Р Е Ш Е Н И Е
№ 745, 15.07.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1187 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на
„ЛСД транс“ ЕООД против Решение №
563/18.02.2020г., пост. по гр.д.№ 7205/2019, ПРС, с което е признато за установено
, че „ЛСД транс“ ЕООД дължи на „Карио“ ООД сума в размер на 4000,67 лв. - главница,
представляваща неплатена цена по доставени 6 броя автомобилни гуми 2 /два/ броя
DUNLOP 315/70R 22.5 SP346 HL 156/150 и 4 /четири/ броя гуми DUNLOP 315/70R 22.5
SP444 1541 /152 М и обезщетение за забава
на изпълнение на паричното задължение за заплащане на цената на доставеното количество
гуми в размер на 1033,32 лв. за периода от 21.08.2016г.-08.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4086/2019 г. по описа на ПРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „ЛСД
транс“ ЕООД поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. Оплакването за недопустимост обосновава с липсата на абсолютна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск. Сочи,
че производството е такова по реда на чл.422 от ГПК, при което
ищецът следва да е изпълнил задълженията си в заповедното производство да предяви
в дадения му месечен срок иск за вземането си и да представи доказателства за това.
В противен случай заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена. В случая се
поддържа да не е изпълнено задължението за представяне на доказателства в заповедното
производство за предявяване на иска, поради което и не е налице валидна заповед
на изпълнение. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика. По същество счита,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи , че ищецът, при лежаща върху
него доказателствена тежест, не е доказал извършването на твърдяната доставка ,
да е предал стоката, предмет на договора и същата да е приета й от купувача. Посочва,
че от събраните гласни доказателства , не се установява този факт, нито пък са ангажирани
писмени доказателства, които да го установят. Следователно счита, че не е възниквало
и задължение за плащане на някаква стока. Посочва и че решението е неправилно, т.к.
съдът не е дал указания на ответника за кои свои твърдения не сочи доказателства,
а в крайния си акт приема, че не е доказал да се е противопоставил веднага след
узнаване /съгл. чл.301 ТЗ/. Предвид изложеното намира, че съдът неравилно е установил
фактическата обстановка и е приложил неправилно материалния закон. Моли съда да
обезсили като недопустимо обжалваното решение или евентуално да го отмени като неправилно
и незаконосъобразно и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
„Карио“ ООД оспорва подадената въззивна жалба, като поддържа, че постановеното решение
е правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които
са му подсъдни, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на търсената защита. По направеното оплакване за
недопустимост предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща
надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.422 от ГПК съдът намира
следното :
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед по реда на чл.410 от
ГПК. Предвид
приложеното ч.гр.д.№ 4086/19, ПРС,
по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление „Карио“ООД против „ЛСД транс“ ЕООД се доказва
допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, т.к. видно от съобщението за даване срок за предявяване на иска на
заявителя е спазен месечния срок по чл.412 от ГПК. Повдигнатият въпрос от
жалбоподателя защо заповедния съд не е прекратил производството при
непредставяне на доказателства за предявяване на иска, респ. не е уважил
молбата на длъжника за прекратяване на производството не е въпрос, който следва
да се разглежда в исковото производство , а е следвало да се обсъжда по пътя на
инстанционния контрол на актовете на заповедния съд.
От фактическа страна по делото се установява от представената фактура №
*********/06.07.2016г., с настъпил падеж на 20.08.2016г., подписана от двете
страни , че е извършена доставка на стойност 1514,29 лв. с ДДС за 2бр. DUNLOP 315/70R 22.5 SP346 HL 156/150.
От приложената фактура № **********/07.07.2016г.,се установява извършена доставка
на стойност 3093,19 лв. с ДДС на 4 бр. гуми DUNLOP 315/70R 22.5 SP444 1541 /152 М. От
постъпилата информация на ТД на НАП и от приетата по делото ССЕ се установява ,
че посочените две фактури са включени в дневниците за покупки, с предмет на
доставка „авточасти“, осчетоводени са в счетоводството на купувача Експертизата
установява и че през м.03.2019г. в счетоводството
на ответника е извършено сторно счетоводна операция, като процесните фактури са
включени в дневник за покупките и справка декларация по ДДС със знак минус, ползваният
ДДС по двете фактури в размер на 767,91 лв. е върнат към бюджета. В счетоводството
на ответника към 01.03.2019 г. салдото по двете фактури е нулево.
По делото са събирани гласни доказателства / свид. Х., В., **** в ищцовото
дружество/, които установяват механизма на работа в дружеството при направени
поръчки и извършване на доставки. В тази
насока и давал обяснения и управителя на ищцовото дружество К. Я. В обобщение
се установява, че заявки за доставка на стоки могат да се направят и по
телефона, като същата се фактурира, товари на съответния транспорт, фактурата
се предава на шофьора, който доставя стоката, дава фактурата за подпис от
приелото я лице и връща фактурата в счетоводството на дружеството.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи
: Предявеният иск е за заплащане на цена по договор за търговска продажба. За
да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да докаже, че е сключил договор с ответника и че е изпълнил
задължението си да предаде договорените стоки / в уговореното количество и
качество/. В тежест на ответника е да докаже евентуалното си твърдение да е
платил стоките или при наличие на други възражения – да докаже същите.
Оплакването във въззивната жалба е, че съдът неправилно е приел за доказан
факт, че е извършена процесната доставка на стоки. Съдът намира, че при
съпоставка на представените два броя фактури , със свидетелските показания
относно начина на извършване на доставки, както и на установеното от ССЕ и
информацията от НАП, се установява, че процесните две доставки на описаните във
фактурите стоки са извършени. От една страна фактурите носят подпис на
представител на дружеството купувач, а от друга фактурите са били осчетоводени
в счетоводството на това дружество и е ползван данъчен кредит. В същото време,
дори и да не е съставен приемо-предавателен протокол, ако фактурата съдържа
индивидуализиращите елементи на сключената между страните сделка, то тя служи
като доказателство на сключването й . В случая са описани вида на доставените
стоки, стойността им, начина на плащане, срока на плащане, кои са страните по
сделката. От своя страна свидетелските показания отразяват именно този начин на
доставка – без писмени заявки, чрез превозване на стоката до купувача и
подписване на фактурата за доставката от приемащото лице. Тези доказателства
кореспондират помежду си, взаимно свързани са и се допълват, поради което и
съдът ги кредитира и приема за доказан факта на доставка именно въз основа на
същите. Сторно операцията е извършена години
след извършване на доставката, поради което не може да се приеме, че съставлява
някакво възражение от страна на купувача. Тук е мястото да се отговори на
следващото оплакване във въззивната жалба , а именно че сторнирането на фактурите предхожда подаване
на заявлението за заповедното производство. Същото действие би имало значение ако изводите
на съда се правеха едниствено на основание счетоводните записвания, но в случая
това не е така, т.к. са налице и други доказателства по делото, които допълват
тези доказателствената стойност на тези записвания. Още повече, че тази
счетоводна операция е извършена дни преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Във въззивната жалба се правят оплаквания и че доставката не се доказва
поради липсата на гаранционна карта, товарителница, пътен лист или друг
документ. Очевидно е, че гаранционната карта не би могла да се намира в държане
от продавача, т.к. при извършване на
доставката на стоки, тя следва да бъде предадена на купувача, който да се
възползва от нея в случай на необходимост.
Вече бе коментирано, че фактурите, в случай че съдържат
индивидуализиращите белези на сделката могат да служат като доказателство за
сключването й и не е необходимо съставянето и представянето на други писмени доказателства.
В жалбата се правят и оплаквания за процесуални нарушения, изразяващи се в
липсата на разпределена доказателствена тежест за ответника да докаже , че се е
противопоставил на доставката веднага след узнаването. Съдът намира , че не е
налице соченото процесуално нарушение,
т.к. за да даде подобни указания, съдът е следвало да разгледа твърдения на
страната в тази насока. Не е допустимо в доклада по чл.140 от ГПК съдът сам да
въвежда факти, да разпределя доказателствена тежест за тях, без страните да са
твърдели наличието или липсата им.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е доказал предявения иск за
установяване на дължимост на сумите за извършена доставка на стоки по двете
процесни фактури и при липса на доказване същите доставки да са платени, то
искът като основателен следва да бъде уважен. С уважаване на главния иск следва
да се разгледа и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава от момента
на падежа на всяка задължение до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Уважаването на главния иск предпоставя уважаване и на иска за мораторни лихви,
като размерът е правилно определен и в тази насока няма оплаквания в жалбата,
които да бъдат коментирани.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, т.к. съдът е достигнал до същите
фактически и правни изводи.
По разноските
Въззиваемата страна не е претендирала разноски поради което и такива не й
следва да се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 563/18.02.2020г., пост. по гр.д.№ 7205/2019, ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: