Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297
24.02.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на десети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при
секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
административно дело № 1297 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28а, ал. 2 от Закона за защита от шума в
околната среда (ЗЗШОС), вр. чл. 145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
постъпила жалба от И.И.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, и „АГНЕС 95“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Амфора“ №
1, представлявано от управителя Т.С. П., против разпореждане с рег. № 346р-6669
от 30.06.2020 г., издадено от И.Д. П.на длъжност „КО“ в Районно управление
Созопол при ОДМВР- Бургас, за преустановяване на озвучаването в бар „Елвис“,
находящ се на централната алея в гр. Созопол.
В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане, поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Оспорват
се констатациите на административния орган и се сочи, че те не кореспондират с
предвидените в приложимия материален закон предпоставки за издаване на
разпореждането. Наведени са доводи за неприложимост на забраната, установена в
чл. 16а от ЗЗШОС, като се сочи, че обектът се намира на територията на плаж
„Централен“ в гр. Созопол. Наред с това се сочи, че в обжалваното разпореждане
е допусната неяснота относно неговия адресат, както и че не са изложени в него
фактическите основания, мотивирали контролния орган да наложи мярката. Наведени
са също доводи за ненадлежно връчване на разпореждането и за допуснато от
Община Созопол забавяне при предоставяне на административни услуги, в частност
при издаване на удостоверение за категоризация на обекта. Отбелязано е, че
нивата на шум не са установени посредством специални измервателни средства и се
твърди, че в непосредствена близост до проверения обект има други крайбрежни
заведения. По същество се иска отмяна на разпореждането.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателите
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. В писмена защита развива подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли за
неговата отмяна.
Ответникът оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Представя доказателства.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирани лица.
Съдът приема, че за жалбоподателя „Агнес 95“ ЕООД е налице правен интерес от
оспорването, макар да не е адресат на разпореждането. Дружеството стопанисва
процесното увеселително заведение, чиято основна дейност предполага подходящо
озвучаване, поради което и разпореждането за преустановяване на озвучаването
пряко се отразява на упражняването на тази дейност. С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят „Агнес 95“ ЕООД стопанисва увеселителен обект- бар
„Елвис“, разположен на
територията на плаж „Централен“ в гр. Созопол, с управител И.И.Й., заемащ
длъжността въз основа на трудов договор № 142/04.06.2020 г. На 30.06.2020 г. в
02.50 часа, по повод постъпил сигнал за повишени нива на шум, е извършена в
обекта проверка от служители на МВР, при която е установено, че се използва
озвучителна техника, в нарушение на установената с чл. 16а от ЗЗШОС забрана. Прието
е от проверяващите лица, че е налице хипотезата на чл. 28а от ЗЗШОС, поради
което е издадено оспореното разпореждане, с което е разпоредено на управителя Й.
преустановяване на озвучаването с използваната система за озвучаване.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
присъствалият по време на проверката Илиян Русев Янчев, барман в провереното
заведение. Според показанията на същия, заведението е от закрит тип, със стени
и покрив, а озвучителната техника с тонколони и усилватели е разположена в
самия бар. Свидетелят сочи, че по време на проверката озвучителната техника не
е проверявана от полицейските служители, а е проведен разговор с управителя на
алеята пред заведението. Заявява, че в 23.00 часа озвучителната техника се
спира и към момента на проверката тя не е използвана, както и че в близост до
бара- на около 15-20 метра има още няколко заведения, три от които с нощен
режим на работа.
От показанията на свид. М. се установява, че проверката в увеселителното
заведение е извършена по повод няколко сигнала за нарушаване на нощната тишина.
На място е констатирано от проверяващите лица, че заведението е от открит тип, без
врати и прозорци, без прегради, които да ограничават шума, и се намира на самия
плаж в гр. Созопол. При извършване на проверката е проведен разговор с
управителя до входа на заведението, като ясно е възприето от полицейските
служители, че в него звучи музика от музикална уредба. След разговор с
управителя, звукът на уредбата е намален. По преценка на свидетеля най-близкото
заведение се намира на около 50 метра от бар „Елвис“, от другата страна на
алеята, и не може да има съмнение, че възприетият от него шум е от проверявания
бар.
При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган- командир на отделение в група „Охранителна полиция“ в РУ Созопол при
ОДМВР- Бургас, оправомощен със Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на
министъра на вътрешните работи. Издадено е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Не е налице
сочената от жалбоподателя неяснота относно адресата на разпореждането. С него е
разпоредено преустановяване на озвучаването с озвучително средство в проверения
бар „Елвис“, стопанисван от „Агнес 95“ ЕООД. Като адресат на разпореждането е
посочен управителят на бара И.Й., доколкото същият е ангажиран с цялостното
ръководство и организация на всички дейности в него (длъжностна характеристика
на л. 75 от делото), в т.ч. озвучаването, и с оглед постигане крайната цел на мярката-
незабавно преустановяване на шума и осигуряване спокойствието на гражданите. Неоснователни
са също доводите за допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на
мотиви. От съдържанието на разпореждането е видно, че мярката е наложена,
поради нарушаване на забраната за озвучаване на обекти в часовия интервал по
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, като с тези мотиви Й. несъмнено е запознат още по време
на проверката, видно от даденото писмено сведение, приложено в преписката (на
л. 53). В разпореждането са посочени датата и часа на извършване на проверката и констатиране на
нарушението, обектът е ясно индивидуализиран и е описан начинът на музикално
озвучаване на същия- чрез система за озвучаване. Действително, нивата на шум не
са установени посредством специални измервателни средства, но и такова
изискване не е предвидено от законодателя- за прилагане на мярката е достатъчно
използването на озвучителна техника в часовия интервал по чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС, независимо от нивото на шум.
На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Последващите действия по връчване на акта не са от естество да се отразят
на неговата законосъобразност, поради което доводите на жалбоподателите за ненадлежно
връчване на разпореждането са ирелевантни. Твърдението за допуснато от Община
Созопол забавяне при издаване на удостоверение за категоризация на обекта също
е неотносимо към предмета на спора, доколкото липсата на удостоверение не
съставлява предпоставка за издаване на разпореждането.
Материалноправните предпоставки за издаване на писмено
разпореждане за преустановяване на озвучаването са установени в нормата на чл.
28а, ал. 1, т. 2 от ЗЗШОС. Съгласно цитираната норма (в приложимата редакция-
ДВ бр. 52 от 2019
г.), при констатиране на нарушение по чл. 16а, ал. 2 определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица издават писмено разпореждане за
преустановяване на озвучаването с озвучителни средства. С нормата на чл. 16а,
ал. 2 от ЗШОС е установена забрана за озвучаване от обекти и на открити площи в
зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии
и зони със смесено предназначение за времето от 14.00 до 16.00 ч. и от 23.00 до
8.00 ч. В конкретния случай тези предпоставки са налице. От данните по делото е
видно, че на посочената от административния орган дата в проверения бар е
използвана озвучителна техника в часовия интервал по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. В
този смисъл са показанията на свидетеля М., които съдът кредитира, като безпристрастни,
логични и последователни, и в кореспонденция с останалите доказателствени
източници, в т.ч. съставената по случая докладна записка. Съдът не приема за
достоверни и убедителни показанията на свидетеля Янчев, според които
заведението е от закрит тип „със стени“, доколкото тези показания не
кореспондират с данните от приложените по делото схема (на л. 34 и сл.) и
договор за наемане на подизпълнител, от които е видно, че се касае за
преместваем обект, а не за масивна постройка. Те са в противоречие и с
останалите гласни доказателства- показания на свид. М., от които се установява,
че заведението е от открит тип, без врати и прозорци, без прегради, които да
ограничават шума, каквито поначало са увеселителните заведения със сезонен
режим на работа, разположени на морските плажове. Не могат да бъдат приети
безрезервно показанията на свид. Янчев и в частта им относно използването на
озвучителна техника към момента на проверката. Според собствените му изявления
пред съда, отговорни за спазване на забраната са барманите в заведението, каквато
длъжност заема свидетелят, поради което и показанията му досежно тези
обстоятелства не могат да се определят като безпристрастни.
Видно
от приложеното удостоверение изх. № 26-00-1504-1 от 10.08.2020 г. (на л. 63 от
делото), съгласно действащия подробен устройствен план- план за регулация и
застрояване на гр. Созопол и действащия общ устройствен план на Община Созопол
поземленият имот с идент. № 67800.505.136 по КК на гр. Созопол, върху който е
разположен процесният бар, е изключителна държавна собственост с начин на
трайно ползване- крайбрежна плажна ивица, попада в територия, отредена за
„морски плаж по СКК“, в границите на населеното място- гр. Созопол, в урбанизирана
територия, в непосредствена близост до жилищна устройствена зона за ниско
жилищно застрояване, като водната и сухоземната територия на плажа попадат в
архитектурен и исторически резерват „Созопол-стар град“. Обектът попада в
границите на населеното място и следователно трябва да функционира при спазване
на забраната, установена в чл. 16а от ЗЗШОС, поради което
доводите на жалбоподателите за неприложимост на забраната, предвид
местоположението на обекта на територията на плаж „Централен“ в гр. Созопол, са
неоснователни.
Мярката
е с преустановителен характер и е наложена с цел създаване здравословни условия
на живот на населението и опазване на околната среда от шум, поради което съдът
приема, че тя напълно съответства на целта на закона и не е налице соченото от
жалбоподателите несъответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в
нормата на чл. 6 от АПК.
В заключение, не се установяват наведените в жалбата отменителни
основания. Обжалваното разпореждане е издадено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Й. с ЕГН **********, с адрес: ***, и „АГНЕС 95“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул.
„Амфора“ № 1, представлявано от управителя Т.С. П., против разпореждане с рег.
№ 346р-6669 от 30.06.2020 г., издадено от И. Д. П. на длъжност „КО“ в Районно
управление Созопол при ОДМВР- Бургас, за преустановяване на озвучаването в бар
„Елвис“, находящ се на централната алея в гр. Созопол.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: