Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.В.Търново, 17.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седемнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3150 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен
положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на
взискател по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417, т.9 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника.
Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на
10.02.2018г. ответната кооперация е издала в полза на ищеца запис на заповед за
сумата 9000лв., с падеж 10.05.2018г. Ищецът сочи, че записа на заповед е предявен за плащане, но
не е извършено плащане по него. Ищецът твърди, че по частно гр.дело 1787/2018г.
по описа на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу ответника за сумата 9000лв. по записа на заповед, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и за направените разноски в размер на 180лв., срещу която
заповед за изпълнение е депозирано възражение от ответната страна, поради което
след дадени от съда указания, ищецът предявил настоящия положителен установителен
иск. Ищецът навежда твърдения, че процесният Запис на заповед обезпечава
каузално отношение между него и ответната кооперация, което твърди, че е
възникнало по силата на договор за извършване на СМР от 13.08.2017г., по силата
на който кооперацията възложила на ищеца извършване срещу възнаграждение на СМР
посочени в договора, при цена 9000 лв., като страните били договорили плащането
да бъде извършено след окончателната продажба на къщите, в които е следвало да
бъдат извършени тези СМР. Ищецът заявява, че той е изпълнил задълженията по
договора и че не е получил плащане на уговореното възнаграждение както по
договора, така и по Записа на заповед, която обезпечава соченото договорно
правоотношение. Ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 9000лв. по запис на заповед от 10.02.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по горепосоченото
частно гр.дело. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че лицето А Г Д никога не е бил член на ответната кооперация и няма
качеството неин председател, поради което не може да подписва записи на
заповед, с които да ангажира отговорността на кооперацията по тях. На следващо
място твърди, че съгласно чл.21 ал.2 т.5 от ЗК за поемане на менителнични
задължения се изисква задължително решение на УС на кооперацията, а в случая
такова липсва. Ответникът излага твърдения, че от 2006г. кооперацията не
извършва дейност, към посочени в отговора дати по сметките на кооперацията има
парични налични средства и според ответника няма причина за задължаване на
кооперацията по записа на заповед. Във връзка с наведеното каузално
правоотношение, ответникът оспорва твърденията на ищеца, че са изпълнени
задължения по каузалното правоотношение във връзка с извършване на СМР. Оспорва
и самото каузално правоотношение като твърди, че не може да възникне същото,
тъй като лицето, което е договаряло от страна на кооперацията - А Г Д не е бил
председател и не е можел да задължи кооперацията. Отправя искане за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.02.2018г. лицето А Г Д, действащ в качеството на законен представител
на ППЗК „Д- М” с.М подписал като издател запис на заповед в полза на ищеца И.И.К.
*** за сумата 9000лв., с падеж 10.05.2018г. Записът на заповед е предявен за
плащане на 11.05.2018г.
Ищецът И.И.К. е депозирал на
04.06.2018г. до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника ППЗК „Д-М” с.М въз основа на запис
на заповед, издаден на 10.02.2018г., с падеж 10.05.2018г. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №905/12.06.2018г. и изпълнителен лист
от 12.06.2018г. по ч.г.гр.д.№1787/2018г. на Великотърновски районен съд против
ППЗК „Д-М” за заплащане на сумата 9000 /девет
хиляди лева/, представляваща задължение
по запис на заповед от 10.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.06.2018г. до
окончателното изплащане.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжника ППЗК „Д-М” с.М, представлявана от М А И. е подал възражение за
недължимост на сумата по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят е
предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен заверен
препис от договор за СМР, видно от който на 13.08.2017г. ППЗК „Д-М” с.М в
качеството възложител е възложил на И.И.К.
в качеството изпълнител да извърши срещу възнаграждение следните
строително-ремонтни работи-ремонт на покрив на фуражна кухня, намираща се в
стопански двор с.М, ремонт на покрив на сеновал в местност „Н” с.М, почистване
на храсти и дървета в двора на стопански двор, собственост на
кооперацията-около 20 дка, препокрИ.е и привеждане за ползване, изразяващо се в
дребни ремонти по стени, врати, прозорци на три къщи, собственост на
кооперацията. В чл.2 от договора е посочена цена за ремонтните дейности в
размер на 9000лв., като страните са договорили плащането да бъде извършено след
окончателната продажба на къщите. В ал.3 на чл.2 е договорено, че вземанията на
изпълнителя по този договор за възнаграждение да се обезпечи с издаване на
запис на заповед от страна на възложителя. Срокът за изпълнение на работата е
15.06.2018г.
По делото е представен протокол за извършена
работа от 17.05.2018г. по договора сключен с ищеца И.И.К. за извършена работа,
описана в протокола-ремонтни дейности по Г къща, К къща, Т къща, сеновал в
медтността „Н”, навес към фуражна кухня, стопански двор.
Съгласно
представен по делото заверен препис от протокол от 10.08.2017г., УС на ППЗК „Д-М”
взема решение за сключване на заем с А Г Д в размер на 20 000лв., като в
портокола е вписано, че „му разрешават да подписва запис на заповед за услуги”.
Видно от
приложеното по делото препис от постановление на ВТРП от 22.08.2018г. е
отказано образуване на ДП по сигнал за извършване на незаконна сеч в района на
стопански двор на с.М на 29.04.2018г. В постановлението е посочено, че липсва
основание да се счита, че извършената от група жители на с.М дейност по
почистване на стопанския двор от саморасла растителност изпълва състав на
престъпление. В постановлението е посочено, че видно от обясненията на посочени
в него лица, сред които и ищеца, те са отделили от личното си време за дейност,
която е в обществен интерес-да се придаде приличен вид на двора.
По делото
е представено удостоверене от 10.03.2019г., издадено от ответната кооперация,
видно от което с лицето И.К. в кооперацията няма осчетоводени и неплатени
задължения, както и договор за СМР.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Л.,
в която е отразено, че при извършения от вещото лице оглед на място,
дейностите, описани в пункт 1, 2, 3 от протокол за извършена работа от
17.05.2018г. не са били извършвани, както и към датата на огледа. По отношение
ремонт на сеновала в местност „Н” вещото лице е посочило, че на място при
огледа са установени изпълнени дейности на стойност 426лв. За навеса към
фуражната кухня вещото лице е констатирало, че няма видими белези за извършвани
монтажни работи във връзка с монтиране на етернитови плоскости в периода 2017г.-2018г.
Относно почистване на спонаски двор, вещото лице е констатирало, че в
стопанския двор на кооперацията е извършвано изрязване на издънки, почистване
на саморасли храсти и дървета, почистване на растителни отпадъци на участък от 500
кв.м, които дейности вещото лице е посочило, че възлизат на стойност 750лв.
Вещото лице е посочило в заключението, че общата стойност на извършените
дейности възлиза на 1 176лв.
По делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П М К, А Г Д, С К М,
С Д П и И.П И.. Свидетелят К, разпитан каза, че И. К. през 2017г. бил наел един
от сеновалите в селото и правили ремонт там, като на 12-13.11.2017г установили,
че след ремонта е разрушено помещението. За стопанския двор свидетелят каза, че
се извършило чистене на двора. И. бил със семейството си, работници, чистели
двора с негова техника. Според свидетеля бил направен ремонт на къщите през лятото
на 2017г. Свидетелят А Д, разпитан каза, че за периода 18.05.2016г.-31.05.2018г
бил председател на ответната кооперация. Сключили договор с ищеца И.К, за да се
укрепят някои обекти на кооперацията-фуражна кухня, сеновал в местност „Н” и
три къщи в селото. Свидетелят каза, че кооперацията не разполагала със
средства, а било необходимо да се извършат ремонти. Договора сключили през
август 2017г. и уговорката била като се продадат къщите да се разплатят.
Свидетелят каза, че обезпечили договора със запис на заповед. Свидетелят заяви,
че ищецът правил ремоните, заедно с трима-четирима човека. Имотите били
собственост на кооперацията. Според казаното от свидетеля, на 10.08.2017г се
взело решение от УС на кооперацията за подписване на запис на заповед, а
февруари 2018г бил подписан записа на заповед. Не били плащали по записа на
заповед. Свидетеля каза, че той лично приел извършената работа, съгласно
протокол за извършена работа от 17.05.2018г. Каза, че договора не е осчетоводяван
и не е уведомявал новия председател на кооперацията за договора за СМР.
Свидетелката М разпитана каза, че за времето от октомври 2017г.-до пролетта на
2018г., заедно със сестра си закупили пет къщи от ответната кооперация. Къщите
били в добро състояние. Свидетелката каза, че ищецът извършвал ремонтите.
Видяла го да укрепва покрива на три къщи, почистване на храсти, препокриване на
покрива и др. Свидетелката П заяви, че ремонти на къщите не е виждала да са
извършвани и според свидетелката къщите са в окаяно състояние. За сеновала
свидетелката каза, че част от ламарините са вдигнати от вятъра и имало жълти
ламарини, които ги сменил О К през 2010г. Свидетелят И., кмет на с.М, разпитан
каза, че през периода 13.08.2017г.-17.05.2018г не знае да са извършвани ремонти
на посочените сгради и сеновала. На сеновала били подменяни около 50-60 кв.м
ламарина от лицето О К и след това не е правен ремонт. Свидетелят каза, че
ищецът е земеделски производител и не го е виждал да прави ремонти на къщите.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител,
имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е неоснователен
и недоказан. Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от запис на заповед, представляващ от една страна абстрактна сделка, а от друга – частен писмен документ, вид ценна книга.
В настоящото производство на първо място съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона относно формалните реквизити на записа на заповед, т.е редовността му от външна страна. При извършване на проверка относно наличието на формалните реквизити на записа на заповед от 10.02.2018г., които са съществено условие за неговата действителност, съдът констатира, че същият е редовен от външна страна, т.е. налице са всички изискуеми съгл. разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити – съдържа наименованието “запис на заповед” в текста; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж –10.05.2018г; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаване; място на плащане; подпис на издателя.
Възражението на ответника,
направено с отговора на исковата молба, че лицето А Г, подписал като издател
процесния запис на заповед, никога не е имал качеството член-кооператор в
ответната кооперация, съдът намира за неоснователно. Действително, видно от
посочените от ответника, приложени с отговора на исковата молба преписи от решения по гр.дело 693/2016г. по описа на
ВТРС и гр.дело 1118/2016г. по описа на ВТРС, са отменени атакуваните решения на
кооперацията, като съдът в мотивите си е посочил,че лицето А Д не е бил член-кооператор, поради което не е
можело да бъде избран за председател на кооперацията, но не е спорно, че
впоследствие лицето А Д с решение на ОС на кооперацията е бил утвърден за член-кооператор
и избран за председател на кооперацията, като видно от представеното по делото
удостоверение от 13.09.2017г. издадено от АВ, в ТР по партида на ответната
кооперация е вписано обстоятелство, че председател на кооперацията е А Г Д. В хода на настоящото производство, от
ответната страна беше представен заверен препис от решение по т.д. 206/2018г.
по описа на ВТОС, с което вписването на обстоятелствата по протокола от
11.12.2016г. са приети за несъществуващи, като решението е влязло в сила на 05.02.2019г. Същото обаче
няма обратно действие, поради което не може да се приеме, че към датата, която
е посочена като дата на подписване на записа на заповед-10.02.2018г. лицето А Г
не е имал членствено правоотношение в ответната кооперация. По делото е
представен и протокол от 10.08.2017г. от заседание на УС на ППЗК „Д-М” с.М, в
който е отразено, че УС разрешава на А Д да подписва запис на заповед.
На следващо място, с оглед наведените от
страните твърдения за наличие на каузално отношение, обезпечено с процесния запис на заповед, съдът следва да извърши
проверка на фактите и обстоятелствата, свързани със съществуването на вземането
по самата каузална сделка, респ. с
изпълнението или неизпълнението на задълженията по нея. В този смисъл е т. 17 от
ТР № 4/2013 от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, според която с въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на записа на заповед, какъвто е и настоящия случай. В
производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът
– кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
От представения по делото заверен
препис от договор за СМР от 13.08.2017г. се установява, че между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за СМР, с предмет
ремонт на покрив на фуражна кухня, намираща се в стопански двор с.М, ремонт на
покрив на сеновал в местност „Н” с.М, почистване на храсти и дървета в двора на
стопански двор, собственост на кооперацията-около 20 дка, препокриване и
привеждане за ползване, изразяващо се в дребни ремонти по стени, врати,
прозорци на три къщи, собственост на кооперацията. По силата на договора
ищецът, в качеството изпълнител по договора, е следвало да извърши посочените в
договора СМР със средства, материали и съответна квалифицирана работна ръка,
срещу насрещно поето задължение ответната кооперация в качеството възложител да
заплати на изпълнителя за СМР посочени в договора сумата 9000лв., като
плащането е следвало да се направи след
окончателна продажба на къщите. Страните са договорили, че вземанията на
изпълнителя за възнаграждение ще се обезпечи с издаване на запис на заповед от
страна на възложителя. Между страните не е спорно, че е издаден запис на
заповед за сумата 9000лв. Съдът приема, че записа на заповед обезпечава
вземания по договора за СМР, доколкото и
по абстрактната сделка, и по каузалното правоотношение, страните са едни и
същи; цената по договора за СМР съвпада със сумата посочена по записа на
заповед. Действително датата, на която е издаден записа на заповед не съвпада с
тази на договора, но доколкото я следва, съдът приема, при наличие на
горепосочените обстоятелства, че процесния запис на заповед обезпечава
възникналото между страните каузално правоотношение, като следва да се посочи,
че между страните не е налице спор в това отношение. Не е налице и спор относно
това, че не извършено плащане по записа на заповед, респ. по каузалното
правоотношение. Спорният момент е дали за изпълнителя е възникнало право да
получи договореното възнаграждение. За да възникне право на ищеца като страна в
облигационното правоотношение да получи договореното възнаграждение, то следва
да е изпълнил задълженията си по договора за СМР. В настоящото производство, от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът
приема, че не се установи по безспорен начин, че ищецът в качеството изпълнител
е изпълнил задълженията си по договора за СМР от 13.08.2017г. В производството
беше представен от ищеца протокол за извършена работа от 17.05.2018г., но същия
е оспорен от ответната страна, поради което следва да бъде ценен наред с
останалите събрани по делото доказателства. В конкретния случай, от
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице М.Л., което заключение съдът кредитира като обективно и пълно,
основаващо се и на лични възприятия на вещото лице при извършения оглед, се
установява, че не са извършени посочените в протокола от 17.05.2018г. СМР по
посочените къщи и навес към фуражна кухня. Установи се, че по къщите, за които
се твърди, че са били собственост на ответната кооперация не са извършвани от
ищеца ремонти дейности в периода след сключване на договора от 13.08.2017г. В
тази насока са събрани и гласни доказателства. Свидетелите С П и И.И. заявиха,
че къщите не са ремонтирани през последните години. Свидетелите имат преки
впечатления и същите категорично заявиха, че не са виждали ищецът да извършва
ремонт на къщите и сеновала. От ищцовата страна също бяха ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите С М и П К, но съдът не кредитира
техните показания в частта за твърденията, че ищецът е извършвал ремонти
дейности по къщите на кооперацията, доколкото същите не кореспондират с
установеното от вещото лице при огледа. Показанията на свидетелите Петкова и И.
са последователни и не са в противоречие с установеното от вещото лице при
огледа състояние на къщите, сеновала и фуражна кухня в стопанския двор на
кооперацията. По отношение ремонт на сеновала в местност „Н” и почистването на
стопанския двор, видно от заключението на СТЕ, на сеновала е извършен частичен
ремонт, като са подменени част от плоскости, около 50 кв.м, но вещото лице каза,
че ламарините по покрива са корозирали. По делото не се установи, че ищецът е
извършил ремонтни дейности по сеновала, във
връзка с поето задължение по договора от 13.08.2017г. Видно от показанията на свидетелите П и И.,
частичен ремонт на сеновала е извършван преди няколко години от друго,
неучастващо в производството лице. Тези показания кореспондират и със заявеното
от вещото лице, че констатираните на място подменени плоскости са корозирали и
няма видими белези за извършвани монтажни работи във връзка с монтиране на
плоскости в периода 2017г.-2018г. По отношение на почистването на стопанския
двор, от представеното по делото постановление за отказ да се образува
досъдебно производство е видно, че през пролетта на 2018г. е имало сигнал, че в
двора на кооперацията се извършва незаконна сеч, но проверката е установила, че
се касае за дейност по почистване на стопанския двор, организирана доброволно и
самоинициативно от жители на с.М, с цел дворът да стане проходим. Посочено е,
че тези лица са отделили от личното си време, за да извършат дейност в
обществен интерес. Съобразявайки този писмен документ, неоспорен от страните,
съдът приема, че няма индиции, че това
почистване е във връзка с възложено по договорно правоотношение. В самото
постановление е посочено, че А Д направил изявление, че членове на кооперацията
са се събрали, за да почистят бившия стопански двор, който бил собственост на
кооперацията, като не са изложени твърдения, че това почистване представлява
дейност, възложена от кооперацията по договор сключен с лицето И.К..
С оглед
изложеното и събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не се
установи изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца в качеството
изпълнител, по договор за СМР, поради което не може да се приеме, че за него е
възникнало право да получи договореното възнаграждение в размер на 9000лв. След
като не се дължи заплащане на възнаграждението в размер на 9000лв., то не
следва да се дължи и плащане по записа на заповед, доколкото, предвид неговата
обезпечителна фунция на каузалното правоотношение, същият гарантира само
възникнало вземане за възнаграждение по каузалното правоотношение, а в случая
такова не е възникнало в полза на ищеца.
При това положение съдът приема, че искът за
установяване дължимост на сумата 9000лв. по запис на заповед от 10.02.2018г. е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на
претенцията за главница, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението-04.06.2018г. до
окончателното изплащане.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски по делото, но с оглед изхода на спора, не
следва да бъдат присъждани в негова полза разноски за заповедното и исковото
производство.
Ответникът също е
претендирал разноски и съгласно изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК,
следва да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 800лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 250лв.,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И И.К., с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: гр.********,
срещу ППЗК”Д-М”, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с.********, иск по чл.422 ал.1 от ГПК вр чл.415 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата
9 000 лв. /девет хиляди лева/ – главница по Запис на заповед, издадена на
10.02.2018г., с падеж-10.05.2018г.,
предявен за плащане на 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК №905/12.06.2018г. по ч.гр.д.№1787/2018г. на ВТРС и изпълнителен лист от 12.06.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ИВАН И.К., с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
ППЗК”Д-М”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******* сумата от 1050
лв./хиляда и петдесет лева/, представляваща направени от ответника в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1787/2018г.
по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: