Решение по дело №874/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 411
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520200874
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Русе , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200874 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Доби Д“ ЕООД против Наказателно постановление
/НП/ № 38-0000156 от 18.03.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 104,
ал. 7, предл. 1-во от ЗАвПр е наложена административна имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. И.А., който поддържа изложените в жалбата фактически и правни
доводи, доразвивайки ги в хода на съдебната прения. Претендира направените
разноски за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 23.03.2021 г., а жалбата е подадена на 25.03.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 28.01.2021 г., около 13:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, ет. 3, в
сградата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят
Веселин Дочев в присъствието на М.К., двамата служители на РД „Автомобилна
администрация“-Русе, извършил комплексна проверка на транспортното предприятие
„Доби Д“ ЕООД, притежаващо лиценз № 14315 за международен автомобилен превоз
на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на извършената проверка, въз основа на изисканите и представени от
дружеството документи, свидетелят Дочев установил, че транспортното предприятие
не представя тахографски листи за проверка за изминати 1356 км от товарен автомобил
от категория N3, марка Волво, с регистрационен номер СС4411СВ, който е използван в
превозите на товари от предприятието. Посоченото било установено от показанията на
километропоказателя 633394 км в края на последното управление, което е записано
върху тахографски лист от 17.02.2020 г. и показанията на километропоказателя в
началото на първото управление 634750 км, което е записано върху тахограския лист
от 23.04.2020 г. Съобразявайки изложеното, свидетелят Дочев приел, че „Доби Д“
ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр. В тази
насока свидетелят Дочев съставил на дружеството-жалбоподател АУАН Серия А-2020
№ 285729/28.01.2021 г., който бил подписан от представител на дружеството без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
2
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр, АНО на основание
чл. 104, ал. 7, предл. 1-во от ЗАвПр наложил административна имуществена санкция
на дружеството-жалбоподател в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН Серия А-2020 № 285729/28.01.2021 г., НП № 38-0000156 от
13.03.2021 г., 11 броя тахографски листи, пътен лист № 0050508, два броя справки от
информационна система „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ за вписаните МПС към лиценз № 14315, лиценз на Общността №
14315, четири страници справка за сключени трудови договори, както и събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Веселин Дочев, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяваване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр. Съобразно тази разпоредба
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските
листове от аналоговите тахографи. Безспорно „Доби Д“ ЕООД е превозвач, извършващ
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, и притежаващо валиден лиценз № 14315, издаден от МТИТС.
Дружеството стопанисвало и използвало за дейността си товарни автомонили, сред
които и товарен автомобил от категория N3, марка Волво, с регистрационен номер
СС4411СВ, който бил снабден със записващо оборудване – аналогов тахограф. По
3
делото се установи, че дружеството-жалбоподател не е представило в хода на
извършената на 28.01.2021 г. проверка тахографските листове от аналоговите
тахографи на процесното превозно средство за изминати 1356 км, представляващи
разликата между показанията на километропоказателя 633394 км в края на последното
управление, което е записано върху тахографски лист от 17.02.2020 г. и показанията на
километропоказателя в началото на първото управление 634750 км, което е записано
върху тахограския лист от 23.04.2020 г. Несъмнено, след като „Доби Д“ ЕООД не е
представило обсъжданата информация, то е осъществило нарушение на разпоредбата
на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр.
Същевременно при това описание и квалификация на нарушението в АУАН-а и
НП, за да бъде приложена законосъобразно, иначен относимата санкционна норма на
чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, е следвало административните органи да установят наличието
на едно от алтернативно посочените в тази норма изпълнилни деяния по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр на превозвач или лице по чл.
12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. Видно от
поосоченото, за да бъде санкциониран превозвач по реда на тази правна норма за
нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвПр е необходимо да се устони дали непредставянето
на тахографските листове се дължи на факта, че извлечените данни не се съхраняват
/първото изпълнително деяние, визирано в нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр/ или се
съхраняват, но превозвачът отказва да ги предостави на контролния орган /втората
форма на изпълнително деяние/. Тези обстоятелства не само не са били установени в
хода на административното производство по издаване на наказателното
постановление, но и твърдение за наличието на някое от двете изпълнителни деяния не
се съдържа в описанието на нарушението в двата административни акта, като вместо
това е ползвано общото „не представя“. Единствено от цифровото изписване в НП на
санкционната норма /чл. 104, ал. 7, предл. първо от ЗАвПр/ може да се предположи, че
според АНО, в случая дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да
съхранява тахографските листи.
С оглед посоченото, съдът приема, че дружеството-жалбоподател е било лишено
от възможност за пълноценно осъществяване на правото си на защита по съответните
факти, още от момента на привличане към административнонаказателна отговорност
със съставяне на процесния АУАН. Нещо повече, нито в хода на админситративното
производство пред административните органи, нито в съдебното производство са
4
представени или събрани доказателства за това, че „Доби Д“ ЕООД не съхранява
изисканите листи от аналогови тахографи. От показанията на свидетеля Дочев –
служителят, извършил проверката, става ясно, че той също не е установил причината за
непредставяне на процесните листи.
По мнение на съда, при така установеното, административните органи е
следвало да установят причината за непредставяне на тахографските листи,
включително като предоставят възможност на представляващият транспортното
предприятие да даде становището си по този въпрос или да му осигурят допълнителен
срок за представяне на данните, като едва след това, с оглед установеното приемат
осъществяването на едното или другото изпълнително деяние по чл. 104, ал. 7 от
ЗАвПр, опишат и квалифицират нарушението по прилагането на тази санкционна
норма. Необходимостта приетото от АНО в тази насока да е било включено в
административнонаказателното обвинение е взаимообвързано с осигуряване
възможност на наказаното лице пълноценно да осъществи право на защита по
съответните факти. Доколкото в конкретния случай това не е било сторено, а по този
начин недопустимо било ограничено правото на защита на наказаното лице, то съдът
следва да постанови отмяна на наказателното постановление, като постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Доби Д“ ЕООД е било
представлявано от адв. И.А., като в тази връзка е направено и искане на присъждане на
разноските за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор
за правна помощ /л. 6/ дружеството-жалбоподател е заплатило сумата в размер на 370
лева за процесуално представителство в брой. С оглед на направеното от АНО
възражение за прекомерност искането за присъждане на направените от „Доби Д“
ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 370 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат, следва да се уважи частично до сумата в размер на 300
лева, доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева и същата е в рамките на
предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000156 от 18.03.2021 г., издадено
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на
5
„Доби Д“ ЕООД на основание чл. 104, ал. 7, предл. 1-во от ЗАвПр е наложена
административна имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 91в,
т. 1 от ЗАвПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, да
заплати на „Доби Д“ ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление
гр. Силистра, община Силистра, ул. „Тутракан“ № 4, представлявано от управителя
Добрин Генов, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6