РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 05 юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6222 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от С.С.Ж. против ответниците Р.К.Ж. *** и „Интер Тера“ООД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.Русе.
Ищеца твърди, че ЧСИ Венцислав Маринов, е изготвил постановление
за възлагане на недвижим имот №2204 по изп. д.
№414/2017 г. с което възложил върху „Интер Тера" ООД с ЕИК
********* на 1/2 идеална част от недвижим имот
представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.5004.1.58 по КККР с адрес на имота:
гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, ул."Ц.О.***, вх.*, ет.1, ап.2, представляващ - жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, с площ от 63.80 кв. м., ведно с прилежащата изба №2 и
0.8071 % от сградата от имот на който твърди, че е изцяло собственик, тъй като съпругата му не е собственик на гореописания недвижим имот.
Твърди, че ответницата Р.К.Ж. никога не е притежавала
собственост в описания имот въпреки, че е негова съпруга, тъй като имота и закупен от нея в негова полза с дарствено намерение и е негова лична собственост придобит с нотариален акт №103, том 13, дело 3689/1994г. на Русенския нотариус.
Поддържа, че посочения договор за закупуване на недвижим имот в полза на
трето лице е сключен на основание чл.22, ал.1 от ЗЗД, което придобивно
основание изключва приложението на чл.21, ал.З от СК.
Моли съда да постановите решение, с което да признаете за установено
по отношение на „Интер Тера" ООД с ЕИК: ********* и Р.К.Ж., че е изцяло
собственик на недвижим имот представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.5004.1.58 по КККР с адрес на имота:
гр.Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул,"Ц.О.***, вх.*, ет.1, ап,2,
представляващ жилище, апартамент,
брой нива на обекта :1, с площ от 63.80 кв. м., ведно с прилежащата изба №2 и
0.8071 % от сградата. Претендира
деловодни разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата Р.К.Ж. е депозирала отговор, в който изразява становище, че искът е допустим
и основателен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Интер Тера" ООД с ЕИК: *********, чрез процесуалния си представител депозира отговор, в който изразява становище, че искът е неоснователен.
На
основание чл.219 от ГПК по делото е конституиран в качеството на трето лице
помагач на ответника „Интер
Тера" ООД с ЕИК:
********* - ЧСИ Венцислав
Маринов рег.N:833 с район на действие Окръжен съд Русе.
Процесуалния
представител на третото лице помагач на страната на ответника „Интер Тера" ООД, изразява становище, че искът е недопустим,
като развива и съображения за неговата неоснователност.
Съдът като
съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. За ищеца е налице правен интерес от търсената защита, за да се внесе яснота и безспорност в
отношенията между страните.
По
делото е установено и не се спори, че процесният недвижим имот е придобит от съпругата на ищеца - Р.К.Ж. на 31.05.1994г. с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 103, том 13, дело № 3689/1994 г. на русенски нотариус. Спорно е обаче, че въпросното придобиване,
чрез покупка е било извършено по реда на чл.22, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца – С.С.Ж. с дарствено намерение.
Съдът счита, че искът е неоснователен. Това
е така, тъй като при договора
в полза на трето лице отношенията между уговорителя /стипулантът/ и третото
ползващо се лице /бенефициер/ могат да бъдат най-различни - изпълнение на
задължение, даряване и др. Не всеки договор в полза на трето лице се сключва с
дарствено намерение и последното не се предполага, а подлежи на доказване. При
дарението правното основание се покрива с мотивите. Подбудите за дарението са
единствено негово основание. Едно от съществените условия на договора за
дарение е намерението на дарителя да надари и да изяви воля, в какъвто смисъл е и Решение № 833/09.03.1960 г. по гр.д. №
165/1960 г., I г.о. на ВКС.
В конкретния казус от страна на съпругата на ищеца - Р.К.Ж., след придобиването на имота, са обективирани други
намерения, които изключват наличието на дарствена воля. Това е така, защото същата е подала данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ пред Община Русе, с която е декларирала придобиването на
процесния имот общо от двамата съпрузи при права по ½ ид.част за всеки от тях. С нотариален акт за договорна
ипотека, вписан в Съдия по вписване – гр.Русе
на 26.08.2009 г., акт. № 173, том IV, дело № 5877/2009 г., ищецът С.С.Ж. и
вторият ответник Р.К.Ж., като съсобственици, са учредили договорна ипотека
върху процесния имот в полза на КСК „Русенска популярна каса". Тези обстоятелства
обуславят извода, че при придобиването на процесния имот отношенията между
съпрузите С.С.Ж. и Р.К.Ж. не са били дарствени. Липсва съществен елемент от
фактическия състав на дарението, а именно дарственото намерение. Поради това
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от СК, регламентираща личното имущество
на съпрузите, е неприложима. Ето защо на основание чл.21,
ал.1 от СК (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) във
връзка с §4, ал.1 от ПЗР на СК и чл. 19, ал.1 от СК (обн., ДВ., бр. 41 от 1985
г. - отм.) процесният имот, като придобит по време на брака, към момента на
извършената публична продан е бил в режим на съпружеска имуществена общност.
Следва да бъде посочено и друго важно
според съда обстоятелство, а то е че едва
през 2018г. при насочване на принудителното
изпълнение върху 1/2 ид.ч. от имота, собственост на Р.К.Ж.,
по образувано срещу нея изпълнително дело № 20178330400414 на ЧСИ-Венцислав Маринов, ответницата удобно
възприема тезата на съпруга си С.С.Ж., че целия имот е негова лична
собственост, тъй като го била закупила в негова полза с дарствено
намерение. За съда мотивът е ясен - да се осуети публичната
продан на 1/2 ид.ч. от имота.
Във връзка с подадени жалби на ищеца по
посоченото изпълнително дело е бил осъществен съдебен контрол по реда на
чл.435 и сл. от ГПК. С решение № 119/19.03.2018г. по
в.гр.д.№ 89/2018 г. на РОС и решение № 351/17.08.2018 г. по в.гр.д.№ 369/2018
г. на РОС, по въпроса дали процесния имот е лична собственост на С.С.Ж. или в
режим на съпружеска имуществена общност с Р.К.Ж., се приема, че приложимият към
момента на придобивното основание закон е чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), уреждащ
института на съпружеската имуществена общност. Следва да се посочи, че жалбите на С.С.Ж. са отхвърлени,
като неоснователни с мотива, че имотът не е закупен с дарствено намерение, след
като ответницата по
настоящото дело – Р.К.Ж. е
декларирала придобиването му съгласно чл. 14 от ЗМДТ пред Община Русе.
До възлагането на процесния имот с
извършената публична продан по изпълнително дело № 20178330400414 на ЧСИ
Венцислав Маринов, същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност при
равни права на съпрузите С.С.Ж. и Р.К.Ж.. След влизане в сила на
постановлението за възлагане на 1/2
ид.ч. от имота, а именно считано от 20.08.2018 г. имотът е в режим на
съсобственост между С.С.Ж. и купувача „Интер
Тера“ ООД при права по 1/2 ид.ч. за всеки съсобственик. Ищецът С.С.Ж., от момента на
придобиването - 31.05.1994 г. до настоящия момент, никога не е бил изключителен
собственик на целия имот, което дава основание на съда да формулира
извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото в тежест на ищеца са разноските направени от ответника „Интер Тера“ ООД в размер на
1600,00 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неоснователно
възражението от процесуалния представител на ищеца за прекомерност на хонорара
на пълномощника на „Интер Тера“ ООД. Това е така,
защото в конкретния случай е налице фактическа и правна сложност на казуса,
като хонорарът е в съответствие с материалния интерес на делото и броя
проведени съдебни заседания.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Ж. с ЕГН:********** против „Интер
Тера“ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе и Р.К.Ж. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца - С.С.Ж. с ЕГН:**********,
че е изцяло собственик на недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.5004.1.58, с адрес на имота: гр.Русе, общ. Русе, обл.
Русе, бул. Ц.О.***, вх. З, ет. 1, ап. 2, представляващ: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, с площ от 63.80 кв.м., ведно с прилежащата изба № 2 и
0.8071% ид.ч. от сградата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на ЧСИ Венцислав Маринов рег.N:833 с район на
действие Окръжен съд Русе, привлечен в качеството на трето лице помагач на
ответника „Интер Тера" ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе.
ОСЪЖДА С.С.Ж. с ЕГН:********** да заплати на „Интер Тера“ООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе сумата от 1600,00 лева разноски за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: