Присъда по дело №421/2016 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 421/2016 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия М.Н.К. е за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, а именно за това, че на 11.02.2016 г. в гр. Пазарджик, на кръстовище на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Стоян Ангелов“ без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал в себе си високорисково наркотично вещество- марихуана с нетно тегло 5,053 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,6 тегловни % на стойност 30,32 лева.

Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание при условията на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник, като се признава за виновен по предявеното обвинение, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Защитникът пледира възприемане маловажност на случая и следващата това решение правна квалификация по леконаказуемия състав на чл.354а ал.5 от НК с налагане на административно наказание глоба по чл.78а от НК.

Подсъдимият депозира обяснения, с които признава  инкриминираните факти. Изразил е съжаление за случилото се, като се присъединява към тезата на защитника си относно квалификацията на деянието и наказанието.

            Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:

            На 11.02.2016 г. св. Илко Г. и св. Станко Бараков, служители при РУ- Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик, били на работа нощно дежуство и изпълнявали служебните си задължения по линия „Пътен контрол”, като установъчният им пункт бил кръстовището на бул. „Ал. Стамболийски” и ул. „Стоян Ангелов” в гр. Пазарджик. Към 21,15 ч. полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „Форд Ка” с рег. № РА ****, управляван от обв. М.К.. Докато полицаите извършвали проверка на документите на водача и автомобила, обв. К. хвърлил на земята, намиращото се в ръката му бяло полиетиленово пликче, съдържащо суха зелена листна маса. Св. Г. запитал обивняемия какво е изхвърлил, при което той отвърнал, че в пликчето имало марихуана, която бил закупил от непознато лице в кв. „Ябълките” и имал намерението да я изпуши. Пликчето било предадено от него с Проткол за доброволно предаване. Обв. К. ***, за да даде обяснения по случая. Там той предал на полицейските служители още едно по-малко полиетиленово пликче, сиво на цвят, съдържащо суха зелена листна маса, което извадил от джоба на връхната си дреха. Впоследствие св. Г. предал на разследващия полицай двете пликчета, предадени от обв. К.. На същите бил извършен оглед на веществени доказателства, за който бил съставен съответния протокол и фотоалбум към него. При огледа на двата обекта било установено, че съдъжанието и в двете пликчета представлява суха зелена листна маса с тегло съответно 5,39 грама и 0,37 грама, измерено с електронна везна. При тестване с полеви наркотест, зелената листна маса реагирала на марихуана /канабис/. Двете пликчета били приобщени като веществени доказателства, поставени в хартиен плик и запечатани с подпис на поемни лица.

            По повод на това било отпочнато настоящето наказателно производство.

Последвалият химичен анализ, по назначената Химическа експертиза установил, че сухата зелена растителна маса представлява марихуана и е с общо нетно тегло 5,053 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,6 тегловни %.

Марихуаната е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

            Затова и за държането й и предвид горните данни, подсъдимият е предаден на съд- за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

            Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които ги подкрепят- показанията на свидетелите Г., Бараков, заключението на химическата експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

            Съдът изцяло дава вяра на събраните гласни доказателства, тъй като същите са хронологично точни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал, като по безспорен начин очертават посочената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна субективна и страна подсъдимият М.Н.К. е осъществил престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на 11.02.2016 г. в гр. Пазарджик, на кръстовище на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Стоян Ангелов“ без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал в себе си високорисково наркотично вещество- марихуана с нетно тегло 5,053 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,6 тегловни % на стойност 30,32 лева.

Авторството се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказани безспорно са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички елементи от обективна страна на осъществения престъпен състав. По собствените му признания, той се е сдобил с процесната марихуана напълно съзнателно и преднамерено и знаейки какво получава. В обясненията си на досъдебното произвоство е посочил, че от пет години пуши марихуана. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване- знаел е, че държи наркотично вещество, както и неговия вид, наясно е, че притежанието на същото е забранено от закона и че прави това без надлежно разрешение.

Налице е и субективна съставомерност на престъплението, като подсъдимият К. е действал при пряк умисъл, съзнавайки противоправността на деянието си, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Възражението на защитата относно извод за квалификация на престъплението по основния състав в посока маловажност на случая, която да преквалифицира деянието по чл.354а ал.5 във вр. с чл.354а ал.3 т.1 от НК и да обуслови наказание глоба по реда на чл.78а от НК, следва да се счете като израз на защитната позиция и на стремеж подсъдимият да избегне предвиденото в закона по вид наказание за извършеното от него престъпление. То е и неоснователно с оглед поднесените съображения за аргументацията му- ниска стойност на наркотичното вещество, подсъдимият е млад човек без установени навици за употреба на наркотични вещества, реабилитиран, както и това, че е оказал съдействие на разследването сам предавайки намиращите се у него наркотици.

Следва да се има предвид обаче, че предметът на престъплението е 5,053 грама марихуана, което количество съвсем не е за еднократна употреба. От това общо количество марихуана, държано от подсъдимия К., могат да бъдат приготвени няколко цигари за пушене. Вярно е, че стойността на държаното наркотично вещество определена съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството е ниска, но тя не е водещ елемент за съставомерността на деянието. Освен това публично известен е фактът, че стойността на 5,053 грама марихуана на нелегалния пазар надхвърля сумата от 30,32 лева. Отделно от това високият процент на ТХК- 7,6 тегловни % също завишава обществената опасност на деянието. Сам подсъдимият в обясенията дадени на ДП е посочил, че пуши марихуана от 5 години, макар и нередовно, макар и това обстоятелство да не обуславя неговата зависимост във висока степен, но това обстоятелство не може да занижи нито неговата степен на обществена опасност, нито тази на деянието. Тъй като в случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока степен на обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни последици /или възможност да настъпят такива/ за здравето и живота, е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната. Извън последвалата реабилитация, заличаваща осъжданията и младата възраст не се установяват други смекчаващи отговорността обстоятелства, а посочените нямат изключителен характер. В този смисъл сочените от защитата обстоятелства не могат да окажат решаващо значение върху характеристиката на деянието, така че да занижи степента на обществената му опасност значително при съпоставка с типичните престъпления от този вид.

Обществената опасност на това деяние следва да се отчита на база на засегнатите обществени отношения, регулирани със съответната норма, на база бързонарастващия брой на престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст. Обуславящите я фактори са и пряко свързани с дееца- същият е вече осъждан, което обстоятелство въпреки реабилитацията, заличаваща последиците от това осъждане, се приема като негативно обуславяща личността му характеристика, наред с негативните характеристични данни за него определящи го като криминално проявена личност и като лице което не се ползва с добро име сред своите съседи и съкварталци.

Така изложените съображения не обосновават претендираната маловажност по смисъла на чл.354а ал.5 от НК, тъй като няма такива смекчаващи обстоятелства или незначителни вредни последици, които да занижават в необходимата степен обществената опасност на деянието, че да го правят значително различно от обичайните престъпления от този вид. Но са налични такива, които в своята съвкупност променят тежестта на деянието и характеристиката на дееца, така че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от него престъпление се оказва несъразмерно тежко.

Поради това съдът, съобразявайки разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация и съблюдавайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и след като бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът определи на основание чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК наказание лишаване от свобода под предвидения минимум и конкретно за срок от шест месеца, което се явява и достатъчно възмездие за извършеното престъпление, тъй като съответства на тежестта му и в този смисъл е справедливо и обезпечава постигане на целените промени в съзнанието на подсъдимия и общопревантивен ефект. Този извод обуслови и липсата на необходимост от налагане на кумулативното наказание глоба, каквато преценка е възможна с оглед чл.55 ал.3 от НК, както и с оглед и на данните от декларацията на подсъдимия за СМПИС.

            За да определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена опасност на деянието- държане на високорисково наркотично вещество. Съдът отчете обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия престъпление, която е висока, като се има предвид мястото и времето за извършване, количеството на държания наркотик и високия процент на активния компонент в него. Съдът отчете също така, че подсъдимият К. е личност със завишена степен на обществена опасност, т.к. е негативно охарактеризиран по местоживеене, криминално проявен, а като негативна характеристична данна следва да бъде отчетено и предходното му осъждане за умишлено престъпление, въпреки настъпилата реабилитация към датата на деянието.

            Подбудите за извършването на престъпленията се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, ниският социален статус на подсъдимия, липсата на трудова заетост и ниската му правна култура, както и дългогодишната употреба на марихуана от негова страна.

            В случая обаче с оглед младата възраст, чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация на предходното му осъждане, тежкото материално положение и имотно състояние, направените самопризнания и изказано съжаление за стореното, както и обстоятелството, че за подсъдимия деянието представлява изолирана проява, са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За това, за да бъде наложено справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на извършеното престъпление /обществената му опасност/, както и на личността на дееца и целите на чл. 36 от НК за индивидуалната и генералната превенция, съдът счете, че в случая при определяне на наказанието следва да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Последната се прилага винаги, когато и най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. В случая с оглед горната преценка и наличието на посочените по-горе обстоятелства определянето на наказанието по този начин би бил най- справедлив.

Освен тези обстоятелства, съдът взе предвид и конкретното количество, стойността и съдържанието на активнодействащ компонент на наркотичното вещество.

            Поради което съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК- под минимума на предвиденото в закона наказание /една година лишаване от свобода/, малко над самия минимум на наказанието „лишаване от свобода”, а именно- шест месеца. Този размер съдът прецени като най- подходящ и целесъобразен с оглед целите на чл. 36 от НК в настоящия случай. Съдът определи същия като взе предвид, и че един по-висок от посочения размер наказание лишаване от свобода с оглед гореизложените обстоятелства, би довел до ненужна наказателна репресия.

            При обсъждане начина на изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, се отчете на първо място наличие на предвидената материално-правна предпоставка, тъй като първото осъждане е заличено поради настъпилата реабилитация. Наред с това се констатира и възможност за постигане на поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на дееца и без същият да търпи ефективно наложеното му наказание, което ще допринесе и за постигане целите и на генералната превенция. С оглед на което съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца за изпитателен срок от три години.

На основание чл.354а ал.6 от НПК съдът постанови вещественото доказателство- остатък от наркотично вещество- 3,756 грама марихуана с ТХТ 7,6 % като предмет на престъплението принадлежащ на подсъдимия да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.К. да заплати направените разноски в размер на 70 лева, платими по сметка на ОД на МВР- Пазарджик.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: