Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С.,
30.01.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, 19 състав в публичното заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при секретаря
Д.И., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр. дело № 5793 по описа за
Предявени са при условията на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл. *** ЗЗД. При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.
*** от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът – „П.и.б.“ АД твърди, че с
първата ответница М.Н.И. е сключила договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № **РКО-В-4485/15.11.2007
г. Твърди, че по силата на посочения договор е предоставил на първата ответница
банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 8000 лева и
е била издадена кредитна карта с чип. Твърди, че с втория ответник Д.Л.И. е сключил договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **РКО-В-9330/21.01.2008 г. Твърди, че по силата на
посочения договор е предоставил на втория ответник банков кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка в размер на 2000 лева и е била издадена кредитна
карта с чип. Твърди, че и двамата ответници не изпълняват задълженията си по
договорите. Твърди, че и двамата ответници са били уведомени за размера на
дължимата по кредита сума, както и за размера на просрочените задължения, като
в предоставения им срок за доброволно изпълнение не са извършили плащания за
погасяване на задълженията им, поради което кредитите са били обявени за изцяло
и предсрочно изискуеми. Твърди, че по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК на „П.и.б.“ АД са били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на който ответницата М.Н.И.
е била осъдена да заплати на банката следните суми: 8000 лв. – главница по договор № **РКО-В-4485/15.11.2007 г., 842.97 лв. –
просрочена лихва за периода 21.03.2008 г. до 17.10.2008 г. и законна лихва
върху главницата от 18.10.2008 г. до окончателното плащане, направените по
делото разноски в размер на 176.86 лв. – държавна такса, и 310.59 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че на основание чл. 426 от ГПК е било
образувано изпълнително дело № 20088440401181 при ЧСИ С.Я.. Твърди,
че по силата на издадени по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ответникът Д.Л.И. е бил
осъден да заплати на банката следните суми: 2000 лв. – просрочена главница по
извлечение от сметка към 31.10.2008 г. по договор № **РКО-В-9330/21.01.2008
г., със 124.62 и законна лихва върху главницата от 31.10.2008 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 42.49 лв. – държавна такса, и 103.74 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че на основание чл. 426 от ГПК е било
образувано изпълнително дело № 20098440400199 при ЧСИ С.Я.. Твърди,
че на 22.07.2008 г. първият и вторият ответник са прехвърлили на третия
ответник М.В.В., дъщеря на първата ответница, правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност,
а именно: Апартамент № 6, на трети етаж, вх. „А“, находящ се в жилищната
сграда, бл. ***, гр. С., район „И.“, ж.к. „С.Т.“, със застроена площ от
71.12. кв.м., заедно с избено помещение № 19, с площ от 4.10 кв.м., заедно с
2.194 % идеални части от общите части на сградата и от общите части и от
правото на строеж върху мястото за сумата от 37 918.80 лв., като сделката
е била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2,
том VII, рег. № 21819, дело 1147/
Ответницата – М.Н.И.,
с отговора на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва сключването на договорите за кредит. Твърди, че през периода от месец
януари
Ответникът – Д.Л.И.,
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на
договорите за кредит с ищеца. Твърди, че задължението му по договора за кредит
е изцяло погасено, а по образуваното срещу първата ответница изпълнително дело са
извършени частични плащания. Твърди, че при извършването на процесната
прехвърлителна сделка не е имало намерение за увреждане на банката. Твърди, че
с първата ответница притежават имущество на стойност, която значително
надхвърля вземането на ищеца. Твърди, че третата ответница не е знаела за
задълженията на първите двама ответници към ищеца.
Ответницата – М.В.В.,
оспорва предявените искове като недопустими, тъй като е придобила процесния
имот преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на
сделката. При условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за издаване на международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **РКО-В-4485/
15.11.2007 г., сключен между „П.и.б.“ АД и М.Н.И.. Съгласно чл. 1 от договора банката приема да открие
и води на името на М.Н.И., в качеството на титуляр,
картова разплащателна сметка и да издаде на името на титуляра револвираща
международна кредитна карта с чип. В чл. 2 от договора е уговорено, че банката
предоставя на титуляра на разплащателната сметка банков кредит овърдрафт в
размер на 8000 лева. Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на
овърдрафта е до 15.11.2009 г. Съгласно чл. 5 от договора за обезпечаване срочното
погасяване на предоставения овърдрафт титулярът на разплащателната сметка учредява
в полза на банката залог върху всички свои вземания по банковите си сметки. В
чл. 8 от договора е уговорена наказателна лихва.
Представен е договор за издаване на международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ **РКО-В-9330/ 21.01.2008 г.,
сключен между „П.и.б.“ АД и Д.Л.И.. Съгласно
чл. 1 от договора банката приема да открие и води на името на Д.Л.И., в качеството на титуляр, картова разплащателна
сметка и да издаде на името на титуляра револвираща международна кредитна карта
с чип. В чл. 2 от договора е уговорено, че банката предоставя на Д.Л.И. банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лева.
Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е до 21.01.2010 г.
Съгласно чл. 5 от договора за обезпечаване срочното погасяване на предоставения
овърдрафт титулярът на разплащателната сметка учредява в полза на банката залог
върху всички свои вземания по банковите си сметки. В чл. 8 от договора е
уговорена наказателна лихва.
По делото като доказателство са приложени общи
условия на „П.и.б.“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип „MASTERCARD” и „VISA“. Съгласно раздел XI, чл. 28, б.
„а“ от общите условия е уговорено, че банката има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до
титуляра, за срок, определен от банката, в случай, че титулярът не извърши
което и да е плащане по договора и общите условия повече от 5 работни дни след
датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Представена е покана с изх. № 10-9621 от
05.06.2008 г., с която „П.и.б.“ АД е уведомила М.Н.И. за наличието на задължение в общ размер на 8345.05
лв. по договор за издаване на кредитна карта № **РКО-В-4485/
15.11.2007 г., което следва да бъде погасено в 7-дневен срок от получаване на
поканата, като в противен случай банката ще счита ползвания от нея кредит за
изцяло и предсрочно изискуем.
Приложена е покана с изх. № 10-9666 от
06.06.2008 г., с която „П.и.б.“ АД е уведомила Д.Л.И. за наличието на задължение в общ размер на 1999.40
лв. по договор за издаване на кредитна карта № **РКО-В-9330/
21.01.2008 г., което следва да бъде погасено в 7-дневен срок от получаване на
поканата, като в противен случай банката ще счита ползвания от него кредит за
изцяло и предсрочно изискуем.
По делото е представена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.10.2008
г., издадена от СРС, I-во ГО, 38-ми
състав по ч.гр.д. № 31764/
Като доказателство по делото е приложена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.11.2008 г., издадена от СРС, I-во ГО, 26-ти състав по гр.д. № 33593/
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том VII, рег. № 21819, дело № 1147 от
Приложено е писмо от Столична община, дирекция
„Приходи и администриране на местни данъци и такси“, отдел „И.“ с изх. №
12-00-19-000444/ 13.05.2009 г., от което е видно, че данъчната оценка на имот
жилище, представляващо апартамент № 6 на трети етаж на жилищна сграда на блок *** в ж.к. „С.Т.“, гр. С., със
застроена площ 71.12 кв.м., заедно с избено помещение № 19, с площ 4.10 кв.м.,
заедно с 2.194 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото е 56 524.20 лева.
По делото е представено удостоверение за
родствени връзки № 123456 от 13.05.2009 г., видно от което М.В.В.
е дъщеря на М.Н.И..
Представено е удостоверение с изх. № 03989 от 27.03.2009 г., издадено от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, район на действие – СГС, видно от което
задължението на М.Н.И. възлиза на 8000 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2008 г. до
окончателното й изплащане, сумата 487.27 лв. – разноски по делото, в т.ч.
319.91 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 126 лв. – обикновена такса, 36 лв.
за счетоводна сметка и 971.07 лв. пропорционална такса към 30.11.2008 г., като
към датата на издаване на удостоверението постъпилите по делото суми са в
размер на 300 лв.
Като доказателство по делото е приложено
запорно съобщение, с изх. № 03992 от 27.03.2008 г.,
издадено от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, район на
действие – СГС, с което М.Н.И. е била уведомена, че
върху притежаваната от нея ½ идеална част от л.а.
„Х.С.“, рег. № *******, е наложен
запор в полза на взискателя по изп. дело № 20088440401181 „П.и.б.“ АД.
По делото е представен нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 36, том III, рег. № 5015,
дело № 503 от
Представен е нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том III, рег. № 7765, дело № 426/
По делото е представено удостоверение № 086712
от 15.04.2009 г. за застрахователна стойност на МПС, издадено от „Дженерали
Застраховане“ АД, съгласно което застрахователната стойност на МПС марка „Х.“,
модел „Соната“, с рег. № *******, е 7900 лв. Приложено
е свидетелство за регистрация на посоченото МПС № ********* от 24.11.2000 г.,
видно от което негов собственик е Д.Л.И..
Представено е удостоверение за сключен
граждански брак от 07.12.2001 г., видно от което Д.Л.И.
и М.Н.И. са сключили граждански брак на 24.05.1998 г.
По делото е приложен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 75, том III, рег. № 3972, дело № 437 от
Представено е удостоверение с изх. № 31927 от 12.11.2010 г., издадено от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, район на действие – СГС, видно от което в
производството по образуваното изпълнително дело № 20088440401181 срещу
длъжника М.Н.И. към 12.11.2010 г. е постъпила общо
сума в размер на 1290 лв.
Приложено е извлечение от счетоводните книги на
„П.и.б.“ АД, съгласно което след погасяване на част от
дълга на М.Н.И. към банката, остатъкът от задължението
за погасяване възлиза на сума в размер на 12 352.76 лв. към 15.11.2010 г.
Като доказателство по делото е приложено
удостоверение с изх. № 110-1346 от 06.10.2011 г., издадено от „П.и.б.“ АД, видно от което Д.Л.И.
няма задължения към банката към 06.10.2011 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на
притежаваните от ответницата М.Н.И. идеални части от
земеделски земи и гори в землището на с. Скравена, общ. Ботевград, е 9676.33
лева. Вещото лице посочва, че стойността е определена по метода на
сравнителните аналози.
Представени са Решение № 203Р/ 25.11.1996 г.,
Решение № 17А/ 03.02.1997 г. и Решение № С-07/ 18.07.2000 г. ма Общинска служба
по земеделие – гр. Ботевград, с които на наследниците на Д.М.
и М.Н.С. е било възстановено правото на собственост
върху земеделски земи и гори в землището на с. Скравена, общ. Ботевград, които
документи са обсъдени от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза.
Приложени са удостоверение за наследници №
000300 от 15.04.2009 г., издадено от общ. Ботевград, и удостоверение за
наследници № 001116 от 08.07.2009 г., издадено от Столична община, установяващи
наследниците на М.Н. С. и Д.Ц.С.. От
които се установява, че ответницата М.Н.И. е тяхна
наследница.
По делото е допусната и изслушана допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че на
наследниците на Д.М. и М.Н.С.ски
и било възстановено правото на собственост върху земеделски земи с обща площ
33.667 дка и гори с обща площ 19.505 дка в землището на с. Скравена, общ.
Ботевград. Вещото лице излага, че пазарната стойност към 31.10.2011 г. на
земеделските земи е 188 535.20 евро, а на горите – 9362.40 евро. Експертът
уточнява, че при изготвяне на заключението на основната съдебно-счетоводна
експертиза изчисленията на стойността на земеделските земи и гори са извършени
въз основа на твърденията на ответницата М.Н.И.
относно качеството й на наследник и относно притежаваните от нея идеални части
от възстановеното на наследниците на Д.М. и М.Н.С.ски право на собственост върху земеделски земи и гори
в землището на с. Скравена, общ. Ботевград.
По делото е изготвена допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че към
датата на подаване на исковата молба пазарната стойност на Апартамент № 25,
находящ се в гр. С., кв. „И.“, бл. ***, вх. „Б“, е
била 74 757.50 евро. Вещото лице посочва, че към същата дата пазарната
стойност на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена през
1962-
Представено е извлечение от счетоводните книги
на „П.и.б.“ АД от 26.02.2013 г., съгласно което общият
размер на задължението на М.Н.И. към „П.и.б.“ АД по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **РКО-В-4485 от 15.11.2007 г. е в размер на
13 202.65 лв. към 25.02.2013 г.
Приложено е извлечение от счетоводните книги на
„П.и.б.“ АД от 15.11.2013 г., съгласно което общият
размер на задължението на М.Н.И. към „П.и.б.“ АД по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № **РКО-В-4485 от 15.11.2007 г. е в размер на
13 786.32 лв. към 15.11.2013 г.
По делото е представено платежно нареждане №
МО1458 от 31.05.2014 г., установяващо превеждането на сума в размер 14 845
лв. на ЧСИ С.Я., а като основание за извършеното
плащане е посочено: изпълнително дело № 20088440401181.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Настоящият състав е сезиран с искове с правно
основание чл.*** от ЗЗД с предмет установяване на
недействителност по отношение на ищеца на сключен между ответниците договор за покупко-продажба.
Съгласно чл. ***, ал.
1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел
за увреждането. От съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че
фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. ***,
ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента: кредиторът да притежава вземане
срещу длъжника; извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му; действието
на длъжника да уврежда кредитора, като действието е увреждащо, когато има за
последица намаляване на имуществото на длъжника или негово обременяване, както
и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата
трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти
на длъжника.
Правото на иск по чл. *** от
ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството „кредитор” на длъжника,
извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Качеството „кредитор” е
обусловено от съществуването на вземане към длъжника, като в производството по чл. ***, ал. 1 от ЗЗД не е необходимо ищецът да установява в
условията на пълно и главно доказване съществуването на съответното
правоотношение, на което основава твърдяното качество.
Основателността на иска по чл.
*** от ЗЗД е обусловена и от субективен елемент - наличие на знание
/представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото
си, уврежда своя кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо
намерение за увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно
простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се
удовлетворят от имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни задълженията си
към тях, и че вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните
интереси. В хипотезата на възмездни сделки, какъвто е настоящият случай,
недействителността на извършеното действие се обуславя не само от знанието на
длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице,
с което длъжникът е договарял. Нормата на чл. ***, ал.
2 от ЗЗД въвежда една оборима презумпция за знание за увреждането, когато
третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра,
низходящ или възходящ на длъжника.
Тъй като това са правопораждащите юридически
факти, ищецът носи доказателствената тежест да установи същите по реда на
пълното и главно доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни
предпоставки води до извод за неоснователност на претенцията.
В разглежданата хипотеза съдът счита, че ищецът
установи наличието на качеството си на кредитор по отношение на първата
ответница-прехвърлител по процесния договор за покупко-продажба – М.Н.И.. До този извод съдът достигна, съобразявайки приложените по
делото писмени доказателства – договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от
15.11.2007 г., съгласно който „П.и.б.“ АД й е
предоставила кредит-овърдрафт в размер на 8000 лева, покана за доброволно
изпълнение от 05.06.2008 г., с която на ответницата е предоставен 7-дневен срок
за доброволно изпълнение на задължението си към банката, заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който
ответницата е осъдена да заплати на кредитора „П.и.б.“
АД суми, дължими по посочения договор за кредит, удостоверение от 27.03.2009
г., издадено от ЧСИ С.Я., установяващо размера на
задължението на ответницата към банката, както и запорно съобщение, от което се
установява, че върху притежаваната от нея ½ идеална част от л.а. „Х.С.“, рег. № *******, е наложен
запор по образуваното срещу нея изпълнително дело № 20088440401181 в полза на
ищеца „П.и.б.“ АД.
В тази връзка следва да се отбележи, че за
упражняване на потестативното право по чл. *** от ЗЗД
е достатъчно да бъдат ангажирани доказателства за възникване на вземането на
кредитора. В производството по Павловия иск съдът не може да преценява дали
съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор. Това може да
стане в случай, че Павловият иск е съединен обективно с иск за вземането,
предмет на делото. В настоящия случай не е налице такова обективно съединяване,
затова съдът изхожда единствено от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо /в този смисъл и постановено по
реда на чл. 290 от ГПК Решение № 552/ 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/ 2009г. на
ВКС, ІV ГО, Решение
№ 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 5**/
Спорът по делото се свежда до това, дали с извършено в хода
на производството плащане от първата ответница по изпълнително дело, по което
тя е длъжник, а ищецът взискател за съдебно установено парично вземане, е
погасено паричното задължение на първата ответница към ищеца, с което той е
изгубил качеството на кредитор, което прави искът му неоснователен.
По делото по безспорен начин се установи, че процесното
вземане, което легитимира ищеца като кредитор на ответниците е установено в
заповедното производство, което е приключило с издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение. Не се спори, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът /първата ответница/ не е подала възражение, нито се е възползвала от
уредената в чл. 419 ГПК, чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК възможност за защита срещу
последиците на заповедта. Поради което са настъпили предпоставките на чл. 416
от ГПК и заповедта е влязла в сила. Кредиторът, получавайки изпълнителен лист е
пристъпил към принудително удовлетворяване на вземането си, съществуването на
което вече не може да се оспорва от длъжника. Поради невъзможността да се
оспорва съществуването на вземането, защото заповедта за изпълнение е придобила
стабилитет, настоящият съдебен състав, съобразявайки цитираните по-горе Решения, приема, че разглеждайки
така предявеният иск по чл. *** от ЗЗД може да прецени дали съществува вземането
на кредитора. В тази връзка следва да се вземат в предвид настъпили в хода на
производството плащания, с които се погасява въпросното вземане. Този извод
следва и от задължението на съда, което произтича от нормата на чл. 235, ал.3
от ГПК, която задължава съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. /в този
смисъл и постановеното по реда на чл.
290 от ГПК Решение №92 от 22.02.2011г. по гр.д. №1863/2010г. на ВКС, ІV ГО/. По
делото се установи, че с платежно нареждане от 31.05.2014г. ответницата М.Н.И. е погасила своето задължение към ищеца – „П.И.б.” АД, произтичащо от влязлата в сила заповед за изпълнение.
По делото не се спори, а и това се установява от приложеното писмо на ЧСИ, че
сумата е получена от него и с нея са погасени задълженията по изпълнителното дело.
От това следва извод, че с извършеното плащане „П.и.б.”
АД е изгубила качеството
кредитор по отношение на М.Н.И., което е
имала при завеждане на делото. Поради това не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. *** от ЗЗД.
По отношение на втория ответник: Наличието на качеството на
„кредитор“ на ищеца по отношение на втория ответник-прехвърлител по процесния
договор за покупко-продажба – Д.Л.И., се извежда от
нормата на чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която за
задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на
нуждите на семейството, те отговарят солидарно - тоест следва да бъде налице
поето задължение по време на брака, и задължението да е поето за задоволяване
на нуждите на семейството. Относно начина на разходване на средствата от
съпруга, по силата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД е налице презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, която също е
оборима. В отношенията им с кредитора всеки от длъжниците дължи цялото вземане
и може да се освободи единствено ако задължението бъде изпълнено изцяло. Във
вътрешните отношения между съдлъжници, обаче, само се предполага, че дължат по
равно. Това се отнася и за съпрузите. В конкретния казус е налице законова оборима
презумпция, че взетата по договора за кредит парична сума е използвана за
задоволяване на нуждите на семейството. В този смисъл е решение по чл. 290 ГПК
от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, ІV ГО.
Качеството на „кредитор” на ответника ищецът е
изгубил в хода на настоящото производство. И по отношение на този ответник важи
изложеното по-горе относно правните последици на заповедта за незабавно
изпълнение, издадена срещу него в производството по ч.гр.д. № 33593/2008г. по
описа на СРС, 26 състав. И по отношение на този ответник по безспорен начин се
установи, че към 06.10.2011г. – т.е. след подаване на исковата молба, с която е
предявен иска по чл. *** ЗЗД, ответникът Д.Л.И. няма задължения към банката. Това обстоятелство
следва да се вземе в предвид от съда, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК. Поради
това ищецът „П.и.б.” АД в хода на производството е
изгубила качеството на кредитор. Следователно не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. *** от ЗЗД.
Независимо от горното,
настоящият състав приема, че по делото не е налице и друга кумулативно изискуема
предпоставка. Искът по чл. *** ЗЗД не би могъл да се
уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна
сделка /обстоятелство, което по безспорен начин е установено в настоящото
производство/, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори
задължението си към кредитора. В тежест на доказване на факта, че няма
увреждане, е на ответника по делото-длъжник.
По делото се установи, че първите двама ответници
разполагат с друго имущество, чрез което кредиторът да удовлетвори вземането си
– обстоятелство, което се установи чрез приетите писмени доказателства –
удостоверения за наследници, решения за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи и гори, нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том III, рег. № 7765,
дело № 426/
Поради изложеното следва извод, че
не са налице предпоставките на чл. *** от ЗЗД и исковата
претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По евентуално предявения иск за обявяване за недействителен спрямо ищеца договора
за покупко-продажба само за собствената
на ответницата М.Н.И. ½ идеална част от
процесния недвижим имот: Същият е неоснователен с оглед установеното по делото
обстоятелство, че ответницата разполага с имущество, достатъчно за
удовлетворяване вземането на ищеца към 15.11.2013 г. и с оглед отпадане
качеството на кредитор в хода на настоящото производство.
Предвид изхода на спора, ищецът следва
да бъде осъден да заплати направените от ответниците разноски, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, но
ответниците са били освободени от заплащане на част от разноските по делото,
поради което ищецът дължи на М.Н.И. и Д.Л.И. сумата от 200 лева за изготвена съдебно-счетоводна
експертиза.
По сметка на СГС ищецът дължи разноски в размер на 300 лв., на основание
чл. 78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното, СГС, І ГО, 19 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на пасивно
субективно съединяване искове от „П.и.б.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Ц.“ № * против М.Н.И.,
с ЕГН **********,***, Д.Л.И.,
с ЕГН **********,***, и М.В.В., с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.*** ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният при условията на
евентуалност иск от „П.и.б.“ АД против М.Н.И., Д.Л.И.и М. В.В., с
правно основание чл.*** ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо ищеца договор
за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том VII, рег. № 21819, дело 1147/
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД
да заплати на М.Н.И. и Д.Л.И. сумата от 200 лв.
/двеста лева/, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД
да заплати по сметката на СГС сумата от 300 лв. /триста лева/, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: