О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер двадесет
и девети юни Година
2020
гр.София
Софийският окръжен съд,
Наказателно отделение, Втори
въззивен състав
На двадесет и девети
юни Година
2020
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
Като разгледа докладваното
от съдията Николова в.ч.н. дело номер 219 по описа на Софийския окръжен съд за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С
определение от 18.05.2020 год., постановено по ч.н.д. № 12/2020 год. по описа
на Районен съд - С., е оставена без разглеждане жалбата, подадена от кмета на
община С. - В.В.Г. чрез ст. юрисконсулт П. Л., срещу постановление от 27.12.2019
г. на районна прокуратура – С., с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 338 ЗМ-5008/2018 год. по описа на РУ - С. /пр.пр. № 67/2018 г. по описа
на РП – С./, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316, вр.
чл. 309, ал. 1 НК, поради недопустимост на жалбата.
Срещу
така постановеното определение е постъпила частна жалба от кмета на община С. -
В.В.Г., подадена чрез ст. юрисконсулт П. Л.. В жалбата се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че община С. не е от кръга на
лицата с право на жалба по чл. 243, ал. 3 НПК. Развиват се доводи, че общината,
представлявана от общинския кмет, се явява ощетеното юридическо лице по смисъла
на чл. 74, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 1 НПК, претърпяло имуществени вреди от
престъпното деяние, предмет на разследването, поради което се явява
процесуалноправно легитимирана да обжалва постановлението на прокурора. В
подкрепа на това твърдение се сочат факти за причинени имуществени вреди на общината,
произтичащи от отписани данъчни задължения в размер на 1 748, 82 лв.,
които са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние.
С.
окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и ги обсъди във
връзка с доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима, а по същество - неоснователна.
Доводите,
изложени в жалбата, налагат най-напред проверка на допустимостта на жалбата,
подадена по реда на чл. 243, ал. 3 НПК и инициирала съдебното производство пред
първоинстанционния съд, чийто акт е предмет на настоящата въззивна проверка,
извършвана по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Видно
от материалите по ДП № 338 ЗМ-5008/2018 год. по описа на РУ - С., наказателното
производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК- за това че на 11.09.2017 г. пред отдел „Местни
данъци и такси“ на община С., съзнателно се е ползвал от неистински частен
документ – договор за покупко-продажба на МПС от 18.08.2014 г., на който му е
предадена форма, че подписите на „продавач“ и „купувач“, са заверени по
надлежния ред от нотариус В. М. с район на действие РС – С., за да докаже, че
съществува или несъществува, че е прекратено или изменено някое право или
задължение, или някое правно отношение.
С
обжалваното пред първоинстанционния съд постановление прокурорът е прекратил
наказателното производство на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението.
С обжалваното пред настоящата инстанция
определение, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на кмета
на община С. срещу постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, като по
същество е приел, че жалбоподателят Община С. не разполага с правото на жалба
по чл. 243, ал. 3 НПК, тъй като не притежава качеството на ощетено от
престъплението юридическо лице и е прекратил производството по делото поради
недопустимост на жалбата. Развитите в тази връзка доводи на първият съд са
правилни и изчерпателни, и напълно се споделят от въззивната инстанция.
Настоящият
състав не възприема развитите доводи в жалбата срещу това определение,
доколкото поддържаното в нея схващане, недопустимо разширява кръга на лицата,
на които законът предоставя процесуалното качество на пострадал по смисъла на
чл. 74 НПК.
Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК пределно
ясно сочи лицата, на които законът предоставя правото да обжалват
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и
това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице. Пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени
вреди от престъплението, на което закона предоставя определени права в
досъдебната фаза на наказателния процес, които са насочени единствено към
обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса –
частен обвинител или граждански ищец. В кръга на тези права е и правото по чл.
243, ал. 3 НПК на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното
юридическо лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Следователно процесуалноправната легитимация на пострадалия е
свързана с наличието на данни, че е претърпял вреди /имуществени или
неимуществени/, които са елемент от защитените от престъпното посегателство, за
което е образувано наказателното производство, обществени отношения и са в
причинноследствена връзка с това престъпление.
В
случая наказателното производство е образувано за документно престъпление по
чл. 316, вр. чл. 309, вр. ал. 1 НК. Обектът на престъпното посегателство по
този текст, както правилно е посочил първият съд, са обществените отношения,
свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като
кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването на това
престъпление поначало не е свързан с причиняване на съставомерна вреда от
имуществен или неимуществен характер на определено лице.
Съгласно
установените от българското и европейско законодателство стандарти, и
практиката на ВКС и на Европейския съд в Страсбург по приложението на чл. 6 от
КПЧОС, справедливият процес изисква създаване на ефективни средства за защита
на пострадалите лица и осигуряване на гаранции за реализация на процесуалните
им права, при образувано по инициатива на прокурора наказателно дело за извършено
престъпление от общ характер, но в рамките на повдигнатото от представителя на
държавата фактическо и юридическо обвинение (вж. Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2012 г., ОСНК, докладчик съдиите В. И. и Ц. П. по т. 1 и т. 2, и съдия К. К.
по т. 3.). В случая именно от гледна точка на обвинението, за което се води
разследването, за съставомерността на деянието е от значение ползваният от
дееца документ в действителност да не изхожда от лицето, посочено като негов
автор, т.е. неистинността се отнася до неавтентичността на автора на документа.
Твърдените в жалбата вреди по начало не са елемент от защитените от престъпното
посегателство, за което е образувано наказателното производство, обществени
отношения - не са в причинна връзка с авторството на документа. В този смисъл,
а и поначало общината - жалбоподател няма правната възможност да предяви
претенция за обезщетение от настъпили имуществени вреди като пряка последица от престъплението по чл.
316, вр. чл. 309 НК, съответно - не може да бъде третирана като ощетено
юридическо лице от това престъпление и не разполага с правна възможност да се
конституира в качеството на граждански ищец в хода на евентуално съдебно
производство.
Предвид изложеното, атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 247, ал. 7 НПК С. окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 18.05.2020 год., постановено по ч.н.д. № 12/2020 год. по описа
на Районен съд - С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.