О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 260433
град Бургас
, 29.09. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............29.09 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1840 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на И.С.
и К.С. *** –ответниците по гр.д. № 320/2018
г. по описа на Поморийския районен съд ,против решение № 108/24.04.2020
година постановено по същото дело ,с
което е намалено дарението ,извършено от Иванка Томова С. *** ,поч. на
10.12.2009 г.,с нот. акт за дарение на недвижим имот № 74/19.02.1999 г. ,н.д.№
102/1999 г. на нотариус Хр.Ройдев на
169,40/ 847 кв.м.ид.части от дворно място ,съставляващо имот пл.№ 2654 по плана
на гр.Поморие ,цялото от 847 кв.м. ,със 146,82/847 кв.м. ид.части от имота ,като е възстановил запазената
част на Т.С. от наследството на майка й Иванка С. .
Сочи
се на първо място от въззивниците ,че искът е недопустим поради неизправена нередовност на исковата
молба ,доколкото в нея и чрез прилагане на допълнителни доказателства ищцата не е установила какви движими и недвижими вещи е оставила в
наследство общата наследодателка на страните – с оглед разпоредбата на чл. 31
от ЗН и определянето на наследствената маса .
Настоящият
съдебен състав счита възраженията за основателни :
Като правен
институт запазената част е регламентирана с цел да защити най-близките на
наследодателя негови наследници по закон срещу безвъзмездни разпореждания –
завети и дарения. Самата запазена част (а така също и разполагаемата част)
съставлява не дял в натура от наследството, а цифрова величина, дроб от една
стойност. За да се определи размерът на тази величина, с чл. 31 ЗН е предвиден
алгоритъм – поредица от регламентирани действия, отклонение от който не е
допустимо предвид императивния характер на установеното с тази разпоредба
правило. Изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се
извършва от размера на масата по чл. 31 ЗН. Последният се получава, след като
се остойностят всички парично оценими активи на наследодателя по цени към
момента на откриване на наследството и от така получената величина се извадят
задълженията му (включително увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН).
В резултат от това действие се определя чистият актив (чистата стойност на
наследството, свободното от безвъзмездни разпореждания имущество). Разбира се,
такъв е налице в случаите, когато стойността на активите надвишава стойността
на задълженията.
Настоящият състав
на изцяло споделя становището,
обективирано в Решение № 261 от 9.07.2012 г. по гр. д. № 46/2012 г. на I г. о.,
Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 3542/2013 г. на I г. о., Решение № 38
от 9.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г. на II г. о. и др., според които при направено
искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да разпредели
доказателствената тежест между страните, за да предприемат последните
съответните действия по посочване на наследственото имущество, което да формира
масата по чл. 31 ЗН, при което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза,
която да остойности същата, доколкото това е безусловно необходимо, за да се
прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН. Следва да
бъдат съобразени и задължителните указания,
2.
обективирани в т. 1 от ТР №
1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Същевременно, според т. 3 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК, когато за приложението на императивна материалноправна
норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират
служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение. Като се има предвид изложеното, налага се извода,
че при направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, ако
първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ГПК
да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти за установяване
на масата по чл. 31 ЗН, да разпредели доказателствената тежест по отношение на
същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, това
следва да бъде поправено от въззивния съд в изпълнение на задължението му да
осигури правилното приложение на закона, уреждащ реда, по който се упражнява
потестативното право на намаляване на завещание или дарение до размера,
необходим за възстановяване на запазената част на наследника.В случая с
определението си от 20.05.2019 г.
районният съд е приел ,че
доколкото ищецът е доказал
степента си на родство , а ответникът не е доказал какво имущество включва наследствената маса ,следва да
приеме ,че наследствената маса включва само ищуществото,предмет на
бевъзмездното разпореждане и да намали
съответно запазената част.Нито в исковата молба обаче ,нито в отговора на
исковата молба се е твърдяло ,че наследствената маса на общия наследодател
включва само имущественото ,предмет на
безвъзмездно разпореждане .Напротив – налице са били и твърдения за
съществуване и на друго имущество ,предмет на безвъзмезно разпореждане.Освен
това съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е указал на ответната страна за тежестта
й да докаже ,че в наследствената маса е било включено и друго имущество .Ето
защо настоящият съдебен състав счита ,че делото не е изяснено от фактическа
страна .Следва да бъде отменено определението за приключване събирането на
доказателствата и указано на страните да
заявят точно какво имущество се е
включвало в наследствената маса на общата наследодателка към момента на смъртта
й ,както и какви други безвъзмезни
разпореждания са били извършени приживе от нея и в чия полза.Едва след
това ще може да се пристъпи към извършване на преценка относно размера на разполагаемата
и запазената част от наследството на наследодателя на страните .
С оглед на горното и на
осн.чл. 253 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 23.09.2020 г.
за приключване събирането на доказателствата .
УКАЗВА страните да уточнят
какви движими и недвижими вещи /вкл.земеделски земи / е оставила в наследство общата
наследодателка Иванка Томова С. /поч.
2009 г./,вземания,права върху вещи ,парични средства ,задължения ,какви други
безвъзмездни разпореждания и в чия полза
са били извършени приживе от наследодателката им ,включително и на парични
средства ,като бъдат представени и доказателства в тази връзка .
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 21.10.2020 г. от 10,00
часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
3.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.