О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……… 28.04.2017
година град ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
НА
ДВАДЕСЕТИ ОСМИ АПРИЛ две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.Ц.И.
2. Г.Д.С.
СЕКРЕТАР: В.Т.
ПРОКУРОР: НАНКА РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 363 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
270 от НПК.
Постъпило е искане от адвокат Д.Ц. на
основание чл.270, ал.1 от НПК, с което
се иска по отношение на подсъдимия Ф.А.Р. по НОХД №363/2017 година да бъде
изменена мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“.
В съдебно заседание подадената молба се
поддържа, както от подсъдимия, така и от адвокат Ц..*** изразява становище, че
искането е неоснователно.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото
и доводите на страните приема за установено следното:
Излагат се три основни аргумента от защитата
на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение. На първо място, че не са
налице доказателства за извършване на престъплението. На второ място, че
подсъдимия има постоянен адрес ***. На трето място, че подсъдимия няма
средства, с които да се отдалечи от местоживеенето си и да се отклони от
разследването.
По първото възражение относно мярката за
неотклонение, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от НПК, при произнасянето си, съдът не разглежда въпросът за наличието на
обосновано предположение за извършеното престъпление. В този аспект не може да
се обсъжда възражението, че лицето, че не е извършител на деянието.
Относно второто и третото възражение,
посочени във връзка с мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, съдебният състав приема, че те не могат да
обосноват извод за изменение на мярката за неотклонение. В тази насока следва
да се има предвид на първо място тежестта на престъплението на едно от
обвиненията, а именно: по чл.199, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ от пет до петнадесет години. За второто обвинение по чл.196, ал.1,
ат.1 – „Лишаване от свобода“ от две до десет години.
Само по себе си обвинението е достатъчно
тежко, за да обуслови извод за опасност подсъдимия да се укрие. Освен това е
видно от съдебното минало на подсъдимия, че същият е осъждан многократно. В справката
за съдимост са отразени 38 пункта, отразяващи отделни престъпления. Прави
впечатление от справката за съдимост това, че подсъдимия в съвсем кратък период
след освобождаване от затвора извършва други престъпления, което води до
извода, че освен опасността лицето да се укрие, е налице опасността лицето да
извърши и друго престъпление.
На следващо място характеристичната справка,
приложена към делото, категорично обосновава необходимостта от прилагане на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като лицето е с
изключително лоши характеристични данни. На следващо място е видно, че освен
настоящото обвинение за извършени две деяния при условията на опасен рецидив, лицето
е осъждано вече за извършени престъпления при условията на опасен рецидив.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание
чл.270, ал.2 от НПК искането на Ф.А.Р. за изменение на мярката за неотклонение
по НОХД №363/2017 година по описа на ОС – Плевен, от задържане
под стража в друга по-лека.
Определението може да се обжалва и протестира
в седмодневен срок от днес пред Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.