РЕШЕНИЕ №260068
гр. П., 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на девети април през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
17/2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано след
изпращането му по подсъдност от В.ски районен съд на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК с влязло
в сила определение № 486 от 09.07.2020 г. по гр. д. № 641/2019 г. след допуснато увеличение размера на претенцията по реда
на чл. 214 от ГПК от първоначалните 1 000 лева, частично от 30 000
лева, на 26 000 лева, частично от 30 000 лева.
Предявен е иск
от Х.С.Д., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и
законен представител С.Х.Д., ЕГН ********** (с молба вх. № 4803 от 01.10.2019
г. е отстранена техническата грешка в името и ЕГН на бащата на ищеца – л. 70 от
делото), и двамата с адрес: с. Б., ул. „***“ № **, община С., област П., чрез
адв. Г.Х. от САК, със съдебен адрес:***, срещу
„ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева, частично от 30 000 лева,
за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие (ПТП) от ***г. с делинквент А. Х. Н., управлявала л. а. марка „М.“, рег. № ***, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка
на адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, в „Общинска банка“ АД, с
IBAN ***.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На ***г. е настъпил пътен инцидент на
път **, км. ****, при който водачът на МПС марка „М.“, рег. № *** А. Х. Н. е
предприела маневра за изпреварване на неизвестен товарен автомобил, движещ се в
посоката й на движение, без да съобрази това, че насрещната пътна лента в този
момент е заета, респ. по този начин се сблъсква последователно с движещите се
там МПС марка „***“, рег. № ***, управлявано от С. Г.и МПС марка „С. “, модел „К.“, рег. № ***,
управляван от М. М. Б.. Вследствие на инцидента пострадал ищецът Х.С.Д., който
е пътувал на задна дясна седалка в л. а. „М.“. Бил съставен Констативен
протокол № *** от ***г. на РУ – В.. Образувано било ДП № 583/2018 г. на РУ на
МВР – В., пр. преписка № 1275/2018 г. на РП – В.. Твърди се, че непосредствено
след инцидента ищецът *************** Излагат се подробни твърдения за
изпитваните от ищеца неимуществени вреди – ******** и т. н. Отговорността на
виновния водач А. Н.била застрахована към тази дата по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със ЗД „Бул инс“ АД. На 05.02.2019 г. от името на
пострадалия е била отправена претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди към застрахователя, но същият не се произнесъл
в срока по чл. 496 от КЗ. Моли за уважаване на иска за 26 000 лева,
частичен от 30 000 лева, ведно със законата лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2019 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът „ЗД Бул инс“ АД, чрез адв. Р.А. ***, е подал
отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва мястото
на настъпване на инцидента, механизма му, вината на А. Х., настъпилите
увреждания и т. н. Прави възражение за съпричиняване, тъй като с поведението си
ищецът сам се е поставил в риск, като не е използвал обезопасителен колан и по
този начин не е положил минималната грижа за собствената си безопасност. Направил
е също така при условие на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адв. възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди
от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран
е родовокомпетентният съд по чл. 104, т. 4
от ГПК.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 05.02.2019 г. - обстоятелство,
по което не се спори между страните. Предвид бездействието на ответника, исковете
са предявени на 20.06.2019 г., т. е.
след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Претендира се и
законната лихва върху главницата, като материалноправна последица от
уважаването му, считано от датата на подаване на исковата молба, която е
20.06.2019 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че гражданската отговорност на
делинквента А. Х. Н. е застрахована към датата на инцидента – ***г. при
ответното дружество.
Установява се, че на 06.12.2019 г. е одобрено Споразумение по
чл. 384 от НПК по НОХД № 406/2019 г. на РС – В., за това, че А. Х. Н., ЕГН **********,
се признава за виновна в това, че на ***г. на главен път *** км. ***** в посока
с. В. – гр. В., при управление на МПС марка „М.“, рег.
№ ***, е нарушила правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при
избиране на скоростта на движението не се е съобразила с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта, и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението, в чл. 42, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДвП – като водач, който изпреварва, е
била длъжна, когато при изпреварване навлиза в пътната лента, предназначена за
насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея и да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да
извърши изпреварването за кратко време и в чл. 50, ал. 1, пр. 2 от ППЗДвП, и по
непредпазливост е причинила телесна повреда на повече от едно лице – едно от
които ищецът по делото Х.С.Д., а именно *****, причинил му разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК – престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 1 от НК вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, чл.
342, ал. 1 от НК.
Видно от епикриза, издадена от МБАЛ – В. ЕООД, ищецът,
веднага след злополуката, е постъпил в лечебното заведение на ***г. и е изписан
на 28.08.2018 г., с окончателна диагноза *****.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р Б. П.по
допуснатата съдебномедицинска експертиза (СМЕ), приета от съда за обоснована и
компетентно изготвена, се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с пътния
инцидент от ***г. са получените от ищеца: *******. Травматичният шок е причинил
на постарадалия *******по смисъла на чл. 129 от НК. Проведено е било
консервативно лечение в лечебното заведение. *******************************
В открито съдебно заседание при изслушване на вещото лице се
уточнява, че няма данни ищецът да е имал усложнения и да се е въстановявал
по-дълъг период от посочения в заключението, а именно около десетина дни.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице инж. В.М.
по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза (САвТЕ), приета от съда за
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че механизмът е настъпил по
следния начин: На ***г. към **** часа, при управление на л. а. М. на път ****,
на около 200 метра след **** шофьорът А. Х. веднага след излизане от десен
завой предприела изпреварване на движещ се пред нея товарен автомобил
(най-вероятно композиция: влекач с полуремарке). Видимостта напред била около
160-190 метра, което е достатъчно за изпреварване, но при липса на насрещно
движение. В един момент, преди началото на следващия ляв завой, колата
достигнала до средата на композицията, като пред нея се появил насрещно движещ
се л. а. ***. Поради малката дистанция между двата автомобила водачът на *** не
успял да реагира и последвал масивен удар в предните леви части на М.то и ***-то
(първи удар). След удара лекият
автомобил М. се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, при което
завъртане се удря със задната дясно странична част в задната лява част и гума
на товарния автомобил (втори удар).
След този удар М.то се насочва напред и наляво, заставайки напречно в лявата
лента, по която идвал втори автомобил „С. “. Водачът на С. реагирал на аварийно спиране, но последвал
удар (трети удар) в дясната странична
част на М.то с предната част на С. а. От техническа гледна точка,
непосредствената причина, довело до настъпване на процесното ПТП е неправилната
преценка на свободното разстояние пред автомобила от страна на водача на л. а. М.
А. Х. и предприетото изпреварване при тези условия. Произшествието е настъпило
в началото на ляв завой, на около 380 метра след жп прелеза, в лявата лента, в
края на правата отстечка между десен и следващ ляв завои по посока гр. В.. В
зоната на ПТП пътното платно е широко 7 метра, разделено на две ленти, като
прекъсваната линия е в лентата за насрещно движение, но самото изпреварване е
предприето в отсечка, където хоризонталната маркировка разрешава изпреварване.
От събраните по делото гласни доказателства се установява
следното:
Свидетелят М. М. Б., водач на л. а. „С. “, участвал в
процесния инцидент, споделя, че пътували две коли към морето – първата ***, в
която пътувала сестра му и втората, в която пътувал той. А. Х., управлявала л.
а. М. предприема изпреварване, като челно удря колата на сестра му, след което
се завърта и удря и неговата кола. В М.то е имало две малки деца. Инцидентът
става около ***** часа.
Свидетелят Т.И. П., *****на ищеца, споделя, че е пътувала в
л. а. М., на задната седалка заедно с децата К. и Х.. След ПТП-то тя и децата
били пострадали, въпреки че имали поставени предпазни колани. В автомобила
пътували пет човека – тя, А. Х., която управлявала М.то, Й. – ******. Х.
/ищецът/ бил с ***********************
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния
и вреда; 4/ вина (презумира се); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които
търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установеното в наказателното производство обвързва и
гражданския съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия състав
на престъплението – така Решение № 178
от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о.
В настоящия случай е одобрено Споразумение по НОХД № 406/2019
г. на РС – В. по чл. 384 от НПК, което има последици на влязла в сила присъда,
съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК. С оглед на това, обвързващото
действие на това споразумение се проявява досежно настъпилото на
***г. увреждане на здравето на ищеца по вина на делинквента А. Х. Н., изразяващо
се във временно опасно за живота разстройство на здравето – *****.
Съдът приема,
че всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното
дружество са налице: установен деликт при съответно авторство – А. Х. Н., която чрез
противоправното си поведение причинява вреда на ищеца,
изразяваща се както в ******************, при безспорно установена причинна
връзка между деянието и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между
делинквент и
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване от страна на ищеца:
Възражението е основано на липса на
поставен от ищеца предпазен колан. Събраните по делото доказателства сочат на
поставен от ищеца обезопасителен колан по време на злополуката, поради което
възражението е неоснователно.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично
обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото сочат, че
пострадалият Х.С.Д. (на 13 г. към датата
на ПТП) е получил *****, *******************
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Не се е
стигнало до усложнение в здравословното състояние на пострадалия, същият няма ********,
които да налагат по-продължителен период на възстановяване, няма ***********,
останали от инцидента. Твърдяните от свидетеля Т. П.*********************************.
Всичко това обосновава извод, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди подлежат на справедливо
обезщетяване в размер на 2 000 лева, което в
достатъчна степен отговаря на леките
наранявания на ищеца, обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г. и
особеностите на случая, като за разликата до 26 000 лева, частично от
30 000 лева същият следва да се отхвърли.
По
разноските:
Ищецът е поискал присъждане на 320
лева – за държавна такса по иска (установява се, че са внесени само 50 лева за
първоначалния размер на иска, за увеличения размер не е внасяна държавна такса,
тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът не дължи такава), 880
лева – за адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество (които
обаче не са заплатени от ищеца или негов представител, а от трето лице С. Р. С.,
поради което не представляват разноски на ищеца по делото), 40 лева – за
депозит за свидетел (същите като неизплатени на свидетеля по чл. 168 от ГПК
могат да се поискат обратно от вносителя от съда, където са внесени, поради
което не са разноски, които да подлежат на заплащане от насрещната страна), 300
лева – депозит за вещи лица по СМЕ и САвТЕ. Или, по съразмерност с оглед
уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 94.62 лева.
Въпреки неприсъждането на адвокатско
възнаграждение следва да се посочи, че възражението на ответника за
прекомерност на същото е неоснователно.
Ответникът от своя страна претендира
разноски за 360 лева - адв. възнаграждение (за което няма представено
доказателство за плащане) и 600 лева депозити. Съразмерно на отхвърлената част
от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 553.85 лева.
Когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6
от ГПК осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г.
о.; Решение № 321/30.01.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). В случая държавната такса за увеличения размер от
25 000 лева (разликата между първоначалните 1 000 лева и 26 000
лева) е в размер на 1 000 лева. Следователно ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на съда и сумата от 76.92
лева разноски за производството.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Х.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили
в резултат на ПТП от ***г. с делинквент А. Х. Н., управлявала л. а. марка „М.“, рег. № ***, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 20.06.2019 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата
сметка на адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, в „Общинска банка“
АД, с IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдените 2 000 лева до
претендираните 26 000 (двайсет и шест хиляди) лева, частично от 30 000 лева
(трийсет хиляди), като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Х.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 94.62 лева (деветдесет и
четири лева и шейсет и две стотинки), представляващи разноски за
първа инстанция – държавна такса и депозити за вещи лица,
съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87,
сумата от 553.85 лева (петстотин петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи направени разноски от ответника за първа инстанция - депозити,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 76.92
лева (седемдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки), представляващи разноски по делото – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: