Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито
заседание, проведено на единадесети февруари 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2419 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба подадена от Н.П.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ВЗ Сборно Място, ул.
„Първа“ №12, срещу Ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение
№157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с
който на Н.П.Й. с ЕТ „Дева 2000 – Н.Й. /заличен на 01.01.2012 г./ са установени
задължения по ЗДДФЛ за 2010 г., в размер на 3991,98 лв. главница и 2846,94 лв.
лихви; за 2011 г. в размер на 7685,02 лв. главница и 4684,40 лв. лихви; за 2012
г. в размер на 8679,99 лв. главница и 4400,83 лв. лихви и за 2014 г. в размер
на 8445,86 лв. главница и 2565,85 лв. лихви.
Жалбоподателя твърди, че обжалвания
ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен в
нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения за изтекла погасителна
давност по отношение на задълженията за 2010 г. Оспорват се предпоставките за
установяване на данъчните задължения по реда на чл.122 от ДОПК, както и
възприетия от органите по приходите метод за изчисляване на началното салдо за
2010 г., както и методологията използвана за изчисляване на данъчната основа за
годишното облагане по ЗДДФЛ. Изказва се несъгласие с възприетия от органите по
приходите подход, за признаване на пълните суми, заплатени за погасяване на
изтегления от Й. кредит, в размер на 200 000 евро, като суми, които Й. е
заплатила сама. Твърди се, че Й., заедно със съпруга си и двете им деца са
съкредитополучатели на кредита, респективно заедно са заплащали дължимите
погасителни вноски и сумите, които следва да се приемат, като заплатени от Й.
са само ¼ от възприетото с ревизията. Възразява и срещу отказа на
органите по приходите да признаят суми декларирани в хода на ревизията като
получени в заем от физически лица.
Иска се отмяна на ревизионния акт. В съдебно
заседание, жалбоподателя, не се явява. Процесуалният му представител поддържа
жалбата на сочените в нея основания. Депозирани са подробни писмени бележки.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът Директора на Дирекция „Обжалване
и управление на изпълнението” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Депозирани са и подробни писмени бележки.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
І. По допустимостта на жалбата :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП.
Настоящото производство е второ подред, след като с Решение №139/19.05.2017 г. е бил отменен издадения срещу Й. РА № Р-03000816003732-091-001/27.02.2017 г. Първоначалното ревизионно производство е започнало след издаване на ЗВР №Р-03000816003732-020-001/01.06.2016 г. Настоящото производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317003118-020-001/23.05.2017 г., в която се определя ревизията да обхване следните видове задължения, в случая данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. и от 01.01.2014 до 31.12.2014 г. ЗВР е връчена по електронен път на 20.06.2017 г. Със Заповед №03000317003118-023-001/21.07.2017 г., ревизионното производство е било спряно по искане на Й., поради продължителното й отсъствие. Производството е било възобновено със Заповед №03000317003118-143-001/20.10.2017 г. Със ЗИЗВ Р№03000317003118-020-002/20.12.2017 г., е определен срок за приключване на ревизията 19.02.2018 г. На 06.03.2018 г. е бил изготвен РД №03000317003118-092-001, а в последствие и обжалвания РА.
ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА :
Ревизията на Н.П.Й. обхваща задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2012 год. и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14- дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Актовете са подписани с валиден електронен подпис.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Установено е, че за ревизирания период Й. не е подавала ГДД.
За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Към настоящото ревизионно производство са приобщени материалните, както от извършената предварителна проверка, така и доказателствата събрани в хода на първата ревизия.
Въз основа на събраните доказателства, направения анализ и съпоставка на имущественото и финансово състояние на задълженото лице през ревизираните периоди, органите по приходите са установили превишение на разходите над приходите: за 2010 г. в размер на 37058,74 лв.; за 2011 г. в размер на 75927,96 лв., за 2012 г. в размер на 83432,98 лв. и за 2014 г. в размер на 74846,10 лв.
Преди да пристъпят към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122-124 от ДОПК, органите по приходите на основание чл. 37, ал. 1-3 от ДОПК са изготвили и връчили на Й. искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/, с които са изискани документи, писмени обяснения и други писмени доказателства за получените през ревизирания период доходи, придобито имущество, притежаваните парични средства, движими ценности, вземания от трети лица, получени заеми, пътувания в чужбина и други. От страна на ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения.
На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 47 от ДОПК са изпратени искания за установяване на факти и обстоятелства от специализирани органи за контрол и други органи, както и до трети лица. Получените отговори са подробно описани в РД, а съдържащата се в тях информация е използвана за целите на ревизионното производство.
В хода на ревизионното производство на основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на следните физически лица: Д Р.Й. Н – дъщеря на ревизираното лице; В.Р.П. – дъщеря на ревизираното лице и на Р.В.Й., съпруг на ревизираното лице. Тези насрещни проверки са направени, за да се установи възможността на лицата да участват в погасяването на изтегления от ПИБ кредит в размер на 200 000 евро.
Отделно от това са извършени насрещни проверки и на лицата, посочени от Й., като нейни заемодатели на различни суми през годините. С.Г.С.; Т.К.М.; Г П. Р ; К.М.И.; К Г Г ; Т. П А . Проверена е и възможността ЕТ"ДЕВА-Н.Р.Д Й.", ЕИК по Булстат ********* и "ДЕВА-07"ЕООД, ЕИК по Булстат ********* да предоставят в заем на Й. съответно ЕТ сумата от 35000 евро през 2012 г. и ЕООД сумата от 55000 евро през 2013 г.
В хода на ревизионното производство е установено, че по личната банкова сметка ***SA93000012455306 и в ПИБ АД BG17FINV915010BGN0K448 /стр. 675-683 и стр.709-718/ са постъпвали суми от физически лица за направени резервации. Установено е, че преведените суми от физически лица са общо в размер на 16 762.67 лв.. от които 2 861,03 лв. през 2010 г., 922.24 лв. през 2011 г.. 3 366.91 лв. през 2012 г. и 9 612.49 лв. през 2014 г. Констатирано е, че същите не са декларирани като доход в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Прието е, че постъпилите суми по банкова сметка ***облагаеми доходи по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ, поради което следва да бъдат обложени с данък.
При извършената проверка за съответствие на имуществото и доходите на физическо лице, обективирана с Протокол № ПФ-03000815000694-073-001 04.01.2016 г.. приобщен по реда на ДОПК към обжалваното ревизионно производство /стр. 139- 158/, от Н.П.Й. е изискана информация относно налични парични средства към 01.01.2009 г., притежавани от лицето и нейното семейство. Ревизираното лице в писмени обяснения е заявило, че сумите от ползваните банкови кредити, спестените парични средства и наследени от съпруга й, които са вложени по влогове, банкови депозити, в домашен сейф, налични към началото на проверявания период - 01.01.2009 г., са в евро и левове общо с левова равностойност на 345 000.00 лв./стр.129- 133/. Обяснено е, че паричните средства са с произход банков кредит, съгласно договор за банков кредит № 27КР-АА-1265 06.02.2007 г., сключен с „Първа Инвестиционна Банка" АД. за сумата от 200 000 евро, който е изтеглен с намерение за закупуване на парцел в с. Кранево, с чиито продавачи лицето е имало предварителен договор за закупуване на имота. Поради забавило се одобряване на плана за регулация за застрояване на терена, където се намира имотът, се е забавило и прехвърлянето на собствеността на имота. Във връзка с това от лицето е заявено, че голяма част от усвоените кредитни парични средства са поддържани в депозитни сметки, друга част в домашен сейф - като налични.
Съгласно представения от ревизираното лице договор за банков кредит № 27КР-АА-1265/06.02.2007г. /стр.457-461 гръб/, Н.П.Й. като кредитополучател и Р.В.Й., Д Р.Й., В.Р.Й. като съкредитополучатели. са получили кредит от „Първа Инвестиционна банка" АД в размер на 200 000 евро за текущи битови нужди, със срок за погасяване на кредита 06.02.2014 г. Представено е споразумение от 19.01.2009 г. между четиримата съкредитополучатели, с което същите са се споразумели месечните погасителни вноски по цитирания договор да се изплащат солидарно от четиримата съкредитополучатели в зависимост от моментното финансово състояние и платежоспособността им. Представено е споразумение от 21.08.2011г.. сключено между ревизираното лице Н.П.Й., дъщеря й В.Р.П. и нейния съпруг П.Г.П., съгласно което последните двама ще предоставят свои лични средства и средства от ползван от тях банков кредит по банков път, по банкова сметка *** Н.П.Й. с IBAN: ***.456-457 гръб/. Приходните орган са приели, че представените споразумения са сключени между свързани лица, без нотариална заверка на подписите и съдържанието и като частни писмени документи са без достоверна дата.
С цел проследяване разходването на паричните средства и в изпълнение на указанията, дадени с решението на директора на дирекция ОДОП Варна, с което е бил отменен първия РА, в хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия, при които са събрани извлечения от банковите сметки на ревизираното лице за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2014 г. По отношение усвояването на паричните средства по предоставения от ПИБ АД кредит в размер на 200 000 евро, съгласно договор за банков кредит № 27КР-АА-1265 06.02.2007г., е установено, че кредитът е бил предоставен на 08.02.2007 г., като на тази дата сумата е била заверена по сметка BG91 FINY 9150 10ECR0K44C. На същата дата от тази сметка е преведена сума в размер на 72170.00 евро по друга сметка на Н.П.Й. - BG1 7FINY915010BGN0K448, а от последната сметка, пак на същата дата е преведена приблизителната левова равностойност на тази сума - 141136.13 лв. към сметка BG34S Г5А93000008108872 с титуляр Р.В.Й., за предсрочно погасяване на ипотечен банков кредит към Банка ДСК София от 28.04.2004 г .
На 14.02.2007г. от сметка BG91 FINY 9150 10FFR0K44C са преведени суми по други сметки на Н.П.Й. - 20000 евро по сметка BG49FINV915042EUROKCUV а от тази сметка почти цялата сума е преведена по сметка BG09F1NY915042BGNOKCVT и 103810.00 евро по сметка BG17FINY915010BGX0K448, от където също е извършвано прехвърляне на суми по други сметки на ревизираното лице. В последствие са извършвани множество транзакции между различните банкови сметки на ревизираното лице. както и такива с банкови сметки на свързаните лица. По сметките на ревизираното лице са постъпвали суми в брой. както от ревизираното лице, така и от трети лица, теглени са суми в брой. извършвани са разплащания през ПОС устройство. Предвид големия обем на извършените транзакции, движението по банковите сметки е анализирано и обобщено в изготвените и приложени към административната преписка обобщаващи справки за движението по всяка от банковите сметки на жалбоподателката за всяка от годините 2006г.-2014 г. /стр.20-31/. Органът по приходите установил, че полученият от ПИБ АД банков кредит съгласно договор № 27КР-АА-1265 06.02.2007 г. е погасяван чрез заверяване на банкова сметка ***, по която титуляр е Н.П.Й.. Сумите за погасителните вноски са постъпвали по тази сметка от други сметки на ревизираното лице, от сметки на членовете на семейството, както и от вноски в брой - направени от Н.П.Й., както и от други членове на семейството. Предвид гореизложеното, всички документално установени погасителни вноски, отразени по банковите извлечения на сметка BG91 FINV 9150 10EUR0K44C, са отразени при извършената съпоставка на финансовото и имущественото състояние на ревизираното лице.
След анализ на приходите и разходите на Й., органите по приходите са приели, че разходите на жалбоподателката, значително надвишават приходите й.
Посочените по-горе констатации, от своя страна са довели до заключението, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1. т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните по години приходи и или получени доходи не отговарят на имущественото и финансово състояние за периода 2010 г.. 2011 г.. 2012 г. и 2014 г. Във връзка с това на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл.124. ал.1 от ДОПК /стр. 18-19/, с което е известено, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като едновременно с това му е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да вземе становище. Изискано попълване и на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка една от годините, за която са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. С вх. № 2279/24.01.2018г. от ревизираното лице са представени декларации по чл.124 от ДОПК /стр.782-793/.
На основание чл. 122. ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства по години, обективирани на стр. 47-48 от РД. След анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, органите по приходи са извършили съпоставка на имущественото състояние на лицето, обективирани на стр.38-46 в РД по години.
При извършената съпоставка в приходната част са включени и всички суми, които са постъпили по банкова сметка ***, както и по останалите банкови сметки на ревизираното лице, преведени по банков път или внесени в брой от трети лица, като в това число влизат и сумите, постъпили от членовете на семейството - съкредитополучатели по договора за заем. В разходната част са включени преведените суми към трети лица, в това число и свързаните лица, както и направените плащания към трети лица за получени стоки или услуги.
При извършената съпоставка, като начално салдо към 01.01.2010 г. органът по приходите е посочил сумата 56426.48 лв. /31978.61 лв+24447.87 лв./. определена по следния начин:
Извършена е съпоставка на всички изтеглени от Н.П.Й. парични суми в брой от банковите й сметки с всички внесени от същата суми в брой по банковите й сметки, подробно описана в таблица на стр.37-38 на ревизионния доклад. Установено е, че за периода 2006г.-2009г. изтеглените парични суми в брой от сметките на Н.П.Й. са общо в размер на 283789.18 лв.. а внесените лично от лицето суми в брой по сметките са общо в размер на 251810.57 лв. Разликата към края на 2009г. е в размер на 31978.61 лв.. за която ревизиращият екип е приел, че задълженото лице е могло да разполага с нея към 01.10.2010 г. Отделно от това е установено, че към 01.01.2010 г. ревизираното лице е разполагало в брой и със сумата в размер на 12500 евро с левова равностойност 24447.87 лв./ с произход - частта на Н.П.Й. и Р.В.Й. от доход от продажба на недвижим имот, съгласно НА вх. peг. № 3782/13.09.2007г., за покупко-продажба на недвижим имот в с. Преспа, община Балчик /стр.777/.
Предвид гореизложеното и въз основа на извършения анализ по реда на чл.122- 124 от ДОПК. органът по приходите е определил данъчна основа по чл.122. ал.4 от ДО ПК по години, както следва:
За 2010 г.
Установено е. че ревизираното лице е получател на приходи доходи от трудови правоотношения в размер на 956.56 лв., облагаеми доходи от резервации, платени по банков път. в размер на 2861.03 лв., лихви по депозити в размер на 1200.51 лв., постъпили средства по банков път от Р Й. Н в размер на 3800.00 лв. и от В.Р.П. в размер на 3434.44 лв. В разходната част са включени разходи за платени суми по фактури към БТК в размер на 74.27 лв., платени суми към трети лица чрез ПОС устройство в размер па 12888.68 лв., разходи за обслужване на банков кредит, кредитна карта, включително такси за обслужване на банкови сметки в размер на 41967.10 лв., разходи за заплатени данъци в размер на 382.96 лв.
При извършената съпоставката на имущественото състояние на лицето, органите по приходи са установили превишение на разходите над получените през годината доходи в размер на 37058,74лв., представляващи парични средства с недоказан произход, включени в данъчната основа по реда на чл. 122. ал.4 от ДОПК.
В данъчната основа са включени и преведените суми през 2010 г. от физически лица общо в размер на 2861,03 лв. по сметка на жалбоподателката BG20 STSA 9300 ********** в Банка ДСК АД, представляващи доходи, които не попадат в обхвата на посочените като необлагаеми по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ.
Определена е данъчна основа по чл.122-чл.124 от ДОПК в размер на 39919.77 лв. Установено е задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 3991.98 лв.
За 2011 г.
Установено е, че ревизираното лице е получател на приходи / доходи от трудови правоотношения в размер на 1099.62 лв., облагаеми доходи от резервации, платени по банков път, в размер на 922.24 лв., лихви по депозити в размер на 4066.24 лв., върнат заем от Т. П А в размер на 35204.94 лв., постъпили средства по банков път от Д Р.Й. в размер на 13236.16 лв., от В.Р.П. в размер на 62276.83 лв. и от Виолин С.Г. в размер на 5867.49 лв., постъпили средства от Д Р.Й., действаща като ЕТ „Дева Н.Р. Д Й.” в размер на 3100.00 лв. При извършената съпоставка на имущественото състояние, в разходната част са включени разходи за платени суми към трети лица чрез ПОС устройство в размер на 13992.64 лв., разходи за придобиване на недвижимо имущество в размер на 195583.00 лв., разходи за обслужване на банков кредит в размер на 41196.53 лв., разходи за обслужване на кредитна карта в размер на 461.14 лв., преведена по банков път сума на ЕТ „Дева - Н.Р. - Д Й." в размер на 5 лв. и разходи за платени данъци в размер на 472.94 лв. Органите по приходи са приели, че към 01.01.2011 г. Й. не е разполагала с парични средства в брой. Прието е, че са налице данни за парични средства в банкови сметки към 01.01.2011 г. в размер на 65183.33 лв. и в края на периода - 31.12.2011 г., в размер на 15173.56 лв.
Установено е превишение на разходите над получените през годината доходи в размер на 75927,96 лв., представляващи парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени, които следва да участват при формиране на данъчната основа по реда на чл. 122-124 от ДОПК.
Установено е, че през 2011 г. са преведени суми от физически лица общо в размер на 922,24 лв. по сметка на лицето - BG20STSA93000012455306 в Банка ДСК. представляващи доходи, които не попадат в обхвата на посочените като необлагаеми по смисъла на ч.л.13 от ЗДДФЛ и следва да бъдат включени в данъчната основа по реда на чл. 122-124 на ДОПК.
Определена е данъчна основа по чл. 122-чл.124 от ДОПК в размер на 76850.20 лв. Установено е задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 7685,02 лв.
За 2012 г.
Установено е, че ревизираното лице е получател на приходи / доходи от трудови правоотношения в размер на 1047.61 лв., облагаеми доходи от резервации, платени по банков път, в размер на 3366.91 лв., лихви по депозити в размер на 610.70 лв., постъпили средства по банков път от Д Р.Й. Н в размер на 9781.65 лв. и 68 454.05 лв., заем от Г Р в размер на 9950.00 лв. При съпоставката на имущественото състояние в разходната част са включени разходи за платени суми за комунални услуги в размер на 753.57 лв., разходи за придобиване на недвижим имот в размер на 146 687.26 лв., разходи за обслужване на банков кредит в размер на 41203,33 лв., разходи за обслужване на кредитна карта в размер на 65.16 лв., платени суми към Д Р.Й. Н в размер на 616.09 лв. и 1726.91 лв. и разходи за платени данъци в размер на 469.79 лв.
При съставяне на съпоставката на имущественото състояние на лицето, органите по приходи приемат, че към 01.01.2012 г. лицето не е разполагало с парични средства в брой. Прието е, че са налице данни за парични средства в банкови сметки към 01.01.2012 г. в размер на 15173.56 лв. и в края на периода — 31.12.2012 г. в размер на 295.35 лв.
Установено е превишение на разходите над получените през годината доходи в размер на 83432,98 лв., представляващи парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени и следва да участват при формиране на данъчната основа по реда на чл.122-124 от ДОПК.
Установено е, че през 2012 г. са преведени суми от физически лица общо в размер на 3366,91 лв. по сметка на лицето - BG17FINV915010BGN0K448 в ПИБ АД, представляващи доходи, които не попадат в обхвата на посочените като необлагаеми по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ и следва да бъдат включени в данъчната основа по реда на чл. 122-124 на ДОПК
Определена е данъчна основа по чл. 122 - чл.124 от ДОПК в размер на 86799.89 лв. Установено е задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 8679,99 лв.
За 2014 г.
Установено е. че ревизираното лице е получател на приходи / доходи от трудови правоотношения в размер на 435.86 лв., облагаеми доходи от резервации, платени по банков път, в размер на 9 612,49 лв., лихви по депозити в размер на 42,31 лв. При съпоставката на имущественото състояние в разходната част са включени разходи за платени суми за съобщения в размер на 1355.67 лв., разходи за съдебни такси в размер на 2294.63 лв. и 55.00 лв., разходи за придобиване на недвижим имот в размер на 44046.30 лв., разходи за обслужване на банков кредит в размер на 33645.11 лв., разходи за такси за обслужване на банкови сметки в размер на 47.45 лв., платени суми към Д Р.Й. Н в размер на 2 460.00 лв. и 225.06 лв., платени суми към „Дева 07" ЕООД в размер на 228.00 лв., разходи за платени данъци в размер на 253.00 лв. и разходи за застраховки в размер на 89.18 лв.
При съставяне на съпоставката на имущественото състояние на лицето, органите по приходи приемат, че към 01.01.2014 г. лицето не е разполагало с парични средства в брой. Прието е, че са налице данни за парични средства в банкови сметки към 01.01.2014 г. в размер на 358.89 лв. и в края на периода - 31.12.2012 г., в размер на 596.25 лв.
Установено е превишение на разходите над получените през годината доходи в размер на 74846.10 лв.. представляващи парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени и следва да участвал при формиране на данъчната основа по реда на чл. 122-124 от ДОПК.
Установено е. че през 2014 г. са получени суми от физически лица общо в размер на 9612,49 лв. по сметка на лицето - № BG17FINY915010BGN0K448 в ПИБ АД. представляващи доходи, които не попадат в обхвата на посочените като необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ и следва да бъдат включени в данъчната основа по реда на чд.122-124 на ДОПК.
Определена е данъчна основа по чл. 122-чл.124 от ДОПК в размер на 84458.59 лв. Установено е задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 8445.86 лв.
В хода на съдебното производство беше допусната ССЕ, която да определи началното салдо на Й., към 01.01.2010 г., както и да изготви парични потоци на ревизираното лице за ревизираните години. Бяха разпитани и свидетелите С.Г.С., Т.К.М., Р.В.Й., Д Р.Й. – Н , Е.Г.Н., В.Р.П. и Г.И.Г..
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно данъчната основа за облагане на доходите на Й., като физическо лице за ревизирания период е определена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице поне едно от посочените в точки от 1 до 7 обстоятелства. Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, правилно органите по приходите са установили, че за 2010, 2011, 2012 и 2014 г. са налице обстоятелствата посочени в т.2 и т.7 на чл.122, ал.1 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи, както и за това, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние на жалбоподателят за ревизирания период. Видно от доказателствата по делото за ревизирания период Й. дори не е подавала ГДД, а през тези години е получавала приходи и е извършвала разходи, несъвместими с получените от нея приходи.
Въз основа на изложеното съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения.
Съдът намира, че обжалвания РА е частично незаконосъобразен и следва да бъде отменен в частта с която са определени данъчни задължения за 2010 г. В тази връзка, съдът споделя възражението на жалбоподателката за изтекъл давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
По делото не се спори, че давността за данъчните задължения за 2010 г. започва да тече на 01.01.2012 г. и 5 годишния срок би изтекъл на 01.01.2017 г. Същевременно в чл.172, ал.1 от ДОПК са изброени изчерпателно случаите на спиране на давността. След отпадане на основанието за спиране, давностният срок продължава да тече, а не започва нов давностен срок, както е при прекъсването на давността.
По делото е установено, че първото ревизионно производство е започнало с връчването на ЗВР на 17.06.2016 г. По силата на чл.172, ал.1 т.1 от ДОПК, давността е спряла, до издаване на РА, но за не повече от една година. Тоест в най-благоприятния за данъчната администрация вариант, давността спира до 17.06.2017 г. и продължава да тече до изтичането на 5 годишния давностен срок, ако преди това не е била прекъсната или спряна на друго основание. Което означава, че в най-благоприятния за данъчната администрация случай, с началото на ревизията и спирането на давността за срок от една година, 5 годишния срок предвиден в чл.171, ал.1 от ДОПК, за задълженията от 2010 г. изтича на 01.01.2018 г. Ревизионният акт по второто ревизионно производство е издаден на 27.04.2018 г., тоест след изтичане на давностният срок.
Установено е също, че първия РА е отменен с Решение от 19.05.2017 г., но с издадената последваща ЗВР за новото ревизионно производство не започва да тече нов едногодишен срок по чл.172, ал.1 т.1 от ДОПК.
Не се споделят възраженията на ответника, че давностният срок е бил спрян на основание чл.172, ал.1 т. 5 от ДПОК,, поради налагане на обезпечителни мерки с Постановление № С170008-**********/16.01.2017 г. По силата на чл.208, ал.1 от ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно в случаите по чл.225, ал.1 т.2 от ДОПК, а именно когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Тоест с издаването на Решение №139/19.05.2017 г., с което е отменен РА № Р-03000816003732-091-001/27.02.2017 г., са били отменени и обезпечителните мерки наложени с Постановление № С170008-**********/16.01.2017 г. Следващото ПНПОМ е издадено на 28.05.2018 г., тоест след изтичане на срока по чл.171, ал.1 от ДОПК.
Останалите възражения на жалбоподателката, съдът намира на неоснователни.
Относно началното салдо към 01.01.2010 г., прието от страна на органите по приходи в размер на 56426,48 лв.
От страна на жалбоподателката, още в хода на административното производство са наведени твърдения, че към 01.01.2009 г. е притежавала сума в размер на 345 000,00 лв. налична по влогове, банкови депозити и в домашен сейф, за произхода на която са представени доказателства за усвоен кредит от „Първа Инвестиционна Банка" АД. Факт е обаче, че от лицето не е посочен размер на притежаваните парични средства в брой към 01.01.2010 г. Независимо от това, органите по приходи в изпълнение на дадени указания на Директор Дирекция ОДОП Варна са извършили обстоен анализ на паричните средства в брой, както и тези, които са усвоени по кредит от „Първа Инвестиционна Банка" АД. Анализът е подробно описан в таблица на стр.37-38 на ревизионния доклад. Установено е, че за периода 2006г.-2009г. изтеглените парични суми в брой от сметките на Н.П.Й. са общо в размер на 283789,18 лв., а внесените лично от лицето суми в брой по сметките са общо в размер на 251810,57 лв. Разликата към края на 2009г. е в размер на 31978,61 лв., за която ревизиращият екип е приел, че задълженото лице е могло да разполага с нея към 01.10.2010 г.
В хода на съдебния процес не се установиха различни от горепосочените обстоятелства. Беше допусната ССЕ, която имаше за цел да установи началното салдо към 01.01.2010 г. При изслушване на вещото лице стана ясно, че при определяне на началното салдо са изготвени два варианта. Единият, при който е прието, че заема е плащан от две лица и втори, при който същият е погасяван от четири лица.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй като по делото не са налични доказателства за заплащането на погасителните вноски по кредита поравно между двамата съпрузи, нито поравно между четиримата съкредитополучатели. Нещо повече към изготвената ССЕ липсват изрично изготвени за целите на същата обосновки, в които да са видни банковите сметки, датите на които са извършени различните транзакции, респективно сумите, липсва общ сбор на същите. Поради това съдът намира, че не може да се установи, как вещото лице е достигнало да извода, че именно посочените от него суми в таблицата - приложение №1 от ССЕ са действително отразени в банковите извлечения, които са анализирани. Поради тази причина съдът приема за вярна сумата посочена от органите по приходи в РА и РД в размер на 56426,48 лв., получена от 31978,61 лв., която би могло да бъде приета за налични парични средства в брой на 01.01.2010 г., към която са прибавени и 24447,87 лв., представляваща доход от продажба на недвижим имот.
Относно метода използван от органите по приходи, за установяване получените и разходваните парични средства през ревизирания период.
Метода използван от органите по приходи е „съпоставка на имуществено състояние“, които метод е утвърден от изпълнителния директор на НАП, като методика, чрез която най - вярно и точно може да се установи имуществото състояние на физически лица. Това е продиктувано от факта, че на територията на страна се извършват, както плащания в брой така и по банкови сметки. Отделно от това лицата често получават парични средства именно по банковите си сметки, като същите представляват доходи, с които имущественото състояние на лицето нараства. Факт е, че доходите, които следва да бъдат декларирани, са облагаеми и необлагаеми, но във всички случаи представляват доход, който следва да се вземе в предвид. Всичко което притежава едно физическо лице е финансов ресурс /парични средства в брой и такива по банкови сметки/, които представляват неговото имущество. Преценка относно нарастване на имущественото състояние или не, не може да бъде извършена без да бъде направен съвкупен анализ на всички притежавани от лицето парични средства, било то в брой или по банкови сметки, което е сторено и в хода на ревизионното производство.
След като едно лице разходва и получава парични средства по своята банкова сметка, ***тояние на имущественото следва да си извърши и такъв анализ, които да даде отговор на въпроса - „какво съм имал в началото на годината и какво имам на края на годината, по банкови сметки“. Ако притежаваното от мен в края на годината е в по - голям размер от това, което съм притежавал в началото на периода, то значи лицето е получило парични средства, чиито източник следва да се докаже от страна на физическото лице. При липсата на такъв анализ не може да се отговори на този въпрос и е предпоставка имуществото състояние на лицето да е нараснало, но това да не се установи от анализа, защото предмет на изследвани са били единствено парични средства в брой.
Именно и поради тази причина съдът намира, че извършения анализ от органите по приходи в обжалвания РА е обективен и справедлив. В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателката, че досега използвания от данъчната администрация метод на „паричните потоци“, наречен от нея „класически“ е по-обективен. Последния не може да даде пълен и всеобхватен анализ на получените и разходвани парични средства.
В тази връзка, съдът не кредитира заключението на вещото лице по изготвената ССЕ. От една страна вариантите за определяне на данъчната основа са изготвени на базата на така наречените „парични потоци“, а от друга страна почиват на предположения. В първия вариант, че съпрузите са заплащали по равно дължимите към банката суми за погасяване на кредита, а във втория вариант, че тези суми са погасявани по равно от всички четирима съкредитополучатели. Както беше посочено и по-горе в мотивите, по делото не са представени доказателства за подобни плащания. Напротив, по делото е видно, че вноските за погасяване на кредита са извършвани чрез банковата сметка на жалбоподателката. Всички суми, за които има доказателства, че са внесени по тази сметка от останалите съкредитополучатели са взети предвид от органите по приходите при формирането на данъчната основа. За останалите суми, за които се твърди, че са давани от останалите задължени по кредита лица, липсват доказателства.
В тази връзка съдът не кредитира свидетелските показания на дъщерите на жалбоподателката – Д Й.-Н и В.П., св. Н. и съпруга на жалбоподателката св. Й., в частта в която твърдят, че са участвали в заплащането на вноските по кредита, извън приетите от органите по приходите суми, за които са налични доказателства по делото. От една страна, същите са заинтересовани и показанията им следва да се оценяват съобразно останалите доказателства по делото. От друга страна, дори и да се приеме за житейски оправдано децата да „помагат“ на родителите си в изплащането на кредита, по делото липсват доказателства, както за стойността на сумите, така и за датите на които е ставало предаването на парите. Липсват доказателства и за възможността на свидетелите да разполагат с тези суми, за да ги предадат на жалбоподателката. Няма законосъобразен метод, по който да се отчетат неустановени суми, давани по неустановено време, за които лицето няма доказателства, че е притежавало. Не може да се направи и разграничение, колко от парите са давани от жалбоподателката и колко от роднините й, ако изобщо се приеме, че същите са участвали при осигуряване на средствата за това. В показанията на свидетелите липсва конкретика, както за точния размер на сумите, така и за точното време, за което твърдят, че са предавали суми.
Както беше посочено по-горе, всички суми за които има доказателства, че са предадени от близките на жалбоподателката са отчетени от органите по приходите. Така е сторено с теглен кредит от Райфайзен банк в размер на 35 хиляди евро, който е теглен от ЕТ „Дева-Н.Р.-Д Й.". Процесиите парични средства, които са посочени от свидетелката Д Й., са признати от органите по приходи, видно от стр. 43 на РД. Същите са включени като постъпление от заем -68454,05 лв. Не се установява Д Р.Й. да е предоставяла други парични средства извън посочените. Взети са предвид и останалите суми получени от съкредитополучателите, за които има доказателства. В хода на ревизионното производство е признат факта, че както кредитополучателя, така и съкредитополучателите са участвали при погасяване на кредита. Например през 2010 г. се установява, че по банков път са получени парични средства в общ размер на 3434,44 лв. /отразени в приходната част на съпоставката по т. 12.1/. В разходната част в т. 20.1 е отразен целия размер на разхода по обслужване на банковия кредит включително и лихвите - 41195,02 лв., както и разходи за погасяване на задължения по кредитна карта, включително и лихвите над 41195,02 до 41967,10 лв. Разликата /3434,44 - 41195,02/ в годишен аспект е именно сумата, която е приета от органите по приходи за платена от Н.Й. за погасяване на банковия кредит, т.е. само внесените от жалбоподателката. Аналогичен е подхода и за останалите години, в случаите в които е установено, че е налице превод от банкова сметка ***, по банкова сметка ***, обслужваща кредита. Това е видно от обективираното в справките изготвени във връзка с анализа на банковата сметка за 2010 г. стр. 26 гръб, за 2011 г. стр.24 гръб, за 2012 г. стр.22, за 2013 г. стр.21 гръб, за 2014 г. стр. 20 гръб. Отделно от изложеното безспорно в случаите, в които е установено, че са преведени суми от трети лица /които са посочени като съкредитополучатели/, по други банкови сметки на Н.Й., органите по приходи са признали получаването на паричните средства и са ги посочили, като постъпления в приходната част на съпоставката.
По отношение на непризнатите в хода на ревизията приходи от заеми от С.С., Т.И. и К.И., съдът намира следното:
В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на всички лица, посочени от жалбоподателката, за които се твърди, че са нейни кредитори. За тези от тях, които са успели да докажат, че са притежавали предоставените парични средства, приходите са признати от ревизиращите органи. За С.С., Т.И. и К.И., в хода на насрещните проверки е установено, че не разполагат със средства, които твърдят, че са дали в заем.
За С.Г.С. установените факти и обстоятелства са подобно описани на стр. 20-21 в РД. След извършения анализ на получените от лицето доходи и извършените разходи през периода от 1999 г. до 2014 г. е установено, че към датите на сключените договори за заем - 28.08.2011 г. и 04.04.2014 г. С.Г.С. не е разполагал със суми вписани в същите, за да ги предаде на Н.Й..
За да докаже твърдението си, че е притежавал въпросните суми, С. заяви пред съда, разпитан в качеството му на свидетел, че „През пролетта на 2014г. предоставих заем на Н. в размер на около 10000 лв. ...Тогава имах пари много, арендаторите пишеха по ведомост 500 лв., а аз реално получавах 5 000 лв. и от там като направеха сметка, се оказа че нямам толкова пари, а пък аз имам 100 000...“, поясни че „...Освен на Н. съм предоставил заем и на племенника Р. мисля че беше през 2011 г. и на него дадох около 10 000 лв...“. Напрактика, св.С. заяви пред съда, че е разполагал със средства с неустановен произход, каквито биха се явили получените от него суми различни от тези, за които има представени документи , в хода на насрещната проверка. Съдът намира, че в случая следва да се приложи правилото, че „Никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“ и твърдението на св. С., че е разполагал със средства, за които не може да представи доказателства от къде ги е придобил не би могло да се приеме в полза на жалбоподателката.
За Т.К.М., установените факти и обстоятелства са подобно описани на стр. 22-23 в РД. От анализа на представените документи и справки в информационните системи на НАП се установява, че не са налице доказателства, че в периода от 2008 г. до 2011 г. Т.К.М. е получавал парични средства. В резултат на това липсват данни, че е притежавал парични средства в размер посочен в договора за заем. Дори напротив, установено, че през проверяваните години ЕТ собственост на М. е подал ГДД само да 2009 г. с декларирана загуба в размер на 7350,80 лв., а за останалите години не е подавал ГДД. Установено е също, че представлявания от М. ЕТ има над 35000 лв. задължения към фиска. В тази връзка съдът не кредитира показанията на М. дадени по време на разпита му като свидетел по делото, тъй като той посочи, че паричните средства, които е предоставил са с произход от майка му, която живее от дълги години в Италия. От една страна по делото не са представени доказателства за това, че майката на свидетеля е работила в Италия. От друга страна, липсва житейска логика, за това, лицето да не разполага със средства, да има дългове и същевременно да предоставя в заем немалка сума, за която не е ясно кога и дали ще бъде върната.
По същия начин стои въпроса и със средствата посочени от жалбоподателката, като получени в заем от К.М.И.. Последния е посочил по време на насрещната проверка, че парите, които е дал на Й. е получил самият той като заем от трето лице – Коце Григоров. Освен, че при насрещната проверка на Коце Григоров не е установено да е разполагал със средства, които да даде на И., съдът намира, че липсва житейска логика да вземеш в заем парични средства, които веднага след това да предоставиш в заем на другиго, без да е ясно кога и дали ще бъдат върнати тези средства.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отмени обжалвания РА в частта с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3991,98 лв. главница и 2846,94 лв. лихви. В останалата част, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2011, 2012 и 2014 г. жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да ги удовлетвори съобразно уважената, респективно отхвърлена част от иска. Материалният интерес по делото е в размер на 43300,87 лв. Отхвърлената част от претенцията е в размер на 36461,95 лв. Жалбоподателя претендира разноски в общ размер от 2545 лв. от които 1850 лв. за адвокатско възнаграждение, 645 лв. за вещо лице и 50 лв. за ДТ. Съобразно изхода на делото и отхвърлената част на жалбата съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 401,96 лв. На административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение изчислено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения чл.8, ал.1 т.4 в размер на 1623,86 лв. След приспадане, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 1221,90 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на Н.П.Й. с ЕТ „Дева 2000 – Н.Й. /заличен на 01.01.2012 г./ са установени задължения по ЗДДФЛ за 2010 г., в размер на 3991,98 лв. главница и 2846,94 лв. лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Й. срещу Ревизионен акт №Р-03000317003118-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №157/26.07.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на Н.П.Й. с ЕТ „Дева 2000 – Н.Й. /заличен на 01.01.2012 г./ са установени задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 7685,02 лв. главница и 4684,40 лв. лихви; за 2012 г. в размер на 8679,99 лв. главница и 4400,83 лв. лихви и за 2014 г. в размер на 8445,86 лв. главница и 2565,85 лв. лихви.
ОСЪЖДА Н.П.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ВЗ Сборно Място, ул. „Първа“ №12 да заплати на Дирекция „ОДОП”- Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1221,90 лв./хиляда двеста двадесет и един лева и 90 ст./ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: