РЕШЕНИЕ
№ 22021
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110154321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по предявени от С. Д. Д., ***** С. Д., действаща чрез
законния й представител – С. Д. Д., и Д. Х.в М., действащ чрез законния му
представител – Х. Н. М., чрез адв. Б., против „*******“ - ******, чрез „******* – клон
******* обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
6, пар. 1, б. „б“, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (EО) № 261/2004 г., за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 782.33 лв., представляваща
стойност на дължимото обезщетение поради закъснение с над 15 часа на полет №
*****, планиран да излети на 04.09.2023 г., в 20:50 часа, от летище **** (*****) и да
кацне на летище ****** (****) на ***** г., в 22:35 часа (местно време), ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземанията.
В исковата молба се излага, че на 04.09.2023 г. ищците се регистрирали за полет
№ *****, изпълняван от ответника, но последният бил реализиран с голямо
закъснение над 15 часа. В лична кореспонденция между страните ответното дружество
признало наличието на голямо закъснение, което било свързано с наличието на
„извънредни обстоятелства“, което го освобождавало от задължението да заплати
обезщетение. Поради това и ищците молят съда да постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от по
782.33 лв., представляваща стойност на дължимото обезщетение поради закъснение с
над 15 часа на полет № *****, планиран да излети на ***** г., в 20:50 часа, от летище
**** (*****) и да кацне на летище ****** (****) на *****г., в 22:35 часа (местно
време), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземанията. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, ведно с
1
допълнителна молба от 28.08.2025 г., в който се признават главните искове и се
представят доказателства за заплащане на претендираните суми от ищците в цялост.
Моли исковете да бъдат отхвърлени поради пълното им погасяване в хода на процеса.
Прави възражение срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовата страна потвърждава
извършено плащане на претендираните главници в размер от по 782.33лева за всеки от
ищците, на заплатената държавна такса и на претендираната законна лихва в цялост.
Потвърждава се, че в полза на всеки от ищците е заплатено и адвокатско
възнаграждение в размер на по 200 лева, като претендират единствено по още 200 лева
адвокатско възнаграждение над платените до пълния претендиран размер от по 400
лева за всеки от ишците.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети.
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точка летище на територията на Е., какъвто е и процесният
въздушен превоз. В чл. 7 от Регламента е предвидено право на обезщетение, като
съгласно пар. 1, б. „б“, при прилагането на тази разпоредба пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността с
разС.ие над 1500 км до 3500 км. Съгласно Решение на С. от 19 ноември 2009 година
по съединени дела, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците
на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те
могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три
часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната, съответно закъснението е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети необходимите мерки. В настоящия случай такива обстоятелства не се
твърдят от страна на ответника.
В тежест на ответника е да установи извършването на въздушния превоз
съгласно оповестеното разписание, респективно наличието на обстоятелства, водещи
до отпадане отговорността на превозвача по смисъла Регламент (ЕО) № 261/2004 на Е.
П. и на С. от 11.02.2004 г.
Страните по делото не спорят по отношение на обстоятелствата, че разС.ието
между летище **** и летище ****** е над 1500 км., че между ищците и ответника е
сключен договор за въздушен превоз за полет № *****, планиран да излети на
04.09.2023 г., както и че полетът е изпълнен с повече от три часа закъснение при
крайния пункт.
С отговора на исковата молба, а впоследствие и с молба с вх. № ***** г.
ответникът е признал предявените главни искове, като сочи че е изплатил следните
суми: 1/ на ищците С. Д. Д. и ***** С. Д., действаща чрез законния й представител –
С. Д. Д. – сума в общ размер на 2 201.66 лева, от които 1 564.66 лева - обезщетение,
2
137.00 лева - законна лихва и 50.00 лева – държавна такса и 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение; и 2/ на ищеца Д. Х.в М., действащ чрез законния му представител –
Х. Н. М. - сума в общ размер на 1 103.33 лева, от които 782.33 лева - обезщетение,
71.00 лева - законна лихва и 50.00 лева – държавна такса, както и 200.00 лева –
адвокатско възнаграждение. С молбата са представени и доказателства за извършени
на 09.04.2025 г. плащания към ищците.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2025 г., фактът на погасяване
на посочените суми чрез плащане в хода на делото се признава от процесуалния
представител на ищците. Незаплатена е останала разликата над заплатените 200.00
лева до пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер на
400.00 лева, т.е. разликата от 200.00 лева.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че от представените по делото
доказателства, както и с оглед изричните волеизявления на страните, следва да се
приеме, че ответникът е заплатил процесните обезщетения на всеки от ищците по
делото, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до 09.04.2025 г. /датата на извършеното плащане/. Фактът на
погасяване на процесните суми чрез плащане в хода на делото следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за
спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се
отхвърлят.
По отговорността на страните за разноски:
Спорът по делото е по въпроса за разноските, съответно дали ответникът дължи
на ищците заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът моли съда да съобрази релевираното възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
възражението на ответника за неоснователно с оглед представените и приети по
делото договори за процесуално представителство, правна защита и съдействие от
05.09.2024 г. /л. 76, 77 и 78 по делото/. Ищците са заявили искане за присъждане на
разноски, като видно от представените договори, по всеки от тях е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, платено изцяло в брой при
подписване на договорите. Същото е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 1 Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед правната и
фактическа сложност на делото, съдът намира, че неоснователно се явява
релевираното от ответника възражение за прекомерност на така претендираното от
всеки от ищците адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде
осъден да заплати по още 200.00 лева, т.е. разликата до пълния претендиран размер от
400.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Д. с ЕГН: **********, ***** С. Д. с ЕГН:
**********, действаща чрез законния си представител – С. Д. Д. – баща й, двамата с
адрес: гр. ****, бул. „*****“ № *** и от Д. Х.в М. с ЕГН: **********, действащ чрез
законния си представител – Х. Н. М. – баща му, с адрес: гр. ****, кв. „****“, бл. *****,
срещу „***** ******“ ******, със седалище и адрес на управление: „*****“ №
********, ****** и съдебен адрес: гр. *********** офис 5, осъдителни искове с
правно основание чл. 6, пар. 1, б. „б“, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (EО) №
261/2004 г. за заплащане на всеки от ищците на следните суми: 782.33 лева,
3
представляваща стойност на дължимото обезщетение поради закъснение с над 15 часа
на полет № *****, планиран да излети на**** г., в 20:50 часа, от летище **** (*****)
и да кацне на летище ****** (****) на 04.09.2023 г., в 22:35 часа (местно време), ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземанията, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„***** ******“ ******, със седалище
и адрес на управление: „*****“ № ********, ****** и съдебен адрес: гр. ***********
офис 5 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, бул. „*****“ №
**** сумата от още 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„***** ******“ ******, със седалище
и адрес на управление: „*****“ № ********, ****** и съдебен адрес: гр. ***********
офис 5 ДА ЗАПЛАТИ на ***** С. Д. с ЕГН: **********, действаща чрез законния си
представител – С. Д. Д. – баща й, с адрес: гр. ****, бул. „*****“ № ****сумата от още
200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„***** ******“ ******, със седалище
и адрес на управление: „*****“ № ********, ****** и съдебен адрес: гр. ***********
офис 5 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х.в М. с ЕГН: **********, действащ чрез законния си
представител – Х. Н. М. – баща му, с адрес: гр. ****, кв. „****“, бл. *****, сумата от
още 200.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4