№ 1152
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501396 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по повод въззивна жалба, подадена от ответника Т. Н. Н., ЕГН: **********, чрез
упълномощения му процесуален представител адв. Георги Костадинов – БАК против
решение № 23 от 12.04.2012г.,постановено по гр.д.№ 190/2021г. по описа на Районен съд
– Малко Търново, с което на основание чл. 344 от ГПК е допусната съдебна делба между
съделителите С. А. С.-П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "И.", бл. **, вх.*, ет. *, ап.
**, А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., общ. Л., обл. М., ул. "Х. Д." № ** и Т. Н. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Ц., ул. "М. Г." № ** на следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46663.501.136 с адрес: гр. Малко Търново,ул.
„Михаил Герджиков“ № 58, с площ от 321 кв.м. с трайно предназначение на земята -
урбанизирана с начин на трайно ползване: ниско застрояване с номер по предходен план
квартал 21, парцел IX при съседни ПИ с идентификатори: 466.501.135. 466.501.1713,
466.501.137. 466.501.144, както и на сградите, попадащи в имота, а именно: сграда с
идентификатор 46663.501.136.1 със застроена площ от 83 кв.м., с брой етажи 2,
представляващаеднофамилна жилищна сграда, и сграда с идентификатор 46663.501.136.2
със ЗП от 23 кв.м, брой етажи 1 - еднофамилна жилищна сграда, при следните квоти: 10/12
ид. част за С. А. Сарафова- Пехливановa, и по 1/12 ид. част за А. Н. А. и за Т. Н. Н..
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с оплакване, че
същото е недопустимо, с искане за обезсилването му и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като по делото не е била конституирана като
1
страна Р. Ж. Н... Посочено е, чесъгласно представените доказателства тя единият от
съсобствениците на делбените имоти и като такава се явява необходим другар в процеса,
тъй като е преживяла съпруга на Недялко Н., поч. през 2018г. - след смъртта на общия
наследодател на страните- негов баща Атанас Недялко Атанасов, поч. през 02.09.1968г. На
следващо място се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е приложил
правилно материалния законотносно определяне на квотитесъобразно правилата на чл. 14,
ал. 7 и чл. 103 от ПЗР на СК 1968 г. /сега отм./, действали към датата на смъртта на общия
наследодател. Сочи, че съгласно посочените норми Ирина А. катопреживяла съпруга на
общия наследодател на страните- починалия през 1968г. нейн съпруг Атанас Недялко
Атанасов, не е могла да наследи дял от имуществото му, тъй като те двамата са имали деца,
които към момента на смъртта му се явяват негови наследници. Предвид това счита, че
преживялата съпруга Ирина А. не е могла да прехвърли на дъщеря си - ищцата С. А.
Сарафова- Пехливановa посочените в нот. акт от 1974г. 4/6 ид.ч., а само притежаваната
лично от нея от общото семейно имущество ½ ид.ч. По тези съображения в жалбата се
твърди, че квотата на ищцата в делбените имоти е ¾ ид.ч., тъй като образувана от
прехвърлената от майка й ½ ид.ч. и ¼ ид.ч. от наследеното от баща й имущество, равняващи
се на 9/12 ид.ч., поради което неправилно е определена от районния съд в размер на 10/12
ид.ч. В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си адвокатски представител
поддържа въззивната си жалба. Моли за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите –съделители А. Н. А. и С. А. Сарафова-
Пехливановa, не са депозирали писмени отговори и не са взели становище по въззивната
жалба. В съдебно заседание въззиваемите не се явяват и не изпращат представители.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищцата С. А.
Сарафова- Пехливановa срещу ответниците А. Н. А. и Т. Н. Н. иск с правно основание чл.
344 от ЗС за делба за гореописаните недвижими имоти, като се иска допускането им при
описаните в исковата молба квоти. Твърди се, че страните са наследници на общите
праводатели на страните – А. Н. А., поч. на 02.09.1968г. и починалата след него съпруга
Ирина К.а А., поч. 15.03.2011г. Ищцата сочи, че като процесните имоти са придобити от
наследодателите й чрез дарение по време на брака им съгласно нот. акт от 03.04.1963г.
Заявява, че след смъртта на първия наследодател, с нотариален акт от 26.06.1974г. съгласно
ЗПИНМ /сега отм. /неговата преживяла съпруга и наследниците му– ищцата С. А. Сарафова-
Пехливановa и В. Д. К. - баща на ответниците са придобили по силата на дворищна
регулация правото на собственост на придаваемото им се място към вече закупения през
1963г. парцел. Твърди се също, че с нот. акт от 1997г. впоследствие преживялата съпруга
Ирина К.а А. е прехвърлила на дъщеря си – ищцата чрез дарение собствените си 4/6 ид.ч. от
процесните недвижими имоти. Ищцата заявява, че страните не могат да поделят доброволно
процесните имоти, поради което се иска делбата им при горепосочените квоти.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали писмени отговори по
исковата молба и не са изразили становище по иска.
С обжалваното решение, районният съд е допуснал делбата на процесните недвижими
имоти при следните квоти: 10/12 ид. част за С. А. Сарафова- Пехливановa, и по 1/12 ид. част
за А. Н. А. и Т. Н. Н..
След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното
решение е валидно, като при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция
констатира, че същото е недопустимо. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен е иск за делба с правно
основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, като производството е в първата фаза –по
допускане на делбата.
Видно от данните по делото, процесните имоти, чиято делба се иска първоначално са
придобити от наследодателите на страните през 1963г. по силата на дарение. Установява се,
че към момента на смъртта на единия от тях А. Н. А. през 1968г. е бил действащa нормата
на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968г./сега отм./, която установява правилото, че когато
преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от
частта на починалия съпруг от общото имущество. Видно от представеното удпстоверение
за наследници, наследодателят А. Н. А. е оставил като свои законни наследници
преживялата си съпруга и двете си деца – ищцата и В. Д. К. /баща на ответниците/. След
смъртта си през 2018г. Васил Добрев е оставил като свои законни наследници, които
съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН са освен децата му /ответниците/ и преживялата му
съпруга – Р. Ж. Н... Последната е наследила при равни квоти с всяко с децата си
/ответниците/ притежаваната от починалия си съпруг преживе част от процесните имоти.
Преживялата съпруга на В. Д. К. обаче, въпреки, че е негов наследник не е участвала в
делбеното производство като страна. Страни в съдебното делбено производство трябва да
бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на делбата, като другарството
им е задължително. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна някой
от участниците в общността и бъде ли извършена, то тя ще бъде нищожна /чл.75, ал.2 от
ЗН/. Поради това съдът следва да следи дали всички участници в имуществената общност са
конституирани като страни, тъй като участието на всички притежатели на собственически
права в делбените имоти като задължителни необходими другари в делбеното производство
обуславя допустимостта на предявения иск, съответно и на постановеното
първоинстанционно решение.
Въззивният съд намира, че при тези обстоятелства, при проведено и приключено
първоинстанционно производство по първата фаза на делбата без да са конституирани
всички участници в съсобствеността, в т.ч. и на преживялата съпруга като един от
наследниците на Васил Добрев, явяваща се задължителен необходим другар заедно с
останалите съделители, първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо решение,
тъй като то не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество.
Според задължителните указания, дадени в т. 6 от ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на
3
ВКС когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без
участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и
да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
задължителния необходим другар. Затова в случая, районният съд следва по пътя на
оставяне без движение на исковата молба да предприеме съответните процесуални действия,
за да обезпечи конституирането и участието в делбеното производство на всички участници
в съсобствеността спрямо процесния недвижим имот, в т.ч. и всички наследници на В. Д. К..
С оглед констатираната недопустимост на обжалваното решение и дадените
задължителни указания с цитираното ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на същия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав с оглед конституиране на всички задължителни
необходими другари – участници в имуществената общност, чиято делба се иска.
Предвид характера на производството и фазата, в която се намира, на страните не
следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 23 от 12.04.2012г., постановено по
гр.д.№ 190/2021г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Малко Търново за ново разглеждане от друг
състав на същия съд с оглед конституиране на всички задължителни необходими другари –
участници в имуществената общност, чиято делба се иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4