Решение по дело №909/2023 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба от И. П. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик против Заповед № Л-3409 от 01.09.2023 г., на Заместник- главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на лишения от свобода е отказано преместването му в Затвора – Ловеч за продължаване на обучението му. Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че налаганите наказания на лишения от свобода се тълкували превратно в рамките на административното производство, доколкото целта на престоя в затвора е превъзпитанието на осъдения, а продължаване на образованието е средство за превъзпитание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично. Поддържа жалбата с писмена молба. Моли се заповедта да бъде отменена по изложени съображения.

Ответникът – Заместник-главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител юрисконсулт Р., който изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание.

Административен съд-Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е инициирано по повод искане на лишения от свобода С. за включването му в обучителен процес за учебната 2023/2024 учебна година за продължаване на образованието му в 9-ти клас в СУ "Димитър Митев", гр. Ловеч. По повод искането е направена проверка относно статута на лишения от свобода, като е съставен Текущ доклад от 26.07.2023 г. от Началник Сектор "СДВР" и Инспектор "СДВР" към Затвора - Пазарджик. От доклада става видно, че жалбоподателят изтърпява едно общо наказание от 11 г. за извършени престъпления по чл. 325, 150, 194, 343б от НК. Начало на наказанието е поставено на 04.05.2018 г., постъпил в Затвора – София на 11.06.2018 г. при строг режим на изтърпяване на наказанието. Приведен в Затвора – Пазарджик със Заповед № Л-1697 от 20.05.2021 г. на Главния директор на ГДИН. От доклада става ясно също, че в затворническата общност лицето заема среден социометричен статус и успява да лавира между наложените лидери във всяко отделение, в което е пребивавал. Не е награждаван. В Затвора – София и ЗОЗТ Кремиковци е наказван многократно – цитирани десет броя заповеди за различни дисциплинарни наказания. В Затвора – Пазарджик наказван общо 19 пъти с различни заповеди в периода 25.02.2022 г. – 04.07.2023 г. С отделна заповед от 01.09.2023 г. на жалбоподателя е наложено и наказание „изолиране в наказателна килия за срок от три денонощия“.

С оглед искането и изготвения доклад е направена преценка за съответствие с изискванията на условията за обучение, образование и квалификация на лишените от свобода. Констатирано е, че лицето не отговаря на същите, което е станало и основание за издаване на процесната заповед, с която е отказано преместването му в Затвора-Ловеч.

Заповедта е връчена на адресата на 01.09.2023 г. Жалба е подадена до Административен съд - Пазарджик на 14.09.2023 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може със заповед да делегира правомощия по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 от ЗИНЗС на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В случая правомощията по чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС са делегирани на заместник-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със Заповед № Л- 4743#2 от 08.11.2022 г., представена по делото. От горните следва, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на заповедта. С оглед горното, оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.

По отношение на спазване на административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби съдът намира следното: В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС са предвидени различните хипотези даващи възможност за преместване на лишен от свобода от едно пенитенциарно заведение в друго. Съгласно т. 1 от тази норма, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода. В случая се установява, че със Заповед № Л-3020 от 01.07.2019 г. са утвърдени правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода. В Раздел IV от правилата са разписани процедурата по прием в училищата към местата за лишаване от свобода и условията, на които лицата следва да отговарят, за да бъде провеждано обучението. В т. 33 е предвидено изрично, че за да бъдат преведени в друг затвор за включване в учебната дейност, лишените от свобода следа да отговарят на няколко кумулативни изисквания, а именно: да имат остатък от изтърпяване на наказанието към 15 септември на текущата година не по-малко от 6 месеца, да не са системни нарушители на дисциплината, да не са изолирани в единична килия без право на участие в колективни мероприятия към началото на учебната година, да не са обвиняеми и подсъдими, обвинени за престъпление за които се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода и да не са обвиняеми и подсъдими, които грубо и системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора.

От съдържанието на оспорената заповед става видно, че същата е издадена по повод искането на С. за продължаване на образованието му и след извършена проверка относно наличие на предпоставки за това. Констатирано е, че лицето е системен нарушител на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода и въпреки водената интензивна индивидуална работа през изтеклия период на пенитенциарно третиране, лишеният от свобода има наложени 20 наказания за извършени груби дисциплинарни нарушения в Затвора - Пазарджик, по отношение на които е неприложима разпоредбата на чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл, административният орган е приел, че като системен нарушител, лицето не отговаря в цялост на изискванията, посочени изчерпателно в т. 33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода, утвърдени със Заповед № Л-3020 от 01.07.2019 г. на главния директор па ГДИН.

Предвид горните, съдът намира, че правилно ответникът е приложил материалния закон, като при издаване на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след извършаване на надлежна проверка и преценка за съответствие на статута на лишения от свобода с изискванията за продължаване на образованието. Установено е както в хода на административното производство, така и на съдебното, че лицето е наказвано многократно през 2022 г., както и през 2023 г., което не се оспорва. Поради това и правилно е приложена т. 33 от Правилата, забраняваща преместване на лишен от свобода в друг затвор за продължаване на обучението, ако същият е системен нарушител на дисциплината. Същите имат характер на общ административен акт и намират приложение в процесния случай. С оглед горните, е спазена и целта на закона. До продължаване на образованието се допускат лишени от свобода, за които това ще има положителен корекционен ефект, но и които с поведението си показват, че не са системни нарушители и не застрашават сигурността в местата за лишаване от свобода, което в случая се опровергава.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Административен съд - Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик против Заповед № Л-3409 от 01.09.2023 г., на Заместник-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на лишения от свобода е отказано преместването му в Затвора – Ловеч за продължаване на обучението му.

Решението е окончателно на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.