№ 1076
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501672 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 48882/03.06.2025г. по регистратурата на РС-
Варна подадена от А. К. А., ЕГН **********, Р. М. А., ЕГН ********** и П. А. А., ЕГН
********** всички чрез процесуалния си представител срещу решение № 1765/16.05.2025г.
постановено по гр.д.№ 5205/2024г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата С. А. К., ЕГН ********** да заплати обезщетение съставляващо
равностойността на ползата, от която е лишен всеки един от ищците в следствие ползването
на апартамента от ответницата, както следва: на А. К. А. сумата 1300 лева - обезщетение за
13 месеца по 100 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната
лихва от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 185,46 лева, както и
законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума,
на Р. М. А. сумата 1300 лева - обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода
01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 01.04.2023г. до предявяване на
иска 30.04.2024г., в размер на 185,46 лева, както и законната лихва от завеждане на иска –
30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума и на П. А. А. сумата 2600 лева -
обезщетение за 13 месеца по 200 лева месечно за периода 01.04.2023г. до 30.04.2024г., ведно
със законната лихва от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г., в размер на 370,91
лева, както и законната лихва върху претендираната сума от завеждане на иска – 30.04.2024г.
до изплащането и са ОСЪДЕНИ да заплатят съдебно –деловодни разноски.
Въззивниците – А. А., Р. А. и П. А., чрез процесуалния си представител оспорват
1
първоинстанционното решение с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост, поради превратно извършен анализ на доказателствения материал.
Посочват, че многократно ответницата е заявявала пред тях, че не желае да ползват
съвместно жилището, като посочената дата 06.02.2023г. е само един от случаите, в които са
направили опит да ползват жилището, но са срещнали агресивното й поведение. Излагат, че
дори да са разполагали с ключ от имота, това не доказва, че са имали възможност да го
обитават необезпокоявано. Именно невъзможността да ползват жилището съобразно правата
си през процесния период е довело до завеждането на иска по чл.32, ал.2 от ЗС за
разпределение на ползването му, по който е образувано гр.д.№ ******г. по описа на ВРС.
Заявяват, че всички опити да ползват апартамента са извършвани заедно от тримата ищци,
поради което считат за необосновани изводите в обжалваното решение, че липсвали
твърдения и доказателства за това, че Р. А. е била възпрепятствана от правото си да ползва
жилището. Излагат, че не е съобразен и факта, че след предоставяне на ползването на
семейното жилище на ищцата, то между нея и ищците е възникнало наемно
правоотношение, по което същата им дължи обезщетение. Поддържат, че са отправили
покана до ответницата за осигуряване на ползване на жилището или за заплащане на
парично обезщетение, като от този момент ползващия съсобственик дължи заплащане на
неползващите съсобственици. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат
уважени предявените от всеки от ищците искове. Претендират за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – С. А. К., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на РС-Варна за правилно и законосъобразно. Излага, че
изводите на първоинстанционния съд за това, че ответницата ползва само частта от
апартамента, която ползва сина й М. – кухня и половината от сервизните помещения, а
спалнята се ползва от двете общи на страните деца са правилни и са обосновали извода за
неоснователност на предявените искове. Посочва също, че ползването на жилището се
случва и въз основа на съдебното решение, по силата на което то й е предоставено за
ползване след прекратяване на брака. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора. Претендитат за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като
процесуалния представител на въззивниците моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. К. А., Р. М. А. и П. А. А.
активно субективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата С. А. К. да заплати на всеки от ищците обезщетение съставляващо
равностойността на ползата, от която е лишен всеки един от ищците в следствие ползването
2
от ответницата на апартамент №** в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, с ид. ************ по
Кадастралната карта, както следва: в полза на А. К. А. сумата 1300 лева, представляваща
обезщетение за 13 месеца по 100 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г.,
сума в размер на 185,46 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до предявяване на
иска 30.04.2024г., както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане
на претендираната сума; в полза на Р. М. А. сумата 1300 лева, представляваща обезщетение
за 13 месеца по 100 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., сума в размер на
185,46 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г.,
както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на
претендираната сума; в полза на П. А. А. сумата от 2600 лева, представляваща обезщетение
за 13 месеца по 200 лева месечно за периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., сума в размер на
370,91 лева – лихва за забава за периода от 01.04.2023г. до предявяване на иска 30.04.2024г.,
както и законната лихва от завеждане на иска – 30.04.2024г. до изплащане на
претендираната сума.
В исковата молба ищците А. и Р. А.и твърдят, че са собственици на общо 1/2 ид.част и
ползватели на ¼ ид.част от апартамент №** в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, с ид.
************ по Кадастралната карта, с площ от 97,90 кв.м, състоящ се от две спални, хол -
дневна, кухня-столова, баня, тоалет и коридор, заедно с прилежащата изба № 3 с площ 8,35
кв.м., както и 1,9442 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, а ищецът
– П. А. – техен син е ползвател на ¼ ид.част от същия.
Излагат, че собствеността са придобили по силата на договор за дарение от своя син
П. А., обективиран в нот.акт № ***/ 29.10.2021г., като последният си е запазил правото на
ползване по отношение на ¼ ид.част от имота. Собственик на другата ½ ид.част от имота е
техния внук и син на П. А. и ответницата – М. П.ов А., който го придобил с договор за
покупко-продажба от 2017г. Посочват, че в края на 2019г. след като със средства на първите
двама ищци бил извършен ремонт и обзавеждане на жилището, без знанието и съгласието
им, ответницата С. К., самоволно се нанесла да живее заедно с майка си, с двамата си сина
от предходни бракове и с двете деца, родени от брака й с П. А. - М. и М. А.и. По този начин
ограничила възможността им да ползват имота според правата, с които разполагат. Въпреки
многобройно подаваните жалби до ВРП и до II РПУ Варна за съдействие и осигуряване на
достъп, никой от ищците не можел да ползва имота. Твърдят, че нямат друг жилищен имот, а
в една от стаите в процесния се съхраняват техни вещи и обзавеждане, които поради
ограничаването на достъпа до имота не могат да ползват. На 06.02.2023г. при опит да влязат
в жилището ответницата не ги допуснала, като оттогава правят неуспешни опити да влязат в
собствеността си. Твърдят, че при подобни ситуации ответницата става агресивна и
предизвиква скандали като принуждава ищците да напуснат. Посочват, че между ищците и
малолетния собственик М. А. се е развило производство за разпределение ползването на
съсобствения апартамент, което е приключило с влязло в законна сила решение по гр.дело №
******г. по описа на ВРС.
Излагат, че на 14.02.2023г. отправили нотариална покана №**, том I, рег.
3
№*********г., връчена на ответницата на 31.03.2023г., с която поискали да им предостави
правото да ползване общо на ½ ид.част от жилището, като предложили да ползват една от
стаите с остъклена тераса със северно изложение, както и хол-дневна с остъклена тераса с
източно изложение, като съвместно ползват сервизни помещения и избеното помещение.
Поради това, че ползването на частта от жилището не е осигурено, предявяват искове за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползването, с които суми те са се обеднили за
сметка на обогатяването на ответницата, ведно с лихва за забава и законна лихва върху
сумата на обезщетението.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата С. К., в който
заявява становище за неоснователност на предявените искове. Излага, че след прекратяване
на брака и с ищеца П. А. с Решение № *********г. по гр.д.№ *********г. на ВРС,
ползването на семейното жилище е предоставено на нея. Оспорва да е възпрепятствала
правото на А. и Р. А.и и на П. А. да ползват общо ½ ид.част от имота, като посочва, че А. А.
е заявил по време на разпита му като свидетел по гр.д.№ *******г. по описа на ВРС, че е
влязъл в стаята, която има право да ползва и е изчакал. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор, а и е видно от представения нот.акт за покупко-продажба №**, том 3, рег.
№****, дело № *****г., че П. А. А. и М. П.ов А. са закупили самостоятелен обект с
ид.************ по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в ж.к.“Ч.“,
БЛ.**, ет.** с площ от 97,90 кв.м. състоящ се от две спални, хол-дневна, кухня – столова,
баня, тоалетна и коридор.
С нот.акт за дарение № ***, том 4, рег.№ ****, дело № *****г. П. А. е дарил на
родителите си А. К. А. и Р. М. А. собствената си ½ ид.част от посочения апартамент, като си
е запазил правото на ползване – безсрочно и безвъзмездно по отношение на половината от
дарените ид.части.
С решение № *********г. постановено по гр.д.№ *********г. по описа на ВРС е
прекратен с развод брака между П. А. и С. К., упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца – М. и М. А.и е предоставено на майката, на която е
предоставено и ползването на семейното жилище находящо се в гр.Варна, ж.к.“Ч.“, БЛ.**,
ет.**. С решение № ***********г. по в.гр.д.№ *******г. по описа на ВОС,
първоинстанционното решение в частта досежно ползването на семейното жилище е
потвърдено, а с определение № 1532/27.03.2025г. по гр.д.№ 562/2024г. на ВКС, въззивното
решение в частта досежно ползването на семейното жилище не е допуснато до касационно
обжалване и е влязло в законна сила.
До С. А. К. е изпратена нотариална покана №**, том 1, рег.№ *********г., с която е
поканена от А. А., Р. А. и П. А. да предостави доброволно ползването на ½ ид.част от
4
жилището, представляваща спалня № 1 с площ от 12,25 кв.м. с остъклена тераса с площ от
2,8 кв.м., както и хол-дневна с площ от 17,5 кв.м. и остъклена тераса с площ от 6 кв.м., както
и за общо ползване – коридор, баня и тоалетна и изба, а в случай на отказ – да заплаща
месечно обезщетение в размер на 400 лева. Поканата е получена от адресата лично на
31.03.2023г.
С решение № 657/29.02.2024г. постановено по гр.д.№ ******г. по описа на ВРС, по
реда на чл.32, ал.2 от ЗС съдът е разпределил ползването на жилището в ж.к.“Ч.“, БЛ.**,
ет.**, като е предоставил общо за А. А., Р. А. и П. А. ползването на спалнята с площ от 13,60
кв.м., балкона пред нея с площ от 3,20 кв.м., както и спалнята с площ от 16,50 кв.м. и
балкона пред нея с площ от 5,70 кв.м. На М. А. е предоставено ползването на дневната с
площ от 19,70 кв.м. и балкона пред нея с площ от 4,10 кв.м., както и кухня – трапезария с
площ от 11,80 кв.м. За общо ползване при квоти от по ½ ид.част са определени коридора,
тоалетната и банята. Решението е влязло в законна сила на 30.03.2024г. Ползването
съобразно влязлото в законна сила решение е разпределено на 17.06.2024г., за което е
съставен протокол за разпределение по изп.дело № ********** по описа на ЧСИ Л. С..
Видно от протокола от проведено на 17.07.2023г. съдебно заседание по гр.д.№
*******г. по описа на ВРС, ищецът А. А., разпитан в качеството на свидетел, заявява, че на
02.06.2023г. е посетил имота заедно със сина си П. във връзка с осъществяване на режима му
за лични контакти с децата. Вратата била заключена, но той я отключил със свой ключ и
влезли в апартамента. Влезли в стаята, в която имали право да живеят и изчакали полицията.
Заявява, че съгласно договор има право да ползва две помещенията там, като в едната стая и
в коридора били разположени негови вещи и имущество. А. А. излага също, че на
следващия ден е бил в неговата стая в жилището и работел, както и че ежедневно е там.
Въз основа на невлязлото в законна сила осъдително въззивно решение по в.гр.д.№
*******г. по описа на ВОС в полза на С. К. е издаден изпълнителен лист № *******г.
включващ предоставеното ползване на семейното жилище в ж.к.“Ч.“, БЛ.**, ет.**, ап.43. По
образуваното изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ Л. С., С. К. е въведена във
владение на процесния апартамент. Видно от протокола за въвод съставен на 11.12.2024г.,
патронът на входната врата е сменен на 05.12.2024г., като от тази дата ищците нямат достъп,
тъй като не разполагат с ключове. Посочено е, че двете стаи, в които А.и са въведени са
заварени заключени, като взискателят К. е поела ангажимент да ги уведоми за
необходимостта да изнесат имуществото си от тях.
В жалба до съда с вх.№ ***********г. по описа на ЧСИ Л. С. /л.95/, в качеството на
жалбоподатели Р. и А. А.и са твърдяли, че са във владение на ¼ ид.част от имота считано от
26.01.2022г., когато по изп.дело № 1/2022г. са били въведени във владение.
В хода на първоинстанционното производство е проведена Съдебно-оценителна
експертиза, от чието заключение, поддържано в съдебно заседание от вещото лице В. С. се
установява, че стойността на средномесечния пазарен наем за процесния апартамент за
периода от 01.04.2023г. до 01.05.2024г.е в размер на 811 лева /416,66 евро/. Размерът на
индивидуалната площ, която ползва всяко от двете деца е по 11,23 кв.м., а от
5
допълнителната площ е по 10,32 кв.м. Вещото лице е посочило, че двете спални в
жилището, ведно с прилежащите им тераси са заключени и не се ползват от обитателите на
жилището. В съдебно заседание на въпроси на страните е уточнил, че към датата на огледа
двете деца обитават една стая – дневната, а майката има обособен кът за отдих в кухнята –
трапезария.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на
нея петитум на исковите претенции обуславя извод за предявени активно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Исковата претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД има субсидиарен характер /допустимостта и
предполага липса на друг ред за защита на накърненото субективно право/ и с нея се цели
преодоляване на твърдяното имуществено разместване настъпило в полза на ответницата с
факта на ползването от нея на процесното жилище, с което тя се е обогатила неоснователно
за сметка на обедняването на ищците, които са били лишени от ползването му.
В случая не е налице друг допустим иск, с който ищците А., Р. и П. А.и да защитят
правата си, предвид на това, че решението по гр.д.№ *********г. по описа на ВРС, с което
ползването на процесното жилище е предоставено на ответницата, която упражнява
родителските права по отношение на децата М. и М., е влязло в законна сила на 27.03.2025г.
/с недопускането му до касационно обжалване от ВКС/ и едва от този момент между
собствениците на имота и ответницата е възникнало наемно правоотношение по смисъла на
чл.57 от СК. Предявените искове обаче са за предходен период, а именно: от 01.04.2023г. до
01.05.2024г., поради което правната им квалификация е такава по чл.59 от ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна
даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Вземането за обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква от деня на
имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на
собственика лично да ползва имота си като и да извлича граждански плодове от него. В
случай, че ответникът ползва имота без правно основание, за него възниква отговорността
да обезщети собственика до размер на спестения наем, който би плащал за ползване на
имота, като обедняването на собственика и обогатяването на държателя се съизмерява с
6
пазарния наем, който би се получил за спорния период.
Видно е от доказателствата по делото, че А. и Р. А.и са собственици на ½ ид.част от
имота, считано от 29.10.2021г. Те обаче са легитимирани да ползват само ¼ ид.част от имота,
доколкото с договора за дарение обективиран в нот.акт № ***/2021г. са се съгласили синът
им П. А. да запази ползването на другата ¼ ид.част от имота. Легитимирано да търси
обезщетение за лишаване от ползване е и лицето с валидно учредено ограничено вещно
право на ползване, тъй като е носител на едно от правомощията на правото на собственост, а
именно правото на ползване.
Процесният имот – апартамент №** в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, с ид.
************ по Кадастралната карта, е с площ от 97,90 кв.м., като съобразно
притежаваните права ищците А. и Р. А.и са легитимирани да ползват ¼ част от него,
равняваща се на 24,48 кв.м. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
които в голямата си част представляват изявления на ищците съдържащи признания за
неизгодни за тях факти, направени пред държавен органи /съд/ се установява, че съпрузите
А.и не са били лишени от ползването на част от имота съответстваща на техните права. Така
в жалбата си от 28.11.2024г. същите признават, че са във владение на ¼ ид.част от имота
още от 26.01.2022г. В този смисъл са и изявленията на ищеца А. дадени в качеството му на
свидетел по гр.д.№ *******г. по описа на ВРС, според които към м.07.2023г. ищците ползват
в процесното жилище две помещения и части от коридора, в които са разположени техни
лични вещи, като самият А. А. разполага с ключ от входната врата на жилището и
„ежедневно е там“. От заключението на проведената СОЕ се установява факта, че двете
спални в жилището и прилежащите им тераси са заключени и не се ползват от обитателите
на жилището /ответницата С. и децата М. и М./, като липсват данни в периода между
01.2022г. до 11.12.2024г., когато ответницата К. е въведена във владение на имота въз основа
на издадения по невлязлото в сила осъдително решение на ВОС изпълнителен лист, ищците
да са лишавани от ползването на помещенията. Недоказани са и възраженията на ищците, че
ползването на двете помещения /спални/ в имота било обезпокоявано по някакъв начин от
ответницата, както и твърденията, че освен нея и двете общи с П. А. деца, жилището е
обитавано от нейната майка и деца от предходен брак.
Изчислена математически площта на ползваните от ищците А. и Р. А.и части от
процесното жилище - две помещения /спални/ с прилежащите им тераси е 44,48 кв.м., т.е
повече от тази, за ползването на която са материално правно легитимирани, поради което
следва да се приеме, че разликата над притежаваното от тях право се ползва от синът им П.
А.. Именно по този начин е разпределено и правото на ползване на съсобствения между А. и
Р. А.и и М. А. имот с решението по предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС, постановено по
гр.д.№ ******г. по описа на ВРС. Горното налага извод за неоснователност на предявените
от тях искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД, доколкото не е налице имуществено разместване
изразяващо се в имуществено обогатяване на ответницата за сметка на съпрузите А.и.
По отношение на ищеца П. А. липсват доказателства за това, че същият е лишен от
правото да ползва части от имота съответстваща на притежаваното от него право на
7
ползване - ¼ ид.част от имота, а тежестта да установи този факт е именно негова.
Доказателства в този смисъл не са ангажирани, като събраните по други дела свидетелски
показания, не могат да бъдат ценени по настоящото предвид това, че би се стигнало до
нарушение на принципа за непосредственост при събиране на доказателствата. За разлика от
другите двама ищци, П. А. като баща на две деца, които живеят в процесното жилище /М. и
М./ има задължението да осигури на своите деца необходимата жилищна площ. И ако М. А.
се легитимира като собственик на ½ ид.част от имота, то жизнената площ необходима за М.
А. следва да бъде осигурена /приспадната/ от тази която се полага на нейния баща.
Съобразно заключението на вещото лице по СОЕ, площта, която се следва да едно дете,
формирана като сбор от индивидуалната и допълнителната площ, е общо 21,55 кв.м. Не се
установи по безспорен начин дали разликата до площта от 24,47 кв.м., която е легитимиран
да ползва П. А. се ползва от ответницата С. К. или от неговите родители, които както бе
посочено по-горе са ползвали в процесния период с около 20 кв.м. повече от установените
си права. С оглед изложеното, поради недоказаност, неоснователен се явява и искът на
ищеца П. А..
Предвид обусловеността от резултата по главните искове, неоснователни се явяват и
исковете за присъждане на лихва за забава върху всяко от претендираните обезщетения за
периода от 01.04.2023г. до 30.04.2024г., както и законната лихва от завеждане на иска –
30.04.2024г. до изплащане на претендираната сума.
Предвид съвпадането на крайни изводи, до които достига настоящият съдебен състав
с тези формирани от първоинстанционния, обжалваното съдебно решение се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на съдебно-деловодните разноски в размер на 800 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция, което предвид броя на предявените искове
и материалния интерес по всеки от тях не се явява прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1765/16.05.2025г. постановено по гр.д.№ 5205/2024г.
по описа на ВРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.54, ет.8, ап.64, Р.
М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.„Ч.“, бл.54, ет.8, ап.64 и П. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, ап.43 ДА ЗАПЛАТЯТ на С. А. К.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к. „Ч.“, БЛ.**, ет.**, ап.43 сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9