцел ІV-292 от
кв.№ 16 по плана на селото, при граници и съседи: улица, УПИ №№ ІІІ-293,
VІІ-298 и V-291 от кв.16 по плана на селото, като претендираните 80 кв.м. са
разположени в западната част на описания имот, граничеща с УПИ №№ ІІІ-293,
ІІ-294, улица и № ІV-292, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Д.Ю.А.,
ЕГН-********** и Н.И.А., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ:
-
на Община-С,
БУЛСТАТ:, представлявана от Кмета д-р Б.С.М., сумата от 300.00 (триста) лева и
- на П.А.С., ЕГН-********** *** - встъпило по делото третото лице-помагач на
ответната страна, сумата от 350.00
(триста и петдесет) лева,
направени от тях съдебни и деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: