Решение по дело №336/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 15/26.02.2024 г. по АНД № 20235540200423 по описа за 2023 г на Районен съд – Чирпан, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 94/ 21.07.2023г на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда, че съставеният акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаденото НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Според касатора административнонаказателното производство е проведено при грубо нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, неясно е определена датата на извършване на нарушението и е налице противоречие между АУАН и НП относно място на извършването му. Оспорва се и позоваването от страна на административнонаказващия орган на двегодишна давност за съставяне на акта. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ответникът Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител Директор на дирекция „АФПД“ Н. Г. оспорва изцяло подадената касационна жалба като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е НП № 94/ 21.07.2023г, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район въз основа на АУАН № 127/11.05.2023 г., с което на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл.200, ал.1, т.31, пр.1 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че във връзка с постъпили сигнали на 14.07.2022 г. е извършена проверка на обект: „Мост при км. 119+840 на републикански път П-66 „Чирпан – Поповица“, на река Марица, находящ се вземлището на с. Мирово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора и с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив от експерти на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, представители на ОПУ - Стара Загора и кмета на село Милево за което е съставен Констативен протокол № ПВЗ-102/14.07.2022 г. с който е дадено предписание на Агенция „Пътна инфраструктура“: „Да бъде извършено премахване на изсъхналата дървесна растителност от стълб Р 10 до Р 11 на Мост при км. 119+840 на републикански път П-66 „Чирпан – Поповица“, на река Марица, находящ се в землището на с. Мирово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора и с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив“, със срок на изпълнение до 14.11.2022 г. Нарушението е констатирано при проверка на място, извършена на 26.09.2019г., за което е съставен Констативен протокол №07-06-98/26.09.2018 г.

На 05.12.2022 г. е извършена втора проверка на обекта, за което е съставен Констативен протокол № ПВЗ-222/05.12.2022 г. с който е дадено предписание: „Да се премахне изсъхнала дървесна растителност от временния хидравличен праг по протежение на съоръжението - Мост при км. 119+840 на републикански път П-66 „Чирпан – Поповица“, на река Марица, находящ се в землището на с. Мирово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора и с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив“, със срок на изпълнение до 27.03.2023 г. На 13.04.2023 г. е извършена трета проверка, за което е съставен Констативен протокол № ПВЗ-72/13.04.2023 г. в който е констатирано, че към момента на проверката се наблюдава наличие на растителност (дънери и клони)във водното течение, каквото е констатирано при предходните проверки. Посочено е, че не е изпълнено даденото с Констативен протокол № ПВЗ-222/05.12.2022 г. предписание.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Чирпан приема, че в производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му като незаконосъобразно. Според съда съдържащото се в АУАН и в обжалваното НП фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, позволяващо индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 13 от Закона за водите. Прието е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП относно описанието на административното нарушение и фактите по извършването му, които по идентичен начин са възпроизведени в съдържанието на двата акта. Обосновано е спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, започващ да тече от датата на изтичане на срока на изпълнение на задължението (в случая - 28.03.2023 г.)поради осъществяване на противоправното деяние чрез бездействие. По съществото на спора е направен извод, че след като на водоползвателя – титуляр на разрешително за водовземане са дадени конкретни предписания с установен срок за изпълнение и те не са изпълнени, без съмнение е бил реализиран съставът на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, за каквото нарушение е ангажирана и административнонаказателната отговорност на Агенция „Пътна Инфраструктура“. Размерът на административното наказание е приет за справедлив и съответен на изискванията на чл. 27 от ЗАНН без наличие по делото на предпоставки, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“ е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.31, пр.1 от Закона за водите, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 5 000 лв за юридическо лице, което не изпълни предписание на контролните органи. Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.113 от Закона за водите изрично разписва като задължение на водоползвателите - титуляри на разрешителни да изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган.

С оглед тази нормативна уредба неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, включително на датата на извършване на нарушението. Тъй като изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение се изразява в бездействие, административнонаказателното обвинение следва да бъде обосновано с наличие на възникнало за лицето задължение и изтичане на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.31 от ЗВ. Посочени са както съдържанието и срока за изпълнение на дадените на титуляра на разрешително за ползване на воден обект /Агенция „Пътна инфраструктура/ задължително предписание по чл.140, ал.11 от Закона за водите с Констативен протокол № ПВЗ-222/05.12.2022 г., така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на водния обект, за обосноваване на извода, че това предписание не е било изпълнено. Противно на твърденията на касатора, в изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление изрично е посочена датата на нарушението – 28.03.2023г. Това е денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл.140, ал.11 от Закона за водите и представляващ началния момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице нарушение. В този смисъл несъстоятелно е възражението на санкционираното лице за неяснота и затруднено право на защита по вмененото му нарушение. Не представлява съществено процесуално нарушение вписаното в бланката на АУАН място на нарушението Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, защото в обстоятелствената му част подробно е посочено действителното местоизвършване, което кореспондира с отразеното в НП и доказателствата по делото. Позоваването от наказващия орган на 2-годишна давност за съставяне на АУАН № 127/11.05.2023 г е ирелевантно след като той е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя на 13.04.2023г.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на нормата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, съгласно която когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. В случая съставеният в отсъствие на поканения нарушител АУАН № 127/11.05.2023 г. е изпратен за връчване на кмета на Столична община район „Красно дело“ и е входиран в деловодството на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 20.06.2023г. Действително по преписката няма данни на кое лице е връчен, но предвид подаденото възражение очевидно така извършеното връчване е обезпечило процесуалните права на нарушителя - да се запознае преди издаването на НП със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение; да направи възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства преди произнасянето на наказващия орган по преписката и др.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на мост при км. 119+840 на републикански път П-66 „Чирпан – Поповица“, на река Марица, находящ се в землището на с. Мирово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора и с. Милево, общ. Садово, обл. Пловдив, от страна на титуляра на разрешение за ползване на повърхностен воден обект – река Марица /Агенция „Пътна инфраструктура“/ не е било изпълнено задължителното предписание по чл.140, ал.11 от Закона за водите, дадени с Констативен протокол № ПВЗ-222/05.12.2022 г с адресат Агенция „Пътна инфраструктура“. Именно този протокол е посочен в НП като основание за ангажиране на отговорност, поради което цитирането на предходния /с идентично съдържание на разпоредените действия/ не опорочава санкционния акт. Неоснователно е и възражението, че намерените при проверката на дървесина и клони са отново натрупани след организирано почистване от ОПУ- Стара Загора в срока на даденото предписание, тъй като надлежни доказателства за това не са ангажирани по делото. Показанията на свидетеля Д. Д. не могат да бъдат безрезервно възприети за обективни поради неговата заинтересованост като служител на ОПУ-Стара Загора и липсата на убедителни доказателства, че твърдяното от него почистване действително е извършено от ДЗЗД „Поддържане 2022“, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ след проведена обществена поръчка има сключен договор за дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските пътища за област Стара Загора.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника следва да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в размер от 80лв, съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/ 26.02.2024 г., постановено по АНД № 20235540200423 по описа за 2023 година на Районен съд Чирпан.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица]да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]сумата 80 /осемдесет/ лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране