№ 337
гр. гр.Несебър, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря А. Д. Г.
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232150100034 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Д. А. М. с ЕГН **********, заявена чрез
пълномощника и съдебен адресат адв.К. Т. с посочен съдебен адрес в гр.***
против Т. С. П. с ЕГН-********** от гр.*** и Д. С. С. с ЕГН-********** от
с.В., ул.Г.Д. № ***, общ.Т., обл.Л..
Моли да бъде извършена съдебна делба на съсобствен при равни квоти
от по 1/3ид.ч. за всеки от тримата съделители имот, представляващ СОС с
идентификатор *** на площ от 259 кв.м. – представляващ търговска площ на
партера, с предназначение по кадастрална карта: „Друг вид самостоятелен
обект в сграда“, при граници: изток, запад и север - външни зидове, юг -
външен зид и обект № ***2; под обекта - няма; над обекта №№***3, ***4,
***5 и ***, ведно със Сутерен на площ от 167 квадратни метра или обща
разгърната застроена площ от 426кв.м., с открита площ от 102 квадратни
метра при общи граници: изток - улица, запад - бивша сладкарница, север
Г.Х., юг - ул.М., както и съответното право на строеж върху поземления имот
с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър.
Относно възникване на съсобствеността в исковата молба са изложени
следните фактически твърдения: По силата на Договор от 01.11.2001 г.
Община Несебър по реда на ЗППДОбП е продала на Гражданско дружество
„Ч.м.“ със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул.М. 21, обособена
1
част от общинско предприятие „Ч.м.“ - Несебър ЕООД, представляваща
„Р.Ч.м.“ - гр.Несебър, находяща се в гр.Несебър, ул.*** по плана на града, със
застроена площ - открита от 259кв.м., състоящ се от търговска зала,
кухненски блок, складове и тоалетни, сутерен със застроена площ от 167кв.м.,
или разгърната застроена площ от 426кв..м и открита площ от 102кв.м., при
съседи: изток-улица, запад[1]сладкарница „Ч.м., север-Г.Х., юг-улица, ведно с
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
С нот.акт за собственост № 31, том V, рег.№ 4003, дело №
803/07.05.2012 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК, район на действие
РС-Несебър А.Д. М., Т. С. П. и Д. С. С., в качеството им на съдружници в
Гражданско дружество „Ч.м.“ със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул.М. 21, са признати за съсбственици при равни дялове върху
закупения по реда на ЗППДОбП от община Несебър СОС с идентификатор
*** на площ от 259 кв.м. – представляващ търговска площ на партера, с
предназначение по кадастрална карта: „Друг вид самостоятелен обект в
сграда“, при граници: изток, запад и север - външни зидове, юг - външен зид и
обект № ***2; под обекта - няма; над обекта №№***3, ***4, ***5 и ***, ведно
със Сутерен на площ от 167 квадратни метра или обща разгърната застроена
площ от 426кв.м., с открита площ от 102 квадратни метра при общи граници:
изток - улица, запад - бивша сладкарница, север Г.Х., юг - ул.М., както и
съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор *** по
КККР на гр.Несебър, идентичен с УПИ I-171 в к.44 по подробния устройствен
план към 2002г. на централна градска част в гр.Несебър.
С молба от 30.07.2015 А. М. е заявил желанието си за прекратяване на
участие в дружеството, като Д. М. е заявил желание да закупи дела на своя
баща в гражданското дружество.
На 03.11.2015 е сключен договор за прехвърляне на дружествения дял
от А. М. на Д. М.. На 05.11.2015 е проведено Общо събрание на гражданското
дружество, на което Д. М. е приет за член на дружеството на мястото на своя
баща. На същата дата е подписан нов дружествен договор.
При тези твърдения се сочи, че имотът е поделяем и всеки от
съсобствениците може да получи реален дял от по 1/3ид.ч., поради което се
моли за допускане и извършване на съдебна делба на същия.
В едномесечния срок са постъпили отделни писмени отговори от всеки
от двамата ответници Т. П. и от Д. С., в които се потвърждава верността на
2
изложеното в исковата молба относно начина на възникване на
съсобствеността върху недвижимия имот и квотите на съсобствениците.
Всеки от двамата ответници заявява желание за делба на съсобствения имот.
Не сочат доказателства и не са отправени доказателствени искания.
Районен съд - Несебър, като взе предвид исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът за делба е неоснователен.
По делото не е спорно от фактическа страна, че по силата на Договор
от 01.11.2001 г. Община Несебър по реда на ЗППДОбП е продала на
Гражданско дружество „Ч.м.“ със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул.М. 21, обособена част от общинско предприятие „Ч.м.“ - Несебър
ЕООД, представляваща „Р.Ч.м.“ - гр.Несебър, находяща се в гр.Несебър,
ул.*** по плана на града, със застроена площ - открита от 259кв.м., състоящ
се от търговска зала, кухненски блок, складове и тоалетни, сутерен със
застроена площ от 167кв.м., или разгърната застроена площ от 426кв..м и
открита площ от 102кв.м. Представени е и договор за гражданско дружество с
всички изменения и допълнения към същия от 05.11.2015 г., сключен между
Д. А. М., Д. С. С. и Т. С. П., сключен на основание договор за учредяване на
гражданско дружество от 10.01.2001 г. между А.Д. М. и Д. С. С., както и
протокол за приемане на член Т. С. П..
По делото няма данни така представения договор за гражданско
дружество да е прекратен на някое от основания, предвидени в него или в
чл.363 от ЗЗД.
В случая е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на
придобития през 2001 г. от гражданското дружество недвижим имот, предмет
на настоящото дело за делба.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.
34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.
Това са случаите на принудителна съсобственост, каквато е тази на общите
части в етажната собственост, които, докато имат такъв статут, не могат да
бъдат предмет на делба. По отношение на вещите, придобити от
съдружниците в едно гражданско дружество, забраната е въведена в чл. 359,
ал. 3 от ЗЗД и трае, само докато се осъществява съвместната дейност.
Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при
3
излизане от дружеството или при прекратяването му. Договорът за дружество
по чл. 357 от ЗЗД е форма за обединение на две или повече лица за постигане
на стопанска цел с общи усилия и общи средства. Съществени елементи на
договора за дружество са общата стопанска цел, общата дейност и
намерението за сдружаване. Общата дейност може да се извършва и без общо
имущество, а усилията на съдружниците могат да се изразяват в различна
форма, включително и с участие от неимуществен характер за постигането на
общата цел, без да е задължително приносът им да бъде равен (аргумент от
чл. 359, ал. 2 от ЗЗД) /В този смисъл Решение № 716 от 5.12.2003 г. на ВКС по
гр. д. № 417/2003 г., I г. о./. От посоченото по – горе, следва че в случая и при
липсата на данни, а и твърдения за прекратяване на гражданското дружество
между съделителите, конституирани по делото, делба на посочения имот,
придобит по повод дейността на гражданското дружество и внесен в
последното, докато не е налице неговото прекратяване или напускане на
съдружника, който първоначално е предявил иска за делба, извършването на
такава не следва да бъде допускано, тъй като по силата на законовата
разпоредба на чл.359, ал.3 от ЗЗД е налице особен вид неделима
съсобственост, докато трае съществуването на гражданското дружество или
докато не бъде прекратено участието в него на някой от съдружниците, който
в такъв случай би имал правото да поиска делба на имота.
По отношение на съсобствеността, която възниква между
съдружниците по повод дейността на гражданско дружество е подобно и
становището на правната теория. Така например: „При осъществяване на
целите на дружеството и в резултат на неговата дейност може да
възникне съсобственост между съдружниците, която е неделима и се
прекратява с прекратяване на дружеството.“ /Така Ал. Кожухаров,
Облигационно право, отделни видове облигационни отношения, редакция от
2002 г., стр. 304 и сл./.
Действително по делото от страните липсват каквито и да било
възражения в тази насока, но това не освобождава съда от неговото
задължение да прецени характера на съсобствеността, с оглед евентуално
допускане до делба на процесния имот. Безспорно е, че в случаите на
неделима съсобственост, е недопустимо последната да бъде прекратена,
поради нейния характер именно като такава. Следва да се посочи и, че в
случаите в които дадена съсобственост е неделима по силата на закона,
4
правните норми, които я уреждат като такава, имат императивен характер и
съдът е длъжен служебно и без наличие на възражение да ги съобрази.
По тези съображения, по мнение на настоящият състав искът за делба
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В допълнение към изложеното,
следва да се обърне внимание и на още едно обстоятелство, което само по
себе си би довело до неоснователност на иска за делба, предявен от ищеца.
Видно е от представените по делото доказателства, че на 03.11.2015 г.
е сключен между А.Д. М. и Д. А. М. договор за прехвърляне на дружествен
дял в процесното гражданско дружество. Договорът е сключен с нотариална
заверка на подписите.
Действително съдружник в гражданско дружество може да прехвърли
неговото право на участие на трето лице, като това трето лице може да бъде
такова, което не участва в дружеството при наличие на съгласие между
страните, както и останалите лица, които участват в гражданското дружество,
предвид това, че личността на отделните съдружници е от значение за
съществуването на това облигационно правоотношение. Правната теория
приема, че това прехвърляне е своеобразна цесия, съчетана с поемане на дълг,
предвид това, че се прехвърлят права и задължения. Особеното в случая е, че
при прехвърлянето на правото на участие, съдружникът е титуляр само на
облигационните вземания спрямо останалите съдружници, които могат да се
упражнят и да доведат до възстановяване на собствеността върху внесените в
съсобствеността вещи едва след прекратяването на дружеството или на
участието в него на съдружника. Предмет на сделката са облигационни права
и задължения, а правото на собственост върху придобит вече от него и внесен
в гражданското дружество имот /или придобит от съдружници имот с оглед
дейносттта на дружеството/, се запазва и след прекратяване на дружеството
или на неговото участие, възниква неговото право да поиска дела си.
Гражданското дружество е неперсонифицирано, за разлика от
търговските дружества, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел
и др. правни образувания, тоест когато ДЗЗД придобива имот, той става
съсобствен между съдружниците. От това следва, че през 2001 г. процесният
имот е станал собственост на А.Д. М. и другите съдружници, участвали към
онзи момент в гражданското дружество. Това е отразено и в представения по
делото нот.акт за собственост № 31, том V, рег.№ 4003, дело №
803/07.05.2012 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК, район на действие
5
РС-Несебър. Следва да се посочи, че имотът обаче не е бил прехвърлен с
договора за прехвърляне на дружествен дял, сключен между А. М. и неговия
син Д. М.. Това е така по няколко съображения. На първо място, веднъж вече
придобит от съдружниците, те не загубват собствеността си с напускане на
гражданското дружество. За тях възниква уреденото от чл. 359, ал.3 от ЗЗД
право да искат своя дял и в този случай и делба на процесния имот след
момента на неговото напускане. Положението би било друго, ако се касаеше
до търговско дружество, но уредбата в този аспект далеч не е сходна, тъй като
търговското дружество е персонифициран субект на правото и то става
собственик на имотите, които е придобило.
На следващо място, по този начин се достига до заобикаляне на
изискуемата за прехвърляне на недвижим имот форма за действителност на
сделката, а именно – с нотариален акт. Следва да се посочи, че там където
законът допуска облекчена форма за действителност, това е изрично
упоменато в закона – така например по повод наследяването – ЗН, по повод
на продажбата на наследство – чл.212 от ЗЗД и т.н. В случая, изобщо не е
предвидена форма за действителност на посочената сделка, поради това, че
законът не предвижда като последица прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот при прехвърляне на правото на участие в гражданско
дружество.
По тези съображения в допълнение към това, че понастоящем
съсобствеността, която е възникнала между съдружниците, е неделима, искът
за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид отхвърляне на иска за делба и с оглед разпоредбите на чл. 78
ГПК и чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размер до 100 лв., но не по-малко от 25
лв. – в случая 50 лв. Според съдебната практика (напр. определение № 104 от
9.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на ВКС, 1, т. о., определение № 60288 от
30.07.2021 г. на ВКС, 1, т. о. и др.), когато производството по делото е
приключило с акт по чл. 81 ГПК, без да е била внесена дължимата държавна
такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, е длъжен да я събере от страната, на
която е възложена отговорността за разноски съобразно изхода на делото.
Мотивиран от горното, Районен съд – Несебър,
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. М. с ЕГН **********, против Т. С.
П. с ЕГН-********** от гр.*** и Д. С. С. с ЕГН-**********, иск с правно
основание чл.34 от ЗС, за допускане съдебна делба между Д. А. М., Т. С. П. и
Д. С. С., при квоти – 1/3 идеална част за всеки от съделителите на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на площ
от 259 кв.м. – представляващ търговска площ на партера, с предназначение по
кадастрална карта: „Друг вид самостоятелен обект в сграда“, при граници:
изток, запад и север - външни зидове, юг - външен зид и обект № ***2; под
обекта - няма; над обекта №№***3, ***4, ***5 и ***, ведно със Сутерен на
площ от 167 квадратни метра или обща разгърната застроена площ от
426кв.м., с открита площ от 102 квадратни метра при общи граници: изток -
улица, запад - бивша сладкарница, север Г.Х., юг - ул.М., както и съответното
право на строеж върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на
гр.Несебър.
ОСЪЖДА Д. А. М. с ЕГН **********, на осн. чл.77, вр. чл.78 от
ГПК, да заплати по сметка на РС - Несебър сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7