№ 3231
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. ГеоргиЕ.
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20225895 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 13079/2021 г. по описа на СРС, 63
състав, са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Срещу постановеното съдебно решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана
въззивна жалба от ответника Център за спешна медицинска помощ - София. Изложени са
съображения, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Изложено е, че
липсвало основание за спешно придвижване на управляваната от ищеца линейка до
местопроизшествието с включени светлини, а направените в решението изводи на съда
противоречат на формалната логика. Нарушението на ЗДвП и подзаконовите нормативни
актове само по себе си уронвало престижа на работодателя и съставлявало дисциплинарно
нарушение. Оспорва се като неправилен изводът в решението, че отказът на ищеца да
извърши специализиран превоз на труп не съставлявало дисциплинарно нарушение. Освен
това ищецът не е предотвратил противоправното поведение на санитаря, с което
злепоставил работодателя си пред трети лица. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. И.,
с който оспорва въззивната жалба с възражението, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното
от фактическа страна:
Производството пред СРС е образувано по искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
1
т. 1 и т. 2 КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал
длъжността „шофьор санитарна линейка“, с място на работа ЦСМП-София IV бригада, като
постъпил на работа на 01.06.2006 г. Със Заповед № ЗП-10/02.2021 г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 02.02.2021
г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание Заповед № ЗД-
44/01.02.2021 г. Според заповедта на 19.12.2020 г. ищецът извършил нарушения на
трудовата дисциплина, като отказал транспортирането на труп до съдебна медицина в гр.
София, не е оказал съдействие на разследващ орган, чрез преустановяване на действията на
негов колега по фотозаснемане на местопроизшествието и отказал да се подпише върху
искане за специализиран транспорт. Твърди, че на 19.12.2020 г. бил изпратен за извозване на
труп в землището на село Горна Малина. При пристигане на мястото управлявал
автомобила с включена светлинна и звукова сигнализация. с оглед интензивността на
трафика и с цел гарантиране на безопазността на участниците в движението, поради
намалената видимост. Ищецът твърди, че на мястото на произшествието колегата му
извадил мобилния си телефон, но останал с впечатление, че същият фотографирал
интензивния трафик. Счита, че не е извършил вмененото му в отговорност нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в непредприемане на действия по оказване на
съдействие, чрез преустановяване на действията на колегата му по фотографиране на
местопроизшествието. Отказал да извърши превоз на труп поради лиса на печат върху
искането за специализиран транспорт, за което се обадил на дежурният лекар (началник
смяна) към координационен център - РКМ. От централата му било наредено да не извършва
превоза без печат на документите. Сочи, че отказът му да подпише документа представлява
изпълнение на непосредствено дадено устно разпореждане от ръководител и не
представлява умишлено възпрепятстване на действията на разследващ орган. При
определяне на наказанието работодателят не е съобразил дадените обяснения, тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението му. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени уволнението му, като незаконно, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност. Претендира разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявения иск. Излага съображения, че обжалваното уволнение е законосъобразно.
Поддържа, че в заповедта за уволнение са изброени нарушенията на ищеца,
индивидуализирани по обективни и субективни признаци, довели до конфликт с разследващ
орган, който подал жалба до Окръжна прокуратура - София, във връзка с която била
извършена проверка. Ищецът с действията си е допуснал тежко нарушение на трудовата
дисциплина, довело до уронването на доброто име на работодателя. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
По делото е безспорно и видно от представения трудов договор от 30.05.2006 г. и
допълнително споразумение от 01.08.2017 г., ищецът е работил при ответника, като е заемал
длъжността „шофьор на санитарна линейка“, с място на работа ЦСМП-София IV бригада,
считано от 01.06.2006 г. В трудовия договор е удостоверено срещу подпис на служителя, че
е получил длъжностна характеристика.
В представена длъжностна характеристика от 01.08.2017 г. за заеманата от ищеца
длъжност е посочено, че е непосредствено подчинен на лекар, началник отделение /ЗРС/,
ръководител „Автобаза“, техник-механик, старши медицински специалист на бригада,
техник-механик - механик ЕАТ на бригада и лекаря-отговорник на екипа.
По делото не се спори, че със Заповед ЗД № 44/01.02.2021 г., издадена от директора
на ЦСМП - София на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. По делото е
2
безспорно и от заповедта е видно, че на 19.12.2020 г., около 16,00 часа транспортен екип в
състав шофьор В. К. и санитар А. П. са посетили адрес за извозване на труп, при настъпило
тежко ПТП с един загинал в землището на село Горна Малина. На ищеца е наложено
дисциплинарно наказание за това, че управлявал санитарен автомобил с рег. № *******, с
включена светлинна сигнализация, без да са налице условията за това съгласно ЗДвП и
Наредба № i-141/18.09.2002 г. Като следващо нарушение е посочено, че ищецът отказал да
вземе трупа за транспорт до съдебна медицина в гр. София по предлог, че върху
постановлението за назначаване на съдебно-медицинска експертиза имало само подпис на
разследващия полицай, но липсвал печат. Посочено е, че не е предприел действия по
оказване на съдействие на разследващия екип за безпрепятствено изпълнение на функциите
по разследването, чрез преустановяване на действията на колегата му П., който
нерегламентирано фотографирал кадри от местопроизшествието. Освен това ищецът отказал
да подпише предоставено му от разследващ полицай искане за специализиран транспорт на
трупа в качеството му на служител на ЦСМП-София, извършил транспорта. Съгласно
заповедта с действията си ищецът допуснал изключително тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - уронване на доброто име на работодателя,
злепоставил същия пред намиращите се на местопроизшествието длъжностни лица и е
уронил престижа на институцията и доверието в нея.
Представено е писмо от Окръжна прокуратура - София до директора на ЦСМП -
София от 22.12.2020 г., във връзка с което работодателят е изискал на основание чл. 193, ал.
1 КТ писмени обяснения от ищеца с писмо изх. № 05-173-1/04.01.2021 г. в тридневен срок от
получаването му, във връзка с описаните в писмото обстоятелства по време на дневното
дежурство на 19.12.2020 г. Писмото му е връчено на 05.01.2021 г.
По делото е представен у. ф. 257 № 145019, смяна 2Д от 19.12.2020 г., с отбелязан
повод за повикване „труп-извозване“ и адрес: Горна Малина - подбалкански път.
Представено е искане за специализиран транспорт от 19.12.2020 г., съдържащо
подпис на издалия го орган и печат на ОДМВР - София.
Представени са обяснения от 06.01.2021 г. от ищеца до директора на ЦСМП - София,
с вх. № 05-143-4/06.01.2021 г. В тях е посочено, че е следвал процедурата и отказал
транспорта, тъй като липсвал печат върху постановлението за катедра „съдебна медицина“ и
върху документ „постановление за транспорт“. За получаване на правилни напътствия се
обадил по радиостанцията на дежурния в РКЦ и получил нареждане да изчака върху
документите да се постави печат, което се случило в присъствието на разследващ полицай.
След като разследващият полицай извикал към колегата му, че няма право да снима
произшествието, ищецът също му казал, че няма право на това и му наредил да изтрие
снимките.
С писмо изх. № 95-2/08.01.2021 г. на основание чл. 193, ал. 1 КТ са изискани писмени
обяснения от ищеца за това, че при пристигане на адреса управляваният от него автомобил
бил с включени сигнални светлини. Същото му е връчено на 08.01.2021 г.
Депозирани са писмени обяснения с вх. № 95-2-1/08.01.2021 г. от ищеца до
директора на ЦСМП - София, съгласно които това е било необходимо, за да не стане друг
пътен инцидент, като всички други автомобили също били с включени светлини.
Пред СРС са представени писмени обяснения на А. П., трупен санитар, до директора
на ЦСМП - София от 06.01.2021 г. В тях е посочено, че след пристигане на
местопроизшествието ищецът поискал от разследващия орган да представи документите за
извозване, които впоследствие върнал на органа поради липса на печат. След размяна на
реплики ищецът се обадил в РКЦ по радиостанцията на главната диспечерка, която му
наредила, след разговор с началник смяна - доктор К., да не се извозва трупа без печат.
За установяване на обстоятелствата, свързани с нарушенията на трудовата
3
дисциплина и налагане на дисциплинарното наказание на ищеца в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Ж.Д.Е., Г.Б., С. К. и А.А.Е..
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебна
фоноскопна експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено, с която е
снето на хартиен носител съдържанието на „Аудиозапис РКС от 19.12.2020 г.“ от оптичен
носител.
Представени са заповеди с № № 22/23.04.2018 г., № 23/23.04.2018 г., № 6/18.01.2018
г., № 11/18.03.2020 г. за наложени дисциплинарни наказания на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма - съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на СРС, поради
което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по изложените в жалбата доводи за
неправилност на решението, въззивният съд излага следните съображения:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по оспорване на законността на уволнението, в тежест на
работодателя е да установи наличието на посоченото в уволнителната заповед основание за
налагане на дисциплинарно наказание и законосъобразното осъществяване на
потестативното му право едностранно да прекрати трудовия договор на ищеца, чрез
налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по
което ищецът е заемал длъжността „шофьор на санитарна линейка“, което е прекратено със
заповед на работодателя на основание чл. 330, ал. 2 , т. 6 КТ, поради наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 44/01.02.2021 г., издадена от
директора на ЦСМП - София.
Съгласно заповедта наказанието е наложено за действия, които довели до уронване
доброто име на предприятието на работодателя и съставляват тежки нарушения на
трудовата дисциплина от ищеца - чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.
Между страните по делото спорен е въпросът дали действията на ищеца съставляват
нарушение на трудовата дисциплина, както и въпросът за съответствието на наложеното от
работодателя дисциплинарно наказание „уволнение“ с тежестта на нарушенията, с оглед
обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя. Съгласно
решение № 464 от 3.01.2013 г. по гр. д. № 1157/2011 г., на ВКС, ГК, IV г. о., „когато се
претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи
извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то
нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест
наложеното дисциплинарно наказание“. Съгласно задължителната практика на ВКС
4
доказателствена тежест носи работодателя, който следва да установи безспорно
извършването на дисциплинарните нарушения, които са дали основание за налагането на
дисциплинарното наказание (така решение № 48/14.05.2012 г. по гр. д. № 44/2011 г. на ВКС,
ГК, ІV г.о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 9 КТ при изпълнение на работата, за която
се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието.
В хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е регламентирано като отделно нарушение на
трудовата дисциплина уронването на доброто име на предприятието, с което работодателят
е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е
възможно да се отрази неблагоприятно на конкуретнтноспособността, ефективността и
авторитета на предприятието (така решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на
ВКС, ГК, ІV г.о.). Този фактически състав е налице тогава, когато работникът или
служителят не изпълни трудово задължение и това стане достояние на трети лица,
включително други работници или служители от предприятието на работодателя, и това
обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да
планира, организира, ръководи и контролира работния процес (така решение
№ 129/ 25.07.2019 г по гр. д. № 4280/2018 г., . на ВКС, ГК, III г. о.).
По делото е безспорно установено, че ищецът е управлявал санитарна линейка с
включена светлинна сигнализация при пристигане на местопроизшествието около 16,00
часа. В разпоредбата на чл. 91, ал. 2 ЗДвП е регламентирано ползването на специалният
режим на движение от водачите на МПС със специален режим на движение само при
необходимост. В ал. 5 е предвидено Министърът на вътрешните работи да определи с
наредба условията и реда, при които се ползва специален режим на движение за моторните
превозни средства. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и
реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства
(обн. ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.) специалният режим на движение се използва само при
служебна необходимост и във връзка с изпълнението на задачи, произтичащи от
спецификата на дейността. Съгласно представената длъжностна характеристика на ищеца,
същият във връзка с изпълнението на службата си имал задължение правилно и безопасно
управлява повереният му автомобил /т. 2/, както и да използва звукова и светлинна
сигнализация, предвидена в ЗДвП относно движението на автомобили със специален режим
на движение, само при необходимост и след изключване на възможността за допускане на
ПТП /т. 11/. Изложеното води до извод, че по силата на законовата разпоредба и доколкото
санитарна линейка е МПС със специален режим на движение, ищецът при изпълнението на
служебни си функции е имал право да управлява автомобила с включена светлинна
сигнализация при наличие на необходимост за това, с оглед преценката на водача във всеки
конкретен случай. В дадените обяснения по чл. 193 КТ пред работодателя с вх. № 95-2-
1/08.01.2021 г. ищецът обосновал включването на светлинна сигнализация със съображения
да не настъпи друго произшествие, предвид отбитото движение и тъмния участък. В тази
връзка от събраните гласни доказателства на свидетеля ДобрЕ., дадени в
първоинстанционното производство, се установява, че действително движението било
преустановено само в пътната лента за движение в посока гр. София от служители на
полицията и разрешено в пътната лента в посока гр. Пирдоп. По делото липсват данни, от
които да може да се направи извод за липса на служебна необходимост от използване на
светлинен сигнал при управлението на санитарната линейка в конкретния случай.
При тези изводи основателно СРС е приел, че не се установява по делото наличие на
нарушение от страна на ищеца на правилата, които допускат управлението на автомобила
със специален режим на движение с включен светлинен сигнал. Както бе посочено, в
доказателствена тежест на работодателя да докаже наличието на нарушение на правна
норма, което съставлява неизпълнение на вменените трудовите задължения от страна на
ищеца и обуславя нарушение на трудовата дисциплина (арг. чл. 186 КТ). Във въззивната
5
жалба са изложени доводи, че всяко нарушение на законови и подзаконови нормативни
актове от служители на ответника винаги уронва престижа на работодателя, след като е
извършено при или по повод изпълнението на службата. По делото обаче липсват
доказателства, от които да се установява неизпълнение на конкретни правни задължения,
предвидени в закон или подзаконов нормативен акт от ищеца във връзка с управлението на
автомобила с включени светлини при конкретната обстановка. Така неоснователно
работодателят е приел, че с поведението си ищецът е нарушил ЗДвП и Наредба № I-
141/18.09.2002 г. Нито в заповедта, нито в хода на съдебното производство са посочени
конкретни разпоредби от закона и наредбата, които ищецът да не е изпълнил. Следователно
по делото не се доказва, че поведението му съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
По делото е безспорно установено, че първоначално ищецът отказал да извърши
специализиран транспорт на труп от местопроизшествието до клиниката за извършване на
аутопсия и отказал да подпише искане за специализиран транспорт. В уволнителната
заповед е посочено като фактическо основание за наказание, че ищецът отказал да извърши
транспорта под предлог, че в постановлението за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза липсвал печат. Същевременно ответникът не е провел доказване, че е
осъществено нарушение на трудовата дисциплина, предвидено в чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, както
е посочено в уволнителната заповед на работодателя. Насрещното доказване, проведено от
ищеца чрез гласните доказателства и приетата съдебно-фоноскопна експертиза води извод,
че ищецът не е накърнил доброто име на службата си, като работодателят не му е
съдействал при изпълнение на трудовите задължения чрез указания за реда и начина за
изпълнение на същите съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ. Така от събраните в
първоинстанционното дело доказателства се установява, че при изпълнение на трудовите си
задължения шофьорите изисквали представените от разследващите органи документи да
съдържат подпис и поставен печат. Едва след процесния случай работодателят издал
изрична заповед, с която била преустановена практиката шофьорите да извършват преценка
за редовността на документите, представени от разследващите органи, в който смисъл са
показанията на свидетелите К. и А.Е.. От дадените пред работодателя обяснения на ищеца е
видно, че причина за отказа да се извърши превоз е липсата на печат върху постановлението
за катедра „Съдебна медицина“ и липсващ печат върху „постановление за транспорт“.
Съгласно показанията на свидетеля ДобрЕ. екипът отказал извършването на транспорта
поради липса на печат върху искането за извършване на специализиран превоз на труп, а
след поставянето на такъв в РУ-Елин Пелин, извършили превоза. От показанията на
свидетелите К. и А.Е. се установява безспорно, че шофьорите имали изискване да бъде
поставен печат върху искането за извършване на специализиран транспорт и такъв
задължително следвало да се съдържа в документа. В писмото на Окръжна прокуратура -
София до ответника е посочено, че служителите на ЦСМП отказали да вземат трупа поради
липса на печат върху постановлението за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
От текста за звукозаписа, възпроизведен в съдебно-фоноскопна експертиза, става ясно, че на
ищеца е дадено постановление без печат за „Съдебна медицина“, поради което същият
отказал да „качи“ трупа. От показанията на свидетеля Б., който е работил като шофьор на
трупна кола при ответника, се установява, че организацията на работата била такава, че
шофьорите следели да има печат връху „документа за аутопсия“. В тази насока установява
се от показанията на свидетелката А.Е., че когато имало обаждане от шофьора във връзка с
нередовни документи, нареждането във всички случаи било „при нередовни документи не
тръгваш“, като преценката за редовността на документите била на шофьора. Гласните
доказателства кореспондират с приетата фоноскопна експертиза, съгласно която на ищеца е
казано „ще чакаш до второ...“. Липсват данни в записа да му е наредно изрично да извърши
превоза, въпреки липсата на печат върху постановлението, и той да не е изпълнил това
разпореждане. Отказът му е обусловен от установената практика при работодателя всички
предадени на шофьора документи от разследващите органи да имат поставен печат. В тази
6
насока са и показанията на свидетеля ДобрЕ.. С оглед чл. 8, ал. 2 КТ по делото се презумира,
че ищецът е действал добросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения, а
оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работодателя и не е проведено в
производството. Следва извод, че ищецът е следвал установената организация на работа, а
работодателят не е положил необходимите усилия, за да не допусне неговия служител да
откаже извършването на превоз поради липса на печат в постановлението за съдебно-
медицинска експертиза, с което да забавя работата на разследващите органи, при
положение, че е следвало да знае установената практика в предприятието му и в негово
задължение законодателят е вменил да установи реда и начина на изпълнение на трудовите
задължения и упражняване на трудовите права (чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ) от всички работници и
служители. Честите конфликти между шофьорите на линейка и разследващите органи,
които установява свидетеля ДобрЕ., са резултат от бездействието на работодателя да
регламентира задълженията на служителите, извършващи специализирани превози, по
повод проверката на предоставените им документи. Едва след процесния случай от
свидетелските показания става ясно, че работодателят е изпълнил задължението си.
Неизпълнението на това законово задължение от страната на ответника не може да доведе
до ангажиране на дисциплинарната отговорност на негов работник или служител. Доказа се,
че при възникналия конфликт ищецът своевременно се е обадил в Центъра, за да получи
указания, но конкретни такива не са му били дадени. Следователно съдът приема, че
поведението на ищеца в конкретния случай не е довело до уронване на престижа и доброто
име, както на службата, така и на работодателя, а наведените във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни.
В заповедта за уволнение като фактическо основание за налагане на дисциплинарно
наказание е посочено, че ищецът не е оказал съдействие на разследващ орган, чрез
преустановяване на действията на негов колега по фотозаснемане на местопроизшествието.
В процесния случай е безспорно установено, че изпратеният до местопроизшествието
екип от ЦСМП - София се състоял от ищеца като шофьора на санитарна линейка и санитар
А. П., който предприел действия по заснемане на местопроизшествието с мобилен телефон.
Настоящият състав на съда намира, че обект на дисциплинарно нарушение като основание
за дисциплинарна отговорност могат да бъдат конкретни трудови задължения на ищеца в
обема, който произтича по съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение -
това, което работникът или служителят се е задължил да изпълнява като работни задължения
при спазване на трудовата дисциплина /така решение № 576/ 30.09.2010 г. по гр.д. №
700/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о./ В случая не се доказва на ищеца да са вменени управленски,
ръководни или други функции по контрол на другия член на екипа /санитаря/ при
изпълнение на работата, т.е. контролът за работата и поведението на санитаря не е част от
трудовите задължения на ищеца. Доказателства от страна на ответника, които да
опровергават този извод, пред съда не са представени. Такъв извод не следва и от
съдържанието на трудовия договор и длъжностната характеристика за длъжността. При това
положение намесата на ищеца със забележка по отношение на действията на санитаря
остава в сферата на неговата лична преценка и желание, доколкото няма разписано правно
задължение да провежда контрол на колегата си и да му дава задължителни указания за
изпълнение на работата или да следи за надлежното й изпълнение. Освен това от
свидетелските показания на свидетеля ДобрЕ., която лично и непосредствено е възприела
поведението на ищеца, се установява, че при повторното заснемане на
местропроизшествието от санитаря и след повторно направена забележка от нейна страна,
ищецът се намесил като казал на колегата си „айде, стига си снимал, изтрий снимките“, т. е.
не е налице твърдяното пълно бездействие от ответника. Ето защо, неоснователно
работодателят е счел, че поведението му може да доведе до уронване на доброто име на
предприятието.
По делото не се доказа и ищецът да е имал задължение да уведоми РКЦ за действията
7
на колегата си, което в нарушение на конкретно правило да не е изпълнил. Ако не е налице
неизпълнение на конкретно трудово задължение, то деянието не може да доведе до уронване
на доброто име на работодателя по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Следователно
осъщественото поведение от страна на ищеца не съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, даващо основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Ето защо наложеното на ищеца дисциплинарно наказание - уволнение, се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Поради това и с оглед обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е
безсрочно, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на предишната работа. Предвид съвпадението на изводите за основателност на предявенитте
искове, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски пред настоящата инстанция има
въззиваемата страна - ищец в производството. Предвид представените доказателства за
направени разноски и списъка на същите, в полза на ищеца за въззивното производство
следва да се присъдят разноски в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие /л. 16/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20225895 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. №
13079/2021 г. по описа на СРС, 63 състав.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ - София, с адрес: гр. София, бул.
„В.Л.“ ******* да заплати на В. К. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв. разноски за адвокат за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8