№ 1620
гр. П., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330203746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4598676, с
който на ИВ. СТ. Г., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
от него на 09.03.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез **** адв. Г. в депозираната жалба моли да бъде
отменен обжалваният електронен фиш. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован се яви адв. Г.. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
елекронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 09.03.2021г. в
1
16.53 ч. в Републикански път II-64 км 49+800, в посока с. Т., установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ,,CORDON-M’’ 2 MD
1196, за превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч при управление на
МПС, лек автомобил марка „Ситроен пикасо 2.0 И“ с рег. № ****. Лекият
автомобил се движел извън населеното място със 77 км/ч при разрешена
скорост до 60 км/ч по въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26.
Скоростта от 77 км/ч е с 3 км по-ниска от отчетената от автоматизираното
техническо средство от 80 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3
км.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
,,CORDON-M’’ 2 MD 1196, мобилно по своя характер, от одобрен тип и
преминало през съответната проверка /видно от приложените като
доказателства Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС - то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото
си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с
рег. № 273р-12300/17.11.2020 г.) се установяват посочените в него
обстоятелства.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на жалбоподателя ИВ. СТ. Г..
Съдът е на мнение, че има извършено от жалбоподателя нарушение,
доколкото същото се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
2
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к.а.н.д. № 783/2017
г. на Административен съд – В.. Така, както в практиката си наказващият
орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на
ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига
до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично
изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения
за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да
осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на
процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – П. изрично е прието, че:
„нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
3
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – П.; Решение № 488 от
16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд –
П..
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Г. в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за жалбоподателя. Съдът намира за
основателно направеното от страна на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото
съдебното производство приключи в едно съдебно заседание, без събираните
на нови доказателства и без явяването на **** на жалбоподателя. Ето защо,
въззиваемата страна трябва да бъде осъдена да заплати на адвокатското
дружество от което е процесуалният представител сумата в размер от 360
лева, представляващи разноски по делото, доколкото е било оказано
безплатно съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4598676, с
който на ИВ. СТ. Г., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
от него на 09.03.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на ОДМВР гр. П. да заплати на
адвокатско дружество ,,К.Д.‘‘ с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер от 360
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
4
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5