№ 168
гр. Шумен, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500096 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Е. К. А. от гр. Шумен, действаща чрез
пълномощника адв. Б. Б. от ШАК срещу решение № 3/05.01.2023 г. по гр.д. № 566/2022 г. по
описа на ШРС.
Жалбоподателката намира решението за неправилно, по съображения, подробно
изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови
друго, с което да отхвърли субективно съединените искове като недоказани и неоснователни
и й присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите М. С. В. от с. Ивански и А. К. С. от гр.
Шумен, действащи чрез пълномощника адв. с.з.с. са депозирали отговор на въззивната
жалба, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и
за присъждане на направените деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 566/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемите
срещу жалбоподателката, имаща за предмет претенция за осъждане на ответницата да
заплати на ищците сума в общ размер на 1 250.00 лева, затова, че ги е лишила от ползването
1
на притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от апартамент № 91, ет. 7, с административен адрес: гр.
Шумен, ул. .... № 3, вх-5, ет.7, ап.91, с площ от 57.85 кв.м., представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 83510.668.69.12.91, находящ се на ет. 7 от сграда с идентификатор
№ 83510.668.69.12, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 83510.668.69.12.90,
под обекта - 83510.668.69.12.78 и над обекта - 83510.668.69.12.104, ведно с прилежащото му
избено помещение № 56“а“ с площ от 3.56 кв.м., при граници: от изток – изба № 57“а“, от
запад – изба № 55“а“, от север и юг – общ коридор, от горе – първи жилищен етаж, отдолу –
земя.
Ищците са обосновали претенцията си с твърдението, че с ответницата са
съсобственици на процесния имот, като М. С. В. притежава 4/6 ид.ч., от които 3/6 ид.ч. в
режим на СИО, по силата на н.а. № 154, т. І, д. № 164/26.02.1974 г. и 1/6 ид.ч. – по
наследство след смъртта на съпруга й К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г., а
А. К. С. и Е. К. С. притежават по 1/6 ид.ч. по наследство от общия им наследодател К.Н.В.,
ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г.. Повече от 15 години и понастоящем имотът се
ползва безвъзмездно само от ответницата и семейството й като семейно жилище, като
същата е ограничила достъпа на ищците до него, не ги допуска до същия и отказва да им
предостави ключове. Поради това, с нотариална покана ищците поискали от ответницата да
им заплаща обезщетение в общ размер на 250 лева месечно за това, че са били лишени от
ползването на притежаваните от тях двете 5/6 ид.ч. от имота, считано от датата на
получаване на поканата. След получаване на поканата ответницата предложила устно само
на М. В. да дойде да живее в апартамента заедно със семейството й, но нито й предоставила
ключ, нито й освободила място от имота, където ищцата да се настани.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, в който е оспорила
исковата претенция като изцяло неоснователна, твърдейки, че всяка от ищците има ключ за
апартамента, както и, че тя и синът й не го ползват, тъй като живеят в гр. Котел. Освен това
е поканила и двете ищци да живеят в апартамента, но те отказали, тъй като М. В. живее в с.
Ивански в собствената си къща, а А. С. – в свое жилище в гр. Шумен.
С протоколно определение от 07.12.2022 г е било допуснато изменение размера на
предявения иск, като същият е намален от 1 250 лева на 1 067 лева.
С решението си първоинстанционният съд е осъдил Е. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 3, бл.6, ет.7, ап.91 да плати на М. С. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Ивански, общ. Шумен, ул. ....в № 22 и А. К. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8 сумата от 1 067 лева, обезщетение за ползата, от
която са лишени ищците за 5/6 ид.ч. от гореописания имот за периода 08.10.2021 г. –
21.03.2022 г., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска – 21.03.2022 г. до окончателното плащане, както и 590 лева –
деловодни разноски.
Решението се обжалва изцяло от ответницата.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
2
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт №
154, т. І, д. № 164/26.02.1974 г. на ШРС и удостоверение за наследници се установява и не се
спори между страните, че същите са съсобственици на процесния недвижим имот -
апартамент № 91, ет. 7, с административен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 3, вх.5, ет.7, ап.91, с
площ от 57.85 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
83510.668.69.12.91, находящ се на ет. 7 от сграда с идентификатор № 83510.668.69.12, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 83510.668.69.12.90, под обекта -
83510.668.69.12.78 и над обекта - 83510.668.69.12.104, ведно с прилежащото му избено
помещение № 56“а“ с площ от 3.56 кв.м., при граници: от изток – изба № 57“а“, от запад –
изба № 55“а“, от север и юг – общ коридор, от горе – първи жилищен етаж, отдолу – земя,
при квоти 4/6 ид.ч. за М. С. В., от които 3/6 ид.ч. – личен дял, придобит след прекратяване на
СИО, поради смъртта на съпруга й К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г. и 1/6
ид.ч. – по наследство от същия и по 1/6 ид.ч. за А. К. С. и Е. К. С. – наследство от баща им
К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г..
От посочения нотариален акт и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
жилището се намира в осем етажна жилищна сграда, с асансьор, която не е санирана и се
състои от входно предверие и коридор, две стаи, кухня, баня-тоалетна и тераса. Намира се в
задоволително състояние, но се нуждае от цялостен ремонт. Месечният наем за целия имот
за периода 08.10.2021 г. – 21.03.2022 г. е в размер на 236 лева, а общият размер на пазарния
наем за целия период е 1 280.40 лева, в това число – 1 067.00 лева за 5/6 ид.ч. от него.
От приложените нотариална покана рег. № 9126/08.10.2021 г., т.2, № 32 на нотариус
рег. № 702 при НК и разписка за връчване, се установява, че ищците са поканили писмено
ответницата да им заплаща обезщетение в общ размер на 250 лева месечно за това, че са
лишени от ползването на притежаваните от тях двете 5/6 ид.ч. от имота, считано от датата на
получаване на поканата, както и да им плати обезщетение за ползването на имота за срок от
17 месеца, считано от 08.05.2020 г. в размер на 4 250 лева, платими по банкова сметка в срок
до 01.11.2021 г., като са й направили и предложение да изкупят дела й от апартамента по
пазарни цени. Поканата е била връчена лично на адресата на 08.10.2021 г..
В отговор на зададени й по реда на чл.176, ал.1 от ГПК въпроси ищцата М. В.
заявява, че няма ключ от процесния апартамент и не е ходила в него. Заявява също, че след
смъртта на съпруга й ответницата я поканила да живее в жилището, но тя й отказала, тъй
като ответницата заминала да живее със сина си в гр. Котел и ищцата трябвало да
съжителства със съпруга й, което счита за нередно.
В отговор на зададени й по реда на чл.176, ал.1 от ГПК въпроси ищцата А. С.
заявява, че получила ключ от апартамента в края на м. октомври или началото на м. ноември
2021 г. от сина на ответницата, след направен ремонт на тръбите в банята на имота и
постигната договорка за продажба на същия, с цел да осигурява достъп до него във връзка с
бъдещи огледи.
3
От приложените по делото трудов договор № 3/12.07.2021 г. и заповед №
02/02.09.2022 г. на основание чл.325 от КТ се установява, че в периода от 12.07.2021 г. до
02.09.2022 г. ответницата е работила като продавач – консултант към ПК „ Г.С. Раковски „,
гр. Котел.
От показанията на разпитаните свидетели К.Н.Н. / син на ответницата и съответно
внук и племенник на ищците /, А.И.А. / съпруг на ответницата / и В.Д.В. се установява, че
през процесния период – от 08.10.2021 г. до 21.03.2022 г. жилището е било обитавано само
от съпруга на ответницата – свид. А.А. който ползвал само детската стая. По същото време
ответницата и по-малкият й син са живели непрекъснато в гр. Котел и не са се прибирали в
гр. Шумен. През м. ноември 2021 г. бил извършен ремонт на банята от майстори,
ангажирани от ищцата А. С.. Впоследствие ищците предявили претенции за продажба на
жилището, по повод на което били осъществени огледи от потенциални купувачи. Във
връзка с тези огледи, синът на ответницата свид. К.Н. предал на ищцата А. С. ключ за
жилището, за да може да присъства при извършването им. Ищцата М. В. не е имала ключ за
жилището. Такъв имал починалия й съпруг. След смъртта на общия наследодател,
ответницата поканила майка си да живее в апартамента заедно със семейството й, но
последната не се възползвала от предложението. Свид. Н. твърди, че ключът за жилището е
бил сменян само веднъж, преди около 7-8 години, а свид. А., че не е бил сменян. Същият
заявява, че от преди 2-5 години се заключва входната врата към сградата, като ключът за нея
също не е бил сменян, но не знае дали някоя от ищците има дубликат от него.
Казаното от свидетелите относно ползването на жилището се потвърждава и от
приложените извлечения от касовата книга на ЕС, включваща процесния апартамент и 3 бр.
фактури за заплатена за имота ел. енергия.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
В мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. по тълк. д. №
5/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че причина за разместването на блага в имуществените
сфери на съсобствениците в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е осъщественото само от единия
ползване на съсобствената вещ. Следователно искът по чл.31, ал.2 от ЗС може да се
упражни само срещу съсобственик, който лично използва вещта. Според Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове. В мотивите е пояснено, че когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства
достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от
нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди
или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
4
или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират. Претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС ще е основателна когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: - той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; - той или член на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; - ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето
за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността
да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва
да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на
дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този
случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
В трайната си практика, вкл. задължителна такава ВКС приема, че съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право на обезщетение по
силата на изричната разпоредба на чл.31, ал.2 от ЗС. Разпоредбата обвързва задължението
за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално
да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7 от 2.11.2012 г.
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008
г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г., ВКС, І г. о.,
решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от
18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл.31, ал.2 от ЗС съставлява
право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от
възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който
притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на
съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не
наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта
според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да
ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия
такава възможност, която последният да е отказал да приеме. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който
5
момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото
поискване по чл.31, ал.2 от ЗС. Достатъчно е писмената покана да е достигнала до своя
адресат – ползващия имота съсобственик /напр. решение № 121 от 7.04.2014 г. по гр. д. №
3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112 от 2.07.2013 г. по гр. д. № 1011/2013 г., ВКС, II г.
о. /. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за
обезщетение ще е основателна и когато ползващият съсобственик не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, след като е получил писмена
покана, не допуска друг съсобственик да си служи с вещта. Прякото ползване на вещта от
единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза
другият съсобственик е лишен, той разполага с възможността да претендира заплащане на
съответното обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС. Разпоредбата на чл.31, ал. 2 от ЗС има
предвид личното ползване на съсобствената вещ, "служенето" с нея за задоволяване на
лични нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански плодове
и без вещта да бъде използвана като средство за производство или стока, като не поставя
условие общата вещ да бъде използвана по предназначение. Състоянието на вещта следва да
бъде отчетено само при определяне размера на дължимото обезпечение. "Личното ползване"
е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите
съсобственици да ползват вещта според правата си; без правно значение е дали
ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали
не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно
основание. При липса на доказателства след получаване на писмената покана за плащане на
обезщетение, ползващият имота съсобственик да е предоставил на останалите възможност
да ползват същия, и те да са отказали да приемат това предложение, претенцията по чл.31,
ал.2 от ЗС се явява основателна. Отказът на ищеца да получи ключ от съсобственото
жилище и да се възползва от възможността за ползването му, съвместно с останалите
съсобственици, освобождава ответника от отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС за период
следващ отказа, но не окончателно за в бъдеще, а до момента, в който с поведението си не
възпрепятства възможността на ответника да си служи с общата вещ, след отправено от
последния искане за това. Отказът на поискалия обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
съсобственик да използва общата вещ съвместно с ползващия я съсобственик не погасява
нито правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта, нито
правомощието му да ползва и си служи със същата съобразно правата си в съсобствеността.
Затова, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване
на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващият съсобственик не му предостави
такава възможност, наличието на предходен отказ не е пречка да се ангажира отговорността
му за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Лично ползване на съсобствен имот е
налице и когато съсобственик е отправил покана до другия съсобственик да ползва
съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува или поканата е
формална и не е осигурена реална възможност за ползване. Лично ползване е налице и
6
когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват общо съсобствения
имот, но такава възможност обективно не съществува, като за този извод са от значение
данните за вида, предназначението и местонахождението на имота, семейното положение на
съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други обстоятелства по делото, относими
към разглеждания въпрос. Когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва
общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва веща от част от
съсобствениците включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността
той да се ползва от други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също
да се ползват от имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните
субективни права, не освобождава ползващият съсобственик от задължението му да заплати
обезщетение за ползата, от който останалите са лишени. Противното би било в противоречие
с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка на друг без основание, залегнал в
чл.59 от ЗЗД, хипотеза на който е уредена в чл.31, ал.2 от ЗС. Така, в решение № 291 от
29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 212/2011 г., II г. о. се приема, че когато съсобственият имот
е жилищен, съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията
този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва
определени самостоятелни помещения и сервизи; че предоставяне на общо ползване на
определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците, респ.
на част от тях; че, ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван
едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се
осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и
заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така
разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено. За да
се освободи от отговорност съсобственикът следва да предложи на другия съсобственик да
ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност
реално да упражнява това свое право. Ищецът по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС
е легитимиран да претендира обезщетение до размера на притежаваната идеална част в
съсобствеността през процесния период. Размерът на обезщетението следва да се определи
на база средната пазарна наемна цена на имота за съответния период. Без значение за
уважаване на иска е дали ищецът може лично да ползва имота, защото фактическият състав
на чл.31, ал.2 от ЗС не включва такова изискване. Ползването на имота може да се
упражнява, както лично, така и чрез другиго.
В случая, от доказателствата по делото се установи, че ответницата не е отправяла
предложение до ищцата М. В. да ползва процесния имот след 08.10.2021 г., когато е
получила поканата по чл.31, ал.2 от ЗС. Ответницата е предложила на майка си да живее в
апартамента, но в един предхождащ поканата период, поради което и съобразно посочената
съдебна практика, това й волеизявление е ирелевантно за конкретния правен спор.
Независимо от това, ако приемем, че ответницата е предложила на майка си да живее в
имота след нотариалната покана, както се твърди в исковата молба, видно от събраните
доказателства, отправеното предложение е било ищцата да го обитава съвместно със зет си,
което е било обективно невъзможно, поради липсата на достатъчно отделни обслужващи
7
помещения в жилището и изразеното от ищцата несъгласие да ги ползва заедно с него, с
оглед на което поканата за ползване е била формална. На следващо място, не се установи по
безспорен начин, че след 08.10.2021 г. ответницата е предала на ищцата ключове за
жилището, респ., че последната е имала такива от преди. Въз основа на изложеното и
разпределението на доказателствената тежест между страните, настоящата инстанция
намира за доказано, че ищцата М. В. е съсобственик на имота и притежава 4/6 ид.ч. от него,
че през процесния период същият е бил ползван единствено от съпруга на ответницата,
както и, че след отправяне на изрична писмена покана от ищцата ответницата не й е
предоставила ключ за имота, нито й е предложила да го ползва реално, което обосновава
извод за основателност на предявената от В. претенция за сумата от 853.60 лева,
представляваща пазарен наем на жилището за периода 08.10.2021 г. – 21.03.2022 г.,
равняващ се на 4/6 от целия наем.
По отношение на ищцата А. С. се установи, че след датата на отправената й покана
по чл.31, ал.2 от ЗС ответницата й е предала чрез сина си ключ от жилището, но не за да го
ползва, а за да осигурява достъп до него при евентуални огледи, с цел продажбата му.
Установи се също, че след 08.10.2021 г. ищцата е била допусната до жилището от съпруга
на ответницата, за да доведе майстори, които да извършат ремонт на тръбите в банята за
нейна сметка. Не се установи обаче, че С. е била поканена от ответницата да ползва имота.
Дори обаче да се приеме, че предаването на ключа от жилището е действие, с което на
ищцата е предоставен достъп до него за да го ползва, се доказа, че е налице обективна
невъзможност за това, тъй като апартаментът се обитава от съпруга на ищцата, който, макар
и да твърди, че живее само в една от стаите, не би могъл да съжителства със С. и/или
семейството й, поради липса на обособени повече от една кухня и баня – тоалетна, които да
задоволяват нуждите на всеки от тях, както и на постигнато помежду им съгласие да ползват
общо наличните такива в жилището. Поради горното, съдът приема, че в качеството й на
съсобственик на имота, на когото не е било предоставено реално ползването му от
ответницата след отправяне на писмена покана, ищцата А. С. има право на обезщетение за
лишаване от правото на ползване на същия за периода 08.10.2021 г. – 21.03.2022 г., в
размер на 213.40 лева, равняващи се на 1/6 ид.ч. от целия пазарен наем.
В съответствие с изложеното, заключава, че предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени до претендирания общ размер от
1 067.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 21.03.2022 г. до окончателното й плащане.
Предвид изнесените фактически и правни доводи, намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на всеки от
въззиваемите деловодни разноски във въззивното производство в размер на по 400.00 лева –
платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3/05.01.2023 г. по гр.д. № 566/2022 г. по описа
на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 3, бл.6,
вх.5, ет.7, ап.91 да заплати на М. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ивански, общ.
Шумен, ул. ....в № 22, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 400.00
лева – платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 3, бл.6,
вх.5, ет.7, ап.91 да заплати на А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
.... № 8 деловодни разноски във въззивното производство в размер на 400.00 лева – платен
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9