№ 583
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20221100601155 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20193912 от 04.10.2021 г. по НЧХД № 15394/2019 г. по описа на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 135-ти състав, съдът е признал
подсъдимата А. Б. Д. за НЕВИНОВНА в това, че на 01.04.2019 г. в гр. София в съдебно
заседание по гр.дело № 29071/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав разгласила позорни
обстоятелства за тъжителя Р. Д. П. и му приписала извършването на престъпление по 213а и
чл.214 от НК, посредством изявлението: „Не съм представила доказателства за внесен
депозит за СТЕ, поради влошен контакт на моите доверители и на мен самата с Р. П. и
изнудване от негова страна“, като клеветата е нанесена публично - в присъствие на съдебния
състав и лицата, присъстващи в съдебната зала -престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1
вр.чл. чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът я е
ОПРАВДАВАЛ по така повдигнатото обвинение.
Със същата присъда на районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения срещу
подсъдимата Д. на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от Р. Д. П. в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от твърдяното
престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.04.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По постъпила въззивна жалба от страна на частния тъжител Р. П. е образувано
ВНОХД № 1155/22 г. по описа на СГС - НО, VIII - ми въззивен състав, с която е атакувана
постановената присъда с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Частният тъжител
посочва, че изпълнителното деяние на повдигнатото обвинение от частен характер се
доказва от приобщения по делото протокол от съдебно заседание. Изразява несъгласие с
приетия извод на предходната инстанция, че обвинението не е доказано, тъй като
подсъдимата е била убедена в изявлението си. В заключение иска от съда да отмени
постановения съдебен акт и да се произнесе по предявения граждански иск. В
допълнителното изложение от повереника на П. се аргументира обвинителната теза с
доводите, че увереността в истинността на инкриминираната реплика спрямо подсъдимата
няма правно значение. Намира, че с поведението си подсъдимата е приписала поведение на
1
изнудване на частния тъжител без да има пояснения относно изказването си пред съда.
В проведеното закрито съдебно заседание на 29.04.2022 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събиране на нови доказателства.
В хода на въззивното производство е получено възражение от страна на защитника
на подсъдимата адв. П., в което се оспорва депозираната въззивна жалба. Определя се като
несъстоятелна позицията на частния тъжител, че повдигнатото обвинение е доказано от
обективна и субективна страна. Коментира се доказателствената съвкупност, като се
посочва, че подсъдимата е била уверена в изявлението си по отношение на частния тъжител,
като защитата изключва да е налице умисъл. Адвокат П. посочва, че частният тъжител е
успял да докаже единство, че подсъдимата е отправила инкриминираната реплика, но не и
да обори неверността на инкриминираните твърдения. Излага доводи, че защитата е
представила доказателства относно истинността на разгласеното от страна на подсъдимата
обстоятелство. Заема становище, че районният съд е стигнал до верни изводи относно
фактическата обстановка и е приложил закона правилно.
В хода на делото по същество повереникът на частния тъжител моли съда да
приеме, че въззивната жалба е основателна. Иска от съда да отмени постановената присъда и
да осъди подсъдимата, като прави искане и за направените в хода на двете инстанции
разноски. Частният тъжител се присъединява към становището на адвоката си.
Подсъдимата в своя защита коментира фактическата обстановка, като посочва, че в
молбата си за отвод на частния тъжител е описала причините, като е изложила и
впечатленията на нейната доверителка. Излага доводи, че в практиката си е изградила
впечатление за нередности в работата на частния тъжител като вещо лице. Изтъква, че не е
използвала думата рушвет, а изнудване. Намира, че деянието не е осъществено нито от
обективна, нито от субективна страна. В последната си дума подсъдимата Д. намира, че е
невинна, като излага доводи, че искала да защити интересите на доверителката й, като
осигури безпристрастна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
установи следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява
от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на
присъдата.
Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд
факти, които се изразяват в следното:
Подсъдимата А. Б. Д. е родена на **** г. в с. Подайва, обл. Разград, българка, с
българско гражданство, с висше юридическо образование, семейна, с настоящ адрес: гр.
София, бул. „****, неосъждана, с ЕГН **********.
А. Д. била процесуален представител и пълномощник на В.З. и брат й – П.З., които
били ищци по гражданско дело № 29071/2017 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав. Ответна
страна по делото били А.П., който се представлявал от адвокат В.П. и Й.М., който се
представлявал от адвокат В.П.. Предмет на делото бил недвижим имот с местоположение се
в гр. София, кв. „Факултета“, както и определяне на неговите граници. В хода на съдебното
производство била допусната съдебно- техническа експертиза, която да се изготви от
назначеното вещо лице - инженер Р. П. до следващото съдебно заседание с дата на
01.04.2021г.
На 27.03.2019 г. в деловодството на съда била депозирана молба с вх. №
5053859/27.03.2019 г. за отвод на вещото лице от адвокат Д.. В депозирания документ се
излагали доводи за наличие на съмнения в безпристрастността на вещото лице по смисъла
на чл.22,ал.1, т. 6, вр. чл. 196, ал. 1 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 01.04.2019 г. съдът не уважил така депозираната
молба за отвод на вещото лице П., изслушал е и е приел изготвеното експертно заключение.
В хода на съдебното заседание след изслушване на доказателствените искания на страните и
произнасянето по тях, адв. Д. направила следното изявление: „Не съм представила
доказателства за внесен депозит за СТЕ, поради влошен контакт на моите доверители и на
мен самата с Р. П. и изнудване от негова страна“. Направеното изявление било обективирано
в съставения протокол. Адвокат Д. отправила искане към съда за допускане на тройна
2
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата
молба.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него относими гласни и писмени доказателства, в това число: показанията на свидетелите –
В.О.П. /л. 76- 77 от СП пред СРС/, П. М.Т. /л. 82 – 83 от СП пред СРС/, В.Х.З. /л. 83- 84 от
СП пред СРС/, В.И.Г. /л. 132- 133 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимата /л. 144 от СП
пред СРС/, копие от протокол от съдебно заседание на 01.04.2019 г. по гр. д. № 29071/2017
г. по описа на СРС, ГО, 31 състав /л. 8-11 от СП пред СРС/, копие от молба за отвод на
вещо лице вх. № 5053859/27.03.2019 г. /л. 12 от СП пред СРС/, заключение на
икономическата експертиза, изготвено от частния тъжител П. /л. 40 от СП пред СРС/,
протокол от съдебно заседание, проведено на 22.02.2016 г. по адм. дело № 5294/2015 г. на
АССГ /л. 41 – 43 от СП пред СРС/, Решение на Висшия адвокатски съвет изх. №
155/07.02.2020 г. /л. 44-46 от СП пред СРС/, справка съдимост /л. 70 и л. 87 от СП пред
СРС/, копие от протокол от съдебно заседание на 22.05.2019 г. по гр. д. № 29071/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 31 състав /л. 129 -131 от СП пред СРС/.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
Като безспорни обстоятелства съдът възприе фактическата обстановка, свързана с
участието на подсъдимата като адвокат по гражданско дело № 29071/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 31 състав и участието на частния тъжител като вещо лице по същото гражданско
дело. Това обстоятелство се констатира от свидетелските показания на В.П., В.З. и
обясненията на подсъдимата, както и от приобщените копия на протоколи от съдебните
заседания, както и от депозираната молба от страна на адв. Д. за отвод на частния тъжител
от гражданското дело. Свидетелят П. дава информация за свършената работа от страна на
частния тъжител, като излага твърдения и за искания отвод от страна на подсъдимата
спрямо тъжителя П..
Сведения относно обстоятелствата, които са мотивирали подсъдимата да подаде молба
за отвод на вещото лице се съдържат в свидетелските показания на В.З.. Свидетелката
посочва, че се е срещнала с частния тъжител, за да му предаде скици на имота, за който се
води гражданското дело. Относно протеклия разговор В.З. посочва, че след като му е
връчила скиците и са се доуточнили за адреса на имота частният тъжител я е помолил да се
погрижат за финансовата част. В тази връзка В.З. излага твърдения пред предходната
инстанция, че от провелия се разговор между нея и частния тъжител е останала с
впечатлението, че вещото лице иска рушвет и е съобщила за това на своя адвокат.
Въззивният съд кредитира в обсъдената част изложените твърдения от страна на
свидетелката, като намира, че същите намират подкрепа в обясненията на подсъдимата Д. и
свидетелските показания на В.Г.. Свидетелят Г. е присъствал лично на провелия се разговор
между подсъдимата и нейната доверителка, като е успял да възприеме и непосредствената
реакция на А. Д. по време на разговора й с В.З.. В тази връзка свидетелят излага подробни
сведения относно поведението на подсъдимата, като свидетелства, че същата приела
емоционално казаното от страна на доверителката й по телефона. Изложените твърдения от
страна на двамата свидетели са в синхрон с обясненията на подсъдимата. А. Д.
възпроизвежда пред районния съдебен състав конкретните думи, които свидетелката З. е
използвала в проведения телефонен разговор с нея. Подсъдимата посочва, че освен казаното
от нейната клиентка така и нейните лични впечатления са я мотивирали да депозира молбата
за отвод на вещото лице.
Относно изложените твърдения на В.З., касаещи присъствието й на съдебното
заседание, на което адвоката й е поискала отвод на частния тъжител съдът се присъединява
към анализа на предходния съдебен състав, че съгласно приобщеното копие от протокола от
проведеното заседание се оборва посоченото от страна на свидетелката твърдение.
От показанията на свидетеля В.П. и от обясненията на подсъдимата съдът почерпи
информация за съдебното заседание на 01.04.2019, на което е разисквана постъпилата молба
за отвод на адвокат Д., както и направеното изявление от нея в хода на заседанието, което е
инкриминирано от страна на частния тъжител. Свидетелят посочва, че подсъдимата е
повторила изявлението, че частният тъжител е изнудвал доверителката й, като посочва, че
тази реплика е обективирана в съставения протокол. Въззивният съд заема еднопосочна
позиция с тази на предходната инстанция по отношение на достоверността на свидетелските
3
показания на В.П., които намират потвърждение и в данните от протокола от процесното
съдебно заседание.
В тази връзка както районният съд е подчертал обстоятелството, свързано с
произнасяне на инкриминирания израз от страна на подсъдимата не се оспорва от
участниците в наказателното производство. В своите обяснения А. Д. потвърждава пред
районния съд, че е отправила конкретната инкриминирана реплика относно личността на
частния тъжител.
По отношение на показанията на свидетеля П. Т., съдът взе предвид същите при
изграждане на изводите си във връзка с въздействието от отправяне на инкриминираните
думи върху частния тъжител. Пред районният съд е споделил и лични впечатления относно
професионалната работа на частния тъжител, като изтъква, че същият се ползва с добро име
и стриктен професионализъм сред колегите си.
Въззивният съд кредитира писмената доказателствена съвкупност, като относима и
подкрепяща гласните доказателствени средства в настоящото наказателно производство.
Обективен източник на информация, който е официален свидетелстващ документ, се явява
приобщения протокол от съдебното заседание по процесното гражданско дело от 01.04.2019
г. Въз основа на който съдът извлече данни относно точното изявление на подсъдимата,
направено в хода на съдебното производство.
Въз основа на копието от молбата за отвод на вещото лице, както и приобщеното
заключение на икономическата експертиза, изготвено от частния тъжител и протокол от
съдебно заседание, проведено на 22.02.2016 г. по адм. дело № 5294/2015 г. на АССГ съдът
констатира мотивите на адвокат Д. да поиска отвод на вещото лице.
По отношение на съдебното минало на подсъдимата, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за необременено съдебно минало на
последната.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Депозирана е въззивна жалба, с която се оспорва постановения акт, с доводи за
доказаност на повдигнатото обвинение от приобщения по делото протокол от съдебното
заседание. Настоящата инстанция намира направеното възражение за неоснователно.
Действително инкриминираната реплика от страна на частния тъжител е отправена от
страна на подсъдимата към него. Това обстоятелство се установи по безспорен начин.
Настоящата инстанция е съгласна с направената констатация в допълнението към
въззивната жалба, че изказаното твърдение от страна на подсъдимата, макар да липсват
конкретни елементи от състава на изнудването с оглед легалната му дефиниция на
престъпление по смисъла на НК, е позорящо по своя смисъл. Въпреки това с направеното
изявление А. Д. не е целяла да наклевети частни тъжител. Съобразно доказателствената
съвкупност се установи, че А. Д. е целяла да направи отвод на вещото лице по цитираното
гражданско производство. В тази връзка са показанията на свидетелите З. и Г., от които се
установява реакцията на подсъдимата и подбудите за искането на отвод спрямо частния
тъжител като вещо лице в коментираното гражданско производство. В подкрепа на
защитната теза и изводите на предходната инстанция са и приобщената писмена
доказателствена съвкупност, състояща се от протокол от съдебно заседание, проведено на
22.02.2016 г. по адм. дело № 5294/2015 г. на АССГ, въз основа на който се установи
достоверността на доводите на подсъдимата, свързани с това, че същата в практиката си е
била процесуален представител по дело, по което вещо лице е бил частния тъжител и по
което е останала с негативни впечатления за неговата работа като експерт по назначената и
изготвена експертиза.
Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка А. Д. не е
осъществила субективните признаци на състава на престъплението по чл.148, ал.2 вр.ал.1,
т.1 вр.чл. 147, ал.1 от НК.
От обективна страна съдът прецени, че действително е доказано, че инкриминирания
израз е отправен от страна на подсъдимата към частния тъжител. Като същият е
обективиран в съставения протокол от съдебното заседание.
От друга страна се установи, че изказаните реплики спрямо личността на частния
тъжител могат да засегнат професионалния му имидж, честта и достойнството му.
4
Безспорно чрез отправяне на думи съставляват позорящи обстоятелства. Значението на
използваната от подсъдимата дума - изнудване, с която определя поведението на частния
тъжител носи негативен заряд и е синоним на мошеничество, шантаж, натиск и принуда.
Макар чрез изказването си А. Д. да не е приписала осъществен състав на престъпление по
смисъла на НК на частния тъжител, същата е изказала позорящо обстоятелство, което
уронва имиджа и доброто име на Р. П..
Въпреки това самото деяние, осъществено от страна на подсъдимата не е
съставомерно от субективна страна. За да е осъществен състава на престъплението клевета
инкриминираното деяние следва да е осъществено при форма на вина пряк или евентуален
умисъл. От приобщената доказателствена съвкупност се констатира, че А. Д. не е целяла
пряко да засегне по клеветнически начин доброто име на частния тъжител, а е преследвала
друга цел да бъде уважена молбата й за отвод. Предходната инстанция правилно е посочила,
че липсата на умисъл и клеветническо намерение се установяват от обстоятелството, че
същата първоначално е подходила професионално, като се е възползвала от
законосъобразния ред да поиска отвод на назначеното вещото лице чрез депозираната молба
към компетентния съдебен орган.
Въпреки това настоящата инстанция намира, че с инкриминираното изказване
подсъдимата макар да не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици и
да не ги е целяла е била длъжна и е могла да ги предвиди. С направеното изказване А. Д. с
оглед професионалното си качество е следвало да предвиди възможността инкриминирания
израз да се отрази неблагоприятно върху професионалния имидж на частния тъжител.
По отношение на гражданския иск:
На основание чл. 307 от НПК съдът следва да се произнесе по граждански иск и
когато признае, че подсъдимият е невиновен.
Настоящата инстанция при осъществената цялостна проверка на постановения
съдебен акт, достигна до различен краен извод от този на районния съд по отношение на
предявения за съвместно разглеждане граждански иск. Макар двете съдебни инстанции да
достигнаха до еднакви изводи по отношение на повдигнатото обвинение за липса на
осъществен състав на престъплението клевета, от събраната доказателствена съвкупност се
констатира, че е налице деяние, което е причинило вреди на частния тъжител. За да се
реализира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД в процесния случай следва да са налице
следните обстоятелства: противоправно деяние, реално настъпила и претърпяна вреда,
причинна връзка между настъпилата вреда и деянието, както и вина. Като за да е
осъществен състава на престъплението клевета следва от субективна страна да е извършено
инкриминираното деяние във форма на умисъл, докато за гражданската отговорност за
извършен деликт, тя може и да е във вида на непредпазливост. В тази връзка следва да се
отбележи, че при деликтната отговорност се предполага небрежността. В настоящия случай
съдът констатира, че подсъдимата е изрекла клеветнически твърдения по адрес на частния
тъжител при форма на вина небрежност. Безспорно всички задължителни елементи от
фактическия състав са налице, за да се приеме, че е извършено непозволено увреждане на
репутацията на частния тъжител. По настоящето производство се установи, че автор на
инкриминираното изявление е подсъдимата. Същата в качество си на процесуален
представител в публично съдебно заседание е допуснала да направи обществено достояние
изказването си относно професионалните качества на вещото лице, като е посочила, че Р. П.
е изнудвал нея и доверителката й свидетелката З.. С това си поведение подсъдимата е
допуснала разгласяването на позорни обстоятелства за частния тъжител. Като деянието е
противоправно и е засегнало по негативен начин доброто име и честта на пострадалия. В
хода на наказателното производство се установи, че за частния тъжител са настъпили
неимуществени вреди, като същите се установиха посредством свидетелските показания на
П. Т.. Посоченият свидетел излага сведения относно емоционалното състояние на частния
тъжител, като посочва, че случката го е засегнала дълбоко, както и че същият е бил
напрегнат и е повдигал темата често при срещата се със свидетеля. Причинната връзка
между деянието на подсъдимата и вредите, причинени на частния тъжител е също доказана.
С направеното си изказване в публично съдебно заседание подсъдимата е повлияла върху
емоционалното състояние на частния тъжител и е засегнала неговите чест и достойнство. С
оглед на което са налице всички предпоставки, въз основа на които да възникне
отговорността по чл. 45 от ЗЗД.
Съдът приема, че с изказването си А. Д. не е целяла да засегне лично честта и
достойнството на частния тъжител и авторитета му в обществото, но това не изключва
5
деликтна отговорност. Безспорно е, че подсъдимата е съзнавала същността на казаното от
нея. В тази връзка същата не е предвиждала, но е била длъжна да предвиди настъпването на
обществено опасните последици, т.е. че чрез отправянето на инкриминираните изрази в
съдебно заседание, същите засягат доброто име в обществото на частния тъжител.
С оглед на което подсъдимата не е осъществила деянието с пряк умисъл, но с
поведението си е осъществила деликт при небрежност. Подсъдимата, в качеството си на
адвокат и процесуален представител на страна в хода на съдебното заседание пред
гражданския съд е следвало да предвиди възможността от настъпване на негативни
последици, които биха засегнали доброто име и професионалната оценка на частния
тъжител.
Съгласно чл. 88 от НПК гражданския иск в съдебното производство се разглежда по
правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК.
Начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди се е разписан в чл. 52 от
ЗЗД, където законодателят е извел, че съдът ги определя по справедливост. В този смисъл
въззивният съд намира, че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди
на частния тъжител следва да бъде уважен частично в размер от 500 лева. Съображенията в
тази насока съдът направи въз основа на обстоятелството, че от свидетелските показания на
П. Т. съдът констатира, че частният тъжител е бил притеснен и напрегнат продължителен
период от време, но не се установиха други данни, които да установяват по- сериозни
емоционални последици. Не се констатираха и негативни обстоятелства, които да са
свързани с професионалния живот или здравословното състояние, които да са в резултат на
деянието на подсъдимата. В тази връзка изказания клеветнически израз не е станал
достояние на широк кръг от обществеността.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В настоящия случай съдът е оправдал
по повдигнатото обвинение подсъдимата, като я е осъдил частично да заплати предявения от
частния тъжител граждански иск.
В тази връзка по подобен казус се е произнесъл ВКС с Решение № 492 от 19.11.2013
г. по Н.Д. № 1766/2013 г. – II-ри НО, ВКС. В цитираното решение ВКС е коментирал, че „с
допускането за разглеждане граждански иск в наказателното производство, той се
подчинява на правилата на НПК. Само доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК“.
С оглед на което предвид практиката на ВКС въззивният съд намира, че не може да намери
приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 337, ал.3 и чл. 334, т. 6 вр. чл.
338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 20193912 от 04.10.2021 г. по НЧХД № 15394/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, като я отменя, в частта
с която е отхвърлен предявения от гражданския ищец Р. Д. П. граждански иск по чл. 45 от
ЗЗД против подсъдимата А. Б. Д., като вместо това:
ОСЪЖДА А. Б. Д. (с установена по делото самоличност) на основание чл. 52, вр. чл.
45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Р. Д. П. (с установена по делото самоличност)
сумата от 500 лева представляващи обезщетение за претърпени от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 01.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лева.
ПОТВЪРЖДВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7