Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260250/16.10.2020г.
гр.Варна,16.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, наказателна колегия, ХХХVІІ-и
състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията НДАХ
№ 1665 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН по жалба на В.С.М., ЕГН ********** *** – 000167 / 17.03.2017 год. на
Началника на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, с което са му били наложени
следните адм. наказания „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лв. на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушаване нормата на
чл. 150 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.177,
ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно и необосновано, че е постановено при допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Същият оспорва фактическите констатации изложени
в акта и НП и моли последното да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. М., ВАК.
За въззиваемата страна редовно призована за съдебното
заседание, представител не се явява.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 28.02.2017
год. около 10:30 ч. в гр.Варна, въззивникът управлявал собствения си л.а. „Ауди
А 4“ с ДК № В 01-51 ВВ, по ул. „Перикоп“
до дом № 15 в посока към ул. „Народни будители“. По това време той бил спрян за проверка от
служители на ОД на МВР-Варна, св.В.А. и
св.Т.Б.. В хода на проверката след извършени справки чрез ОДЧ, св.А. и кв.Б.
установили, че въззивникът управлява автомобила си, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред и управлява МПС, което е спряно от
движение. За констатираното св.А. съставил АУАН, с който квалифицирал
нарушенията на водача като такива по
чл.150 ЗДвП и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника,
който го подписал с възражение. Допълнителни такива не са постъпили в
законоустановения 3-дневен срок.
На 17.03.2017 год. въз основа на акта, АНО издал
процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП и чл. 5, ал.3,
т.2 от ЗДвП и му наложил следните адм. наказания – „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП и „глоба“
в размер на 300 /триста/ лв. на
основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са били наложени санкции
за две нарушения по ЗДвП съдът счете, че следва да обсъди всяка точка на НП
отделно.
По т.1 от НП.
С тази част на НП на въззивника е наложена
санкция за нарушаване нормата на чл. 150 от ЗДвП. Съгласно
нормата на чл. 150 от ЗДвП. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010
г.)-Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил В.М. е
описано да е реализирал изпълнително деяние –управлява МПС "след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред".
По делото не е представено нито едно писмено
доказателство, ангажирано от АНО, от които да би било видно, че тази хипотеза е
действително налице за лицето, за да се приложи и санкция за същото. Нещо
повече разпитан в хода на съдебното следствие самият актосъставител заявява, че
това обстоятелство го е установил при справка и го е вписал в акта, но на какво
основание и при какви обстоятелства на жалбоподателя е било отнето свидетелството
не са описани в акта, и в НП. В констативно описателната част на акта, и НП
обаче, каквито е да било описания на факти в тази насока отсъстват. Същите не
следва да се извеждат от съда, а следва да са отразени в акта и НП, за да се
повдигне законосъобразно обвинение за нарушение и в тази насока, което в
случая, според съда не е сторено и това се явява от своя страна нарушение на
правото на защита на жалбоподателя, водещо до отмяна на НП в тази му част.
Посочено е само, в разпита, че при проверката водачът управлява МПС след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред. Поради изложените
съображения, съда няма как да прецени дали водачът е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на вмененото му във вина административно нарушение
по чл. 150 от ЗДвП, при все че по делото АНО
не е ангажирал доказателства в тази насока. Не е описано и в самите АУАН и НП
по какъв ред е отнето СУМПС-то – административен, съдебен, кога е станало тава,
за какъв срок.
Административно
- наказателната разпоредба на чл. 177. (акт към датата на изд
НП- Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ЗДВП (1) Наказва се с глоба от 100 до 300
лв.: т. 2. който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4. По делото не са представени доказателства, от които да е видно че е
осъществен от обективна страна състава на визираното нарушение, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част. Посочените
обстоятелствата представляват съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на защита на наказаното лице, като го лишава от възможността
да узнае какво точно нарушение се твърди да е извършил, за да може да прецени
срещу какво именно нарушение да се защитава, организирайки защитата си в пълен
обем. Нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на
съставения АУАН и на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Допуснатото
в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално
нарушение води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е
основание за отмяната му в посочената част.
По т.2 от НП.
С тази част на НП на въззивника е наложена
санкция за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство,
спряно от движение.
В случая от една страна в ост. части на АУАН и НП липсват факти, които описват от
обективна и субективна страна такова нарушение, като не са изложени и
обстоятелствата, при които е било извършено това нарушение. На първо място в
АУАН не е посочен факт съществен за обективната съставомерност на това нарушение
– не е посочен акта, с който автомобилът управляван от въззивника е бил спрян
от движение, съответно по отношение на кое лице е бил издаден този акт. Горното
не е направено и в НП, което по своята същност е правораздавателен акт издаден
след опростен състезателен процес. На следващо място както в акта така и в НП
липсват каквито и да било факти, свързани със субективната страна на
нарушението, в частност факти, сочещи на това, че въззивникът е бил наясно, че
автомобилът е спрян от движение. Посочването на тези факти в случая е било
абсолютно задължително и поради това, че автомобилът, който той е управлявал,
не е бил негова собственост.
В случая нарушението по т.2 от НП е
описано в акта и НП с едно изречение – управлява МПС спряно от движение, като в
НП е добавено единствено „по справка на ОДЧ 04 РУ-Варна“. По отношение на кое
лице е била извършената справка, в какво се е изразявала може само да се гадае.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на
процес. правила са съществени такива и
са достатъчно основание за отмяна на НП и в тази му част на процес. основание,
тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е
лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, въз основа на какви приети за установени факти, за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Доколкото в
случая с НП в тази му част на въззивника е било наложено наказание за нарушение
на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДП като е посочено, че въз основа справка на ОДЧ 04 –
РУ-Варна, с която автомобилът е бил спрян от движение съдът след преценка на
събраните по делото доказателства прецени, че НП в тази му част се явява
издадено и в нарушение на материалния закон, поради недоказаност на адм.наказателното обвинение от субективна страна.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата
препраща към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се отменя,
която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Изводът на съда е, че жалбата е основателна и наказателното постановление
следва да се отмени, поради което съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК се дължат разноски.
На В.С.М. се
дължат разноски на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е.
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно отмяната, при
цялостна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, в размер
на 300.00 /триста/ лева, като се отчита фактическата и правна сложност на
делото, приложените: вносна бележка за заплатен адвокатски хонорар, договор за
правна помощ и съдействие и че наказателното постановление е отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0442-000167 от 17.03.2017 год. на Началника на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна в частта, с която на В.С.М.,
ЕГН ********** *** на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв., за
нарушаване нормата на чл. 150 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-0442-000167 от 17.03.2017 год. на Началника на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна в частта, с която на В.С.М., ЕГН ********** *** на основание
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е било
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/
лв. за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Варна, да заплати на В.С.М., ЕГН **********, направените разноски за
процесуално представителство в размер на
300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: