РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.ва Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Х.ва Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500001 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адв. П. Н., пълномощник на Х. И.
С. против решение № 312 от 29.10.2024г. по гр.д. № 482/2023г. на СлОС, в
частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
решението, поради противоречието с материалния закон. Според страната,
съдът необосновано с оглед събраните доказателства е определил
присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера на 8 000лв.,
като е отхвърлил предявения иск до размера от 50 000 лв. и обезщетение за
имуществените вреди от направени разноски за процесуално
представителство в наказателното производство в размер на 500 лв. вместо
претендираните 1800 лв. Неправилно според въззивника е отхвърлена и
претенцията му за имуществени вреди на стойност 5 000 лв., частичен от
пълния размер от 65 000 лв., понесени от лишаване от право на ползване върху
моторен трион и лек автомобил за периода от 04.11.2017г. до 14.06.2021г.
Моли да бъде отменено решението и постановено ново по същество на спора,
1
с което исковете да бъдат уважени изцяло. Иска присъждане на разноски.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от К.
М., прокурор в ОП-Сливен. В отговора се възразява против направените
оплаквания и се изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Иска се неговото потвърждаване.
Доказателствени искания не са направени.
Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил изцяло
предявените от Х. И. С. срещу Прокуратурата на Република България
частични искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3, предл.1 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, претърпени в резултат на същото обвинение, в периода 04.11.2017-
14.06.2021г., в размер на 8 800лв общо 64 000лв и на 2640 от общо 64 000лв,
ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху всяка от
двете главници за периода 04.11.2017-14.06.2021г., както и иска за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 18лв. както и частично над
500лв. иска за имуществени вреди под формата на претърпени загуби - до
пълния му размер от 1800лв.
Със същото решение съдът отхвърлил и предявеният от Х. И. С. срещу
ПРОКУРАТУРАТА на Република България частичен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – над присъдените 8 000лв. до
предявения размер 50 000лв, частичен иск от общо 150 000лв.
За да приеме решението си съдът достигнал до изводи за
неоснователност на така предявените искове, поради недоказаност на вреди в
посочения размер, както и за отсъствие на причинна връзка между
пропуснатите ползи и незаконното обвинение.
Предявен е иск за обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, с правно основание
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ,
При отсъствието на въззивна жалба от страна на Прокуратурата на РБ,
решението в частта, в която е определено обезщетение в размер на 8 000лв.за
неимуществените вреди и 500 лв. за имуществените е влязло в сила. От тук
следва извода, че увреждането, за обезщетение на вредите от което е предявен
иска, е установено с влязло в сила решение между страните.
Спорен пред въззивния съд е въпросът за размера на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди и за настъпилите имуществени вреди,
2
които са в причинна връзка с увреждането.
С влязлото в сила съдебно решение е прието за доказано, че в резултат
на незаконно обвинение ищецът е понесъл обичайни неимуществени вреди, за
които следва да бъде обезщетен със сумата 8000лв., като при отсъствие на
доказателства за вреди в по-голям обем приел иска в останалата част за
недоказан по основание и размер.
Въззивният съд възприема изцяло изводите по фактите, като на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение по
отношение на фактическата обстановка, въз основа на която е установено
увреждането.
По отношение на правните изводи приема следното:
По реда на ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите,
които са пряка последица от незаконното обвинение. Обичайните, типични
неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които по правилата на
житейската логика и опит едно обвинено в извършването на престъпление
лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане
и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за
онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за
справедливост и на самооценката на лицето, смущения в социалното
общуване; дестабилизиране на здравословното състояние, без болестни
прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди.
При условията на пълно главно доказване следва да се установят
съобразно практиката на ВКС вредите извън обичайните т.е. вреди в по-голям
обем като: трайно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в
личната сфера на обвинения (напр. разрив в семейните отношения) или в
обичайната му битова, обществена и професионална среда (напр. загуба на
поминъка или на възможността за професионална реализация и др.), както и
причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване.
За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е
докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди и че вредите са
пряка и непосредствена последица именно от наказателното производство.
На ищеца е повдигнато обвинение в извършване на умишлено
престъпление, за което по НК се предвижда наказание лишаване от свобода,
наказателното производство е продължило повече от 3 години и е последвало
3
първоначално осъждането му, а след отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане и оправдаването за посоченото престъпление. С
това са му причинени неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение.
По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в
раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.
В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко
критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а
именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е
повече от 3 години), личността на увредения и притежавания от него
авторитет в обществото (имал е социалното положение на човек, без
негативни обществени прояви, уважаван в своята общност), възрастта (бил е
на 64г. при повдигане на обвинението), настъпилите промени в поведението
му и здравословното му състояние (по време на наказателния процес е
получил последователно три мозъчни инсулта, но експертът е изключил да са
в причинна връзка с наказателното производство против него). Налице е
съществено негативно отражение на наказателното производство върху
общото състояние на ищеца. Към посочените критерии следва да бъдат
прибавени характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, а така
също интензитетът на наказателното преследване - привлечен е като обвиняем
за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода на продължителен срок и конфискация на движимите вещи,
средство на престъплението. Последвало е осъждане на една година лишаване
от свобода при условията на чл. 66 НК, след обжалване присъдата е отменена
и делото е върнато за ново разглеждане при което е последвало оневиняване
на ищеца. Проведени са множество съдебни заседания с участието на ищеца.
С времето е намалял интензитета на наказателното преследване, тъй като е
последвала отмяна на първата присъда, а втората присъда е била
оправдателна.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига
до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалвания съдебен акт по
отношение на доказаните и подлежащи на обезщетение неимуществени вреди.
Присъдената сума от 8 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените
негативни изживявания които са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение. Несъмнено в този случай не са налице вредни последици, които се
определят като обичайни, но присъденият размер е съобразен с действително
4
понесените вреди, причинени с незаконното обвинение, вследствие на което е
присъдено обезщетение в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД.
Доказани са имуществените вреди, които са причинени от изземване на
движими вещи на ищеца.
Не е спорно по делото, че в хода на досъдебното производство вещите,
средство на престъплението са иззети от ищеца с протокол за доброволно
предаване от 04.11.2017г. и на разследващ полицай от РУ МВР-Нова Загора са
предадени: 1 бр. товарен автомобил „Мерцедес 307Д“, червен на цвят, с рег.
№* ; ключа за автомобила, 1 бр. свидетелство за регистрация на същия
автомобил, ведно с натоварени в него дърва, както и 1 брой моторен трион с
надпис „STIHL MS 231“. Товарният автомобил „Мерцедес 307Д“ с рег. № *,
закупила съпругата му И. С. В. с договор за покупко-продажба на МПС от
03.07.2017г., а когато автомобилът е бил иззет, все още не е бил прехвърлен в
КАТ.
Според заключението на приетата съдебно-оценителната експертиза,
средният месечен наем за отдаване под наем на товарния автомобил
„Мерцедес“ за периода 04.11.2017-14.06.2021г, е 137.71лв., а на моторния
трион, за същия период - 21.35лв. В рамките на този период както ищецът,
така и семейството му не са ползвали тези вещи, тъй като са били иззети като
веществени доказателства по наказателното производство. След като от
незаконното обвинение е последвало процесуално действие, което
практически е лишило ищеца от правото му да ползва собствените си вещи с
това са му причинени имуществени вреди, за които ответната страна дължи
обезщетение в пълен размер.
Общо задържането на имуществото след изземването е продължило 43
месеца, поради което съобразно установените средни пазарни наемни цени
следа да се определи обезщетение в размер на 6 840лв.
Не се доказват съдебни разноски за такса препис и за възнаграждения
за адвокат над уважените от първоинстенционния съд, поради което жалбата в
тази част е неоснователна.
В тази част изводите на въззивния съд частично не съвпадат с
изложените в обжалваното решение и съдът го отмвенява, като постановяван
ново с което уважава предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в посочения размер.
В останалите обжалвани части решение се потвърждава като правилно.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд –Бургас
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 312 от 29.10.2024г. по гр.д. № 482/2023г. на
СлОС в частта, в която е отхвърлен предявеният частичен иск от Х. И. С.
срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
претърпени в резултат на същото обвинение, в периода 04.11.2017-
14.06.2021г., ДО РАЗМЕРА общо от 6840 лв., ведно с иска за заплащане на
законна лихва върху тази сума за периода 04.11.2017-14.06.2021г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.“В.“ № *
да заплати на Х. И. С. от с.Ч., обл.С., ул.“М. К.“ № *, с ЕГН - ********** и
съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №*, ет.*, офис *, чрез адв. П. Н., сумата 6
840лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, вр. с
чл.194 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда №
260011/25.11.2020г. по НОХД № 219/2019г. по описа на РС-Нова Загора.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6