№………............/………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
Мл.с. ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретар Доника Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 1424 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР гр.
Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявано от Даниел
Стайков Пашов, чрез аюк Б.Й., против решение № 1026/27.02.2020г. по гр.д. №
17791/2019г. на 41-ви състав на ВРС, с
което е осъдена да заплати на Я.Н.Г., с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от
160.19 лв. /сто и шестдесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
30.10.2016г. до 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 30.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 277.88 лв. /двеста седемдесет и
седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата
от 200 лв. /двеста лева/, от които 50 лева дължима държавна такса и 150
лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
Считайки
обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Я.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В писмена молба вх. № 266607/24.09.2020г.
въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба. Претендира
присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемият , чрез
процесуалния си представител в о.с.. на 29.09.2020г. моли за потвърждаване на
обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС
съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на Я.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. Ст.Т. , срещу Областна
дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2,
представлявана от директора Даниел Стайков Пашов, с която е предявил иск по чл.178, ал.1,
т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане
ответника да заплати сумата 184.41 лева представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.10.2016г. до 30.03.2017г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда – 30.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението. Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът
е
полагал труд на длъжност „ст.полицай“ в „Етапно конвойно звено“ в Областна
дирекция на МВР-Варна при ГД „Национална полиция“-София, поради което е бил със
статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 208 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 237.74 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 29.74 часа, който
твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата
сума е в размер на 184.41лв.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявана от директора Даниел Стайков
Пашов, чрез юк Б.Й. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената
искова претенция, като неоснователна. Не оспорва съществувалото служебно
правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от него длъжност.
Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че
има действащи специални норми.
В
о.с.з. на 17.02.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на
иска, посредством намаление на размера от 184.41лв. на 160.19лв. Същевременно е
прекратено производството на осн. чл. 232 от ГПК за разликата над 160.19лв. до
184.41лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия
период от 30.10.2016г. до 30.03.2017г. ищецът
Я.Н.Г. е полагал труд като старши полицай в „Етапно конвойно звено“ на сектор
„ОКООР“ към Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна.
Приетата
по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява от приобщените
към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова справка на Я.Н.Г. и
платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд от Г.,
като същите са приети по първоинстанционното дело и ползвани от изслушаното
заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за периода от 30.10.2016 г. до 30.03.2017г.,
Я.Н.Г. е положил общо 184 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 184
ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1,143, или 210.31 часа, се дължи допълнително от
ОД на МВР-Варна брутно възнаграждение в общ размер на 160.19 лева за разликата
от 26.31часа дневен извънреден труд.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС
намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина
на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР в спорния период, доколкото Г. е държавен служител в ОД на МВР-Варна.
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период Г. е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,
ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм.
ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от 14.01.2020, но действала в исковия период от
30.10.2016г. до 30.03.2017г. е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 24.10.2016г.
до 28.02.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от 30.10.2016
г. до 30.03.2017 г., е положил 184 ч. нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 210.31ч.,
като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече
заплатеното е в размер на 26.31часа и възлиза на сумата от 160.19лева.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното
решение , последното следва да бъде
потвърдено, включително в частта за разноските.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза
на въззивника. Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, представяйки
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 360.00лв. с ДДС, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, фактура и списък по чл. 80 от ГПК на л. 32, 33 и 34 по
делото, а въззивното дружество е възразило за прекомерност. Претенцията за
разноски за въззивната инстанция е основателна до размера на 360.00лв.
с ДДС , на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като не следва намяляването му, т.к.
е съобразен с неската фактическа и правна сложност на спора, но и с минималния
размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, въпреки направеното възражение за прекомерност.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1026/27.02.2020г.
по гр.д. № 17791/2019г. на 41-ви състав
на ВРС, с което Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“, № 2, представлявано от Даниел Стайков Пашов е осъдена да заплати на Я.Н.Г.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от
160.19 лв. /сто и шестдесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
30.10.2016г. до 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 30.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 277.88 лв. /двеста седемдесет и
седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата
от 200 лв. /двеста лева/, от които 50 лева дължима държавна такса и 150
лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявана от
директора Даниел Стайков Пашов, да заплати на Я.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес ***
разноски за въззивната инстанция в размер на 360.00лв. с ДДС., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: