№ 1054
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501095 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Йеттел България„ ЕАД, ЕИК130460283 срещу Разпореждане от 10.03.2022 г.,
обективирано в Заповед № 1790/10.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1941/2022 г. на РС –
Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В.
Г. П., ЕГН - ********** за следните суми:
Неустойка в размер на 96,36 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 4 от Допълнително споразумение №
*********/06.03.2018 г.;
Неустойка в размер на 660, 03 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 2 от Допълнително споразумение №
*********/02.08.2019 г.;
Неустойка в размер на 443, 03 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 2 от Допълнително споразумение №
*********/15.02.2019 г.;
Неустойка в размер на 51,82 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор № *********/ 16.08.2018 г. за мобилни
услуги по вина на потребителя, уредена в т. 11 от
договора;
Неустойка в размер на 257, 70 лв., начислена еднократно поради
1
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 3 от Допълнително споразумение №
*********/08.09.2018 г.;
Неустойка в размер на 287,34 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор № *********/06.12.2018 г. за мобилни
услуги по вина на потребителя, уредена в т. 11 от договора;
Неустойка в размер на 141,12 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор № *********/11.07.2019 г. за мобилни
услуги по вина на потребителя, уредена в т. 11 от договора.
Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност
на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и уважаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК с предмет горепосочените негови парични
вземания за неустойки към длъжника чрез издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение досежно тях.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедурата по чл.
276 от ГПК в случая не се изпълнява. Като така е допустима и ще се разгледа
по същество.
Претендираните неустойки са договорени за предсрочно едностранно
прекратяване на договора от страна на потребителя / по негово искане, както
и по негова вина/ и съставляват 1/ Сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, но не повече от три стандартни месечни
абонаментни такси и 2/ Разликата между общата лизингова цена или
заплатената от потребителя цена на дадения по договора за лизинг мобилен
апарат и цената на апарата без абонамент съгласно ценовата листа на
търговеца.
За да отхвърли заявлението и за двете казани по горе неустойки
районният съд с подробно изложени мотиви е приел че така договорени
същите се явяват нищожни като противоречащи на добрите нрави, както и на
закона като излизат извън присъщите им обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция.
Обжалваното разпореждане е правилно по изложените в него мотиви,
които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да
откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на
закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по
претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната
2
клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.
Относно искането за неустойка за едностранно предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги от потребителя на основание
клауза от договорите, предвиждаща че в случай на прекратяване на
облигациите преди изтичането на срока им по вина или по искане на
потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичането на
уговорения срок месечни абонаменти по техния стандартен размер, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти:
Споделят се доводите на първостепенния съд че тази клауза за
неустойка е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави поради
това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно
обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни
абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок
от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната
услуга за тях. Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от
уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация –
предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора.Освен това,
според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три
стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е
съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.
Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с
предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат,
които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат
предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг
потребител. Отделно от това в случая размерът на неустойката е обвързан не
с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „
стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това
положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по
малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение,
надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора.
Правилно първоинстанционният съд, по изложените в обжалвания акт
мотиви, е приел за нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата
на процесните договори, предвиждащи че в случаите на предоставено
мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и
заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг. В допълнение следва да се посочи, че е налице обоснована вероятност
3
посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП.
Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на устройството, без
потребителят да може да се откаже от договора, както и да получи за
устройството значително по висока от първоначално определената и
договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от
търговеца „ ценова листа „.
Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на
заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение за претендираните вземания, съставляващи казаните по
горе неустойки. Съответно частната жалба срещу това разпореждане е
неоснователна.
И Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане от 10.03.2022 г., обективирано в Заповед №
1790/10.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1941/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е
отхвърлено подаденото от „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК *********
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжник В. Г. П., ЕГН - ********** за следните суми:
Неустойка в размер на 96,36 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 4 от Допълнително споразумение №
*********/06.03.2018 г.;
Неустойка в размер на 660, 03 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 2 от Допълнително споразумение №
*********/02.08.2019 г.;
Неустойка в размер на 443, 03 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 2 от Допълнително споразумение №
*********/15.02.2019 г.;
Неустойка в размер на 51,82 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор № *********/ 16.08.2018 г. за мобилни
услуги по вина на потребителя, уредена в т. 11 от
договора;
Неустойка в размер на 257, 70 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредена в раздел 4 т. 3 от Допълнително споразумение №
*********/08.09.2018 г.;
4
Неустойка в размер на 287,34 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор № *********/06.12.2018 г. за мобилни
услуги по вина на потребителя, уредена в т. 11 от договора;
Неустойка в размер на 141,12 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на Договор № *********/11.07.2019 г. за мобилни
услуги по вина на потребителя, уредена в т. 11 от договора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5