№ 545
гр. Плевен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430100882 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от *** против Н. Г. А. с ЕГН ********** от
*** е с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба ищецът
твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу ***
за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия. Ищецът твърди,
че била издадена заповед за изпълнение срещу трима длъжника. Двама от
длъжниците не са подали възражение и срещу тях бил издаден изпълнителен
лист. *** по настоящето дело не била намерена на посочения в заявлението
адрес, нито на адреса от НБД. Тъй като за издадената заповед за изпълнение
било залепено уведомление на адреса, съдът указал на ищеца, че може да
заведе иск в едномесечния срок. В срок е подал настоящата искова молба за
образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, *** е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
1
В заключение моли съда да приеме за установено, че *** му дължи
главница в размер на по 389,63 лева за периода 01.02.2022г. – 31.08.2023г.,
мораторна лихва в размер на по 40,93 лева за периода 04.04.2022г.-
03.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на заявлението до изплащането на сумата. Претендира разноски.
В едномесечния срок *** не е представила писмен отговор. В съдебно
заседание не се явява и не изразява становище по предявените искове.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 5828/2023г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване. Съдът е
указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си.
Съобщението е получено от кредитора на 17.01.2024г. и в едномесечния срок
– на 16.02.2024г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 5828/2023г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
В едномесечния срок *** не е представила писмен отговор и не е
изразила становище по предявените искове. Копие от исковата молба заедно с
доказателствата е връчено на Г.А.Г., *** на ***, със задължение да ги
предаде.
За проведеното по делото съдебно заседание, призовката е изпратена на
същия адрес, откъдето е върната в цялост. Адресът е посетен три пъти в
рамките на един календарен месец, като при посещенията, *** не е открита за
връчване на призовката, нито е установено друго лице, на което да бъде
връчена.
Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба,
така и в призовката, *** е уведомена, че в случай, че не представи в срок
2
писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея
или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по връчването на
книжата със съобщение, съдът е приел, че *** е редовно призован за съдебно
заседание.
В проведеното на 25.04.2024г. *** не се е явила и не е подала молба за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представен е с исковата в препис *** на *** Ж.М. с рег № ***
на НК *** в района на РС Плевен, от който се установява, че *** е придобила
чрез дарение и е станала собственик ¼ идеална част на недвижим имот ***,
находящ се в ***.
С исковата молба е представен договор за възлагане от 09.10.2002г.,
сключен между потребителите на топлинна енергия в сградата в режим на
ЕС на адреса на *** с ФДР ***, с което изпълнителят е поел задължение да
извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и да го
отчита. Представени са два броя споразумителни протоколи от 09.10.2002г
между ищцовото дружество в качеството на доставчик на топлинна енергия и
дружеството за дялово разпределение „***“ ЕООД, с което доставчикът е
поел задължение да представи информация за площта и кубатурата на
жилищата, имената на титулярите, обем на жилищата и броя потребители,
цената на енергията и други. Към споразумителния протокол има изготвено
приложение, от което е видно, че топломерът на жилището на *** не е сред
посочените като демонтирани. Това установява обстоятелството, че сградата
е топлоснабдена и до нея е доставяна топлоенергия. Представени са фактури
3
за процесния период, които напълно кореспондират с исковите претенции и с
представената справка препис извлечение от сметка по партида на *** с
абонатен номер *** с адрес ***.
Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При
така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха
посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с
което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на
ответника е да представи доказателства за извършени плащания на
дължимите суми.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението
на която напълно кореспондира с претенциите в исковата молба.
Заключението е прието в съдебно заседание. Вещото лице заяви, че в имота
имало три броя измервателни уреда за отчитане на отдадената в имота
топлоенергия. В имота е ползвана топла вода, като количеството ползвана
вода е измервано с водомер. Вещото лице е констатирало, че по партидата
няма плащания след подаване на заявлението. В заключението е посочена
стойността на ¼ от дължимата за имота топлоенергия.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че предявените
искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като на
основание чл.153 ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде
признато за установено, че Н. Г. А. с ЕГН ********** от *** дължи на ищеца
„***“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***
Й.В. главница в размер на по 389,63 лева за периода 01.02.2022г. –
31.08.2023г., мораторна лихва в размер на по 40,93 лева за периода
04.04.2022г.- 03.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението до изплащането на сумата,
представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия в негов собствен имот,
находящ се в ***.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 425 лева, от които 75 лева държавна
такса, 250 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрк.възнаграждение. За
заповедното производство ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати сумата от 75 лева, от която 25 лева държавна такса и 50 лева
4
юрк.възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Н. Г. А. с ЕГН ********** от *** дължи
на ищеца „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от *** Й.В. главница в размер на по 389,63 лева за периода 01.02.2022г. –
31.08.2023г., мораторна лихва в размер на по 40,93 лева за периода
04.04.2022г.- 03.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението – 16.10.2023г. до изплащането на сумата,
представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия в не н собствен имот,
находящ се в ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
3208/16.10.2023г. по ч.гр.дело №5828/2023г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. Г. А. с ЕГН **********
от *** да заплати на „***“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** Й.В., разноски в исковото производство в размер на
425 лева и разноски по ч.гр.д. № 5828/2023г. на ПлРС в размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5