Определение по дело №17808/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24082
Дата: 11 юни 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110117808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24082
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110117808 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на "фирма" ЕООД срещу И. С. К., заведена
под вх. № 370174/21.12.2022г.
С определение от 25.03.2024г. производството по делото е разделено, като пред настоящия
съдебен състав са висящи единствено исковете, произтичащи от договор за заем от
06.01.2020г., сключен с "фирма" ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна
неподсъдност на спора на СРС поради това, че постоянният му адрес е в гр. Кърджали,
което се установява от приложеното копие от лична карта и от служебно извършена справка.
Съгласно чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който се намира
постоянният адрес или седалището на ответника, като ответникът своевременно е направил
отвод за местна неподсъдност.
Ищецът в исковата молба се позовава на договорна подсъдност съгласно т. XI от договорите
за заем, в която е уговорено, че споровете ще се решават от компетентния съд в гр. София.
С определение № 344 от 22.07.2016г. по ч. т. д. № 1364/2016 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС , е
допуснато касационно обжалване по относимия към настоящото дело въпрос дали
споразумението за договорна подсъдност, включено в договора, от който е породено
цедираното вземане, поражда действие и в отношенията между цесионера и длъжника.
Прието е, че съгласно константната практика на ВКС относно арбитражното споразумение,
обективирана в решение № 71 от 09.07.2015 г. по т.д. № 3506/14 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 44 от 29.06.2016 г. по т.д. № 971/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
арбитражното споразумение има самостоятелен характер спрямо договора, в който е
инкорпорирано. То се подчинява на отделен режим и тази негова относителна
самостоятелност, определя, че то не е принадлежност към договора, респ. към вземането.
Правата и задълженията на страните по договора, са различни от правата и задълженията по
1
арбитражното споразумение. Следователно само по себе си правото на една от страните да
отнесе спора пред арбитражен съд съгласно сключен договор, не може да се прехвърли
заедно с правата му по договора, тъй като на това право да се отнесе спора пред арбитражен
съд съответства задължение на насрещната страна по арбитражното споразумение да
изпълни уговореното помежду им. Без насрещната страна - длъжник да се е съгласил спрямо
цесионера, не може да се приеме, че има съгласие за отнасяне спора пред арбитраж.
Следователно арбитражната клауза не е принадлежност и не следва прехвърлянето на права
по договора, тъй като няма съгласие на длъжника за това. Няма значение дали длъжникът е
уведомен или не за цесията. Това уведомяване има значение за прехвърлянето на правата и
действието на цесията спрямо длъжника, но уведомяването не означава, че има съгласие за
постигане на арбитражно споразумение. Без изрично изразено писмено съгласие, не може да
се приеме, че има прехвърляне на арбитражна клауза. Всички изложени по - горе
съображения са относими и към споразумението на избор на съд, доколкото и двете
споразумения са израз на съгласието на страните да възложат своя спор на избран от тях
правораздавателен орган.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че между страните по делото не е налице
споразумение за отнасяне на спора пред съда в гр. София, което би обусловило неговата
компетентност да разгледа спора. Клаузите, свързани с договорната подсъдност, не важат в
отношенията с цесионера, поради което възражението за местна неподсъдност се явява
основателно и делото следва да бъде изпратено по компетентност на РС - Кърджали.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело пред СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС - Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на РС – Кърджали.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2