Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 284 24.01.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5226 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано
от **** P. Г. А. и Т. Я. К. против Д.В.Д. с ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че
вземанията произтичат от сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Д.Д. Договор за
бяла карта № **** от 21.10.2015 г., по силата на който ответната страна
получила револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. В
договора била предвидена възможност за увеличаване на лимита, като с
подписването на Анекс към договора от ***** г. същият бил увеличен на 500 лева.
С подписването на договора кредитодателят
предоставил на ответната страна платежен инструмент – кредитна карта,
като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита след
активиране на картата и влизане в сила на договора, с което изпълнил
задълженията си да предостави заемната сума. Страните подписали и приложение №
1 към договора – Условия за ползване на международната платежна карта, които
съдържали и тарифа за дължимите такси за ползването й. Твърди се в исковата
молба, че ответната страна усвоила сума в общ размер на 498,77 лева, като върху
тази сума дължала дневен лихвен процент, които възлизал на 94,08 лева за
периода от 25.10.2015 г. /датата на първата транзакция/ до 06.02.2017 г. –
датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Твърди се, че съгласно договора за кредит, ако
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения падеж бил
длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство,
така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задължението му в тридневен срок до
представяне на обезпечението. При забава за плащане на сумата в размер на 15%
от кредитния лимит ответникът дължал на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите, както и такса в размер на 120 лева, включваща разходи за извънсъдебно
събиране на задължението. В случая Д.Д. дължала разходи и такса за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 197,50 лева като същите били дължими на
основание чл. 10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Твърди се, че поради трайната забава и виновното
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника цялото му
задължение станало предсрочно изискуемо, като същото е обявено за изискуемо на
06.02.2017 г. и считано от тази дата Д. дължала и заплащането на мораторна
лихва върху главницата за периода от 07.02.2017 г. до подаване на заявлението в
съда – 31.10.2017 г. в размер на 33,75 лева.
Твърди се, че с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 11.11.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 12.09.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД вземането било прехвърлено в полза на
ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 18208/2017г. по описа на ПдРС и тъй като
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищецът депозирал исковата молба, като инициирала
настоящото производство за установяване на сумите по заповедта /с изключение на
претенцията за неустойка, по отношение на която производство е прекратено с
влязло в сила определение/, а именно: сумата от 498,77 лева – главница, дължима
по договор за кредит „Бяла карта“ № **** от 21.10.2015 г., сключен с „Аксес
Файнанс” ООД, вземанията по който са предсрочно изискуеми, считано от 06.02.2017
г. и прехвърлени на 12.09.2017 г. с приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД; 94,08 лева – договорна лихва за периода
24.10.2015 г. – 06.02.2017 г.; 197,50 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; 33,75 лева – законна лихва за периода
07.02.2017 г. – 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.11.2017 г. до
окончателното погасяване. Претендира се и присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от
ответната страна Д.Д. и от пълномощника й – адв. М. са постъпили писмени
отговори, с които се изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
На първо място се оспорва твърдението, че ответната
страна е уведомена за извършената цесия, поради което ответника счита, че същата
не е породила действие. На следващо място, дори да се приеме, че цесията е
породила действие, то ответника счита, че не е налице твърдяната предсрочна
изискуемост на вземането по договора, тъй като не е настъпил фактическия състав
пораждащ възможността на кредитора да получи предоставената главница по кредита
преди изтичане на уговорения в полза на длъжника срок. В този смисъл се твърди,
че ответната страна не е била уведомена за обявяване на предсрочна изискуемост
от страна на кредитора преди подаване на заявлението в съда.
Отделно от това, от процесуалния представител на
ответника се въвеждат възражения за недействителност на договора за кредит
поради неспазване разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, а именно – липсвали
подписи от ответника на всяка страница от общите условия. В тази връзка се
позовава на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която при недействителност
на договора за потребителски кредит потребителят дължал връщането само на
чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Твърди се, че
доверителката му за периода от 24.10.2015 г. до 02.11.2016 г. е усвоила сумата
от общо 828,52 лева, като за периода 04.12.2015 г. – 23.12.2016 г. е заплатила
на кредитодателя сумата от общо 1095 лева и следователно е погасила процесното
вземане, изразяващо се в чистата стойност на усвоената по кредита сума, като
дори е платила в повече от дължимото. Счита също, че клаузата за дължимост на
разходи и такси е нищожна по аргумент от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и на това
основание ответника не дължи сумата от 197,50 лева. Излагат се в тази връзка
аргументи, че отговорността за разноски, въведена с разпоредбата на чл. 22, ал.
4 и ал. 5 от договора представлява по съществото си неустойка, дължима при
забава, а не покрива извършени разходи по събиране на вземането и е нищожна,
доколкото е клауза прикриваща неустойка за забава и не поражда задължение за
ответната страна.
Въз основа на гореизложените съображения се моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените установителни
искове, като неоснователни и недоказани по основание и размер. Претендира
присъждане на направените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 18208/2017 г. по описа на ПдРС, Х гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед
№ 11083 от 17.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 498,77 лева – главница; 94,08 лева – договорна лихва за периода 24.10.2015
г. – 06.02.2017 г.; 222,78 лева – договорна лихва за периода 06.11.2015 г. –
06.02.2017 г.; 197,50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; 33,75 лева – законна лихва за периода 07.02.2017 г. –
31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното
погасяване. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на
ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането,
което той направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Досежно сумата от 222,78 лева за периода 06.11.2015 г.
– 06.02.2017 г., с определение № 12774 от 07.12.2018 г., съдът е прекратил
производството по делото, като е обезсилил заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 11083 от 17.11.2017 г., издадена по ч. гр. д. №
18208/2017 г. по описа на ПдРС, Х гр. с., в частта относно претенцията за
установяване на задължение в размер на 222,78 лева за периода 06.11.2015 г. –
06.02.2017 г.
По делото са приети като писмени доказателства:
Приложение № 1 от 12.09.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016 г.; уведомление за прехвърляне на вземането, произтичащо от Договор
за кредит „Бяла карта“ № **** от 21.10.2015 г. на основание Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от
12.09.2017 г. сключени между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
и „Аксес Файнанс“ ООД; нотариално заверено пълномощно с рег. № 11767 от 29.12.2016
г., по силата на което „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на „Аксес Файнанс“ ООД всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 11.11.2016 г. между
„Аксес Файнанс“ ООД като Цедент и „АКПЗ“ ООД като Цесионер, включени, в което и
да е подписано Приложение № 1 между страните, което е станало неразделна част
от Рамковия договор за цесия; справка по договор за кредит № **** от 21.10.2015
г., с отпуснат първоначален кредитен лимит от 400 лева, впоследствие увеличен
на 500 лева; справка за изпратени смс-и на ответника в периода 24.12.2016 г. –
02.09.2017 г.; вносна бележка от 04.12.2015 г. за сумата от 100 лева; вносна
бележка от 04.01.2016 г. за сумата от 100 лева; вносна бележка от 01.02.2016 г.
за сумата от 100 лева; вносна бележка от 02.03.2016 г. за сумата от 60 лева; вносна бележка от 02.03.2016
г. за сумата от 60 лева; вносна бележка от 04.04.2016 г. за сумата от 75 лева; вносна
бележка от 03.05.2016 г. за сумата от 75 лева; вносна бележка от 01.06.2016 г.
за сумата от 75 лева; вносна бележка от 05.07.2016 г. за сумата от 75 лева; вносна
бележка от 05.08.2016 г. за сумата от 75 лева; вносна бележка от 02.09.2016 г.
за сумата от 75 лева; вносна бележка от 25.10.2016 г. за сумата от 75 лева; вносна
бележка от 28.11.2016 г. за сумата от 75 лева; вносна бележка от 23.12.2016 г. за сумата от 75
лева.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че по договор за кредит „Бяла карта“ № ****
от 21.10.2015 г. е предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 400 лева,
като с Анекс от **** към него кредитният лимит е увеличен на 500 лева. Сумата
по кредита е усвоявана на части чрез кредитната карта, като общата стойност на
изтеглената с картата сума е в размер на 838,52 лева. Общата сума на
направените вноски по картовата сметка на кредитополучателя е 1035 лева, с
които са погасени: 138,52 лева – договорна лихва; 838,52 лева – главница, като
остава надплатена сума в размер на 57,96 лева. В. л. е посочило, че в
представената от ищцовото дружество справка за движението по картова сметка за
периода 24.10.2015 г. – 06.02.2017 г., начислената договорна лихва по чл. 4,
ал. 1, т. 2 е общо 235,13 лева, от която погасена 142,01 лева и непогасена
93,71 лева.
По делото са приети като доказателства и заверен
препис от договор за кредит „Бяла карта“ от 21.10.2015 г.; Приложение № 1 към
договор за кредит „Бяла карта“ с КИД 440152 от 21.10.2015 г., както и Анекс от
****, като с протоколно определение от 04.07.2019 г., на основание чл. 183 от ГПК съдът е изключил от
доказателствената съвкупност по делото, приложените в препис към исковата молба договор за кредит „Бяла
карта“ от 21.10.2015 г., Приложение № 1 към същия и Анекс от ****
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Ищецът основава вземането си на сключените между страните договор за
кредит „Бяла карта“ от 21.10.2015 г., Приложение № 1 към него, както и Анекс от
****
С оглед линията на защита,
с отговора на исковата молба, пълномощникът на ответника е поискал на основание
чл. 183 ГПК горепосочените документи да бъдат представени в оригинал. Искането
е заявено своевременно – с отговора на исковата молба, като съдът го е уважил
/с четеното определение, в протокол от о.с.з., проведено на 16.05.2019 г./ и е
задължил ищцовата страна на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал по
делото до следващото съдебно заседание /проведено на 04.07.2019 г./ договор за
кредит „Бяла карта“ от 21.10.2015 г., Приложение № 1 към него, както и Анекс от
**** Съдът изрично е посочил, в изпратеното до страната съобщение да се впишат
последиците от непредставяне на документите в оригинал. Със съобщение, получено
от процесуалния представител на ищеца на 30.05.2019 г. ищецът е уведомен за
задължението си да представи горните документи в оригинал, в посочения срок,
като в изпратеното съобщение са вписани и последиците на чл. 183 ГПК. И
доколкото страната не е предприела действия, с които да изпълни задължението си,
като не е взела и становище относно невъзможността да представи в оригинал или
в официално заверени преписи документите, то с протоколно определение от
04.07.2019 г., на основание чл. 183 ГПК съдът е изключил от доказателствената съвкупност по делото, приложените в
препис към исковата молба договор за кредит „Бяла
карта“ от 21.10.2015 г., Приложение № 1 към него, както и Анекс от ****
Задължението за представяне на оригинали на документи възниква за страната на
основание чл. 183 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато по делото се
прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис,
но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа
или официално заверен препис от него. Ако това задължение не се изпълни, представеният
препис следва да се изключи от доказателствата по делото дори и без да е
направено изрично искане от другата страна, тъй като не се установява по
делото, че такъв документ съществува. Следва да се посочи, че доказването е
процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното
право и предопределя правните изводи на съда. Поради изключването на тези
доказателства от делото, то съдът намира, че не се доказа наличие на
облигационна връзка между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество е
прехвърлило вземането си на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
С това и исковете, предявени от цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД остават недоказани по основание. Съдът намира, че останалите
събрани по делото доказателства не са достатъчни за доказване на договорното правоотношение
между ответника и цедента. Допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е взела
предвид приложените по делото доказателства, като към момента на изготвянето й,
договор за кредит „Бяла карта“ от 21.10.2015 г., Приложение № 1 към него, както
и Анекс от **** не са били изключени от делото и съответно са съобразени в
експертизата. Следва да се посочи, че и представените от ответната страна
вносни бележки, не могат да доведат до категоричен и еднозначен извод, че
вземането е възникнало на правното основание, на което се позовава ищеца, доколкото
като основание за преводите са посочени или ЕГН на ответницата, или захранване
на сметка, а на две вносни бележки – вноска по бяла карта, което обаче не може
да обоснове категоричен извод, че се касае за правоотношението на което се
позовава ищеца. Още повече, че съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит договора за кредит се сключва в писмена форма на хартиен
или друг носител.
С оглед гореизложеното и
доколкото ищцовата страна не успя да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между цедента „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата Д.Д., то и
предявените установителни искове се явяват неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради извода за
неоснователност на предявените установителни искове, безпредметно е обсъждането
на останалите възражения на ответника за недължимост на процесното вземане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено
е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК, касаещ сумата от 100
лева – депозит за вещо лице, 2 лева – банкова такса и адвокатско възнаграждение
в размер на 1200 лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. В представения ДПЗС е постигнато
съгласие, адвокатската защита да бъде оказана безплатно. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер -
съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възлиза на 303,28 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 НМРАВ, при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева и
доколкото по делото са проведени общо 5 съдебни заседания, то ищецът следва да
бъде осъден да заплати и сумата от 300 лева, съответно за третото, четвъртото и
петото заседание по делото, като сумата от общо 603,28 лева следва да се
заплати лично на пълномощника – ***. С. М.. Сочената в списъка норма на чл. 2,
ал. 5 НМРАВ е неприложима – искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС не са предявени.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 122 лева –
депозит за вещо лице и банков превод, за което по делото са представени
надлежни доказателства /л. 122/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** P.
Г. А. и Т. Я. К. против Д.В.Д. с ЕГН
**********,***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Д.В.Д., че
дължи на ищеца сумата от 498,77 лева – главница, дължима по договор за кредит
„Бяла карта“ № **** от 21.10.2015 г., сключен с „Аксес Файнанс” ООД, вземанията
по който са предсрочно изискуеми, считано от 06.02.2017 г. и прехвърлени на
12.09.2017 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД; 94,08 лева – договорна лихва за периода 24.10.2015 г. –
06.02.2017 г.; 197,50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; 33,75 лева – законна лихва за периода 07.02.2017 г. –
31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед № 11083 от 17.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18208/2017 г. по
описа на ПдРС, Х гр. с.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** P. Г. А. и Т. Я. К., чрез
пълномощника си **** Н. А. С. ДА ЗАПЛАТИ
на *** С. П. М., **** към АК – Пловдив, с Личен № ******, служебен адрес: гр. П.,
бул. „М.” № **, ****, СУМАТА от 603,28
лева /шестстотин и три лева и двадесет и осем стотинки/ – представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. В. Д.,
ЕГН ********** в производството по настоящото гр. д. № 5226/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** P. Г. А. и Т. Я. К., чрез
пълномощника си **** Н. А. С. ДА ЗАПЛАТИ
на Д.В.Д., ЕГН **********,***, СУМАТА от общо 122 лева /сто двадесет и два лева/ – разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.